РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200759 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
******,, срещу наказателно постановление НП № 22-1158-000703 от
13.04.2022г., издадено от Началник сектор ПП при ОД МВР Перник – С.С.Г.,
на длъжност Началник Група в ОДМВР Перник, С-Р Пътна ПОЛИЦИЯ
Перник, упълномощен с 8121 з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което за осъществен състав на административно
нарушение, както следва по чл.104б, т.2 от ЗДвП;и на основание чл. 175А
ал.1 пр.3 от ЗДвП на жалбоподателката й е наложена - глоба в размер на
3000лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Жалбоподателят чрез своя упълномощен представител-адв. М. от ПАК,
атакува издаденото срещу нея наказателното постановление в
законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява
лично, като се представлява и от своя упълномощен представител-адв. М. от
ПАК, която доразвива доводите, изложени в жалбата. Защитникът на
жалбоподателя твърди, че по делото доказателства не се установява по
безспорен начин жалбоподателката да е използвала път отворен за
обществено ползване, за друга цел, освен в съответствие с неговото
предназначение. Предположението на органите на полицията сочи, че не е
достатъчно за ангажиране на такава отговорност, а е необходимо реално
1
осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното
поведение на водача следва да е съзнателно и преднамерено, а не да се дължи
на неправилни маневри, несъобразени с конкретна пътна обстановка, като в
настоящото производство стана ясно, че приплъзването и завъртането на
автомобила, при извършването на маневра внезапно завиване в дясно, е било
в резултат именно на внезапното извиване на волана, натискане на спирачка и
заледена и заскрежена пътна настилка. В настоящия случай изобщо не сочи,
че не се установява дали е имало умишлено форсиране на двигателя, което да
предизвика превъртане на двигателните колела и по този начин да е била
нарушена забрана за ползване на пътя за други цели, освен за превозване на
хора и товари. Тъкмо напротив,свидетелят в последното съдебно заседание
подробно обяснявал, че в автомобила е имало, освен водачът, и други
пасажери. Пътуването с автомобила е било именно с цел превоз, че скоростта
на движение е била нормална, невисока и именно внезапното спиране на
автомобила, засичане, от полицейския патрул е предизвикало приплъзването
и завъртането в дясно на автомобила. В този смисъл и предвид подробно
изложените съображения в жалбата, моли, съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли, да се присъдят на
жалбоподателката сторените от нея разноски, за което представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съответно издаване на
наказателното постановление, както и поради недоказаност на вмененото
обвинение.
От фактическа страна:
В акт за установяване на административно нарушение № GA 249073, от
01.02.2022 г. и НП№ 22-1158-000703 от 13.04.2022г., издадено от Началник
сектор ПП при ОД МВР Перник–С.С.Г., на длъжност Началник Група в
ОДМВР Перник, С-Р Пътна полиция Перник, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за
осъществен състав на административно нарушение, както следва по чл.104б,
т.2 от ЗДвП;и на основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1 ПР.3 от ЗДвП на
жалбоподателката й е наложена - глоба в размер на 3000лв. , лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца. В НП дословно е пресъздадено
съдържанието на акта и е определена и наложената санкцията. Видно от
съдържанието на двата акта, в същите е отразена следната фактическа
2
обстановка: П. Е. П., на длъжност Командир отделение, при РУ 01 Перник,
ОДМВР Перник, е съставил акт за установяване на административно
нарушение № GA249073, от 01.02.2022 г. против В. В. Д., с ЕГН **********,
точен адрес *****, СУМПС № ******-за това, че на 01.02.2022 г. в 21:50 часа.
в гр.Перник на ул.Батак като Водач на лек автомобил Мерцедес Е 200 ЦДИ,
******, при обстоятелства: град Перник на пътна отсечка между спортна зала
Борис Дюгеров, квартал Проучване и автомивка Мания управлява лек
автомобил Мерцедес Е 200 с регистрационен номер ******, собственост на
фирма *** с БУЛСТАТ номер *********, при управлението на автомобила
водача не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на товари и
хора, като умишлено с форсиране на двигателя предизвиква превъртане на
двигателните колела на задния мост, странично хлъзгане на автомобила и
завъртане около вертикалната му ос, е извършил водач на МПС използва
пътищата отворени за обществено ползване задруги цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което
виновно е нарушил/а чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Свидетелите на АНО актосъставителят – П. Е. П., на длъжност -
командир на отделение към Първо РУ- ОДМВР-Перник и свидетелите по
акта- Н. С. З., работи в Първо РУ при ОДМВР-Перник като старши полицай,
се явяват в съдебно заседание, като поддържат АУАН и изложената в него
фактическа обстановка. Видно от заявеното от свидетелите и на двамата
свидетели–очевидци–то същите в разпита си пред съда твърдят, че по време
на работа на процесната дата, посочена в акта- 01.02.2022 г. в 21:50 часа. в
гр.Перник при извършена проверка от тях по улица „Раковски“, магазин
„Кауфланд“, като автопатраул със служебен автомобил, като изпълнявали
обход на територията на Първо РУ-Перник забелязали два автомобила, които
по данни и на двамата свидетели-„ даваха газ, форсират двигателите и
започнаха много бързо да карат. Последвахме ги по улица „Раковски“,
посока кръстовище „Шахтьор“, по улица „Батак“ към спортна зала „Борис
Гюдеров“. Ние шофирахме след тях с патраулния автомобил. Като чухме, че
форсират, тръгнаха много бързо ,и ние веднага тръгнахме след тях. До пет-
десет минути ги бяхме застигнали. Имахме непосредствена видимост. Вече
като свиха надясно в отсечката между автомивка „Мания“ и спортна зала
„Борис Гюдеров“ там им подадохме светлинен и звуков сигнал. Те свиха
надясно по отсечката и започнаха умишлено да дават газ. И колите
започнаха да се въртят наляво- надясно. И двата автомобила се движеха
наляво-надясно, като става въпрос за „Мерцедес“-а на жалбоподателката
В. Д., управляван от същата, и другият автомобил „БМВ 530“, като него го
управляваше друго лице, чието име не помня. Те бяха един подир друг, като
„БВМ“-то беше отзад, и двете се движеха с посока улица „Втора“.
Свивайки вдясно двата автомобила, и ние след тях свихме, и виждаме как
умишлено дават газ и на двата автомобила започват задниците им да
занасят, като автомобила на В. се спря непосредствено до оградата на
ЦРБаза…”- св. П., като с сходен смислов диапазон е и заявеното от свидетеля
З., като обаче досежно един ключов факт, същият заявява различно
обстоятелство, а именно къде е спряла водачката, като за разлика от първия
свидетел, този свидетел сочи-„…След като спряха автомобилите, първо
проверихме автомобила „БМВ“, с водач едно момче и беше с други
пасажери. Представихме се със звание и фамилия, структурно звено.
Установихме лицата. Бяхме само двамата в патраулната кола. След това
отидохме и при другия автомобил „Мерцедес“, където установихме и
3
другият водач- дама - В. Д.. Имаше пасажери и в тази кола, но колко бяха не
помня. Нейният автомобил поднесе и се завъртя и спря в купчина сняг. След
което колегата П. П. състави АУАН и на двамата водачи за това, че са
извършвали дрифтене. Имаше снежна покривка по пътното платно. Цялото
това нещо беше записано и от професионалната камера, с която е
оборудван патраулния автомобил. Не мога да кажа колко време се пази
записа от този видеорегистратор. Имаше сняг. Не помня дали беше
заледено. Имаше снежна покривка върху пътното платно…”, а относно
пътната настилка актосъставителя посочва- „Нямам спомен дали пътната
настилка беше заледена и имаше ли сняг. „Умишлено даване на газ“ е когато
автомобилът е на по-ниска предавка и се дава газ, двигателят започва много
силно да бучи. А и ние не можем да ги стигнем, въпреки че караме бързо.
Стигнахме ги чак, когато вече намалиха и завиха надясно към залата”. Във
връзка с проверката и настилката, е разпитана и една свидетелка на защитата,
която посочва, че като пасажер в колата на жалбоподателката е могла да
наблюдава случилото се и че е имало и още двама пасажери в автомобила и
че всъщност автомобилът не е извършвал дрифтене, а прост о като такъв със
задно предаване е поднесъл при завоя заради заледената настилка и това е
довело да издаване на акта впоследствие / из св. М. М. Г.- „Познавам В. В. Д..
Спомням си, че случаят стана в началото на годината, но не помня точната
дата. Помня, че имаше сняг. Беше заледено. Пътувахме в колата общо
четирима човека. В. управляваше автомобила. В. има автомобил
„Мерцедес“, който мисля, че не е неин собствен. В. е от град Перник. Бяхме
на кафе и решихме да се прибираме. На кафе бяхме аз, моята приятелка В.,
двама приятели - М. и И.. Бяхме в центъра на гр. Перник. Беше в тъмната
част на денонощието, когато решихме да се прибираме. И четиримата се
качихме в колата. В. управляваше автомобила. Аз седях на задната седалка
зад пасажера. И. седеше зад В.. Зад И. седеше М. Тръгнахме по посока към
зала „Борис Гюдеров“. Участъкът беше заледен, имаше леко сняг.
Автомобилът се движеше с нормална скорост. Аз бях отзад в
автомобила…. Завихме. Аз не съм чула звуков сигнал, но видяхме по едно и
също време всички светещите сирени на полицейски автомобил. След завоя,
тя като ги видя и натиска спирачките и колата ни поднесе. Задната гума,
където бях аз, от страната, от която аз седях се качи в тревата. Колата
се качи на по-високо, мисля, че беше трева. Беше по-високо. Имаше кал.
Имаше сняг, но по гумата на колата имаше и кал. Колата на полицията спря
напречно пред нас. След това дойде един полицай, представи се и ни взе на
всички личните карти, като на В. поиска и документите за колата…. Но
колата тогава наистина поднесе. При рязкото натискане на спирачките
колата поднесе. Защото когато видяхме светлините на патрулната кола тя
натисна спирачките и колата й поднесе….”/. Така основната смислова
отлика , която се наблюдава при разпитите на свидетелите, е относно главния
предмет на доказване по делото, а именно-имало ли е дрифтене или колата
просто е поднесла поради лошите атмосфрени условия и заледения участък и
къде се е спряла – в оградата на ЦРБ, в преспа сняг или просто в калта.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№ GA 249073, от 01.02.2022 г. и НП№ 22-1158-000703 от 13.04.2022г.,
издадено ог Началник сектор ПП при ОД МВР Перник– С.С.Г., на длъжност
Началник Група в ОДМВР Перник, С-Р Пътна полиция-Перник,
4
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
докладните, представени към преписката, заповедта за компетентност, като
съдът допълнително е направил опит за приобщаване и на допълнително
писмени доказателства и веществени такива- запис от видеорегистратор на
събитието, изискан от АНО, като в отговор е получено писмо, с което
уведомяват съда, че такова не се съхранява. По делото са събрани и
допълнителни гласни доказателства, посредством разпита на трима
свидетели- двамата полицейски служители- очевидци, единият от който и
актосъставителят и свидетелят по акта, и от страна на защитата- един от
пасажерите в автомобила, управляван от жалбоподателката. Съдът кредитира
материалите по преписката, които кореспондират и със свидетелските
показания на двамата полицейски служители, като съдът намира, че следва да
даде вяра на показанията на тези двама свидетели, досежно мястото, начина,
по който сочат, че се е реализира процедурата по съставяне на акта и как се е
стигнало до съставянето му, като смисловите отлики в показанията на
двамата свидетели са именно по ключовия въпрос–какво точно дрифтене се
твърди, че е имало и след него как и къде е спрял автомобила на
жалбоподателката, като отликите съдът посочи по-горе, както и какви са били
атмосферните условия и възможно ли е при заледяване да е имало хлъзгане на
автомобила, като актосъставителят за този факт не заявява спомен, а другият
свидетел- сочи, че е имало сняг, каквито данни изнася и свидетелката на
защитата. Именно по този ключов момент, съдът намира, че макар и
обективни, показанията на свидетелите –очевидци от полицейските
служители, не водят до еднозначен извод за реализиране на деянието, при
оспорване от страна на защитата и не оборват тезата на защитата,
имплементирана в показанията на и на свидетеля на защитата, също очевидец,
че се е касаело за хлъзгане, а не за дрифтете, като при положение, че всяко
съмнение, се третира в полза на обвиняемото лице, то следователно
обвинението, което тежи на АНО, който не изпраща представител в с.з.,
остава недоказано, поради което и жалбата се явява основателна, като
досежно фактическият състав на всяко едно от вменението нарушения, при
тази доказателствена съвкупност, съдът намира, че следва да посочи
следното:
От правна страна:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
5
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят е депозирал възражения, които Ано не е счел за основателни и
не е разгледал.Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от
приложената Заповед/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване
на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и
точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и
на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене. "/ и
съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното постановление
трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността
на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на
постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7.
вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на
държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10.
дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и
пред кой съд"/.
По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
Чл. 104б, т. 2 от ЗДвП регламентира, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
6
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Приложената санкционна разпоредба на чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното нарушение е описано
в разрез с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като той е съществен, тъй като не дава възможност на жалбоподателя
да разбере, въз основа на какви факти е подведен под отговорност за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за да организира адекватно защитата си.
Абсолютно задължително е в двата документа санкционираното нарушение
да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Наличието на пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи
от състава на съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на
съответно на административното обвинение право на защита.
В настоящия случай липсва конкретика по отношение на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено. Описаният в НП и от самия
актосъставител начин, по който е бил управляван автомобилът от
жалбоподателката е бланкетен, като възпроизвежда почти дословно текста на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, без да са изложени релевантни обстоятелства, които да
обуславят извод, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари (напр.
рязко да е ускорил скорост, да е извършил преднамерено изваждане на
моторното превозно средство от контрол чрез предприемане на
демонстративно поднасяне и завъртане на автомобила на пътното платно,
което да е довело до загуба на сцеплението на гумите в резултат на което
автомобилът странично да се е приплъзнал, което е известно с
общоупотребимото понятие "дрифт", при положение, и че свидетелят на
защита сочи, а и единият от полицейските служители, че участъкът е бил
заледен и автомобилът е поднесъл, както и че е имало сняг, а свидетелката на
защита и че при виждане на светлинния сигнал от полицейския автомобил,
водачката е натиснала спирачката и автомобилът е поднесъл- възражение,
което остана необорено от АНО. Анализът на цитираната разпоредба
установява, че съставомерността на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е
обусловена и от наличието на специфична цел, а именно ползването на
пътищата за обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз на
хора и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при
надлежното описание на деянието в съставения АУАН и издаденото НП.
Доколкото законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като
един от обективните елементи на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, то
във всеки един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като
нарушение на тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването
на тази цел в АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин,
основан на събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно
описание на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно което
жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на
7
съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната
съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга
правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в
какво точно е обвинено и да организира реципрочна на
административнонаказателното обвинение защита, което предпоставя отмяна
на НП, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП за нарушение на
чл. 104б, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства и от
кредитираните свидетелски показания не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя
нарушение, тъй като НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка,
което води до извод за недоказаност на нарушението. В тежест на АНО е да
установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая не е изяснено с каква
скорост жалбоподателят е навлязъл в участъка, какви конкретни действия е
извършил, т. е. извеждал ли е преднамерено извън контрол управлявания от
него автомобил, което да е довело до загуба на сцепление на гумите.
Задължително е било да се изследва изцяло поведението на водача, тъй като
извеждането на автомобила от посоката му на движение може да бъде в
резултат от пътните условия, в каквато насока са направените възражения от
жалбоподателя, или на несъобразена скорост при навлизане в участъка. При
това положение липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно че движението на автомобила се е дължало
на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на
автомобила, поради което НП е необосновано и недоказано.
В допълнение следва да се посочи също, че що се касае до понятието-
ДРИФТ- "Дрифт" е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
първоначалния контрол, чрез "презавиване", така довеждайки до загуба
сцеплението на задните гуми.В това положение, ъгълът на приплъзване на
задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага
контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази
контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При
дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя),
ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан
със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго,
като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В
същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи "стабилно"
при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна
скорост.Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление
и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Малка грешка, като
подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до такава
степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.
Най-често дрифт автомобилите са със задно предаване, олекотени купета и
широки диапазони от мощност. Важно е автомобилът да бъде подготвен за
целта, за да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване. От
8
значение са мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите и
множество други елементи. Поради тази причина един обикновен
автомобил/или автоматични скорости/ трудно би осъществил продължителен
и контролиран дрифт. За целта се ползват автомобили с по мощни двигатели,
приоритетно със задно задвижване и в частност с променени ъгли на колелата
с оглед конкретната функция, която следва да изпълняват. Разбира се това не
означава, че с обикновена кола, дори с двигател със малка мощност и предно
задвижване, НЕ би могло да се извърши въпросния дрифт, но това би
изисквало допълнителни умения и способности на водача. Горното от своя
страна предполага синхронизиране на действия, значителни умения,
подходяща среда, персонификация и индивидуализация. Без наличие на
горните предпоставки, всяка друга на първи поглед сходна обстановка би
било предположение, допуск или вменяване на нещо, което не отговаря на
реалната обстановка. Използването на отделни термини от предпологаема
обстановка НЕ прави същата реална и обективна, и при положение, че в
случая са наведени възражения, че автомобилът е бил със задействана
спирачка от водачката при вида на автомобила на полицията, за да спре, и че
пътят е бил непочистен, заледен и със сняг, като безспорно, видно от датата,
се касае за зимата, и е възможно да е имало заскрежаване на участъка, като
АНО не е оборил това твърдение и дори и полицейските служители, не го
заявяват еднозначно, за да оборят защитата и обвинението, което следва да
се докаже от АНО в пълнота, то всичко дотук изложено води до извод за
недоказаност на обвинителната теза, а оттам и до отмяна на НП, за това
нарушение.За да се ангажира административнонаказателна отговорност НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, в тежест на органът, издал наказателното
постановление е по безспорен начин установи, правопораждащият
фактически състав на вменените нарушение, което условие в случая не е
изпълнено.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 400, 00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 759/2022 г.
пред Районен съд Перник, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в полза на адв. М., като е
удостоверено, че същото е запратено в брой. Надлежен ответник по
9
претенцията е ОДМВР-ПЕРНИК, юридическо лице на бюджетна издръжка и
е легитимирана да отговаря за сторените в производството разноски. С оглед
на гореизложеното, ОДМВР-Перник следва да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 400, 00 лв. /триста лв. / за осъществено процесуално
представителство по делото, като предвид възражението за прекомерност,
наведено в придружителното писмо от АНО, следва да се посочи, че предвид
обстоятелството, че съгласно чл. 7, т. 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредбата,
която е приложимата хипотеза в случая- при интерес от 1000 до 5000 лв. -
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; като в случая глобата е от 3000 лева,
то минимума за това само наказание /при положение, че има и лишаване от
права/ е в размер на 440 лева, като в случая се претендират 400 лева, то се
претендира възнаграждение и под минимума и не подлежи на намаляване под
този праг /още повече и че по делото са били проведени три съдебни
заседания/.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 22-1158-000703 от
13.04.2022 г., издадено от Началник сектор ПП при ОД МВР Перник –С.С.Г.,
на длъжност Началник Група в ОДМВР-Перник, С-Р Пътна полиция Перник,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
с което за осъществен състав на административно нарушение, както следва по
чл.104б, т.2 от ЗДвП; и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на
жалбоподателката В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ****** й е
наложена - глоба в размер на 3000лв., лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца.
ОСЪЖДА, на осн. 63д от ЗАНН ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник,
ул. "Самоков" № 1, да заплати на В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
****** разноски в размер на 400, 00 лв. /четиристотин лв./ за осъществено
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани
в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс
пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10