Протокол по дело №79/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 229
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20243001000079
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 229
гр. Варна, 02.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Н.а
Членове:Диана Д. Митева

Даниела Д. Т.а
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Кр. Н.а Въззивно
търговско дело № 20243001000079 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
-ро
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1, предл. II от ГПК:
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, редовно призован, представлява се от адв. Р.Д., редовно
преупълномощена от адв. Н. В. и приета от съда от днес.
Въззиваемият Т. К. Т., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице М. П. Т., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице А. Н. Я., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице С. И. К., редовно призован, явява се лично.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилия писмен отговор, в съответствие с Определение №
154/29.02.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
АДВ. Д.: Запознати сме с определението и нямаме възражения.
Поддържам жалбата. Оспорвам отговора.
АДВ. С.: Запознати сме с определението и нямаме възражения.
Поддържам отговора. Оспорвам жалбата.
1
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 4581/21.06.2024 г. заключение по
допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза и констатира,
че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещите лица по съдебно-
автотехническата експертиза:
В. л. М. П. Т. – *****; българин; български гражданин; неосъждан; без
родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. С. И. К. – ***** българин; български гражданин; неосъждан; без
родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А. Н. Я. – ***** българин; български гражданин; неосъждан; без
родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Т.: Поддържам представеното заключение.
В. л. К.: Поддържам представеното заключение.
В. л. Я.: Поддържам представеното заключение.
АДВ. Д.: Преди да задам въпроса, искам едно уточнение, че така, както
е бил зададен във въззивната жалба и както го е допуснал съдът, въпросът не
касае двете хипотези, които са разгледани от вещите лица, а по-скоро
допустимата скорост в населеното място от 50 км/ч от момента на навлизане
в това населено място, а не към момента на настъпване на ПТП, тъй като това
е хипотеза, която не е смисълът на въпроса, доколко е спазвал правилата към
момента на указанията на табелите.
В тази връзка въпросът ми е: ако от началото на ограничението от 50
км/ч, мотоциклетистът се е движел с 50 км/ч, би ли се достигнало до
съприкосновение и съответно до ПТП? Дали при тази скорост изчисленията,
които се правят за секундите, през които се случва ПТП-то, е щял да засегне
автомобила или не?
В. Л. К.: Ако мотоциклетистът се е движел с 50 км/ч или преди да
наближи мястото на ПТП, най-вероятно не би се стигнало до ПТП от чисто
практични съображения – той не би стигнал навреме. Но този въпрос, който е
зададен – какви биха били последствията, ако МПС би се движило с
позволената скорост, е стандартен. Има го в сборника на К. и той следва да се
изследва по-скоро към момента на възникване на опасността, ако би се
движил и поради това в нашата експертиза сме наблегнали повече на
изследване на една чисто теоретична вероятност - какво би станало, ако той
би се движил с тази скорост към момента на възникване на опасността.
2
АДВ. Д.: Но в случая, аз бих Ви помолила, ако е възможно, в момента
да направите такива изчисления - от допустимото видимо разстояние, от 58
метра…
В. Л. К.: Казахме, че не би се достигнало до ПТП, защото той просто
не би стигнал навреме за ПТП-то.
АДВ. Д.: Вие сте посочили, че ако се е движил с 50 км/ч, енергията от
удара би била по-различна и щетите биха били по-леки.
В. Л. К.: Да, така е.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към вещите лица.
АДВ. С.: Има ли значение, дори от техническа гледна точка, това че
пострадалият моторист се е движел в колона от три моториста и той е бил по
средата? Има ли значение това, че лекият автомобил е започнал маневрата и
се е вклинил между първия и втория ред?
В. Л. Я.: Водачът на лекия автомобил е възприел, че ще може да мине
между двамата. Тя не е възприела правилно скоростта на моториста, който
идва и не е възприела неговата скорост. Според това, което фактите говорят,
тя преминава да прави завоя, вследствие на което става произшествието
между двете превозни средства. Шум е имало, моторите са шумни, видимост
и за нея е имало по същия начин. И двамата са имали видимост един към
друг. Второто което е, преди малко исках да кажа, че тук говорим за 50 км/ч,
говорим за една скорост, която е ограничена от закона и т.н., ние не я
обсъждаме изобщо. Въпросът е друг – избягване на ПТП. В някои случаи
спазването на закона не означава, че ние ще избегнем ПТП. Най-правилно е
да избегнем произшествието, тъй като в момента се говори, че той се движи с
50 км/ч. Ние сме изготвили варианти. Да, но той със 67-68 км/ч се удря в
задна дясна гума и задна дясна врата. Ако се е движел с 50 км/ч, щеше да се
удари в преден калник, предна броня. Примерно говоря.
