РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204467 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПЛ. Л. Л. против Наказателно постановление
№ 21-0769-003145/08.09.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Претендира се отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В тази
връзка е оспорен начинът на установяване на нарушението. Изтъкнато е, че
липсва произнасяне на АНО във връзка с депозирано срещу АУАН писмено
възражение с вх. № **********/23.07.2021 г. Възразено е, че автомобилът е
служебен и управляван от още осем служители освен жалбоподателя и че
всяка сутрин подлежи на проверка за техническа изправност, поради което не
би се допуснал пропуск във връзка с изискуемото оборудване.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
1
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено следното:
На 21.07.2021 г. около 16,25 часа в гр. Бургас, на път първи клас I-9
около 500 метра преди кръстовището с бул. „Димитър Димов“
жалбоподателят ПЛ. Л. Л., като водач на служебен специален автомобил
марка „МАН“ с рег. № ***, собственост на „Ф“ ЕООД, бил спрян за проверка
от свидетелите К. Т. М. и Д. К. П. – двамата мл. автоконтрольори в Сектор
„Пътна полиция“ – Бургас. Било му поискано да представи техническото
оборудване на МПС, като според свидетелите водачът 15 – 20 минути търсил
аптечка и пожарогасител, след което същите му били предоставени от друго
лице, пристигнало на мястото на проверката с друг автомобил. В последствие
на мястото на проверката били изпратени и полицейските служители И.Г. и
О.А. за изпробване на водача за употреба на наркотици. След приключване на
цялостната проверка св. М. съставил на водача Акт серия АВ №
188636/21.07.2021 г. за установяване на две административни нарушения на
чл. 139, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП – за това, че към момента на проверката не
представил оборудване – аптечка и пожарогасител. АУАН бил подписан от
жалбоподателя с възражение, че е представил въпросното оборудване в
присъствието на впоследствие дошлите на мястото на проверката полицейски
служители Георгиев и Ахмед.
Жалбоподателят Л. твърди, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
депозирал срещу АУАН писмено възражение с вх. № **********/23.07.2021
г., като административно-наказателната преписка не е окомплектована със
същото, нито с негов отговор.
В срока за произнасяне наказващият орган не е провел дължимата
проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН във връзка с писмените възражения на
жалбоподателя, приел е за доказани фактическите констатации по акта и на
08.09.2021 г. е издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание
2
чл. 185 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в размер на
20 лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Хронологично след издаване на наказателното постановление
наказващият орган е възложил на други длъжностни лица да извършат
проверка по възраженията на жалбоподателя. В тази връзка, от
осъществилите проверката служители К. Т. М., Д. К. П. и И.Е.Г. са били
изискани докладни записки №№ 769р-14825, 769р-14838 и 769р-
14839/16.09.2021 г., на които е резюлирано да се приложат към НП. В своите
писмени обяснения М. и П. са потвърдили констатациите по акта, като са
посочили, че оборудването не се е намирало в проверявания автомобил, а е
било донесено на жалбоподателя. Св. М. два пъти е написал, че „това може да
се види на записите от служебното МПС“. Служителят И.Г. е обяснил, че при
пристигането му на мястото на проверката жалбоподателят му е представил
оборудването, за което колегите му М. и П. са заявили, че било докарано с
друг автомобил. Отразяващият хода на проверката запис от полицейския
видео-регистратор от дата 21.07.2021 г. не е изследван от АНО. Съдът го е
изискал в хода на съдебното следствие, като в отговор органът, издал
наказателното постановление, не го е представил с мотив, че всички файлове
с аудио и видео информация се съхраняват за срок от 30 дни, съгласно чл. 10,
ал. 1 от Организационно-технологичните правила за работа с АИС ВПС,
утвърдени с Министерска Заповед № 8121з-1154/01.09.2017 г., поради което
информацията от 21.07.2021 г. не е налична.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
28.09.2021 г. срещу подпис, а жалбата е депозирана на 04.10.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество същата се явява основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.
Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на сектор към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
3
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
При възприетата по-горе фактическа обстановка съдът обаче намира,
че по делото не бе установено по несъмнен и безспорен начин
жалбоподателят да е осъществил състава на нарушенията по чл. 139 ал. 1, т. 2
и т. 3 от ЗДП. Показанията на разпитаните полицейски служители досежно
липсата на оборудване в автомобила по време на проверката не са
убедителни и не налагат категоричен извод за осъществени нарушения.
Съпоставяйки заявеното от тях с възражението, вписано в акта, се налага
изводът, че действително при извършената проверка жалбоподателят
първоначално не е могъл да представи оборудването, но в последствие го е
представил на служителя И.Г.. Спорно е твърдението на полицейските
служители М. и П., че на място е пристигнало друго лице, което е
представило оборудването, тъй като въпреки подадените в срок възражения
на жалбоподателя, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН да разследва спорните обстоятелства, а е издал
наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка. Освен
това в разрив с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е
спестил окомплектоването на административно-наказателната преписка с
депозираното в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмено възражение на
жалбоподателя, което очевидно не е взето под внимание. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде НП последният се е основал само на
констатациите в АУАН и е приел за вярно установеното. НО е следвало в
предвидения в закона срок – преди да се произнесе с наказателното
постановление, да провери обосноваността на АУАН и да прецени писмените
възражения срещу акта. Вместо това е нарушил процедурата по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, като първо е издал НП и след приключване на производството по
наказване е провел едностранчиво разследване чрез докладни записки и без
запознаване с отразяващия хода на проверката запис от полицейския видео-
регистратор от дата 21.07.2021 г., което е можел да стори добросъвестно и
своевременно в срока по чл. 10, ал. 1 от Организационно-технологичните
правила за работа с АИС ВПС, утвърдени с Министерска Заповед № 8121з-
4
1154/01.09.2017 г., на който се е позовал в писмото си до съда. По този начин
е допуснал доказателствена недостатъчност, която както става ясно не може
да се преодолее във съдебното производство предвид заявеното от АНО, че
не съхранява информацията от записа.
Приложената санкционна разпоредба чл. 185 от ЗДвП предвижда за
нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание,
виновните да се наказват с глоба 20 лева. Съгласно изискването на
посочените за нарушени разпоредби на чл. 139, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП,
движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се
оборудват с аптечка и пожарогасител. Изводимо е от съвкупния анализ на
тези разпоредби, че субект на административно-наказателната отговорност е
виновното лице, което не е оборудвало движещото се по пътя МПС. В случая,
на проверяващите автоконтрольори и на АНО е било ясно, че процесният
автомобил не е бил на жалбоподателя и че той го е управлявал служебно,
предвид което обстоятелство е спорно виновно поведение от негова страна за
необорудването на МПС и по същество трудно може да се поддържа, че той е
адресат на посочената правна норма и че извършените от същия деяния са
съставомерни от субективна страна. В случая не е изследван въпросът
жалбоподателят отговарял ли е за оборудването на служебния автомобил, за
да са налице изискуемите предпоставки на закона за ангажиране на
административно-наказателна отговорност за поведение, изразяващо се в
непредставяне на оборудване при поискване от контролните органи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като
не е установено по надлежен, а и по безспорен начин да е осъществил
нарушения на разпоредбите на чл. 139, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003145/08.09.2021 г.
на Началник сектор към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас,
с което на ПЛ. Л. Л., с ЕГН **********, от *****, на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
5
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение
по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
6