№ 78
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ир. Д. Г.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.11.2021 г. по н.о.х.д. № 486/2021 на СОС подсъдимият Ц. М. Л. е
признат за виновен в това, че на 15.02.2018 г., около 09.50 часа, в гр. Костинброд, на
ул. „Славянска“, при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, в нарушение с
правилата за движение по чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 отЗакона за движение по
пътищата (ЗДвП), по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. Р., с ЕГН
**********, като след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му е наложено
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от три години, а също и наказание лишаване от правоуправление за
срок от една година и шест месеца.
Със същата присъда е прието иззетите по делото като веществени доказателства
превозни средства да бъдат върнати на техните собственици/ наследодатели.
С присъдата на подсъдимия Ц.Л. са възложени разноските по делото – 2 544.27
лева, платими по сметка на ОД на МВР София.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитника
на подсъдимия адв. П. К..Недоволството в жалбата е срещу санкционната част на
присъдата и по – конкретно срещу онази нейна част, в която е определено наказание
лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца. Посочено е, че с
това наказание подсъдимият на практика остава лишен от доходи, тъй като работата
1
му е свързана с управление на превозно средство. Изтъкнато в тази връзка е, че
подсъдимият осигурява издръжката на семейството си, в което има три малолетни
деца. Твърди се, че при индивидуализация на наказанието съдът не е отчел, че
предходните санкции на подсъдимия за нарушение на правилата за движение са за
незначителни административни провинения, които освен това са със сериозна давност.
Поискано е снижаване на наказанието лишаване от правоуправление до по-нисък
размер.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд-
съкратено съдебно следствие в алтернативата му по член 371, т. 2 от НПК, и доводите
във въззивната жалба, които касаят размера на наказанието лишаване от права, САС на
свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази
инстанция.
В хода на пледоариите пред САС защитникът адв. П. К. моли въззивната жалба
да бъде уважена. Позовава се на семейното положение на подсъдимия и на
ангажирането му с работа като шофьор, за което представя доказателства пред тази
инстанция. Акцентира отново върху незначителните като тежест нарушения на Закона
за движение по пътищата, за които са му били налагани наказания по административен
ред.
В лична защита подсъдимият Ц.Л. изразява съгласие с казаното от адвокат К.. В
последната си дума моли наказанието лишаване от правоуправление да бъде намалено.
Представителят на Апелативна прокуратура София пледира въззивната жалба да
бъде оставена без уважение. Счита, че осъждането на подсъдимия е съответно на
доказателствата по делото. Определя като законосъобразно и отмерването на
наказанията, включително и лишаването от правоуправление.
Пред САС не се явяват редовно уведомените частни обвинители Р.Р. и Д.Б..
Техните повереници - адв.А. В. и А.Г., пледират въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, доколкото определените от първата инстанция наказания,
включително и допълнителната санкция лишаване от правоуправление, са
справедливи. Повереникътадв. Г. поддържа посоченото в писменото възражение срещу
въззивната жалба "филигранно отмерване на санкцията", като добавя, че представеният
пред САС трудов договор и наемането на подсъдимия на работа като шофьор не би
могло да лиши семейството му от доходи, тъй като в периода на изтърпяване на
наказанието лишаване от правоуправление той би могъл да упражнява друга трудова
дейност.
