Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 20.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 1019 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.И." ООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителят С***
срещу П.Ф.Ш., ЕГН **********,***,
ет.1 обективно кумулативно съединени искове:
1/ с правна
квалификация чл. 286 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2544 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключения
между тях договор за поръчка от 20.11.2017 г. ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1000 евро, представляваща част от дължимата неустойка в размер
на 6540 евро по сключения между страните договор за
поръчка от 20.11.2017 г.;
Ищецът
основават исковите си претенции на следните фактически твърдения:
На 20.11.2017 г. ответникът чрез своя пълномощник М.Л.Ш.
сключва с ищеца договор за поръчка – посредничество при продажба на недвижим
имот с предоставяне на изключителни права. По силата на същия ищецът се е
задължил да осъществява посредничество при продажбата на собствения на
ответника имот, находящ се в град Варна, район
Одесос, ул. „***“ № 7, представляващ апартамент № 1, придобит с нотариален акт
№ 166, том 4, рег. № 9561, дело № 685/31.10.2008 г. на нотариус с рег. № 316 на
НК. Заявява, че сключеният договор, е със срок на действие, 6 месеца. Съгласно
същия ответникът се е задължил да заплати на ищцовото
дружество възнаграждение в размер на 2% върху окончателната продажна цена на
имота. Твърди, че добросъвестно и в срок е изпълнил задълженията си по договора
като е организирал огледи със селектирани евентуални купувачи на имота. На
21.03.2018 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, с
предложения от ищцовото дружество купувач за сумата
от 106 000 евро. Посочва, че представител на дружеството е присъствал
както при уговаряне на параметрите на сделката, така и при изготвянето на
предварителния договор и подписването му. Участва и при разплащанията по
предварителния договор и при обработването на банковите документи. Твърди, че на
12.04.2018 г. е сключен окончателен договор за покупко
– продажба на недвижимия имот между ответницата чрез нейния пълномощник и
купувачът, посочен от ищцовото дружество. От своя
страна ответницата не е изпълнила добросъвестно и в срок договорните си задължения
като не е заплатила уговореното и дължимо възнаграждение по сключения договор
за поръчка, което възлиза на 2544 евро с
включено ДДС. Заявява, че възнаграждение му се дължи при сключване на
предварителен договор между ответницата и потенциалния купувач, съобразно
сключения договор за поръчка и същото се определя съобразно посочената в него
покупна цена, която в случая възлиза на 106 000 евро. Ищецът твърди, че в
сключения договор за поръчка има уговорена и неустоечна
клауза, разписана в чл.4.4 от същия, съобразно която при неизпълнение на
подписания договор от страна на ответника, последния се задължава да заплати на
ищеца неустойка в размер на 5% без ДДС от първоначално обявената в договора за
поръчка продажна цена. Същата възлиза на 6450 евро. На 09.11.2018 г. ищецът е
изпратил на ответника три броя покани за заплащане на процесните
суми като е определил 7 дневен срок за заплащането на дължимите суми от
получаването на същите. Към настоящия момент, твърди, че не е налице заплащане
от страна на ответника на претендираните суми. Моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
страна на ответника, с който оспорва предявените искови претенции. Твърди, че
не е налице валидно упълномощаване от страна на ответницата, с което последната
да е предоставила представителна власт на М.Ш., от нейно име и за нейна сметка
да сключва договор за поръчка, с ищеца. Подписът под договора не е на
ответницата като заявява, че не е подписан от нея. Освен това представеното
пълномощно е с дата по-късна от тази на договора за поръчка, поради което
счита, че последният е сключен без наличието на представителна власт за това.
Заявява още, че за поемане на задълженията по договора за поръчка пълномощникът
е следвало да представи изрично упълномощаване за поемане на уговорените в
договора за поръчка задължения – за заплащане на възнаграждение и за заплащане
на неустойка при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение, каквото не е налице. Твърди, че сключеният от пълномощника
договор за поръчка, не я обвързва, тъй като е сключен без наличието на
представителна власт затова. Посочва, че в случая е налице общо упълномощаване
за продажбата на недвижимия имот, но не и за сключването на договор за поръчка
относно продажбата на недвижимия имот и поемане на задължение за заплащане на
възнаграждение. В условията на евентуалност заявява, че ако договорът бъде
приет за действителен, прави възражение за недействителност на същия, тъй като
счита, че клаузата, с която са предоставени изключителни права на ищеца за
продажба на имота, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като същата
представлява отказ от права и ограничава значително правата на ответницата
имаща качеството на потребител по договора, а именно да продава имота си
самостоятелно и/или да ползва услугите на други агенции за посредничество. В
условията на евентуалност заявява, че исковите претенции са неоснователни, тъй
като на 21.03.2018 г. при сключването на предварителния договор, пълномощника
на ответницата е получила от купувача сумата от 2500 евро, от които сумата от
4000лв. в присъствието на свидетел предала на управителя на ищцовото
дружество като се договорили устно в момента на предаване на сумата, че това е
окончателното възнаграждение пи договора за посредничество. В отговора на
исковата молба ответникът прави възражение за нищожност на уговорената, в
договора за поръчка, клауза относно дължимата неустойка. Твърди, че същата
излиза извън пределите на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции като цели единствено повторно възнаграждение на ищеца. С
оглед на това посочва, че договорната клауза относно претендираната
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли за отхвърляне на
претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.
По делото е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „В.И." ООД, ЕИК *** - М.Л.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, ответникът чрез особения си представител оспорва исковете,
като моли за отхвърлянето им. Третото лице помагач оспорва исковата молба с възражения,
идентични с отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са в условията на кумулативност
искове с правна квалификация чл. 286 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, основани на твърдение
за сключен между страните договор за поръчка от 20.11.2017 г.
В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки
за уважаване на исковете, а именно: сключване на валиден договор за поръчка от
20.11.2017 г. между „В.И." ООД, като довереник и П.Ф.Ш. като доверител,
валидно уговорено задължение за заплащане на възнаграждение на довереника за изпълнение
на поръчката, валидно уговорено задължение за неустойка, изпълнение на
поръчката от страна на довереника. При доказване на посочените факти, в тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на възнаграждението
по договора или други правопогасяващи факти.
Съдът намира, че
липсва още първата предпоставка за уважаване на иска, а именно валиден договор
за поръчка от 20.11.2017 г., сключен между „В.И." ООД, като довереник и П.Ф.Ш.
като доверител.
Видно от
представения договор за поръчка от 20.11.2017 г., същият е сключен между „В.И."
ООД, като изпълнител и П.Ф.Ш. чрез своя
пълномощник М.Л.Ш., като възложител.
По делото няма
представено пълномощно, съгласно което П.Ф.Ш. упълномощава М.Л.Ш. да сключва
договори за посредничество. Съгласно представеното по делото пълномощно,
заверено нотариално на 08.01.2018г., П.Ф.Ш.
упълномощава М.Л.Ш. да я представлява навсякъде, където е необходими, вкл. пред
нотариус като от нейно име продаде недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в град Варна, район Одесос, ул. „***“ № 7. От
съдържанието на пълномощното е видно, че пълномощникът има право да я
представлява при продажбата на имота, има право да получи продажната цена,
както и да я представлява пред административните органи, отговорни за издаване
на документи във връзка с прехвърлянето – ДО, служебна бележка за липса на
задължения и пр.
От съдържанието
на пълномощното е видно, че същото е насочено изцяло и само към извършването на
една единствена сделка – тази по покупко-продажба на имота. Всички останали
права са дадени във връзка с представителство пред административните органи за
издаване на документи, необходими за изповядване на сделката и погасяване на
възникващите от нея задължения. В пълномощното няма упълномощаване за сключване
на друг вид сделки като например процесния договор за
поръчка. Дори и да се приеме, че пълномощното може да се тълкува разширително и да включва упълномощаване и за други сделки,
освен изрично посочената, то датата, на която е упълномощен представителя - 08.01.2018г., е последваща
сключването на договора за поръчка от 20.11.2017г. Поради това договорът за
поръчка от 20.11.2017г. е сключен без наличие на представителна власт, учредена
от П.Ф.Ш. в полза на М.Л.Ш..
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5/2014 ВКС, ОСГТК, договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт,
е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници.
Няма доказателства за извършено потвърждаване на договора
за поръчка от 20.11.2017г. от П.Ф.Ш.. Същата се позовава на недействителността
в отговора на исковата молба. С това процесуално действие, висящата
недействителност на сключения без представителна власт договор, става
окончателна. Този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по
него. Поради това съдът намира, че не е налице първата предпоставка за
уважаване на исковете, а именно наличие на валиден договор между страните по
делото. С оглед на това и двата иска /за заплащане на възнаграждение и за
заплащане на неустойка/, основани на договора, се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на производството на ответника се
следват разноските по делото, но същият се представлява от особен представител,
т.е. разноски не се присъждат. На третото лице помагач не се присъждат
разноски, съгласно чл. 78 ал. 10 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителят С*** срещу П.Ф.Ш., ЕГН **********,***, ет.1, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2544 евро,
представляваща дължимо възнаграждение по сключения между тях договор за поръчка
от 20.11.2017 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, и сумата от 1000 евро,
представляваща част от дължимата неустойка в размер на 6540 евро по сключения
между страните договор за поръчка от 20.11.2017 г., на основание чл. 286 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач
на страната на ищеца „В.И." ООД, ЕИК *** - М.Л.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: