РЕШЕНИЕ
№ 12890
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ......................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20211110161017 по описа за 2021 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение
и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан
по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ...................... със седалище и адрес на управление в гр. ........................, твърди
против ответника ........................., че на 26. VII. 2016 година настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 15
222.92 лева застрахователно обезщетение, като направил и 60.00 лева разходи за пътна помощ и
15.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера
на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче
платил на ищеца едва 7 721.62 лева от претендираните общо 15 428.24 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
7 706.62 лева застрахователно обезщетение;
147.71 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 26. Х. 2018 година до
25. Х. 2021 година включително;
1
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 26. Х. 2021 година
до окончателното плащане;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено
от ищеца. Не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в размер, посочен в исковата молба, нито,
че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното
произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът
обаче поддържа, че вече изплатената от него сума напълно действително претърпените от клиента
на ищеца вреди. Твърди още, че водачът на застрахования от ищеца автомобил допринесъл за
настъпването на произшествието като управлявал превозното средство с надвишаваща
допустимата от закона скорост.
2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
На 04. IХ. 2015 година ищцовото ........................ сключват автомобилна застраховка
...................... За горното явства застрахователна полица № представена по делото с исковата
молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към 26. VII. 2016 година за
лек автомобил марка ........................ бил сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ с ответника. Договорът е сключен на ..................
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
На ................................. часа ................... с ЕГН**********, живеещ в ....................., управлява
собствения си лек автомобил марка ........................ по .................... Водачът достига до
кръстовището с главен път .......................... и го преминава без да се съобразява със знак
........................ Така отнема предимството на ..................... управляващ собствения си лек автомобил
марка ..................... предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява
пътно-транспортно произшествие. На същата дата в .......................... съставя за описаното пътно-
транспортно произшествие представен по делото с исковата молба констативен протокол
№................ При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена
застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.
4. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На ............................... представлявано от управителя ........................... лева с данъка върху
добавената стойност, представена по делото с исковата молба. Фактурата е издадена за
репатриране на автомобил. Като получател във фактурата е посочен собственикът на застрахования
от ищеца автомобил.
На 07. ХI. 2016 година ищецът изплаща на собственика на повреденото моторно превозно
средство сумата от 15 222.92 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с
2
исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.
На 21. ХI. 2016 година ищецът изплаща на автосервиза, поправил повреденото моторно
превозно средство сумата от 190.32 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото
с исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.
На 12. I. 2018 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №.................... с което
заявява за възстановяване общо девет регресни щети, включително процесната в размер на 15
428.24 лева. Писмото е представено по делото с исковата молба.
На 09. III. 2018 година ответникът плаща на ищеца 7 721.62 лева. Съдът приема
обстоятелството за установено, тъй като страните не спорят за него.
5. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на 09. II. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ....................... Видно от
заключението, всички увреждания по лек автомобил марка ........................... отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 21 307.75 лева.
Стойността на автомобила възлиза на 24 878.00 лева, т. е налице е тотална щета на превозното
средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Стойността на 7 463.00 лева.
След приспадането на последната сума от стойността на застрахователното обезщетение, то
възлиза на 17 415.00 лева.
3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно
право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
3
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е
нарушила правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 50, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагането му.
Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно
произшествие на 26. VII. 2016 година. В резултат на това противоправно поведение причинява
имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с регистрационен
№ВТ0004КВ. Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно
законовата презумпция остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице.
Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 17 415.00
лева след приспадането на запазените части. Тази средна стойност е определена от вещото лице въз
основа на цените на всички доставчици.
Страните не спорят относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и
ответника.
Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието
връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на
15 428.24 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът
поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер
определя на 7 721.62 лева.
Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът
намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати
обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с
чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата
на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може
4
да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение, постановено
на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение на Върховния
касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния случай вещото
лице определя размера на действително настъпилите вреди на 17 415.00 лева. Към тях следва да се
добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето на дължимото
обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 17 430.00 лева.
Ответникът вече е заплатил на ищеца сумата от 7 721.62 лева. Следователно, останал е
задължен за 9 708.38 лева. посочената сума надхвърля търсената с исковата молба.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск като
основателен.
2. По възраженията на ответника:
Ответникът поддържа, че водачът на застрахования от ищеца автомобил допринесъл за
настъпването на произшествието като управлявал превозното средство с надвишаваща
допустимата от закона скорост. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, който
го твърди, по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс. Доказателства в такава насока
не се събраха, затова съдът счита, че следва да постанови акт по съществото на делото без да взема
предвид възраженията на ответната страна.
3. По иска за обезщетение за забава:
Ищецът претендира лихва върху платеното застрахователно обезщетение за времето от 26.
Х. 2018 година до 25. Х. 2021 година включително. Според изчисление с помощта на калкулатор от
електронната страница calculator.bg за посочения от ищеца период мораторната лихва върху
главницата възлиза на 2 346.23 лева. Посочената сума надхвърля търсената с исковата молба, затова
съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск като основателен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Всяка от страните е направила разноски по воденето на делото, за които е представила
списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Според списъка ищецът е заплатил разноски
в размер на общо 898.26 лева, от които 358.26 лева за държавна такса, 440.00 лева за
възнаграждение на вещо лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се
определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид изхода от
производството, ответникът следва да възстанови посочената сума изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ........................., да плати на ...................... със седалище и адрес на управление в
гр. ........................, следните суми:
7 706.62 лева застрахователно обезщетение,
147.71 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 26. Х. 2018 година до
25. Х. 2021 година включително,
5
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 26. Х. 2021 година
до окончателното плащане и
898.26 лева разноски, направени по делото.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните на електронните им адреси на основание чл. 50,
ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА
СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6