След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт,Софийският апелативен съд намери за установено следното:
2. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет
и седма, в алтернативата й, в която подсъдимиятЦ.Л. е признал фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. За да прецени, че признаниетосе
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е
отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и
веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група
попадат:показанията на свидетелитеР. Ц., Т. Т., С. Л., Б. Д., К. К. и Х. Г.. Към
втората група принадлежат: протокол за оглед на местопроизшествие и
допълнителен такъв, фотоалбуми, свидетелства за регистрация на МПС, акт за смърт
на С. Р., удостоверение за родствени връзки и удостоверение за наследници на същото
лице, справка за административни нарушения на името на подсъдимия, медицински
2
документи от УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”, документи от застрахователни дружества,
писмо от Дирекция НС 112, протокол за доброволно предаване от 10.08.2018 г., писмо
от 26.06.2018 г. от Община Костинброд, маршрутно разписание, извадка от
техническото средство, с което подсъдимият е бил тестван за употреба на алкохол,
протоколи за химическа експертиза и за медицинско изследване на името на Ц.Л.,
констативни протоколи, протокол за оглед на веществени доказателства от23.01.2020
г., справки за съдимост на подсъдимия ; експертизи - съдебно-медицинска експертиза
на трупа на пострадалия, комплекснамедико-автотехническа експертиза (основна и
допълнителна - т.1, л.114-129, т. 4, л.77-82), втора допълнителна комплексна медико-
автотехническа експертиза (т 4, л. 20-24 от д.п.),автотехническа експертиза (т. 3, л.18-
25), двойна автотехническа експертиза (т. 3, л. 117-123), Техническа експертиза -
протокол № 12/05.03.2019 г., Техническа експертиза - Протокол № 73 на в.л. З. М..
Въз основа на признанието на фактите, направено от подсъдимия, и
подкрепящите го по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени
материали,включително и въз основа на представения пред тази инстанция трудов
договор на името на подсъдимия Ц.Л., САС прие следната относима към предмета на
делото фактология:
Подсъдимият Ц. М. Л. е роден на *** г.Правоспособен водач на МПСе. На
негово име има издадено свидетелство за правоуправление за категория "В" и "АМ".
Наказван е за нарушение на правилата за движение по пътищата на три пъти по
административен ред. Нарушенията са извършени през 2012 г. (първото), за което му е
наложена глоба в размер на 300 лева и през 2017 г. (останалите две), за които е получил
две глоби с фиш. Съдебното минало на подсъдимия е необременено.
На 15.02.2018 г. сутринта пострадалият С. Г. Р., на 81 години, управлявал л.а.
„Опел”, модел „Кадет” с рег. № ***. Около 9.50 часа със скорост около 36-37 км/ч
автомобилът се движил в гр. Костинброд, по ул.”Славянска”, с посока на движение от
кръстовище „Белица” към железопътната гара.
Платното за движение било двупосочно с широчина 10.40 метра, с две пътни
ленти (по една за посока), с широчина 5.20 метра всяка.Асфалтовото покритие било
сухо и без неравности. Времето било облачно, но без валежи, а видимостта добра.
Ограничението на скоростта в конкретния пътен участък било 50 км/ч - общото
за населено място.
В същата пътна лента, около 30-40 метра зад колата на пострадалия, със скорост
от 40 км/ч се движел л.а. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ***, управляван от
свидетеля Р. Ц..
Пред двете превозни средства се движели неустановени по делото лек
автомобил и микробус.
Внасрещната пътна лента се движили свидетелят Т. Т. с л.а. „Ауди” с рег. №
***,а следнего подсъдимият Ц.Л. с лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ***със скорост
от около 80 км/ч.
Пред двете превозни средства се движели неустановени по делото лек
автомобил и автобус.
Около 25 метра преди № 51 – 53 на ул.”Славянска” подсъдимият Л. предприел
маневра изпреварване на движещите се пред него превозни средства.Той задминал
управлявания от св. Т. Т. автомобил и продължил движението си в пътната лента за
насрещно движение, изпреварвайки следващия автомобил в колонката и правейки опит
да направи това и по отношение на неустановения по делото автобус. Подсъдимият не
преценил опасността за насрещно движещите се моторни превозни средства, които
3
заради неговата маневра се отклонили плътно вдясно, не взел под внимание и
възможността да завърши маневрата безпрепятствено и да се завърне в своята лента за
движение, което довело до настъпване на удар с насрещно движещия се л.а.„Опел”,
управляванот пострадалия Р., в неговата дясна част, в зоната между фара и контролния
номер. Вследствие на удара лекият автомобил„Опел” бил отхвърлен назад спрямо
първоначалната си посока на движение, след което се установил в насрещната лента за
движение. Автомобилът на подсъдимия преустановил движението си в лентата за
движение по посока от кръстовището „Белица” към ж.п. гарата. Последвал и втори
удар между лекия автомобил, управляван от подсъдимия, и движещия се след
автомобила на пострадалия лек автомобил „Фолксваген”, управляван от свидетеля Р.
Ц..
След произшествието подсъдимият отишъл до колата на пострадалия.
Установявайки, че вследствие на инцидента пострадалият е наранен, го издърпал от
седалката и го оставил да легне на пътното платно, докато дойде помощ.
Междувременно присъстващите на място лица подали сигнал на спешен номер
112, където съобщили за инцидента.
Вследствие на сигнала на място пристигнал полицейски екип от РУ на МВР -
Костинброд в състав свидетелите Б. Д. и К. К.. Направената от тях пробаза алкохол с
техническо средство на подсъдимия показала отрицателен резултат.
Извиканият на място медицински екип на ФСМП Костинброд транспортирал
пострадалия Р. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където същият бил настанен за болнично
лечение. Въпреки проведените медицински мероприятия, на 22.02.2018 г. пострадалият
починал.
На мястото на произшествието бил извършен оглед, обективиран в протокол от
15.02.2018 г.
Съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия С. Р. установила
следните увреждания: лицева травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и
охлузване на дясна вежда с подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка на
клепачите на дясното око, кръвонасядане в областта на долната челюст, охлузване на
брадичката; гръдна травма, изразяваща се в наличие на въздух в меките тъкани на лява
гръдна половина, счупване на ребра, набиране на течност вляво, сърдечна контузия;
коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане на коремната стена, разкъсване на
слезката, наличие на кръв в коремната кухина, кръвонасядане на задстомашната жлеза
в областта на тялото и опашката итравма на крайниците. Според експертите
уврежданията по характер и морфология могат да бъдат получени при ПТП, като
между установената съчетана травма и настъпилата смърт на пострадалия е налице
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Според автотехническата експертиза на в.л. А. А. (т. 3, л. 18-25 от д.п.)
непосредствено преди реализирането на ПТП управляваният от подсъдимия л.а.
"Мерцедес" е бил технически изправен.
Според заключенията на комплексните медико-автотехническа експертизи -
основна, допълнителна и втора (т. 1, л.114-129от д.п. и т. 4, л.77-87 от д.п. и т. 4, л. 20-
24 от д.п.):
-мястото на инициалния удар между л.а. "Мерцедес", управляван от
подсъдимия, и л.а. "Опел", управляван от пострадалия Р.,по широчина на пътното
платно е на 4,5 метра в ляво от десния край на платното за движение на
ул.”Славянска”, считано по посоката на огледа, а по дължина на пътното платно – на
43 метра след избраната по време на огледа линия на ориентира, считано в същата
посока;
4
- мястото на удара между лек автомобил„Мерцедес” и лек автомобил
„Фолксваген” по широчина на пътното платно е на 1.8 метра вляво от десния край на
платното за движение на ул.”Славянска”, считано по посоката на огледа, а по дължина
на 34 метра след избраната по време на огледа линия на ориентира, считано в същата
посока;
-скоростта на движение на л.а. „Мерцедес” в момента на удара с лекия
автомобил „Опел” е била около 80 км/ч, а в момента на удара с лекия автомобил
„Фолксваген” същият е бил в покой;
-скоростта на лекия автомобил „Опел” в района произшествието и в момента на
удара е била от порядъка на 37 км/ч., а на лекия автомобил „Фолксваген” с лекия
автомобил„Мерцедес”- от порядъка на 40 км/ч;
-при посочената скорост на движение на автомобилите опасната зона за спиране
на лекия автомобил марка „Мерцедес” е била 59-60 метра (при движение с
разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч – 29-30 метра), опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Опел” е била 24 метра, а тази на лекия автомобил
„Фолксваген” 26 метра;
-от техническа гледна точка причината за произшествието се дължи на
субективните действия на водача на лекия автомобил „Мерцедес”, който при
конкретните пътни условия и движение със скорост 80 км/ч, е предприел изпреварване
на попътно движещо се превозно средство, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение и в коридора на движение на лекия автомобил „Опел Кадет”;
- водачът на лекия автомобил „Мерцедес”е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието в случай, че не е предприел
необезопасено изпреварване при наличие на насрещно движещи се автомобили;
-в момента на навлизане на л.а. „Мерцедес” в лентата за насрещно движение,
водачът на лекия автомобил „Опел” не е имал техническа възможност да предотврати
удара с л.а. „Мерцедес". Такава възможност не е имало и за водача на л.а.
