№ 13009
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110100447 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „....“ ООД срещу М. И. С., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 780 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради
дисциплинарното уволнение на работника, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1958 от 30.08.2023 г.между
страните било налице трудово правоотношение, по което ответникът заемал длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при уговорено месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 780 лв. Със Заповед №1413/08.02.2024 г. на ответника
било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, с което трудовото правоотношение
между страните било прекратено и за работника възникнало задължението да плати
обезщетение в размер на уговорения между страните едномесечен срок на предизвествие.
При така изложените фактически твърдения отправя исканията си към съда за осъждане на
ответника да му заплати обезщтение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер от 780 лв., ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това.
Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Предпоставките за постановяване на неприсъсътвено решение срещу ответника са
налице. За да достигне до този извод съдът съобрази следното:
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. Същият не се явява и не се представлява в
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Спазено е изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от
28.02.2025г., което е връчено лично на ответника, ведно с преписа от исковата молба, на
същия са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание.
1
Налице е и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените и приети по делото
доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноските в настоящето производство в размер на 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за
платения адвокатски хонорар.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. .... да заплати на „....“
ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр. ... на основание чл. 221, ал. 2 КТ
сумата от 780 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните поради дисциплинарното уволнение на работника, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 03.01.2025 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2