Р Е Ш
Е Н И Е
№ 321/19.5.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Гергов, като разгледа докладваното от съдия Пелова к.а.н.д. № 255 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.И.Т., чрез адв. Д., срещу
Решение 62/31.01.2023г., постановено
по НАХД № 1596/2022 г., по описа на
Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно
постановление № 36-0000609/26.09.2022г., издадено от и.д.директор
РД“АА“-Пловдив, с което на П.И.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева, на основание чл. 178а, ал.10, пр.1-во от ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията / Наредбата/.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост
и неправилност на въззивното решение,
като постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане същото да бъде отменено,
като бъде постановено ново решение, с което
издаденото НП бъде отменено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – и.д.директор РД“АА“-Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не взима становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик
счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, моли
същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните,
обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
В производството пред въззивната инстанция е
установена следната фактическа обстановка:
На 31.08.2022г. св. П. и К.-
инспектори към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив
извършили комплексна проверка на пункт за технически прегледи, стопанисван от
„Меди 94“ ЕООД, находящ се в с. Главиница, ул. „Втора“ № 34. Установили, че касационният
жалбоподател участвал като председател на комисия за извършване на периодичен
преглед за техническата изправност на пътни превозни средства в контролно-техническия
пункт заедно със св. Д.като технически специалист. В хода на проверката, от
представените документи, контролните органи установили, че на 25.07.2022г.,
около 11,29 часа е извършен преглед на л.а. „***“ с ДК № ***, за който бил издаден
протокол № 29373807. При прегледа на записите от камерите в пункта,
проверяващите установили, че по време на прегледа техническо лице не е спазило
изискванията за извършване на периодичен преглед на ППС, като не е извършило
посредством влизане в канала и визуален оглед на окачването, щангите,
кормилната уредба, осите, гумите и колелата. След установяване на тези
обстоятелства, проверяващите разговаряли с касатора и св. Д., при който последните
потвърдили, че не са извършили подобна проверка, като заявили, че са
„пропуснали“.
За
така установеното нарушение по чл. чл.43,
т.2, буква „б“ от Наредбата, св. П. съставил АУАН, подписан без възражения, въз
основа на който било издадено обжалваното пред РС - гр. Пазарджик НП.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт,
подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му,
но е неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивния съд е
приел, че акта и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
и съдържат необходимите реквизити, описанието на нарушението е точно и
съответства на дадената му правна квалификация, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Формирал е извод, че законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора, тъй като извършването на нарушението е установено по
безспорен начин, наложената административна санкцията е правилно определена при
спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН и не са налице основанията за приложение
на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира решението за
неправилно, поради следните съображения:
В съставения акт за установяване на административно
нарушение, и издаденото въз основа на
него НП липсва описание на
обстоятелствата, при които е било
допуснато противоправното административно деяние. В тях
е отразено единствено, че нарушението е субсумирано като такова по Приложение 5, част I, т.2 – кормилно
управление и т.5 – оси, колела, гуми и окачване, и е правно квалифицирано като
такова по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредбата. Както в АУАН, така и в НП не
е конкретизирано които точно изисквания на Наредбата следва да изпълни касационния
жалбоподател, за приведе поведението си така, че да не допусне противоправното
деяние, за което му е повдигнато административнонаказателно обвинение и му е
наложена административна санкция. Описанието и правната квалификация на
съответното административно нарушение трябва да отговарят на посоченото в
подзаконовия нормативен акт, който
съдържа в себе си множество разнообразни откъм обективна страна състави на
административни нарушения, лицата, срещу които се насочва
административнонаказателната отговорност, съответно различни видове
административни наказания, които се налагат. В случая, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП не е посочено конкретно какви правила на
поведение следва да спазва касатора, за да не бъде субект на административнонаказателна
отговорност. При този подход на съставилия акта за установяване на
административно нарушение, и издалия НП,
съдът е поставен в обективна невъзможност да прецени правилно ли е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, съответства ли от обективна страна допуснатото
от него нарушение на законовия текст, в който е предвиден, съответно коректно
ли е правно квалифицирано нарушението. Предвид това остава неясна волята на
административнонаказващия орган в какво точно се изразява неправомерното
без/действие на касатора, за кое/ито е ангажирана отговорността му.
Допуснатото процесуално нарушение още при
започване на административнонаказателното производство по реда на чл.36, ал.1
от ЗАНН, посредством съставяне на акта за
установяване на административно нарушение водят до невъзможност жалбоподателя да разбере фактическите и правни рамки
на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на
административнонаказателното производство, касаещи непосочване конкретно на обстоятелствата,
при което е извършено нарушението
ограничава правото на жалбоподателя да организира адекватно защитата си срещу административнонаказателното
обвинение. В конкретната хипотеза пред съда не стои процесуална възможност за
пръв път във фазата на съдебното производство да повдигне административно
обвинение, каквото не е било вменявано на жалбоподателя при провеждане на
административнонаказателното производство по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, от който момент за
жалбоподателя възниква правото на защита. Отделно от това съдът е лишен от
възможността да установи правилно ли е квалифицирано нарушението и съответства
ли то на посочените в Наредбата изпълнителни деяния, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното, касационната жалба е
основателна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно и
като такова следва да бъде отменено, ведно с издаденото наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, на касатора се дължат
разноски за двете съдебни инстанции, представляващи адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 600
лева, съгласно представените списъци, които следва да бъдат възложени в тежест
на ответника по касационната жалба.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик,
ХІI-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение 62/31.01.2023г., постановено по НАХД № 1596/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, като наместо него
постановява: ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 36-0000609/26.09.2022г., издадено от и.д.директор
РД“АА“-Пловдив.
ОСЪЖДА и.д.директор РД“АА“-Пловдив, да
заплати на П.И.Т. сумата от 600 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/ 2. /п/