„Фолксваген” при своевременна негова реакция за спиране;
-пострадалият С. Р. към момента на удара не е бил с поставен обезопасителен
колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано. Поради деформациите на
автомобила, естеството на получените от пострадалия увреждания и механизма на
причиняването им увреждания биха били получени, както при непоставен, така и при
поставен предпазен колан;
- при движение на л.а. „Мерцедес” с максимално разрешената за конкретния
пътен участък скорост от 50 км/ч увредите по този автомобил и по л.а. "Опел",
управляван от пострадалия Р., пак биха настъпили, но биха били значително по-малко.
Това важи и за травматичните увреждания на самия пострадал, като вещите лице не
могат да се ангажират с констатация за техния характер и локализация, както и за
вероятността да настъпи смъртен изход в този случай.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен
състав. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване: датата и мястото на произшествието, механизмът на
неговото осъществяване, лицето, което е било водач на лекия автомобил,причинил
произшествието, резултатът, свързан със смъртта на водача на л.а. "Опел" С. Р..Към
съда не могат да бъдат отправени упреци във връзка с неправилно установяване на
фактологията на деянието, тъй като задълженията му по разкриване на обективната
истина са изпълнени отговорно и картината на деянието, описана в обвинителния акт
на прокурора от ОП-София,е изяснена в достатъчна степен съгласно самопризнанието
по чл. 371, т. 2 от НПК идоказателствените материали, събрани на досъдебното
5
производство, по отношение на които съдът обосновано е преценил, че подкрепят това
самопризнание.
Така възприетите от първоинстанционния съд фактически положения са
правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Съдът
в съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е извършил
проверка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали
и обосновано е преценил, че те в пълна степен подкрепят самопризнанието на
подсъдимия Л.. Залегналите в мотивите на атакуваната присъда фактически
констатации са основани на кореспондиращите със съдържанието на самопризнанието
на подсъдимия доказателствени материали, подробно описани в мотивите на
атакуваната присъда.
2.2. При правилно възприета фактическа обстановка ОС - София е извел правни
изводи, които се споделят напълно от състава на въззивния съд по следните
съображения:
Подсъдимият Ц. М. Л. е предаден на съд за престъпление по чл.343а, ал. 1, б.
"б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - за това, чена 15.02.2018
г., около 09.50 часа, в гр. Костинброд, на ул. „Славянска“, при управление на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ***, в нарушение с правилата за движение по чл. 42, ал. 2, т. 2 и
чл. 43, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) по непредпазливост причинил
смъртта на С. Г. Р., с ЕГН **********, като след деянието направил всичко възможно
за оказване помощ на пострадалия,
Правилно е преценено, че подсъдимият е годен субект на това престъпление,
тъй като той лично е извършил действия по привеждане на л.а. "Мерцедес" в
движение, които действия представляват и управление по смисъла на закона.
Споделят се изводите на окръжния съд, че подсъдимият е изпълнил състава на
това престъпление, тъй като на посочената от обвинението дата и място,в нарушение
на конкретни разпоредби от специалния закон - ЗДвП, е причинил смъртта на водача
на насрещно движещия се л.а. "Опел" С. Р..
