РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Плевен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
Членове: НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по
касационно административно дело № 727/2022 г.
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационни жалби и от
двете страни в производството – от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД –
гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159 чрез пълномощник Г.С.
и Председателя на КЕВР доц. д-р Иван Н. Иванов чрез главен юрисконсулт Т.Б. срещу
Решение № 438 от 28.07.2022 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по а.н.д. № 883/2022 г. по описа на съда.
В касационната жалба, подадена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД – София /правоприемник на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД – София/, се излагат доводи, за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че първоинстанционния съд не е
разгледал възражението им за липса на нарушение и не е съобразил, че е наложена
имуществена санкция за деяние, което не е административно нарушение. Посочва,
че Методика „качеството“ е определено като съвкупност от свойства,
характеристики и показатели на продукти или услуги, които удовлетворяват
съществуващите или предполагаемите потребности на потребителите, който стандарт
обаче е отменен и по този начин отсъствието на валидно действащ, обвързващ
дружеството по задължителен начин, показател за качество относно допустимите
стойности на отклонение на напрежението води до недоказано нарушение на
условието по лицензията. Посочена е съдебна практика в този смисъл. На следващо
място навежда доводи, че съдът не е съобразил и не се е произнесъл по
подадените от дружеството възражения по прилагането на разпоредбите на
Правилата за управление на електроразпределителните мрежи /ПУЕРМ/. Счита, че съдът
не е взел под внимание и изобщо не е обсъдил предоставения по делото
констативен протокол, съгласно който качеството на доставяната електрическа
енергия в обекта отговаря на изискванията и който доказва изпълнение на
задължението на разпределителното дружество на разпоредбите на ПУЕРМ. В този смисъл
сочи, че противоречи на принципа на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да се налага
административно наказание за деяние, което в друг нормативен акт - ПУЕРМ не е
квалифицирано като нарушение и счита, че нарушение би имало, ако след изтичане
на едногодишния срок, не са отстранени несъответствията. Релевира
като основания, че първоинстанционният съд не е
изследвал и обсъдил всички данни за това дали попада захранването на обекта на
клиента в хипотезата на допустимото отклонение според Методиката, както и да
формира изводи как това се отразява върху приетите усреднени стойности на
електрическото напрежение. Моли да бъде отменено обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно и да се постанови отмяна на оспореното НП.
Претендира се присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба подадена от Комисията
за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя доц. д-р Иван
Н. Иванов се оспорва частично решението на първостепенния съд. Излагат се оплаквания
единствено във връзка с изменението на оспореното НП в санкционната му част,
свързани с отмененото приложение на квалифициращия признак „повторност“,
както и във връзка с размера на имуществената санкция. Посочва, че „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД безспорно е извършило твърдяното нарушение и вече е
било санкционирано за същото по вид нарушение с Наказателно постановление №
НП-7 от 14.02.2020 г., потвърдено и влязло в сила с Решение № 1269 от
02.12.2020 г. на Административен съд София - област, постановено по КНАД № 988
от 2020г. Счита, този извод е неправилен и необоснован, тъй като в мотивите на
решението съдебният състав не е посочил от къде произтича изводът, че признакът
„повторност“ не е приложим в този случай, тъй като
процесното нарушение е било осъществено в периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020г.,
а издаденото и цитирано Наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2020 г. на
КЕВР е влязло в сила на 02.12.2020 г., т.е. към момента на извършване на
нарушението не е било налице влязло в сила НП за същото нарушение. Навежда
доводи, че законодателят изрично не е обвързал повторността
на извършено нарушение на Закона за енергетиката със срок, с оглед на изключителната
важност на обществените отношения, които Закона за енергетиката /ЗЕ/ урежда. Моли
да бъде отменено решението в частта, с която се изменя правната квалификация на
деянието, водеща и до изменение на размера на наложената имуществена санкция, а
по същество – да бъде потвърдено изцяло издаденото НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по насрещната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД – гр.
София се представлява от юрисконсулт Г.С., който поддържа подадената касационна
жалба по изложените в нея съображения и оспорва тази, подадена от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Излага доводи, с които повтаря оплакванията от
жалбата, прави искане да бъде отменено решението на РС-Плевен, да бъде
постановена отмяна на обжалваното НП и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по насрещната жалба Председателят на Комисия за енергийно и водно
регулиране – гр. София се представлява от старши юрисконсулт Д. Д., който
поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея доводи, свързани с
преквалифициране на процесното нарушение и оспорва касационната жалба на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД – София. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да бъде
оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн.
чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежни страни и затова са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Наказателното постановление е издадено затова, че за
периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е
доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените
показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите
показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и
качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители (Методиката), на обекта на г-жа Маня
Манева Чанева с абонатен номер ********** на адрес: ул. „Тумба“ № 2А, с.
