№ 5022
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503697 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20074972 от 17.01.2023г., постановено по гр.дело №18319/2021г. по
описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, е отхвърлен предявения от Г. Д. Г., с ЕГН
**********, срещу Н. Д. Г., с ЕГН **********, и Т. Д. Г., с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д. Т. С., с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт №11 от 01.06.2018г., том ІІ, рег.№2393, дело №191/2018г., по
отношение на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
68134.4330.167 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град София, район „Овча купел“,
в.з.“Горна баня“, ул.“********, с площ от 1180 кв.м., заедно с построената в него
жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 68134.4330.167.1, с площ от 63 кв.м.,
брой етажи -2. С решението е осъден Г. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати на Н. Д. Г.,
с ЕГН **********, и Т. Д. Г., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Д. Т. С., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 650.00 лв., сторени разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Г. Д. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.В.М., с надлежно учредена представителна власт, съгласно
приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №20074972 от
17.01.2023г., постановено по гр.дело №18319/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти
състав, като са инвокирани доводи, че постановеният съдебен акт противоречи на
1
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първостепенният съд е направил
неправилен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е обосновал
погрешен извод за неоснователност на предявения иск за отмяна на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №11 от 01.06.2018г., том ІІ, рег.№2393, дело
№191/2018г., по отношение на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.4330.167 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град София, район
„Овча купел“, в.з.“Горна баня“, ул.“********, с площ от 1180 кв.м., заедно с
построената в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 68134.4330.167.1, с
площ от 63 кв.м., брой етажи -2. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е
настъпил нов факт, а именно, че ответницата - Н. Д. Г., с ЕГН **********, е
навършила пълнолетие и е започнала работа на трудов договор, поради което следва да
се приеме, че има финансова възможност да заплаща поисканата от дарителя
издръжка, от която има трайна нужда, тъй като получаваната от него пенсия не е
достатъчна за покриване на месечните му разходи за живот, в т.ч. и за лекарства.
Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени в писмена защита. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендирани от въззиваемите страни разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни - Н. Д. Г., с ЕГН **********, и Т. Д. Г., с ЕГН **********,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. Т. С., с ЕГН **********,чрез процесуален представител адв.Р. Р., с
приложено пълномощно, депозират общ писмен отговор, в който вземат становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са съображения, че
постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички
релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен
извод за неоснователност на предявения иск. Допълнителни аргументи в същия
смисъл са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират
присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представят списък по
чл.80 от ГПК.
Предявен е от Г. Д. Г., с ЕГН **********, срещу Н. Д. Г., с ЕГН **********, и Т. Д.
Г., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. Т. С., с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт №11 от 01.06.2018г., том ІІ, рег.№2393, дело
№191/2018г., по отношение на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.4330.167 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град София, район
„Овча купел“, в.з.“Горна баня“, ул.“********, с площ от 1180 кв.м., заедно с
построената в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 68134.4330.167.1, с
площ от 63 кв.м., брой етажи -2.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
2
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.
При така установената от фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило
е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде
констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като
основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен
интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с
неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез
посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка
за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са
задължителните разяснения в Тълкувателно решение №1/2013г. по тълк. дело
№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.1.
В разглеждания случай обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е
недопустимо поради следните съображения:
При служебно извършената проверка за допустимост на обжалваното решение
настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на
правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи
служебно и без възражение на страна по делото.
Родовата подсъдност разпределя делата между различните първоинстанционни
съдилища - районни и окръжни. Критерият, въз основа на който се извършва това
разпределяне, е естеството, родът на материалното правоотношение, по повод на което
се търси съдебната защита и по което съдът ще се произнесе с решението си и той се
определя императивно от закона. Затова и родовата подсъдност е положителна
процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която
съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на процеса. Това означава,
че въпросът за родовата подсъдност може да се повдига във всяко положение на
делото, вкл. и пред касационната инстанция /в този смисъл е решение №26 от
24.03.2021г. по т.дело №524/2020г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О./. Когато районният
съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен съд, той няма право да разгледа и
реши делото, а следва да прекрати производството по него и да изпрати делото по
компетентност на окръжния съд, а в случаите, когато пропусне да стори това и
постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, решението е
недопустимо и същото следва да бъде обезсилено от въззивния съд на
основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК, като делото следва да се изпрати на компетентния
съд.