Първата инстанция правилно е осъдила подсъдимия за нарушение на правилата
на член 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и член 43, т. 4 от ЗДвП, които е приела, че се намират в
причинно следствена връзка с резултата. Чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП задължава водач,
който изпреварва и навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, а член 43,
т. 4 от същия закон забранява изпреварването на моторни превозни средства при
използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да
се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. И двете нарушения в случая са
факт. При предприемане на маневрата по изпреварване подсъдимият е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като е създал трудности за превозните средства в нея,
част от които са били принудени да се отклонят плътно вдясно, и е предизвикал
инцидент с л.а. "Опел", управляван от пострадалия С. Р.. При предприемане на
маневрата подсъдимият не е оценил адекватно пътната обстановка в близост и в
далечина и не е преценил безопасните условия и пътна ситуация за извършването й.
Въпреки че се е касаело за двупосочен път с по една лента за всяка посока
подсъдимият е подценил факта, че в неговата ив насрещната лента е имало превозни
средства, движещи се едно зад друго, както и това, че при конкретните условия на
време, място и обстановка в рамките на целия предполагаем път на осъществяване на
маневрата има риск да попречи или да застраши останалите участници в движението.
Очевидно е, че в конкретната пътна обстановка подс. Л. е направил погрешна
6
преценка, че ще може да осъществи безопасно всички етапи от изпреварването,
включително и прибирането си в собствената си лента за движение.
От обективна страна е налице причинноследствената връзка между описаното
поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат. Причинната връзка е
установима от заключенията на назначените по делото лекарски експертизи, от които е
видно, че смъртта на С. Р., е последица от пътно транспортното произшествие,
причинено от подсъдимия Л..
Солидаризира се с изводите на окръжния съд настоящият състав по отношение
на въпроса налице ли е съпричиняване на резултата от страна на пострадалия С. Р..
Вярно е, че с непоставянето на обезопасителен колан пострадалият също е допуснал
нарушение на член 137а, ал. 1 от ЗДвП. Неговото нарушение обаче не е допринесло за
причиняване на резултата, тъй като според КМАТЕ на т. 4, л. 77 и сл. от д.п., поради
деформациите на автомобила, естеството на получените от пострадалия наранявания и
механизма на причиняването им, уврежданиятабиха били получени, както при
непоставен, така и при поставен предпазен колан. Ето защо и въведеният от защитата
довод за съпричиняване на резултата от самия пострадал с основание е бил отхвърлен
от окръжния съд като непочиващ на данните по делото и в този смисъл несъстоятелен.
В случая от обективна страна е изпълнен привилегированият състав на член
343а НК, който с дължимата грижа и юридически усет окръжният съд е обосновал.Две
са основните изисквания, за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство по
смисъла на този текст - помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек и
да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на
пострадалия и второ - деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия, което се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката
и характера на действията, които е извършил сам или с други лица. От показанията на
очевидците на инцидента - свидетелитеЦ. и Т., е видно, че след катастрофата
действията на подсъдимиясубективно и обективно са били насочени към оказване
помощ на пострадалия. Така след настъпване на инцидента подсъдимият е слязъл от
автомобила, отишъл е до колата на пострадалия и в опит да установи актуалното
състояние на лицето и да подпомогне възстановяването му е извадил пострадалия от
автомобила и го е оставил да легне на пътното платно. С оглед конкретните условия на
време, място и обстановка, както и предвид моментното състояние на пострадалия
подсъдимият обективно не би могъл да стори повече. Явно е, че действията на
подсъдимия са били насочени към създаване на шансове за спасяване на живота на
водача на ударения автомобил. Въпреки, че пострадалият е починал в болнично
заведението, предприетите от дееца действия следва да бъдат оценени като основание
за приложение на намалената отговорност по чл. 343а от НК. (В този смисъл е
тълкуването на закона, дадено с т. 5 на ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/82).
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост по отношение на смъртта на пострадалия – подсъдимият Л. не е
предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, тъй като катоправоспособен водач е бил наясно с правилата за движение.
При конкретната пътна обстановка подсъдимият не е искал и не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди като се имат предвид опита му като водач на МПС от една страна, а от друга
– обстоятелството, че се е движил в населено място, при относително интензивно
движение и в активен час от деня, по пътно платно с по една пътна лента във всяка
посока и с автомобили в колона, движещи се и в двете посоки.
Възраженията на защитата за явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от правоуправление от една година и шест месеца са
7
неоснователни. Всъщност не само това наказание - като допълнително, а и основното -
лишаване от свобода от една година и четири месеца, срещу чийто размер във
въззивната жалба не се възразява, се приемат от апелативния съд като правилно
индивидуализирани.
При определянето на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения, изразяващи се в подценяване на смекчаващите обстоятелства,
недостатъчно оценяване на относителната тежест на констатираните от него
смекчаващи и пропускане на някои обстоятелства с характер на смекчаващи. Не е
допуснато нарушение и в обратната насока - свързана с игнориране и/или подценяване
на доказателства с отегчаващ характер, които биха могли да доведат до по-
неблагоприятно третиране на подсъдимия при определяне на санкцията.
За престъплението по чл. 343а, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до четири години.
При индивидуализация на наказателната отговорност първостепенният съд не е
приложил чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като основателно е счел, че
липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при чието
наличие и най-лекото предвидено в закона наказание по отношение на конкретния
подсъдим би се явило необосновано тежко.
Приетите от АС-София смекчаващи обстоятелства са: чисто съдебно
минало,здравословни страдания (диабет), семейно положение (той е баща на три деца с
респираторни проблеми), броят нарушения на правилата за движение, довели до
съставомерния резултат (в случая две, но свързани единствено с предприетата
необезопасена маневра по изпреварване). В значителната им част тези обстоятелства са
били предмет на оценка и от окръжния съд, който правилно е приел, че нито едно от
тях не е изключително по своя характер или пък изброените такива са толкова
многобройни, че да обусловят приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, респективно
замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация. В този смисъл конкуренция
му текстовете на чл. 55 НК и чл. 58а от НК не е налична и наказанието основателно (с
оглед развилата се пред първата инстанция процедура по член 371, т. 2 от НПК) е било
определено по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
При индивидуализация на това наказание от вниманието на окръжния съд не са
убягнали и обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия. В тази група
се включва грубото нарушение на правилата за движение, а то е такова, защото е
предприета необезопасена маневра по изпреварване през деня, на пътно платно с
двупосочно движение, с по една лента във всяка посока и при движение на няколко
автомобили в колона. В групата на отегчаващите обстоятелства се причислява и
нарушението на режима на скоростта, извършено от подсъдимия Л., който при
ограничение от 50 км/ч е управлявал автомобила със скорост от 80 км/ч. Превишението
спрямо допустимата скорост не само, че не е незначително, а не е включено и признато
за съставомерно. Това означава, че като непопадащо сред факторите по член 56 от
НКможе да бъде взето предвид при определяне на наказанието за съответното
престъпление. В групата на отегчаващите обстоятелства попада и факта, че вследствие
на пътното произшествие сапричинениимуществениврединатретопревозносредство–
нал.а. „Фолксваген” с рег. № ***, управляван от свидетеля Р. Ц., а също данните за
наложените на подсъдимия наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата, които макар и не многобройни и не за тежки нарушения, показват, че
неправомерната проява на пътя не е с инцидентен характер за подсъдимия като водач.
В тази категория се включват и обстоятелствата, при които са извършени
съставомерните нарушения на правилата за движение по пътищата - още в началото на
извършването й необезопасената маневра по изпреварване е довела до това, че
8
движещите се в насрещното движение автомобил и микробус /неустановени по делото/
е трябвало да се отклонят плътно вдясно, за да пропуснат автомобила на подсъдимия,
т.е. създадена е потенциална опасност и за други участници в движението.
И въобще, и по конкретния казус решително значение за отмерване на
наказанието имат не само броят обстоятелства със смекчаващ или отегчаващ характер,
а относителното им значение и същностна характеристика. При описаните по - горе
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е видно, че втората група са със сериозна
относителна тежест, докато смекчаващите са по-скоро с обичаен характер.
С тези аргументи въззивният съд прие, че справедливо наказанието лишаване от
свобода е било отмерено около и малко под средния размер, т.е. в рамките на две
години, които след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК са довели до
крайната му индивидуализация на една година и четири месеца.
Основателно това наказание е било отложено по реда на член 66 от НК с
изпитателен срок от три години.
Решаващият критерий при преценката дали да се отложи изпълнението на
наложеното наказание се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав или от неговия резултат, а от това дали се явява обществено оправдано и
целесъобразно за действителното поправяне на конкретния деец той ефективно да не
го изтърпява. За това и в чл. 66 от НК изрично е подчертано, че се отлага изпълнението
на наказанието, ако лицето не е осъждано и съдът намери, че за постигане целите на
същото и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително ефективното
изпълнение на санкцията. Конкретният случай е именно такъв, доколкото подсъдимият
не представлява личност с висока степен на обществена опасност. Съдебното му
минало е необременено. Няма данни за неприключили наказателни производства
спрямо него. Предходните му административни наказания са глоби и са наложени за не
много като брой, а и като относителна тежест нарушения на правилата за движение по
пътищата. Самото деяние е извършено по непредпазливост, т.е. при по-леката от двете
форми на вина по чл. 11 от НК.
Оценявайки всички тези обстоятелства, САС също прие, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Л. не се налага той да бъде изолиран в пенитенциарно
заведение, а следва да бъде отложено изтърпяването на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява моторно превозно
средство е кумулативно на по-тежката санкция лишаване от свобода и е въведено с чл.
343г от НК. Предвид основната санкция и неприлагането на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК по аргумент за противното от член 55, ал. 3 от НК, това наказание
неизменно е следвало да бъде определено. Основното възражение на защитата е не
срещу налагането на тази санкция, а срещу нейния размер. В тази връзка се защитава
позицията, че лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца ще
остави децата на подсъдимия без препитание, тъй като основният източник на доходи
на семейството е неговата работа като шофьор, за което пред САС се представя и
трудов договор.Въззивният съд не намира основания за ревизия на това наказание,
отчитайки на първо място повелята на законодателя, че лишаването от права не може
да бъде под размера на лишаването от свобода (арг. чл. 49, ал. 2 от НК). Приемайки че
основното наказание лишаване от свобода на подсъдимия е отмерено правилно на една
година и четири месеца, на практика това означава, че и допълнителната санкция
лишаване от правоуправление не може да бъде под тези граници. Превишението над
минималния възможен размер в случая е само с два месеца и в никакъв начин не може
да бъде определено като прекомерно. Изтъкнати по-горе бяха редица обстоятелства,
които отегчават отговорността на дееца и които имат отношение при
9
индивидуализацията на основното и допълнително наказание. Тук само следва да бъдат
посочени част от тях-грубото нарушение на правилата за движение по пътищата,
довело до причиняване на съставомерния резултат, превишението на разрешената
скорост на движение в конкретния пътен участък с 30 км/ч, причиняването на вреди
(извън съставомерните) на друг автомобил и предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата. Обстоятелството, че в рамките на самото наказателно
производство подсъдимият е нает на работа като шофьор според въззивния съд не би
могло да се цени в негова полза с оглед допълнителната отговорност, която се носи от
водача при превоз на товар и пътници. Изложените дотук аргументи не дават
основание на САС да намали наложеното по отношение на подсъдимия Л.
допълнително наказание. Изтъкнатите по-горе отегчаващи обстоятелства, техният
брой, относителна тежест и значение, чувствително преобладават над смекчаващите,
като обуславят извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36
НК с приложение на наказанието лишаване от правоуправление в пределите, посочени
от окръжния съд. С това наказание, ведно сусловното наказание лишаване от свобода,
ще бъде постигнат необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общопревантивната функция на наказанието въобще.
Правилно окръжният съд се е произнесъл и по останалите въпроси, визирани в
нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, като законосъобразно е решил тези с веществените
доказателства и с разноските по делото, които предвид изхода му са възложени в
тежест на подс.Л..
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда съдът
не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и
съдебното производство, налагащи отмянатай и връщане на делото. Ето защо прие, че
оспореният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.11.2021 г. по н.о.х.д. № 486/2021 на
СОС.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето на решението чрез изпращане на
писмени съобщения за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11