ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715
гр. Перник , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с рег. № 274368 при ПРС от 15.07.2021 г.
подадена от Н. А. М. чрез адв. А.Ц. срещу определение № 2621 от 05.07.2021 г. по гр.д.
№ 5741 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник, постановено по реда на чл.248 от
ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх. № 271899/31.05.2021 г. от Н. А. М. за
допълване на решение № 260603/18.05.2021 г. по гр.д. № 05741 по описа за 2020 г. на
РС- Перник чрез присъждането на разноски в полза на ищеца.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение, като се поддържа, че неправилно районният съд е приел
наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди, че по делото безспорно било
установено наличие на задължение от ищеца към ответното дружество, за което бил
издаден изпълнителен лист от 03.04.2014 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
7633/2013 г. на ПРС и ищеца имал правен интерес от постановяване на съдебно
решение в негова полза, че не дължи плащане на ответника поради погасяване на
задължението по давност. В тази връзка поддържа, че наличието на изпълнителен
титул обективиращ непогасено чрез плащане задължение на ищеца е достатъчна
причина, за да се приеме, че ответника е дал повод за завеждане на делото, като
поддържа и неналичие на втората предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно
признание на иска. Счита, че ответника не е признал иска, тъй като с отговора на
исковата молба е направил възражения за неговата неоснователност, които поддържал.
По изложените в частната жалба доводи и аргументи се иска обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и му се присъдят
сторените разноски пред първата и въззивната инстанция.
Ответника по частната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва
същата, като поддържа, че първоинстанционният съд правилно се е произнесъл в
1
частта за разноските съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, поради което моли обжалваното
определение да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и материалите
по делото, намира за установено следното:
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е и процесуално допустима.
По същество на частната жалба:
Първоинстанционното производство пред РС – Перник е образувано по
предявен от Н. А. М. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, и искане да бъде признато за установено по отношение
на ответното дружество, че ищеца не дължи сумата от 1193.92 лева– главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
04.10.2011 г. до 07.10.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
7633/2013 г. на РС-Перник, поради погасяването по давност, като е поискал и да му
бъдат присъдени направените разноски. В исковата молба ищецът е твърдял, че срещу
него бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7633/2013 г. на РС – Перник за
процесното вземане, въз основа на който и молба от 29.07.2014 г. от ответното
дружество, при ЧСИ – С. Б., било образувано изпълнително дело № 1403/2014 г.
Поддържал е, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действие в
продължение на две години. Изложил е доводи, че вземането е погасено с изтичане на
тригодишна давност и е навел доводи, че дори да се приеме началният момент на
давностния срок от 26.06.2015 г., както и че давността за вземането е петгодишна, то тя
отново била изтекла.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответното дружество чрез пълномощникът
си ю.к. М. К. е депозирало отговор, в който е заявил становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен и оспорил същия изцяло. Същевременно в отговора е
заявил становище, че изпълнителното производство било прекратено по силата на
закона, считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално
действие, като постановлението на съдебния изпълнител имало само декларативно
действие и вземането продължавало да съществува, но то не можело да бъде събрано
по принудителен начин, тъй като придобило качеството на естествено вземане. В
отговора е заявил, и че вземането може да бъде събрано, само ако длъжникът плати
доброволно. Към отговора на исковата молба, ответникът е представил пълномощно,
съгласно което ю.к. К. е упълномощена да се явява и участва в производство по
образуване на искови и изпълнителни дела, да извършва всички и всякакви предвидени
в закона съдопроизводствени действия, без ограничение свързани с предмета на
дейност на дружеството, включително оттегляне, отказ от иск и съдебна спогодба.
С определение от 17.03.2021 г., районният съд е насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание, като на основание чл.140, ал.3 от ГПК е съобщил на
страните проекто-доклада по делото, в който е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, обстоятелството
че изп.д. № 1403/2014 г. по описа на ЧСИ – С. Б. е прекратено поради изтичане на две
години от последното изпълнително действие на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С
2
доклада по делото на основание чл.101, ал.1 от ГПК, ПРС е дал указания на ответното
дружество в срок до първото открито съдебно заседание да заяви ясно дали оспорва
иска, като неоснователен или признава, че не притежава право на принудително
изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок и
възразява единствено, че не е станал причина за завеждане на делото.
С молба – становище рег. № 270072/27.04.2021 г. „Водоснабдяване и
канализация“ ООД чрез ю.к. Д. Й. е заявило отново становище, че изпълнителното
производство било прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на
две години от последното принудително действие, като постановлението на съдебният
изпълнител имало само декларативно действие. В същата са заявили, че вземането
продължава да съществува, но то не можело да бъде събрано по принудителен начин,
придобило било качеството на естествено вземане и можело да бъде събрано, само ако
длъжникът го плати доброволно. Изложили са доводи, че след тази дата нямало
предприети нови действия по принудително събиране, като ответника не бил
провокирал завеждане на иска с действия за предприемане на допълнителни способи за
принудително събиране. Към молбата ю.к. Д. Й. е представила пълномощно, съгласно
което е упълномощена да се явява и участва в производства по образуване на искови и
изпълнителни дела, да извършва всички и всякакви предвидени в закона
съдопроизводствени действия, без ограничение свързани с предмета на дейност на
дружеството, включително оттегляне, отказ от иск и съдебна спогодба.
