№ 260040/08.07.2022
г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав
в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
|
|
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. №
138 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена:
ОТ: ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЕРНИК, представлявана от директора Д.И.П.
ЧРЕЗ пълномощника му главен юрисконсулт З.В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ №
Въззивният / 06.01.2020г., постановено
по гр. дело №6775/ 2019г. по описа на PC – Перник, с което ОДМВР – Перник,
представлявана от комисар Д.П., с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” №1, е осъдено да заплати на да заплати на А.П.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** по иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1
325,04 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.11.2016 г. до
01.11.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 400 лв.,
представляваща сторени разноски по делото,
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва
изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде
отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца нощен труд, ведно с лихвите и разноските.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с
което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд,
обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради
допуснат тежък порок - противоречие с няколко материално-правни разпоредби -
чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната
таилата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателя счита, че в мотивите и осъдителната част
на обжалваното решение по отношение на предявената искова претенция за
изплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е допуснато нарушение на материалния закон, довело до
неправилни изводи и осъждане на ответника без правно основание за това.
Категорично твърди, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за
нощен труд, като нямало правно основание същия да бъде преизчисляван като
извънреден. Прeстирания от ищеца труд
бил с продължителност от 22:00 часа до 06:00 часа, предвиден изрично в
чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016г., в която се сочи, че
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, т.е. нощния труд за служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чието
служебно правоотношение е регламентирано именно в ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови актове, е с продължителност до 8 часа. Ето защо няма правно
основание същия да бъде приравняван към дневен труд и считан за извънреден
такъв. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8 часа, при което
8:8 е равно на коефициент 1, а не, както по смисъла на КТ.
Следва да се имало предвид и обстоятелството, че
полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било
налице полагане на труд в рамките на
работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по
смисъла на чл. 143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само
извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до
изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с
полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен
извънреден труд. който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът
действително да бил работил извън установеното за него работно време по график.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна,
не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител
не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание
въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставена
жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Твърди се че соченото във жалбата не
отговаряло на действителното фактическо положение.
Моли за присъждане направените разноски,
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение,
първоинстанционния съд e осъдил ОД на МВР- гр. Перник, да заплати на ищеца,
сумите, както следва:
- сумата в размер на 1 325.04 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода
от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1,143, отчетен като извънрешен и за конната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2019г.
- сумата в размер на 400.00
лв. сторени разноски по делото.
Осъдил е ОД на МВР - гр.
Перник да заплати по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 153.00лв., представляваща разноски по делото.
С исковата молба
са предявени обективно и субективно съединени искове с правни основания, както
следва:
- с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1325.04лв., представляваща дължимо възнаграждение за
изработен, но незаплатен извънреден труд, за периода от 01.11.2016г. до
01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143.
Районният съд е уважил
така предявения иск, като е приел, че страните са били обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен служител в ОД на МВР-гр.
Перник. Тъй като липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен, в действащите към процесния период две Наредби №
8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния
период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.) в която
се е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал. 2, предвиждаща, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
и доколкото в последните две наредби
е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота и следвало да се
приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове, тъй като противен случай биха се поставил държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно
правоотношение по ЗДС. Това тълкуване
било и в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на Република България
утвърждавала, като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласявала гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантирал равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед
на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следвало да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следвало да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период. Първоинстанционният съд намерил, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършвало при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означавало, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагали едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд, поради което счел исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, за доказана по основание.
По делото не спора, а и от представените доказателства се
установява, ищецът А.П.А., през процесния период е заемал длъжност: *** при
ОДМВР – гр. Перник.
От представените заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно икономическа експертиза се установява, че за периода от 01.11.2016г. до
01.11.2019г. според протоколите за отчитане на отработено време А.П.А. е
отработил общо 1720 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, преизчислението с коефициент
1.143 за дневен труд е в размер на 246 часа не заплатен на ищеца от ответника в
размер на 1757.04 лв.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като предявените пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с
правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с ал. 6 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор между страните, това се установи и от писмените
доказателства по делото, че ищецът е полицейски служител, т.е. държавен
служител и по силата на нормата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, в редакцията й
действаща в процесния период и статута
му се урежда от този закон.
Спорът между страните е за това, дали при заплащане и
компенсиране на извънреден труд на полицейски органи със статут на държавни
служители предвид празнотата в
нормативната уредба, относно отчитането и заплащането на „нощния труд“, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, прилагайки се
субсидиарно разпоредбите на чл.261 и 262 от КТ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.9 от 26.01.2007г.)
По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. За процесния период по силата на изрична
законова делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР и чл. 188 от същи са действали последователно Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички издавани от министъра на вътрешните работи и
всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
В първата наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл. 31, ал. 2 от Наредбата. Посочената разпоредба е отменена с Наредба №
8121з-592 издадена от Министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба № 8121з-407 (11.07.2016г.)
до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016 г.) отново е
имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е
била приложима Наредба № 8121з-407, а именно за периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
В Наредба №
8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ
бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна
допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на
нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална
закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката
за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея
се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на
човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и
по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава
обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се
заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо
място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването
се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и
на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд
е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека
време от денонощието, през което трудът се полага /в този смисъл и Решение №
14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр. дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специална закрила по КТ.
При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния
закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 год./
и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на
работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение,
следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове
в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би
означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност
в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно
третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14
ЕКЗПЧОС / в този смисъл и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.
дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент
за отчитане на положения от ищеца нощен труд. А с оглед изложеното вече по-горе
приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки
отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на
приложимия коефициент. По отношение на втората от тях настоящия съдебен състав
приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР
работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при
полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при
подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и
нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за
подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
Предвид на което настоящия съдебен състав счита, че по
отношение на изчисляване на заплащане и компенсиране на извънреден труд на
полицейски органи със статут на държавни служители предвид празнотата в нормативната уредба,
относно отчитането и заплащането на „нощния труд“, при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период следва се умножава по 0,143, прилагайки се субсидиарно разпоредбите
на чл.261 и 262 от КТ и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр.9 от 26.01.2007г.). Тъй като това единствения нормативно определен начин
за овъзмездяване за полагания от тях „по-изморителен и неблагоприятен нощен
труд“. Противно тълкуване би довело до поставяне в
неравностойно положение на държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В този смисъл са мотивите към т.23 на ТР №6/2012г. по т. дело №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Посоченото е в
съответствие и с основания принципа за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Допълнителен аргумент за приложимостта на НСОРЗ по
отношение на държавните служители в МВР е и обстоятелството, че правата и
задълженията на държавните служители и в частност на служителите в МВР са
предмет на специална уредба, подчинена на идеята, че на този кръг лица следва
да бъде предоставена по-сериозна закрила от закрилата, предвидена за
работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение. Това е
своеобразна компенсация за завишените изисквания към държавните служители,
както и за специфичните задължения, които им се възлагат. При това би било
абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение. В
подкрепа на извода, че се касае за пропуск в специалната уредба е и фактът, че
с приемането на новия ЗМВР по отношение на държавните служители в МВР изрично е
бил предвиден механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни и той е бил
съобразяван при отчитане и заплащане на извънредния труд.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство
дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане
за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните
часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния
ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие
на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. Касателно
настоящия случай на ищеца е била изплатена само добавката от 0.25 лв. за
всеки отработен нощен час за исковия период.
Неоснователни са възраженията
изложени във въззивната жалба, че положеният от ищеца часове нощен труд следва
да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00
до 6, 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00
и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото
правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно
което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и
6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е
поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при
сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно,
без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (в този смисъл Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през
нощта.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че при приравняване на положения нощен труд в
дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а
не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място (чл. 9, ал. 2
НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната продължителност на
дневното работно време, установено при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа – това е една от двете величини,
необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За работещите на
8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на посочената
разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на
смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е различна
форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се
приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното
време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове
в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена
за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов –
ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в
сила от 01.01.2018 год./, че когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно
време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1
от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при
сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по
график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените
часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно
време. Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за
приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на
нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и
зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния
период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143, следва да се
вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от
страна на ищеца.
Изложеното не е в противоречие и с
постановеното решението на съда на ЕС от 24.02.2022 год., по дело С-262/2020
/образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003
относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл. 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в рамките на
спор между служител и Главна дирекция „Пожарна безопасност“ към МВР по повод
отчитането и заплащането положените часове нощен труд/. Макар с посоченото
решение да не се дава конкретен отговор
на въпроса за приложението на общата правна уредба на България в
правоотношенията с държавните служители /служителите на МВР/, доколкото
тълкуването на национални правни норми не в обхвата на компетентността на СЕС,
с решението се приема, че макар националното ни право видимо да изключва
държавните служителите на МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на
общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната
продължителност на нощния труд, от не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Също така е посочено, че
Директива 2003/88 не налага да се приеме особена норма, която специфично да
урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, при условие че
тази продължителност е ограничена в съответствие с изискванията, произтичащи от
чл. 8 на Директивата /осем часа/, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка сочените "компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, предвидени в
ЗМВР за служителите" не може да се приеме, че представляват допълнителна
защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички служители на МВР, а не
само тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на
обезщетение, след като не са насочени специално към категорията служители,
полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в
системата на МВР.
Уреждането на допълнителните възнаграждения за
нощен труд на час с Наредбите от 2018 г. и 2019 г. и заповедите на министъра на
вътрешните работи не преодоляват празнотата в законодателството в частта за
положения извънреден труд и неравностойното положение на работещите в МВР и
работещите по трудово правоотношение с други работодатели. Разпоредбите на чл.
7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на
второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ
/Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О./.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-икономическата
експертиза факти, съдът приема за основателна исковата
претенция за заплащане на нощен труд за процесния период от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г.
в размер на 1 325.04 лв., получен при приложение
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден.
На
основание чл. 86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Първоинстанционният съд е достигнал до идентични
правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, поради което
обжалваното решение и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по
чл. 78 ГПК.
Поради неоснователността на
жалбата, на въззивника не се следват разноски за настоящото производство.
С оглед резултата от обжалването и
своевременно направените искания, на въззиваемия А.П.А. на осн чл. 273 във
връз. с чл.78 от ГПК следва да се присъди сумата от 400.00 лева, представляваща
сторените от него пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.05.2022г.
приложен по делото.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2159
от 06.01.2019г., постановено по гр.д.№ 6775 / 2019 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР“ – ПЕРНИК с адрес: гр. Перник 2300, обл.
Перник, ул. “Самоков“ №1 ДА ЗАПЛАТИ
на А.П.А., с ЕГН: ********** и съдебен
адрес *** сумата в размер на 400.00 лв. / четиристотин лева./ представляваща направените от ищеца съдебни разноски
в настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280, ал. 3, т. 3, пр. първо ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.