Ако се е движел със 100 км/ч, то нямаше да има произшествие, защото
нарушава скоростта. Той минава с много по-голяма скорост и според
скоростта, с която се движи, тя няма да е навлязла и няма да създава опасност
за него. Така, че ние тук говорим само варианти – дали е била с 50 или 68
км/ч. Това искам да поясня.
В. Л. К.: Да се върнем на въпроса, който ответната страна зададе
относно колоната. От първата диаграма се вижда, че в момента на потегляне
на лек автомобил „БМВ“, вторият от колоната моторист е бил на 88 метра.
Една колона от 3 мотоциклетиста, които се движат на 88 метра един от друг,
не е точно колона в смисъла, който ние разбираме.
В. Л. Я.: Вижте сега, тези метри, които навсякъде са дадени като
метри, това е окомер. Колкото човека сме в залата, всеки ако трябва да каже
разстоянието оттук дотам колко е, толкова различни отговори ще имаме.
Затова се казва окомер. Аз като моторист мога да Ви кажа, че те се движат
долу-горе на 2-3 секунди отстояние един от друг спрямо скоростта, която
3
води. И по принцип моторите се движат и шахматно разположени на пътното
платно. Това е от гледна точка на безопасност за тях самите, така че, ако нещо
стане с предния, задният да може да го заобиколи и т.н., това са други неща.
Но те гледат да са хем близко, хем отдалечени спрямо тяхната безопасност.
АДВ. Д.: Само едно уточнение искам да направя, че в случая се
отклоняваме от конкретната хипотеза. Ние не говорим по принцип дали
трябва в населено място и по какъв начин, ако някой е отишъл по-рано или
по-късно, а в конкретната ситуация – ако мотористът е бил с 50 км/ч, няма
как да се удари в предна врата, тъй като това означава, че той ще отиде
секунди по-късно, т.е. леката кола ще се е изтеглила, както е на диаграмата, а
няма да е в предната и част.
́
Затова имах съвсем конкретен въпрос – дали, ако във видимата си част
на местопроизшествието е бил с 50 км/ч, леката кола би имала време да се
изтегли в завоя и съответно е нямало да има съприкосновение с нея, което и
вещото лице К. каза.
В. Л. Т.: Ще започна отначало.
Водач, който се движи с определена скорост, даже и на жълта
светлина, може да премине, защото той безопасно не може да прекрати
преминаването и да спре. Съответно, другият, който ще навлиза в
кръстовището, независимо дали свети зелена светлина, няма право да навлиза,
ако има предпоставки за ПТП. Това беше коментара.
Тук не говорим за едно движение по един прав участък, в който има
зелена светлина в двете посоки и автомобилът примерно да отнема
предимство на мотоциклетиста. Цветовата диаграма е следната: първо на
мотоциклетиста му светва червено и той трябва да спре и след това светва
отделно зелено за автомобила да направи ляв завой. Това е конкретната
ситуация. Тук за отнемане на предимства, вклиняване и т.н. мисля, че не е
уместно да говорим.
Според хипотезата на водача на лекия автомобил, тя е потеглила на
зелено – когато и светва зелена лява секция, което предполага, че поне 1-2
́
секунди на мотоциклетиста му е светнало червено. Има около 4.5-4.7 секунди
да се изтегли до мястото на удара в насрещното платно и ако
мотоциклетистът се е движел със 16-17 м/с, които са тези 68 км/ч , той би
трябвало да е на 70 метра от момента, в който тя потегля на зелено. Значи на
70 метра, откакто му свети червено и да премине през цялото червено, не ми
се вярва. Още повече, че предният – първият мотоциклетист е бил на 20-на
метра пред него – това са точно тези 2-3 секунди отстояние, на което те се
движат, колегата Я. Ви го обясни.
Мотоциклетистите не се движат един зад друг, защото примерно, ако
стане нещо, единият падне и т.н., другият няма време да реагира. И се движат
на известна дистанция, за да имат видимост.
Една скоба искам да отворя. Поведението на мотоциклетиста при
4
спирането е различно от поведението на лекия автомобил. При лекия
автомобил имаме 4 спирачки на 4-те гуми и водачът просто настиска педала,
колкото може, колкото иска и т.н. Обикновено при екстремното спиране
импулсивно натиска педала.
При мотоциклета предна и задна спирачка се задействат отделно.
Предната е от дясната ръка, а задната – от крака. Малко отклонение на
мотоциклетиста при надлъжната ос при задействане примерно на задна
спирачка, води до блокирането на гумата, тъй като разнасянето на масите е
различно. При спиране на мотоциклета се премества центъра на масата към
предната част, задната част олеква и гумата много лесно блокира. Заради това
при едно екстремно спиране, на практика мотоциклетистът мисли повече
време, макар и в секунди, как да задейства двете спирачки, с какво усилие,
какво му е положението в момента и т.н. Няма как на 80 метра да вижда
червено и да премине.
Нашата, поне моята хипотеза е следната: жената не е потеглила на
зелено, както говори. Знае се от всичките и показания, че е била единствена в
́
тази колона 1-ва. Мое мнение е, че тя е виждала по светлините, че ще има 5-6
секунди да свършва червеното да се включва и после с някаква постъпателна
скорост е преминала. Много вероятно е още да не е светнало напълно зелено.
Относно мотоциклетиста е същата работа. По негови показания той е
виждал зеленото единични секунди, не са 15-20, а 6-10. След това обаче
преминава и при всички случаи, в най-лошия вариант да е влязъл на
започващо жълто. Но това като време, ако тя е потеглила от нейното си място,
са 2-3 секунди, което няма как да е вярно. Т.е. според мен, тя е навлязла по-
рано с някаква инерция, а ние изчисляваме тези 4.7 секунди до достигането на
тези 17 метра до техния удар с някаква скорост, с която потегляш и
постепенно ускоряваш, не екстремно ускоряване, а нормално ускоряване.
Това са хипотези, за които ние реално нямаме данни.
Още повече, че минаването на автомобила в неговата си лента преди
да навлезе в лентата на мотоциклетиста, още не е предпоставка за ПТП, даже
да е навлязъл на леко червено, и на жълто и т.н. Предпоставка е, когато
предната му лява част вече навлиза в насрещното платно на мотоциклетиста и
изтеглянето на предната лява част до задна дясна гума – това са 7-8 метра
най-много до мястото на удара, което е около 2 секунди. Значи, моментът на
навлизането на автомобила в насрещното платно на мотоциклетиста, е
предпоставка вече за удара. Към момента на началото на тази предпоставка,
ние не знаем на какво отстояние е бил въпросният мотоциклетист. По всяка
вероятност е бил на по-малко от 20-30 метра, тъй като предният е минал, но
какво е отстоянието не знаем. На база на тези 68 км, които приблизително сме
изчислявали при допускане, сме предполагали примерно къде е бил той в
началото на предпоставката за ПТП-то. И в двата случая това отстояние с 50
и със 68 км/ч попада в опасната зона. Той дали е бил с 50 км/ч на това точно
място или със 68, удар ще има.
5
50 км/ч също не е малка скорост. Това са 12-13 м/с и никак не е малко.
Ако застанете и някой автомобил мине покрай вас с 50 км/ч, ще видите, че е
много голяма скорост като отклонение. Ако са 10 км/ч, е съвсем друга
работата – тогава се спира, контролира се, може да се реагира.
Тук мотоциклетистът единственото, което е можел да направи е да се
опита да спре. Удар при всички случаи ще има, независимо дали е с 50 или
със 68 км/ч. От тази гледна точка е некоректно зададен въпросът дали, ако се
беше движил с 50 км/ч и преди 43 минути е спрял да си върже връзката на
обувката, щеше се срещнат двете МПС-та. Това не е наша работа. Хипотези
много.
Отправната точка не я знаем - към момента, в който влиза колата на
какво отстояние е бил автомобилът. Изчислили сме я на базата на тези 68
км/ч. Ако се зададе въпроса ако на същата отправна точка той е бил с 30 или с
40 км/ч, тогава естествено е, че е щял да се размине, но ние не знаем каква е
отправната точка.
Единствено, което е факт, което може да се изчисли и да се предполага
е, че по-високата скорост е носител на повече енергия, респ. щетите от удара
при по-малка скорост биха били по-малки. Но има случаи и с 15 км/ч човек се
удря, чупи си врата, има ги тези неща.
Така зададен въпросът, ако е бил с 50 км/ч, Вие нямате отправна точка.
АДВ. Д.: 88 метра е. Вие сте я посочили. При започване на движението
на лекия автомобил „БМВ“ мотористът е бил на 88 метра.
В. Л. Т.: Обяснявам Ви го по следния начин – изчислението е
направено според показанията на водачката на автомобила. При 68 км/ч са
направени изчисления от мястото на удара. Това не значи, че ако ми зададете
въпроса ако е бил на 88 м, откакто е започнала предпоставката за ПТП и ако
се движи с 50 км/ч, ще се удари ли, ще Ви кажа не.
АДВ. Д.: Това искам. Точно това е въпросът.
В. Л. Т.: Работата е там, че никой не знае къде е бил. Ние знаем, че
според техните показания те са се движели на 20-30 метра. Първият е
преминал. Между първия и втория няма 20 секунди интервал за тези 88 метра.
Отправната точка като цяло се предполага на тези 68 м.
В. Л. Я.: Относно времето за спиране при моториста – ако той е имал
малко повече време, като е възприел водачката, че тя му навлиза в платното,
практиката за спиране е друга. Защото ти не можеш да спреш и виждаш, че се
удряш, събаряш мотора, моторът се блъска, ти си ожулен, охкаш, но не си
начупен. Тук той е нямал даже това време. Нямал е време да приложи този
начин на спиране, което също е начин.
В. Л. К.: Разбрах въпроса на ищцовата страна. Той е отговорен на стр.
3-та, най-долу в рубриката „възможност за предотвратяване на ПТП“. Значи,
ако би се движил със 68 км/ч, щяха да го видят когато е на 88 м от
6
кръстовището. Ако би се движил с 50 км/ч, щяха да го видят когато е на 65
метра. Значи, тази разлика в дължините на виждането показва, че ако
автомобилът би бил наблизо, примерно на 65 метра от кръстовището,
автомобилът би имал малко по-голям шанс, че наближава, да си прецени
действията, да реши дали да тръгне да завива наляво или да спре. Това беше
въпросът на ищеца.
АДВ. Д.: Не, нашият въпрос не беше такъв. Водачът вече е осъден и
има влязла в сила присъда. Него не можем да го коментираме. Аз виждам
някакво разногласие между вещите лица.
В случая мисля, че и без технически познания е близо до логиката, че
ако е бил с по-малка скорост, автомобилът ще е можел да се изтегли, след
като се е ударил в задната му част.
В. Л. Т.: Искам пак, моля да повторя последното изречение.
Светлинната сигнализация не предполага контакт между двете МПС. Един от
двамата трябва да е минал на червено. Кой да изберем да е минал на червено?
Жената с колата, ако е влязла на зелено, мотоциклетистът е бил на 70
метра. Пак Ви казвам, самата светлинна сигнализация не предполага и
двамата да са били в някакви права. Единият от тях е бил на много голямо
разстояние, когато вече е категорично червено, изберете си кой. Ако жената е
навлязла на зелено, мотоциклетистът е бил на 70 метра на червено и е влязъл
и се е ударил. Не става въпрос тя да му дава предимство, той да не я вижда и
т.н.
АДВ. Д.: С 50 км/ч, ако караше, щеше ли да види?
В. Л. Т.: Вие от 80 метра ще видите червено и ще преминете директно
ли?
АДВ. Д.: Аз не Ви питам това. При техническите изчисления, ако той
кара с 50 км/ч и е на 70 метра, ще спре ли?
В. Л. Т.: Да, ще спре на червено. Тя, ако е тръгнала, трябва да е била на
зелено. Ако той е бил на зелено и тя, ако е тръгнала, пак Ви казвам, не се
изчислява тези 4.7 секунди. Реалната предпоставка е навлизането от
насрещното пътно платно последните 2.5 секунди.
В. Л. Я.: Няма смисъл да търсим скоростта. Тя си има нарушение,
както Вие казахте. Тя е нарушила закона. Той не е нарушил закона.
В. Л. Т.: Скоростта, пак Ви казвам, има значение, ако са били 10 км/ч.
С тях се реагира и се спира. С 50 км/ч, ако ти излязат на 2 секунди време,
няма как да спреш.
Нашата експертиза Ви е направила техническите изчисления, които
могат да бъдат направени на 68 и на предполагаемите зададени 50 км/ч. Но
пак Ви казвам, дайте ми отстоянието на мотоциклетиста от мястото на удара,
когато започва предпоставката. Нямате го.
АДВ. С.: При втората хипотеза относно възможността за
7
предотвратяване на ПТП, Вие сте описали като цяло ситуацията, но въпросът
ми е дали сте съобразили тръгването на червен светофар на водача на
автомобила, както и наличието на три моториста един след друг, движейки се
на разстояние един след друг от 20-30 метра?
АДВ. Д.: Има 80 метра между единия и другия.
В. Л. К.: Не сме съобразили тръгването на лекият автомобил на
червено, тъй като за мен това не е доказано.
АДВ. С.: Само да Ви обърна внимание, че има определение на
наказателния съд, с което е постигнало споразумение.
В. Л. К.: Да, но не виждам защо непрекъснато наблягате на факта, че
са се движели в колона. За мен това не е колона. Първият е преминал покрай
„БМВ“-то, а вторият е бил на 88 метра от първия, това трудно може да се
нарече колона. Първият е подминал „БМВ“-то и от първата диаграма,
виждаме, че вторият моторист е бил на 88 метра.
АДВ. С.: Първият моторист се намира на 20-30 метра преди
пострадалия. Имаме показания именно на този първи моторист.
И един последен въпрос: По отношение на третата хипотеза. Вие сте
направили извода, че при движение на моториста с 50 км/ч, енергията на
удара би била около 2 пъти по-малка и съответно щетите по МПС и травмите
по водача биха били по-леки. В третата част на този отговор относно травмите
на водача въпросът ми е кои травми биха били по-леки – множеството
фрактури по горните крайници или уврежданията в коремната кухина?
В. Л. Т.: И лекарите нямат коментар с колко нютона се чупи еди коя си
кост.
В. Л. Я.: Това не е наша работа. Кинетичната енергия е 2 пъти по-
малка.
Отказвам за тримата да отговорим на този въпрос.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, следва
да бъде прието и приобщено като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение в размер на 300 лв. от
внесения депозит – по 100 лв. на всяко вещо лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица в размер на 100 лв.
на всяко от вещите лица.
(Издадени 3 бр. РКО за 100 лв.).
8
АДВ. Д.: Към момента, ако прецените, че е налице противоречие
между изслушването на вещите лица и техните заключения, моля да
допуснете повторна съдебно-автотехническа експертиза на същия въпрос.
Ако считате, че е отговорено на въпроса коректно, точно и изчерпателно,
нямам други искания.
АДВ. С.: Считам, че искането е неоснователно. Вещите лица
отговориха повече от подробно в тяхната писмена част и още по-подробно в
днешно съдебно заседание, където представиха техни подробни хипотези на
така поставените въпроси.
Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Предвид обстоятелството, че категорично искане за назначаване на
повторна съдебно-автотехническа експертиза не е направено, а е направено
под условие, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване
на повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноски.
АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата. Претендирам разноски по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Страните размениха списъците си на разноски.
АДВ. С.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ, предвид поведението на страните, намира спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми апелативни съдии,
моля да се произнесете с решение, по силата на което да уважите жалбата от
частта над 120 000 лв. до присъдените 160 000 лв. Считам, че въз основа на
събраните в днешно съдебно заседание експертни заключения може да се
направи обоснован извод за големия размер съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Считаме, че и пред първата инстанция са били налице
такива доказателства, които Окръжния съд не е взел предвид, въз основа на
което е направил необосновано заключение за размера на съпричиняване,
който би следвало да бъде приспаднат от общия размер на обезщетението.
Моля да ни бъде дадена възможност да представим писмени бележки в
указан от Вас срок, като присъдите на дружеството и сторените по делото
разноски.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
9
въззивната жалба. Считам, че решението на Варненския окръжен съд е
правилно и законосъобразно и моля да го потвърдите. Подробни съображения
в тази насока съм изложил в отговора на въззивната жалба, моля да го
възприемете. Считам, че въпреки че Решението на Окръжен съд – Варна е
правилно, не са налице предпоставките за съпричиняване, дотолкова,
доколкото нямаме доказване на влиянието между скоростта и причинените
телесни увреждания. Такива не се събраха и в настоящата инстанция, поради
което считам, че тезата за съпричиняване е неоснователна. В този смисъл,
моля за решение.
Моля да ми бъдат присъдени сторените разноски, съобразно
представения договор за безплатна адвокатска помощ.
АДВ. Д. (реплика): Няма как доказателствата по настоящото
производство да не установяват в заключението, че ако е била спазена
предвидената за съответния участък скорост от 50 км/ч, траекториите на
двата автомобила не биха се пресекли, съответно изобщо не би се достигнало
до удар. А дори да е бил предотвратим, уврежданията биха били значително
по-малки, доколкото кинетичната енергия се намалява двойно, което вещите
лица потвърдиха категорично и в днешно съдебно заседание. И в тази връзка
и при двете ситуации – и при избягване на ПТП, и при намаляване на щетите,
е налице съпричиняване, поради неспазване на предвидените от закона
правила.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на
въззивника да представи писмени бележки в 10-дневен срок от днес.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10