В насроченото открито съдебно заседание пред ПРС, представител на ответника
не се е явил, а ищецът е бил представляван от упълномощения от него адвокат, като в
това съдебно заседание е даден ход по същество.
По предявения иск, ПРС е постановил решение № 260603 от 18.05.2021 г. по
гр.д. № 05741/2020 г. по описа на съда, с което е признал, че Н. А. М. не дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД принудително изпълнение за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 04.10.2011 г. до
07.10.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7633/2013 г. на
РС – Перник. По отношение на разноските сторени от страните по делото, в мотивите
на решението, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ответникът не е
изложил твърдения, относно давностния срок да е по-дълъг или теченето му да е
спирано и/или прекъсвано, а напротив, изрично бил признал, че вземането не може да
бъде събрано принудително, поради което на основание чл.78, ал.2 от ГПК е приел, че
разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Постановеното от ПРС решение не е обжалвано от страните, но с молба рег. №
271899 от 31.05.2021 г., ищеца е поискал от първоинстанционния съд да допълни
съдебното си решение с произнасяне по разноските сторени и претендирани от ищеца,
за което страната била представила списък по чл.80 от ГПК.
В срока за отговор по молбата, ответника не е депозирал отговор по същата.
С определение № 262162 от 05.07.2021 г. ПРС е оставил без уважение молбата
на ищеца за допълване на решение № 260603/18.05.2021 г. по гр.д. № 05741/2020 г. на
ПРС чрез присъждането на разноски в полза на ищеца. За да постанови своя съдебен
акт, районният съд е приел, че ответникът с отговора на исковата молба е направил
бланкетно оспорване на иска, противоречащо на твърденията, че не са предприемани
действия по принудително изпълнение и че вземането придобило качеството на
естествено вземане, поради което след дадени му указания да уточни дали признава
3
или оспорва иска, с молба -становище по хода на делото бил признал, че вземането не
може да бъде събрано принудително. Приел е, че ответникът не е изложил твърдения,
относно давностният срок да е по-дълъг, да е спиран или прекъсван, нито е направил
доказателствени искания за опровергаване твърденията на ищеца. Приел е, че
ответникът с поведението не е станал причина за завеждане на делото и доколкото е
признал, че ищецът не му дължи принудително изпълнение на процесните вземания,
разноските за производството по делото следва да останат в тежест на ищеца.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение,
настоящият състав съобрази следното:
Видно от материалите по гр.д. № 05741/2020 г. на ПРС, частният жалбоподател е
предявил пред първоинстанционния съд отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. При този иск ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
последния има интерес да получи решение при признание на иска, но ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Едва
при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да
бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски следва да са
осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за
образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.
В конкретния случай, настоящия съдебен състав намира, че не е налице една от
абсолютно необходимите кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от
ГПК, а именно ответника да е признал иска. В депозирания по делото отговор на
исковата молба, ответника от една страна е оспорил вземането, а от друга страна е
заявил становище, че то продължава да съществува, но не може да бъде събрано по
принудителен начин, придобило е качеството на естествено вземане. Същото
становище ответникът е заявил и в молбата – становище от 27.04.2021 г., а именно че
вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по принудителен
начин, придобило е качеството на естествено вземане. Тези становища не могат да се
приемат, че с тях ответникът е признал иска, тъй като признанието на иска следва да е
конкретно и изрично и да отговаря на вида на търсената защита с иска и правото, което
този иск защитава. От друга страна, становището ответното дружество е заявило чрез
своите процесуални представители – юрисконсулти – К. и Й., като нито от една от
двете, с оглед представените от тях пълномощни пред ПРС, не е била упълномощена с
изрично пълномощно по реда на чл.34, ал.3 от ГПК за признаване на иска. Предвид
изложеното не би могло да се приеме, че ответникът е признал иска, поради което и не
е налице втората абсолютно необходима предпоставка, ответникът да е признал иска.
В горния смисъл следва извода, че ответника не е признал иска, поради което и
следва да понесе отговорността за разноски, в съответствие с постановеното по делото
решение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Що се отнася до противопоставеното възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, то
същото е уговорено и заплатено под минималния размер от 313.57 лева, регламентиран
4
в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид защитавания материален интерес и
не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения доколкото с обжалваното определение е оставена
без уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 260603/18.05.2021 г. по
гр.д. № 05741/2020 г. на ПРС чрез присъждане на разноски в пола на ищеца, то
определение № 262162 от 05.07.2021 г. следва да бъде отменено и
първоинстанционното решение изменено по реда на чл.248 от ГПК, като ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД се осъди да заплати на ищеца и сумата от 350.00
лева, от които 50.00 лева държавна такса и 300.00 лева адвокатско възнаграждение,
представляващи сторени от него разноски в първоинстанционното производство по
гр.д. № 05741/2020 г. на ПРС.
По разноските във въззивното производство:
Относно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски в
настоящото производство, съдът намира същото за неоснователно, тъй като
производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, в него се изменя или допълва
вече постановен съдебен акт касателно разноските и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски. В този смисъл искането за присъждане на разноски е
неоснователно и не следва да се уважава, независимо, че молбата по чл.248 от ГПК е
основателна.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262162 от 05.07.2021 г. по гр.д. № 05741/2020 г. на ПРС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260603 от 18.05.2020 г. по гр.д. № 05741/2020 г. на ПРС,
в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 да
заплати на Н. А. М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 350.00 (триста и петдесет)
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по гр.д.
№ 05741/2020 г. на ПРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5