Съгласно разпоредбите на чл.104, т.3 и т.4 ГПК, на окръжен съд като първа
инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с
цена на иска над 50000 лв., респ. исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25000 лв.. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл.68
3
ГПК и тя се определя съобразно правилата на чл.69 и чл.70 ГПК. Родовата подсъдност
на спора по предявени оценяеми искове се определя от цената на иска, а правилата за
определяне размера на цената на иска са регламентирани в нормата на чл.69 от ГПК. В
настоящия случай цената на предявения конститутивен иск за отмяна на договор
за дарение на недвижим имот се определя в съответствие с разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.4, вр. с т.2 ГПК (в този смисъл - определение №309 от 14.12.2013г. на ВКС по
гр.дело №6467/2013г., Г.К., III Г.О., определение №5194 от 14.11.2024г. на ВКС по
гр.дело №1781/2024г., Г.К., ІІІ Г.О., определение №50891 от 06.12.2022г. на ВКС по
гр.дело №1369/2022г., Г.К., ІV Г.О.) - размерът на данъчната оценка на имота, който
към датата на подаване на исковата молба е 65827.20 лв. (видно от приложено
удостоверение за данъчна оценка на л.24 от делото на СРС). Според настоящия
въззивен състав посочения размер на данъчна оценка на процесния имот – земя и
сграда, касае притежаваната от ищеца - Г. Д. Г., 1/2 ид.ч. от имота, до който извод
съдът достига, тъй като от една страна приложеното по делото удостоверение за
данъчна оценка от 13.08.2021г. е издадено на името на ищеца, т.е. касае притежавания
от него 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, както и се съобразява с факта, че в приложения
по делото нотариален акт №11 от 01.06.2018г., том ІІ, рег.№2393, дело №191/2018г., е
посочена данъчна оценка за целия имот в размер на 133451.40 лв.. От друга страна
дори и да се приеме, че в приложеното удостоверение за данъчна оценка на л.24 от
делото на СРС е посочен размерът на данъчната оценка за целия имот от 65827.20 лв.,
то за 1/2 ид.част от недвижимия имот – земя и сгради, размерът на данъчната оценка
би възлизал на сумата от 32913.60 лв..
В случая предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД макар и
да се отнася до претендирана правна промяна, свързана с право на собственост върху
недвижим имот, той не попада в хипотезата на чл.104, т.3 ГПК - т.е. не се касае за иск
за собственост и други вещни права върху имот, а е облигационен, с който се
упражнява облигационно потестативно право на дарителя да иска отмяна на договора
за дарение при наличие на определени предпоставки по съдебен ред. Искът е
конститутивен, тъй като с уважаването му се налага правна промяна, като ищецът
придобива обратно собствеността върху дарения имот и влязлото в сила
съдебно решение замества акта, с който се прехвърля собствеността, но това не
превръща претенцията във вещна (в този смисъл - определение №475 от 24.07.2013г.
на ВКС по ч.гр.дело №4344/2013г., Г.К., III Г.О., определение №335 от 26.04.2021г. на
ВКС по гр.дело №376/2021г., Г.К., III Г.О. и др.). Ето защо, приложима с оглед
определяне на родовата подсъдност на делото е разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК.
Доколкото цената на иска е 65827.20 лв. /алтернативно ако се приеме, че данъчната
оценка за целия имот от 65827.20 лв., то за дарената от ищеца 1/2 ид.част от
недвижимия имот – земя и сгради, размерът на данъчната оценка би възлизал на
сумата от 32913.60 лв./, т.е. касае се за гражданско дело с цена на иска над 25000 лв.,
предвид на което претенцията е родово подсъдна на окръжен съд, а с оглед
местонахождението на имота - на Софийски градски съд. Като е разгледал иск, който
не му е родово подсъден, Софийски районен съд е постановил недопустимо
съдебно решение (при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
разглеждане на делото). Обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва
да се обезсили, вкл. и в частта за разноските, на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК,
като отговорността за сторените разноски в първоинстанционното производство
следва да се определи при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора.
По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни разноски
4
следва да се произнесе първоинстанционният съд - СГС, при новото разглеждане на
делото по същество.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК решение №20074972 от
17.01.2023г., постановено по гр.дело №18319/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти
състав, като недопустимо, поради родова неподсъдност на спора пред Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото, след влизането в сила на решението, на основание чл.270,
ал.3, изр.2 ГПК във вр. с чл.104, т.4, вр. с чл.109 ГПК на родово компетентния
първоинстанционен съд, а именно - Софийски градски съд, за разглеждане от
първоинстанционен състав на СГС по предявения от Г. Д. Г., с ЕГН **********, срещу
Н. Д. Г., с ЕГН **********, и Т. Д. Г., с ЕГН **********, непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. С., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №11 от 01.06.2018г., том ІІ, рег.№2393, дело
№191/2018г., по отношение на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.4330.167 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град София, район
„Овча купел“, в.з.“Горна баня“, ул.“********, с площ от 1180 кв.м., заедно с
построената в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 68134.4330.167.1, с
площ от 63 кв.м., брой етажи -2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и сл. ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5