№ 311
гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20235001000280 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател К. Д. Г., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат Р.П., с пълномощно от първа инстанция.
Жалбоподател „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, редовно призовани не изпращат
представител.
Постъпило е становище от „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, с което заявяват, че
процесуалният представител не е в състояние да се яви, не възразява да се
даде ход на делото в негово отсъствие.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №121/25.11.2022
г. по т.д.№73/2021 г. на ОС – Пазарджик, постановено по иск по чл.432, ал.1
от КЗ, предявен от К. Д. Г. против „Д.З.И. - О.з.“ЕАД за присъждане на
1
застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лв., за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Р.К. Г.а, настъпила в
резултат на ПТП на 22.12.2018 г., настъпило на път II-84 в посока от с. Б. към
с. З., осъществило се, поради заледен и непочистен пътен участък,
стопанисван от изпълнителите, отговорни за почистване на пътя в района на
ПТП, както и по вина на Д.А. Г., като водач на лек автомобил „Л.“ с рег.№.....,
в който пострадалата е пътувала като пътник на предната дясна седалка.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетението, за
периода от 18.01.2019 г. /датата, на която ответникът е поискал представянето
на всички документи от досъдебното производство, с които ищецът не е
разполагал/, до окончателното плащане.
С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 160 000 лв., ведно със законната лихва от 18.01.2019
г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за главницата на
обезщетението за размера над 160 000 лв. до претендирания размер от 180 000
лв., като е осъден ответника да заплати разноски по делото – държавна такса
в полза на съда и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните
представители на ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С Въззивна жалба вх.№9296/30.12.2022 г. ответникът „Д.З.И. -
О.з.“ЕАД, чрез юрк. М. Я., обжалва решението ЧАСТИЧНО в осъдителната
му част, с която е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за размера над 130 000
лв. до уважения размер от 160 000 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част, поради незаконосъобразност,
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се
нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез завишаване
на размера на обезщетението, и несъобразяване със съдебната практика по
сходни случаи, като не са доказани по делото особени обстоятелства,
обосноваващи по-висок от обичайния размер на обезщетението. Настоява се
за отмяна на решението в обжалваната част, и намаляване на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 160 000 в. на 130 000 лв., ведно със
законните последици от това. Заявява се претенция за присъждане на
съдебните разноски за двете съдебни инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение.
2
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока
по чл.263, ал.1 и ал.2 от ГПК е постъпил Писмен отговор и Насреща въззивна
жалба, инкорпорирани в общ документ, подаден с вх.№1729/20.02.2023 г. от
К. Д. Г., чрез адвокат Л. Г., надлежно упълномощен по смисъла на чл.34, ал.4
от ГПК за всички инстанции с пълномощно на л.61 от делото на ОС –
Пазарджик. В отговор на въззивната жалба на ответника се поддържа
становище за нейната неоснователност и се настоява същата да се остави без
уважение. Поддържа се, че възрастта на ищеца обосновава по-висок от
определения размер на обезщетението, предвид обстоятелството, че в целия
съзнателен живот на ищеца той и неговата майка са живеели в общо
домакинство, в условията на взаимно уважение и обич, и са били силно
привързани един към друг. Наличието на собствено семейство на ищеца не
накърнява силата на връзката родител-дете. Налице е установена съдебна
практика за присъждане на по-високи обезщетения при сходни случаи.
С инкорпорираната в документа Насрещна въззивна жалба по
изложените съображения ищецът обжалва решението в неговата
отхвърлителна част изцяло – за сумата над размера от 160 000 лв., до пълния
предявен размер от 180 000 лв. В тази част настоява решението на
първостепенния съд да бъде отменено, и да бъде присъдено на ищеца
допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, за периода от 18.01.2019 г. до окончателното плащане.
С Определение №119/20.10.2021 г. по търг.д. №73/2021 г. на ОС-
Пазарджик ищецът К. Д. Г. е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГК от
задължението за внасяне на държавни такси и разноски.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответника и в срока
по чл.263, ал.3 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на
насрещна въззивна жалба вх. №3945/26.04.2023 г., подаден от „Д.З.И. -
О.з.“ЕАД, чрез юрк. М. Я., с пълномощно към въззивната жалба. Поддържа се
становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Изразява се
несъгласие с доводите, че по сходни случаи била установена съдена практика
за присъждане на обезщетение в размери от 180 000 лв. до 220 000 лв.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде
определян за всеки конкретен случа при преценка на конкретните
обстоятелства от обективна и субективна страна. В конкретния случай
3
ищецът е в работоспособна и социално активна възраст, не е бил в материална
или друга зависимост от своята майка, не е имал здравословни проблеми,
които да са обуславяли нужда от постоянни грижи или чужда помощ,
вредоносното събитие е настъпило през 2018 г. и икономическата конюнктура
следа да бъде съобразявана към този момент. Настоява се за оставяне на
насрещната въззивна жалба без уважение, като неоснователна, а присъденото
обезщетение да бъде намалено до 130 000 лв., съобразно въззивната жалба на
ответника. Заявява се претенция за присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания.
Адв. П.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
Поддържам насрещната въззивна жалба и отговора.
Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
В становището си „Д.З.И. - О.з.“ЕАД заявява, че поддържа въззивната
жалба и отговора на насрещната въззивна жалба и оспорва отговора на
въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба. Няма да сочат нови
доказателства. В становището е инкорпориран списък с разноски.
Адв. П.: Не възразявам по представения списък с разноски.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната жалба
на ответната страна без уважение и уважите нашата насрещна жалба. В
конкретния случай се касае до размера на обезщетението, което следва да
бъде дадено. Касае се за доста изключителни по своята същност
обстоятелства. Това има отношение към факта, че независимо, че всеки
нормален човек обича родителите си, привързан е към тях и страда от тяхната
4
загуба, моят доверител независимо от възрастта си и от факта, че е създал
своето семейство е бил толкова привързан към семейството си, че е останал
да живее с новосъздаденото си семейство при родителите си в едно
домакинство. На практика от раждането му до датата на тяхната смърт, тези
хора са били част от неговото семейство ежедневно. Той никога не се е
разделял с тях. Нещо повече. Те са били част от семейството на детето му,
били са част от семейството на съпругата му. Всеки ден са стояли на една
маса, всяка сутрин са закусвали заедно, всеки ден са си споделяли всичко,
което се е случвало през деня. Делели са всичко – и хубавото и лошото.
Не са много хората, които са имали нещастието да загубят родителите
си, виждайки техните тела размазани на пътното платно. Това нещастие е
имал моят доверител. Няколко минути след инцидента случил се малко след
тяхната къща той е бил на мястото на местопроизшествието, стоял е без да
може да говори, стоял е вцепенен между телата на родителите си, прегръщал
ги е без да знае какво да направи. Месец и повече той не е могъл да ходи на
работа, посещавал е психолог. Изключително кротък и плах човек, близките
му не са го чували даже да повишава тон, изпадал в нервни кризи, трошил е
мебели. Той не е имал шанса, както много хора загубили родителите си като
свърши погребението и да се прибере в другия си живот, в който те така или
иначе ги няма, независимо, че болката и мъката остават, той се прибира в
дом, в който е хвърлен пеньоара на майка му. Сядал е всеки ден на маса и до
ден днешен сяда на тази маса, където стоят празните места на родителите му.
Имал е нещастието да загуби родителите си в един и същи ден.
Считам, че съдът в Пазарджик правилно е отчел тези обстоятелства, той
имаше възможността и да изслуша свидетелските показания. Лично считам,
че размерът следва да бъде завишен, но считаме, че съдът правилно е отчел
многобройните обстоятелства, които говорят за много по-тежка травма от
обичайната.
Моля да уважите жалбата, както и да ни присъдите разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 10.07.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,05 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6