Р Е Ш Е Н И Е
№ …........./07.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6830 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. П.М., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез процесуален представител адв. В.Ш. от ВАК,
съдебен адрес:*** срещу Прокуратурата
на Република България, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по
чл. 343 б, ал.1 НК,
за което наказателното производство е прекратено с Постановление от 16.03.2020г., изразяващи се в страдание, изпадане в
социална изолация, дискомфорт, емоционален стрес.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2018г.
в гр. Варна, ищецът бил задържан от органите на МВР в 2
РУ-Варна. Срещу него било образувано ДП № 1432/2018г.
по описа на 2 РУ-Варна с пр. пр. № 15488/2018г.
по описа на Районна прокуратура гр. Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Съставен му бил АУАН серия Д с № ****
от 22.11.2018г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като с него му иззели СУМПС
№ *********, издадено на
15.08.32017г. от с-р „ПП"-Варна и валидно до 15.08.2022г.. От с-р
„ПП" – Варна му били издадена ЗППАМ № 18-0819-002795/21.11.2018г. по чл. 171, т.
1, б. „Б" за отнетото СУМПС и
ЗППАМ № 18-0819-002791 /21.11.2018г. по чл. 171, т.
2а, б. „Б", с която му били иззети СРМПС и 2 броя регистрационни табели за собственото му МПС
л.а. „Ауди с peг. № ****. На 27.11.2018г.
му било повдигнато обвинение с Постановление за привличане на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Наказателното производство по ДП № 1432/2018г. по описа на 2
РУ-Варна било прекратено на 16.03.2020г. с постановление на наблюдаващия
прокурор. Подал молба в с-р „ПП"-Варна да му върнат СУМПС и
регистрационните табели на автомобила. На 15.04.2020г. си получил СУМПС от с-р
„ПП"-Варна, но му съобщили, че регистрационните табели били унищожени.
Следвало да извърша нова регистрация на автомобила след заплащане на
съответните такси. На 04.02.2018г. започнал работа
в „Хидрострой" АД-Варна, на длъжност „Водач на
МПС до 12 тона". След като разбрал за случилото се,
работодателят му възложил трудови занятия неизискващи притежаването на СУМПС, а
на 09.12.2019г. го преназначил на длъжност „Общ работник". Колегите му
разбрали за случилото се и се дистанцирали от него. Чувствал негативно
отношение, изпаднал в социална изолация от близки, познати и колеги. Чувствал
се дискридитиран пред обществото. Загубил доверие към
провоохранителните органи. Изземването на
регистрационните табели на автомобила му затруднило социалния му живот,
посещенията до близките, приятели, достъпа до работното му място. Сочи се, че постановлението за
прекратяване на наказателно производство е акт от вида на тези, визирани в
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което за ищеца бил налице правен интерес да
претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, претърпени
вследствие на образуваното и водено срещу него наказателно производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че липсвала причинно -
следствена връзка между описаните неимуществени вреди и воденото наказателно
производство. Счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за
прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка
посочва, че воденото досъдебно производство срещу ищеца е продължило в разумен
срок, слаба интензивност на извършените действия спрямо ищеца в качеството му
на обвиняем. Навежда доводи, че Прокуратурата не може да носи отговорност за
вреди от изземване на регистрационните табели на автомобила на ищеца и от
отнетото му свидетелство за управление на МПС, тъй като това било извършено от
полицейските органи. Счита, че в случая е приложим чл.5 ЗОДОВ, тъй като с
поведението си ищецът е станал причина за образуване на наказателното
производство, съответно е допринесъл за увреждането, което твърди, че е
претърпял. Твърди се, че ищецът е неосъждан, но реабилитиран. Моли за
отхвърляне на иска.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен като доказан по основание и размер.
Ответникът оспорва иска и моли за отхвърляне на същия, а в условията на
евентуалност да бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания
размер.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото като доказателство по делото ДП № 1432/2018г.
по описа на Второ РУ-Варна, ведно с приложенията към същото се установява следното:
Със
Заповед за задържане на лице от 21.11.2018г., ищецът е задържан за срок до 24
часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като е освободен на 22.11.2018г. в
13:30 часа.
С Постановление
от 27.11.2018г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Второ РУ-Варна по бързо
производство № 1432/2018г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.343 б, ал.1 НК, за това, че на 21.11.2018г. в гр. Варна управлявал МПС –
лек автомобил Ауди с рег. № **** по пътя на кв. Виница, бул. В. Левски с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.40 на хиляда
концентрация на алкохол в кръвта, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 1752/22.11.2018г..
С Постановление
от 16.03.2020г. на прокурор при ВРП по ДП № 1432/2018г. по описа на II
РУ ОД на МВР Варна, пр.пр. № *****/2018г. на ВРП е
прекратено наказателното производство, водено срещу ищеца за престъпление по
чл. 343б, , ал.1 НК. Прието е, че не е доказано, че ищецът е управлявал МПС
след употреба на алкохол, както и че е причинил ПТП.
Представени
са Трудов договор № 928/09.12.2019г. и Длъжностна характеристика, от които се
установява, че ищецът е назначен на длъжността „общ работник“ в Хидрострой АД.