Ралево, обл. Плевен. Деянието е извършено в режим на повторност, тъй като председателят на КЕВР е издал на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД Наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2020г., потвърдено с
Решение № 1269/02.12.2020 г. на Административен съд - София област за нарушение
на разпоредбата на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07
от 13.08.2004г., издадена от Комисията на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за
дейността „разпределение на електрическа енергия“.
С оспореното решение съдът е изменил Наказателно
постановление № НП-39/12.05.2021г. на председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, с което на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /понастоящем с
променено наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД / е наложена
имуществена санкция в размер на 60 000 лева, за това, че за периода от за
периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. е доставило на обекта на г-жа М. М. Ч.
с абонатен номер ********** на адрес: ул. „Тумба“ № 2А, с. Ралево, обл. Плевен електрическа енергия с качество, неотговарящо
на определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на
електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори,
обществените доставчици и крайни снабдители – Методиката, приета от КЕВР с
решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. Съгласно т. 3.3.1
от Лицензията, лицензиантът осигурява непрекъснато
разпределение на електрическата енергия по мрежата с определено качество и
предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на Комисията. Според изискванията на
т. 3.2.1.3.2 на Методиката, при нормални условия на работа 95 % от усреднените
за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат
в обхвата на Un ± 10 %; всички усреднени за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10 %/ - 15 %, а в констативен протокол № КН-КЕВР-2
от 01.10.2020 г. за резултатите от извършената проверка за изменение на
захранващото напрежение е отчетено, че 100 % от регистрираните стойности на
фаза А, 100 % от регистрираните стойности на фаза В и 99, 9 % от регистрираните
стойности на фаза С са в рамките на допустимите отклонения. Нарушението е
квалифицирано по чл. 206, ал. 3 във връзка с чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
За да измени наказателното постановление и постанови
оспореното решение, Районен съд – Плевен е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в
съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е също, че нарушението е безспорно осъществено, но признака на
"повторност" не може да бъде приложен, тъй
като видно от писмените доказателства, наказателното постановление, което
според АНО обуславя квалифициращия признак, е влязло в сила след извършване на
настоящото нарушение и се явява неотносимо към
последното. Така мотивиран Районен съд – Плевен е преквалифицирал деянието от
чл. 206, ал. 3 на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и
е намалил имуществената санкция при предвидения минимум от 20 000 хиляди лева.
Със същото решение първостепенният съд е осъдил на
основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН „Електроразпределителни мрежи Запад“АД, вписано
в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано заедно от Р. Ц. и В. С. - членове
на Управителния съвет, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД-гр.
София, представлявано от Д. Р., В. С. и П. Х., в качеството им на членове на
управителния съвет да заплати на КЕВР - гр. София сумата от 120 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.
Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е
обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и правилно е приел,
че не е налице повторност, като правилно е
преквалифицирал деянието от нарушение по чл. 206 ал.3, в
нарушението по чл. 206 ал.1, което нарушение е безспорно установено и тези мотиви на
основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната
инстанция и съдът препраща към тях.
Жалбата на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е неоснователна по следните
съображения:
Не е спорно по делото, че "Електроразпределителни
мрежи Запад" АД е титуляр на Лицензия за дейността" разпределение на
електрическа енергия" № Л-135-07 от 13.08.2004 г. /Лицензията/. Съгласно
т. 3.3.1 от Лицензията, лицензиантът
осигурява непрекъснато разпределение на електрическата енергия по мрежата с
определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с
показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на
Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. Комисията приема Методика за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество
на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори,
обществените доставчици и крайните снабдители /Методиката/.
В т. 3.2.1.3.2 от Методиката е предвидено, че при
нормални условия на работа 95 % от усреднените за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен
период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un
± 10 %; всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва
да бъдат в обхвата на Un = + 10 %/ - 15 %.
С оглед на изложеното, районният съд обосновано е
приел, че от доказателствата по делото е установено, че санкционираното
дружество е нарушило т. 3.3.1 от Лицензията. При
извършената проверка относно параметрите на захранващото напрежение на обекта на
клиента на ул. „Тумба“ № 2А, с. Ралево, обл. Плевен е
констатирано, че за периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. не всички
усреднени за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение са в обхвата на Un = + 10 %/
- 15 %. След като по делото е установено, че дружеството е нарушило условията
на издадената му лицензия, законосъобразно е ангажирана имуществената му
отговорност на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, в която административнонаказателна
разпоредба е предвидено, че на енергийно предприятие, което наруши условията на
издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева.
Неоснователни са доводите, изложени в касационната
жалба на санкционираното дружество, че към датата на осъществяване на
нарушението цитираният в Методиката Стандарт БДС № 50160/2007 е отменен и към
датата на твърдяното нарушение е действал ново приет Стандарт БДС 50160:2010
"Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените
електрически мрежи", която в последствие е изменена. Отмяната на цитирания
в Методиката стандарт не обосновава извод за липса на нарушение, доколкото
показателите за качество, на които трябва да отговаря доставената електрическа
енергия, са посочени изрично в Методиката. Както в настоящия случай, така и в
посоченото наказателно постановление, електроразпределителното дружество е
санкционирано за това, че е доставяло на свои клиенти електрическа енергия с
качество, неотговарящо на определените в Методиката показатели, с което е
нарушило изрични разпоредби на издадената Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.
и е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл, настоящият касационен
състав не споделя доводите на санкционираното дружество за несъставомерност
на нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, предвиждащ отговорност за енергийно
предприятие, което наруши условията на лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за
дейността "разпределение на електрическа енергия". Тъй като
настоящият касационен състав намира, че нарушението е извършено от обективна
страна, като от приложения КП безспорно е установено и неговото изпълнително
деяние, поради което и извършеното нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ се явява и доказано.
Наведеното възражение от "Електроразпределителни
мрежи Запад" АД, че РС не е взел под внимание и изобщо не е обсъдил
представения по делото констативен протокол № РП-71/14.06.2021г., съгласно
който качеството на доставяната ел. енергия отговаря на изискванията е
неоснователно и неотносимо, доколкото се отнася за
друг период от време – от 03.06.2021г. до 14.06.2021г., а процесното НП е
издадено за периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г., през който качеството на
доставяната ел. енергия не отговаря на изискванията на т. 3.2.1.3.2 от
Методиката.
Настоящата инстанция намира, че неоснователна е и
касационната жалба на касатора Председателя на КЕВР доц. д-р И. Н. И., в частта касаеща липсата на установена повторност
при извършване на административното нарушение. Както правилно е приел и
районният съд, имайки предвид цитираното Решение № 1269/02.12.2020 г. на Административен съд - София област по повод
наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2020 г., издадено от председателя на
КЕВР, следва да се посочи, че в специалния закон, какъвто е ЗЕ липса легална
дефиниция за "повторно" нарушение, но такава се съдържа в редица
нормативни актове, в т. ч. и в ЗАНН - § 1, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) Горната разпоредба не е била в сила към датата на
съставяне на процесното НП, но съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В
конкретния случай разпоредбата на §1,
ал.2 от ДР на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) обуславя
липса на повторност за конкретното нарушение, поради което
се явява по-благоприятна по смисъла на горния законов текст, а освен това е общоприето,
че "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано
за същото по вид нарушение. Процесното нарушение е
извършено за времето от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. и към датата на
извършване на настоящето административно нарушение не е налице влязло в законна
сила наказателно постановление за същото нарушение. Именно поради липса на
"повторност", правилно РС е преквалифицирал
деянието от чл. 206, ал. 3 на чл. 206, ал. 1 и е намалил имуществената санкция
при предвидения минимум от 20 000 хиляди лева.
Посочената от касаторите
практика на административни съдилища е противоречива и не обвързва съда при
разрешаване на правния спор по делото.
Посочените в двете касационни жалби основания не се
потвърждават. Поради изложеното касационната инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касаторите основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Плевен. При извършената служебна
проверка касационната инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни
основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на оспореното решение, поради което решението следва
да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон.
В диспозитива
на Решение №
438 от 28.07.2022 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 883/2022
г. по описа на РС Плевен е допусната техническа грешка, като е посочено че се изменя
Наказателно постановление № НП-39/12.05.202г. на председателя на КЕВР – гр.
София, като е пропусната последната цифра на годината, но въпреки това НП е
достатъчно добре индивидуализирано, като е посочен №, посочен е адресата,
правно основание, като според настоящия касационен състав допуснатата
техническа грешка не е основание за отмяна на решението, освен това липсва
оплакване от касаторите в тази насока и същите са
наясно, че с решението на РС Плевен е изменено Наказателно постановление №
НП-39/12.05.2021г. на председателя на КЕВР – гр. София срещу което е и жалбата
пред РС Плевен.
С оглед горепосоченото съдът намира, че
решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
При този изход от производството
настоящият съдебен състав намира за неоснователни исканията за присъждане на
разноски за касационната инстанция и на двамата касатори.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 предл. първо от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 438 от 28.07.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 883/2022 г. по описа на
съда.
ОТХВЪРЛЯ искането
на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД – гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 159 чрез пълномощник Г.С. за присъждане на разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Председателя на КЕВР доц. д-р И. Н. И. за присъждане на разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/