№ 16096
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110111055 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца . срещу ответника ., с която се иска да
се признае за установено, че ответникът . дължи на ищеца . сумата от 10 080 лв. с ДДС,
представляваща неплатено възнаграждение за извършена услуга по договор № .г. –
изкопаване на гробни места с багер – 24 машиносмени, за която е издадена фактура № .г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .2022г. на СРС, 26
състав.
Ищецът . твърди, че като изпълнител по сключен с ответника ., действащ чрез . като
възложител договор № .г. извършил услуга с тежка механизация – багер – изкопаване на
гробни места на територията на . – 24 машиносмени. Твърди, че работата била приета
надлежно от представител на ответника, за което били съставени съответни констативни
актове. Ищецът издал фактура № .г. за дължимата сума по договора на стойност от 10080 лв.
с включен ДДС, която била изпратена на ответника, но неоснователно не била приета от
последния. В договора било уговорено, че възложителят дължи плащане в срок от пет дни
от получаване на фактурата, като плащане не последвало в уговорения срок, нито в по-
късен момент. Твърди, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № .2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на което
ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземането си. Претендира законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за заповедното и исковото
производство.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от твърдения договор за
изработка, като в изпълнение на същия и за извършените по него услуги е заплатил на
ответника сумата от общо 25740 лв. с ДДС по фактури с № .г., с № .; № .г., № .г., № .г. и с №
.г. Твърди, че посочените фактури са подписани от представител на ., като извършената
работа е приета с приемо-предавателен протокол въз основа на констативни актове, издадени
от изпълнителя и подписани от възложителя. Твърди, че на .г. ищецът издал фактура № . на
стойност от 10250 лв., която не била подписан от представител на ответника, тъй като към
1
нея липсвали нови констативни актове, удостоверяващи извършена услуга. Поради тази
причина фактурата с № ./.г. била върната на ищеца за анулиране с придружително писмо, в
което били посочени основанията за връщане на фактурата. Ищецът издал и още една
фактура, а именно процесната с № .г. на стойност от 10 080 лв. с ДДС, която не била
представена и подписана от ответника, не била осчетоводена от него, липсвали констативни
актове и приемо-предавателни протоколи към нея, подписани и от двете страни. С оглед
изложеното счита предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск следва от установяване от страна на ищеца на
елементите от фактическия състав на спорното право, а именно че между страните е
сключен договор за изработка с твърдяното съдържание, по силата на който е извършил
възложените му услуги на обща стойност от 10080 лв. с ДДС, че е предал работата,
съответно същата е била приета от ответника без възражения, че са настъпили уговорените в
договора обстоятелства, обуславящи изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждението по договора.
Между страните не се спори, че между тях е сключен договор № .г. с твърдяното в
исковата молба съдържание.
От представения по делото договор се установява, че ищецът е приел да предоставя
срещу възнаграждение услуги за изкопаване на нови гробни места на територията на . с
механизирана техника ., като договорът е бил със срок на действие до 31.12.2021 г. С
допълнително споразумение от 30.12.2021г. срокът на договора е продължен до 30.04.2022г.
Уговорено е, че възложителят изплаща на изпълнителя възнаграждение на база единични
цени в офертата, предложена от изпълнителя, като максимално допустимата стойност на
договора е в размер на 35990 лв. По делото не е спорно, че цената за изкопаване на едно
гробно място (една машиносмяна) е уговорена на сумата от 350 лв. без ДДС или 420 лв. с
ДДС. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора всяко плащане по договора се извършва въз основа на
следните документи: приемо-предавателен протокол за приемане на услугите за съответния
период, подписан от възложителя и изпълнителя и фактура за дължима сума за съответния
период, издадена от изпълнителя и предоставена на възложителя. Съгласно чл. 6, ал. 3
възложителят има задължение да извърши всяко дължимо плащане в срок до пет дни от
получаването на фактурата на изпълнителя. В чл. 13 от договора е уговорен начинът на
приемане на изпълнението, като е уговорено, че изпълнението се документира в протокол за
приемане и предаване, който се подписва от представител на всяка от страните в два
отделни екземпляра за всяка от страните.
Като доказателство по делото е представена фактура № . г. на стойност 10080 лв. за
услуга с механизация-багер за изкопаване на нови гробни места – 24 машиносмени на
територията на . по договор № .г. Ищецът е представил и 20 броя констативни актове – от №
. издадени в периода от 29.06.2021г. до 19.07.2021г. и на 09.08.2021г. за извършени услуги с
механизация за 20 машиносмени, по една машиносмяна за всеки ден от периода.
Констативните протоколи са подписани за ответника и подписът върху тях не е оспорен в
производството.
Страните не спорят и се установява от представените в заповедното производство
доказателства, че процесната фактура № .г. е изпратена на ответника, ведно с покана за
плащането й на 13.12.2021г. и получена от последния на 14.12.2021г.
От приетите по делото и неоспорени от ищеца доказателства, представени с отговора
на исковата молба, се установява, че ответникът е заплатил по процесния договор преди
процеса възнаграждение за извършена и приета работа по договора, както следва: с
платежно нареждане от 02.07.2021г. сумата от 4200 лв. по фактура № .г. за изкопаване на 10
нови гробни места – 10 машиносмени за периода от 21.06.2021г. до .., по 1 машиносмяна за
всеки ден от периода, като работата е приета с двустранно подписан приемо-предавателен
протокол от .. и приложени към него констативни актове от № . до № . за периода от
21.06.2021г. до 28.06.2021г., както и с платежно нареждане от 21.07.2021г. сумата от 4200 лв.
по фактура № .г. за изкопаване на 10 нови гробни места – 10 машиносмени за периода от
01.07.2021г. до 10.07.2021г., по 1 машиносмяна за всеки ден от периода, като работата е
приета с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от ..
2
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че процесната фактура № . г. е редовно осчетоводена на датата на нейното
издаване от ищеца ., като с цялата й стойност в размер на 10080 лв. е дебитирана сметка . .-.
и са кредитирани сметки . . с данъчната основа в размер на 8400 лв. и сметка . - . с
начисления ДДС в размер на 1680 лв. Фактурата е отразена в дневника на продажбите към
месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена от . в . с вх.№ . год., като неизплатената
по нея сума е в размер на 10080 лв. Процесната фактура не е осчетоводена от ответника и не
е включена в дневниците на покупките към подадените в . месечни справки-декларации по
ЗДДС.
При така установените факти съдът намира предявения иск за частично основателен.
По делото се установи, че между страните е бил сключен Рамков договор за изработка, а
именно Договор № . за извършване на услуги с тежка механизация с предмет изкопаване от
страна на ищеца като изпълнител по конкретни заявки на ответника като възложител на
нови гробни места на територията на . срещу заплащане на възнаграждение, чийто размер за
една машиносмяна се равнява на сумата от 350 лв. без ДДС или 420 лв. с ДДС. Установи се,
че в срока на договора, продължен с допълнително споразумение от 31.12.2021г., до
30.04.2022г., ищецът е извършил по договора следната работа – изкопаване на 20 броя нови
гробни места за периода от 29.06.2021г. до 19.07.2021г. и на 09.08.2021г. съгласно
представените констативни актове с номера – от № . всеки от които обективира извършване
на една машиносмяна за всеки ден от периода. Посочените констативни актове са подписани
от страна на ответника и подписът върху тях не е оспорен в производството, с оглед на което
съдът приема, че със същите се установява както изпълнението на работата съгласно
заявката, така и приемането й без възражения от страна на ответника, с оглед на което за
последния е възникнало задължение да плати възнаграждение за извършената и приета
работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се дължи цената на извършената
работа поради липса на приемо-предавателен протокол за установяване извършването на
работата, предвиден за съставяне в чл. 6.1 вр. чл. 13 от договора. Действително по делото не
е представен такъв документ за съответния период, но предвиденият от страните ред за
доказване на приемането на работата не ограничава изпълнителя да докаже, че е извършил
възложеното и е предал работата, респективно възложителят я е приел, и с всички други
допустими по ГПК доказателствени средства. В случая по делото са представени подписани
от ответната страната документи – констативни актове, които са достатъчни за установяване
на спорния факт, тъй като съдържат признание от страна на ответника за извършването и
съответствието на работата с уговореното, независимо от липсата на съставен двустранен
констативен протокол и липсата на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на
ответника.
Дължимото възнаграждение за извършената работа за 20 машиносмени, извършването
и приемането на които е обективирано в констативните актове от № . касаещи периода от
29.06.2021г. до 19.07.2021г. и 09.08.2021г. съдът приема, че се равнява на сумата от 7000 лв.
без ДДС (20 х 350 лв. за една машиносмяна) или 8400 лв. с ДДС.
Ответникът е възразил, че е платил преди процеса възнаграждението по договора, за
което е представил като доказателства обсъдените по-горе платежно нареждане от
02.07.2021г., фактура № .г., приемо-предавателен протокол от .., констативни актове от № .
до № ., платежно нареждане от 21.07.2021г., фактура № .г., приемо-предавателен протокол от
.. От посочените доказателства става ясно, че възнаграждение за извършената работа за
периода от .г. е платено, тъй като тази работа е отчетена, фактурирана и съответно заплатена
по фактура № .г. и по фактура № .г. Не се установи от ищеца констативните актове с № . от
.г. да касаят извършването на услуги, които са различни от отчетените по констативен
протокол от .. за извършената работа за периода от 21.06.2021г. до .. и по констативен
протокол от .. за извършената работа за периода от 01.07.2021г. до 10.07.2021г., с оглед на
което съдът приема, че по тях е платено от ответника възнаграждение преди завеждането на
настоящото дело.
Не са представени от страна на ответника обаче доказателства за заплащане на
извършената и приета работа по двустранно подписаните констативни актове от . и по
констативен акт № . за периода от .г., общо за 10 услуги по механизация, цената на всяка от
които се равнява на сумата от 350 лв. без ДДС или 420 лв. с ДДС, общо 3500 лв. без ДДС
или 4200 лв. с ДДС, които са фактурирани с процесната фактура № .г.
Посочената фактура е получена от ответника на 14.12.2021г., поради което и с изтичане
3
на предвидения в чл. 6.3 от договора 5-дневен срок от получаването, т.е. на 20.12.2021г. е
настъпила изискуемостта на вземането на възнаграждение.
При липса на доказателства за плащане на установеното за дължимо и изискуемо
вземане за възнаграждение в размер на 4200 лв., съдът намира, че предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е частично основателен и следва да се уважи за сумата от
4200 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се
отхвърли за разликата над сумата от 4200 лв. до пълния предявен размер от 10080 лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, който е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 201,60 лв. – държавна такса и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лв., общо 1051,60 лв. и разноски за исковото производство в
размер на 201,60 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
800 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, общо разноски за исковото
производство в размер на 1301,60 лв. Съразмерно на уважената част от иска и като се
съобрази, че част от разноските са .равени за претендираното вземане за мораторна лихва, за
което е издадена заповед за изпълнение, но не е предявен иск, поради което в тази част
заповедта подлежи на обезсилване, на ищеца се дължат разноски в размер на 401,68 лв. за
заповедното производство и в размер на 497,17 лв. за исковото производство, които следва
да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че
.,......., с адрес: гр. ......... дължи на ., ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: с.
............ сумата от 4200 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена услуга
по договор № .г. – изкопаване на гробни места с багер – 10 машиносмени за периода от
11.07.2021г. до 19.07.2021г. и на 09.08.2021г., за което е издадена фактура № .г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 11.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .2022г. на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 4200 лв. до пълния предявен размер от 10080 лв.
ОСЪЖДА .,......., с адрес: гр. ......... да заплати на ., ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: с. ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 401,68 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 497,17 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4