С НП № 18-0460-000773 от
17.12.2018г., издадено от ОД МВР Варна 05 РУ, Златни пясъци на ищеца е наложена
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на
21.11.2018г. около 18:00 часа в гр. Варна, бул. Осми приморски полк, като водач
лишен от СУМПС управлява МПС с несъобразена скорост, навлиза в съседната лента
и блъска друго превозно средство. ПТП с материални щети и пострадали лица. Напуска
произшествието.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е
образувано по предявен иск с правно основание чл.2, т.3 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради привличането му
като обвиняем за извършено престъпление, за което след това наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на деянието. С оглед разрешението
дадено в т.13 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. по т.д.3/2004г. на ОСГК
на ВКС обезщетението за неимуществени вреди от повдигнато обвинение, последвано
от оправдателна присъда, включва и обезщетението за вреди от незаконно
наложената мярка за неотклонение "задържане под стража".
Предвид изложеното, материалноправната
претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи. Съгласно алинея 1, точка 3 от посочената разпоредба на ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Настоящият
съдебен състав намира, че при всяко наказателно преследване, лицето, което е
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са
моралните и нравствените ценности на личността, както и социалното му общуване,
като негативното засягане на посочените права се проявява при налагането на
мерки за неотклонение засягащи свободата на гражданите, какъвто е и конкретния
случай. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не
бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Както вече беше
посочено доказаният по основание иск не може да бъде отхвърлен само поради
липса на доказателства за точния размер на претърпените вреди. Доколкото в
настоящия случай ищецът е доказал основанията за ангажирането на обективната
отговорност на държавата за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение от
органите на прокуратурата, в тежест на съда е да определи подлежащото на
присъждане обезщетение, отчитайки критериите на справедливостта, съгласно
разпоредбата на член 52 ЗЗД.
Предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът намира за доказан по
основание от събраните по делото доказателства. Според чл. 2, т. 3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 27.11.2018г. ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.343 б, ал.1 НК, в периода от 21.11.2018г.
до 22.11.2018г. спрямо него е наложена мярка „задържане за срок до 24 часа“, а
образуваното наказателно производство е приключило в влязло в сила постановление
за прекратяване.
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било
образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на
обвиняем за извършване на престъпление по НК, а в последствие наказателното
производство е прекратено.
Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически
терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Следователно за редовността
на исковата молба по чл. 2 ЗОДОВ е
достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди,
като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни
преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи,
прокуратурата или съда. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните
чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези
неимуществени вреди са подробно описани. Когато се твърди причиняване на болки
и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето
и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично
да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на
иска. Ответникът трябва да има възможност да се запознае с твърденията на ищеца
за тези вреди, за да може да се защити. Съдът има право да ги обезщети само при
успешно проведено пълно доказване от ищеца посредством допустими доказателствени средства, за което следва да изложи мотиви.
В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК Решение
№480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г. о. и Решение
№165/16.06.2015г. по гр.д. № 288/2015 г. на ВКС, IV г. о.
Привличането му като обвиняем за
извършено престъпление и образуването на наказателно производство, приключило с
постановление за прекратяване, поради недоказаност на деянието, е в причинна
връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди. По време на воденото срещу
ищеца наказателно производство, същият несъмнено е претъпял неприятните чувства
и преживявания, свързани с незаконно поддържаното обвинение независимо от броя
на предходни и следващи обвинения за извършени престъпления и броя на
образуваните наказателни производства в същия период.
По изложените съображения настоящия
съдебен състав приема, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Справедливостта
не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни
според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на
увредения. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне
размера на справедливото парично овъзмездяване за
причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален
и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент
на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си също има ефект на репарация. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в
това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010
г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Размерът на обезщетението не следва
да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
В конкретния случай ищецът не
ангажира доказателства, които да сочат на претърпени неимуществени вреди в
размер по-висок от обичайния. Ищецът не се възползва от предоставената му
възможност да ползва гласни доказателства за установяване на твърденията си, че
именно това незаконно поддържано обвинение е довело до силно влошаване на
психическото му състояние, подтискането му, че с него
да постъпили крайно несправедливо. При определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се вземе
предвид, че наказателното производство по незаконно поддържаното обвинение е
продължило повече от 1 година.
В същото време както се посочи и
по-горе, размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на
пострадалия.
С
оглед изложеното съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищеца
неимуществени вреди е сума в размер на 500 лв., като над тази сума, до пълния
размер от 3000 лв., претенцията е неоснователна.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и
съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по
чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 10 лв. - държавна такса и
300 лв. – платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. С
оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 51.67 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на С. П.М., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по
чл. 343 б, ал.1 НК, за което наказателното
производство по ДП № 1432/2018г. по описа на II РУ ОД на МВР
Варна е прекратено
с Постановление от 16.03.2020г., изразяващи се в страдание, изпадане в
социална изолация, дискомфорт, емоционален стрес,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500 лева до предявения размер от 3000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на С.
П.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата 51.67 лв. /петдесет и един лева и 0.67 ст./, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: