Решение по дело №14/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260191
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20201850100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № …

                                        гр. К., 15.10.2020 г.                                   

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

   Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 14, по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„А.З.К.Н.П.З.” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1527, бул. „П.В.” № 29, етаж 3, със законни представители И.К. и Я.Я. – управители, чрез юрисконсулт Д.А. са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу Б.Е.В., ЕГН **********,***, п. к. 2230, улица „Я.З.“ № 18б, за сумите от: 600.00 лева  - главница; 105.15 лева договорна лихва за периода от 07.07.2018 г. до 04.03.2019 г.; 283,50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 283,50 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред съда – 09.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски за сумите от: 30.81 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 677/2019 г., на КРС, и сумите от: 225.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 250,00 лева – за особен представител на ответника.

Паричните претенции се основават на неизпълнени задължения по договор за паричен заем № 5445661 от 07.06.2018 година, цедирано на заявителя от кредитора „В.К.“ ООД с договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 година и Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 01.04.2019 година към него, като по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител адв.Л.М. от САК Савова е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции, като счита че претендираните вземания са прекомерни, а таксата за административно обслужване от 400 лева не е доказана по основание и размер и противоречи на закона и морала. Счита, че длъжникът-ответник не е бил надлежно уведомен за цесионният договор, поради което той не можел да породи задължения към него. Развива съображения в тази насока.

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

 

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор за паричен заем № 5445661 от 07.06.2018 година; договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 година и Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 01.04.2019 година към него; уведомление за цесия; Тарифа към Общите условия; уведомление за цесия до длъжника; ч.гр.д. № 677/2019 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

          От представените с исковата претенция и отговора доказателства, безспорно се установява, че ответникът е поел задължение по договор за паричен заем с „В.К.“ ООД, цедирано на „АКПЗ“ ООД от кредитора, като по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.

Към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите по договора суми, подробно описани по-горе.

             Съдът счита за неоснователни в тази насока твърденията и възраженията на ответника за недействителност на извършената цесия между цедента и цесионера по отношение на съдържание, срокове и начини на уведомление, тъй като съгласно костантната съдебна практика се приема, че  дори да липсват категорични доказателства уведомлението за това да е връчено на длъжника преди образуване на делото, с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и изричното упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът, като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане не може да бъде игнорирано. Уведомяването е настъпило в хода на процеса и на основание чл.235,ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,стабилизиращ легитимацията на цесионера,като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г. на ВКС,ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014г., по т.д.№ 1711/2013г.на ВКС,I т.о.; Решение № 78/09.07.2014г., по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, II т.о.

Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди,че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално  изпълнение на основание липсата на уведомяване. В този смисъл Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009 г., на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г., по гр.д.№ 867/2011 г., на ВКС.  

От друга страна, неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД  не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за  прехвърлителното действие на цесията. Единствените  правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

Относно наведените от ответника възражения за нищожност на цесията, поради липса на предмет и липса на цена - чл.26,ал.2 ЗЗД на рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания, съответно за нищожност на Приложение № 1 - неразделна част от процесния договор за цесия, съдът ги намира за недопустими. Ответникът няма правен интерес да иска установяване на нищожност на процесния договор за цесия, съответно на приложенията към него, тъй като нито е страна по договора, нито  този договор го уврежда. Договорът не съставлява увреждане на цедирания длъжник, защото с уведомяването на последния за цесията интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък длъжникът знае, че следва да престира на новия кредитор. На  него длъжникът може да противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора му с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. Тъй като в случая ответникът не е страна по цесионното правоотношение, той няма правен интерес от установяване както недействителността на договора за цесия, така и изпълнението на този договор от сключилите го страни. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всякакъв вид защита в исковия процес и след като в случая такъв интерес липсва, възраженията на ответника за нищожност на процесния договор за цесия и приложенията към него, не подлежат на разглеждане, като недопустими.

Дори да се приемат за допустими, възраженията се явяват и неоснователни. В случая става дума за Рамков договор за цесия, по силата на  който страните са се договорили, че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Предмет на процесния договор за цесия са съществуващи, станали ликвидни и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложения № 1 относно всяко конкретно вземане, вкл.процесното, с оглед представеното от ищеца и прието като доказателство по делото Приложение № 1 към процесния договор за цесия, касаещо вземането от ответника. Цитираното приложение е представено в пълен обем, с всички страници на същото и с подписите на страните, поради което възражението на въззивника за недействителност на този документ е неоснователно. Що се отнася до възражението за нищожност на рамковия договор за цесия, поради липса на посочена в същия цена на договора, следва да се отбележи, че цената не е съществен елемент по договора за цесия,тъй като законът допуска цесията да е и безвъзмездна.

Договорената в договора за заем лихва представлява печалба за заемодателя затова, че заемателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Такава е била волята на заемателя,обективирана изрично в подписания от него договор, а съгласно чл.20а ЗЗД договорът има сила на закон за  тези,които са го сключили.Процесният случай не може да обоснове и противоречие с добрите нрави. Сключен е договор за предоставяне на паричен заем, а това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да  предостави на потребителя кредит под формата на заем, на отсрочено или разсрочено плащане Потребителят е длъжен да извършва онези плащания, вкл.на лихви, такси, комисионни или други разходи, които са включени в условията на сключения договор за заем.

В случая такива са и уговорените в договора за паричен заем и тарифата към него дължими и уговорени неустойка, такса за експресно разглеждане на документи и разходи за извънсъдебно събиране на задълженията. С оглед характера на договора за предоставяне на паричен заем, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне разсрочено и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че не противоречат на добрите нрави. Следва да се отбележи, че волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10,ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство.

Воден от горното, съдът приема за доказани претендираните от ищеца твърдения и обстоятелства, и следва да отхвърли, като недоказани отричаните от ответника факти и обстоятелства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски по двете производства, представляващи сумите от: 30.81 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 677/2019 г., на КРС, и сумите от: 225.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 250,00 лева – за особен представител на ответника.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

                                         Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Е.В., ЕГН **********,***, п. к. 2230, улица „Я.З.“ № 18б  съществуването на вземането на „А.З.К.Н.П.З.” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1527, бул. „П.В.” № 29, етаж 3, със законни представители И.К. и Я.Я. – управители, за сумите от: 600.00 лева  - главница; 105.15 лева договорна лихва за периода от 07.07.2018 г. до 04.03.2019 г.; 283,50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 283,50 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред съда – 09.09.2019 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Б.Е.В. да заплати на „А.З.К.Н.П.З.” ООД,  ЕИК *********, направените разноски както следва: 30.81 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 677/2019 г., на КРС, и сумите от: 225.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 250,00 лева – за особен представител на ответника.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

                                            

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :