РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Пловдив , 23.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330110263 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Н. К. Л., ЕГН **********, от П*******, ул.“*********** , против „Файненшънъл
България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 ап. 40-46, да се осъди ответното дружество да заплати на
ищеца суми , платени от последната недължимо , възоснова нищожен договор за
потребителски кредит № ************от дата ***********г, или – отделно - нищожна
клауза от него.
Според изложението в исковата молба , между страните имало сключен на дата
**********г договор за потребителски кредит № *********. Л. получила назаем сума от
250 лева , която се задължила да върне заедно с възнаграждение на кредитора, изчислено
като размер от 29.73 % от главницата годишно, или 34.15 лева за периода на договора, и
годишен процент на разходите от 49 %. Договорено било също така плащането на такса
„оценка на досие „ от 12.50 лева , и такса за услуга „кредит у дома „ в размер от 145.70 лева
– за домашна “доставка“ на заетата сума и седмично домашно събиране на вноските по
кредита. Така , общия размер на задължението на кредитополучателя станал 442.35 лева ,
като Л. следвало да ги върне на 43 седмични вноски.
По договора , Л. върнала общо 374.65 лв., с която била погасена част от главницата в
размер на 206.99 лв., част от договорната лихва от 33.17 лева, част от таксата на оценка на
1
досие от 10.26 лв. и част от таксата „Кредит у дома“ в размер на 124.23лв.
Тъй като са релевирани доводи, че договорът или отделни негови клаузи са недействителни
по чл. 22 от ЗПК, то се иска да се осъди ответника да заплати /след изменение/ сумата от
124.23 лв. платени средства по нищожната клауза за услугата „Кредит у дома“, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, претендира и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска, отрича каквито и да било пороци на договора и моли исковете да
се отхвърлят с присъждане на разноските.
Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване. Сключването на договора между страните и при горните параметри не е
спорно , представено и е копие от същия на л. 19 от делото; посочения в него годишен
лихвен процент е 29.73 % , изчислена на годишна база, а годишния процент на разходите –
49 % . Договорено било между страните ( букви Г и Д от договора), че кредитополучателят
може да предостави „допълнителна услуга , представляваща домашна доставка на заетата
дума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по
кредита“; насрещното задължение на Л. е да заплати сума от 145.70 лева, разсрочена като
част от вноските . Установява се от представената от ответника справка на л. 22 от делото ,
на която и ищеца се позовава, че от таксата за услуга „кредит у дома „ са платени 124.23
лева; плащането на занижен в сравнение с договореното размер се дължи вероятно на факта
, че вземанията на кредитора по договора за главница и възнаграждение са погасени
предсрочно. Макар и изходящ от страната частен документ, с тази справка ответникът –
издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД факт на получаването на
сумата , при което съдът следва да кредитира справката и нейното съдържание и да приеме ,
че имуществено разместване между страните има.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е
написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт , в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора,
както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен , съдържа посочване на
общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и
2
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора , неприложими към същия са изискванията за : посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това
право може да бъде упражнено.
Същевременно обаче, в противоречие с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , в
договора отсъства погасителен план. Има единствено посочване на размера на вноската
срока на договора в седмици , но няма посочване на броя и периодичността на
погасителните вноски или посочване на последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, тоест, потребителя не знае коя част от вземането –
лихви , главница или такси - ще плаща, включително в случаите на частично изпълнение.
Планът следва ( т.12 ) да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, но това не е направено. Няма и информация за
дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.
Само заради горното, целия договор е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, има в договора посочване на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. Според чл. 19 от закона , „годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания“, и „…….. не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България“ . В случая , в
годишния процент на разходите по договора сумата от 145.70 лева не е включена като
компонент, макар да е част от договора. Основание по смисъла на чл. 19 ал. 3 от ЗПК тази
сума да не е част от ГПР обаче отсъства, не е осъществена нито една от предвидените там
хипотези. Следователно не е вярно записаното в договора , че годишния процент на
разходите по кредита е 49 %; същият очевидно надвишава 50 % на годишна база, тоест,
клаузата на буква Д от договора заобикаля поставената в чл. 19 ал. 4 от ЗПК цел , и затова е
нищожна – чл. 21 от същия закон.
3
На следващо място – според чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не може да изисква от
длъжника „заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита“, каквито такси са тези за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома„. Отделно
от това , трябва да се каже и следното: по принцип, местоизпълнението на паричните
задължения е местоживеенето на кредитора, като разноските по това изпълнение са за
сметка на длъжника, и всички договорки, които определят друг начин на изпълнение срещу
сума пари, която значително надвишава размера на необходимите за изпълнението разноски,
противоречат на добрите нрави. Тоест, нищожни са и поради противоречие с добрите нрави
клаузите на буква Д от договора – касателно таксата „кредит у дома„ и на буква Б от същия
договор.
Съответно договора, а сама по себе си – и клаузата на буква Д от същия , не са основание
за имуществено разместване мужду страните , платеното по тази клауза е дадено без
основание и подлежи на връщане.
Искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 ап. 40-46, да заплати на Н. К. Л.,
ЕГН **********, от П., ******************** , сумата от 124.23 лева, платена недължимо
по нищожен договор за потребителски кредит № ********* от дата **********г, и
нищожната клауза на буква Д от него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаването на исковата молба- 18.08.2020г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 ап. 40-46, да заплати на Н. К. Л.,
ЕГН **********, от П., ул.“*********************** , сумата от 355 лева разноски по
делото .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5