ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
гр. Кюстендил, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора К. С. Ст.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Частно наказателно дело
№ 20221500200398 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по
МОЛБА за УПО на лишения от свобода Арт. Мх., ЛНЧ **********,
подадена от защитника му адв.П.С. от САК, получена с Писмо вх. №
2641/12.07.2022. Към молбата са приложени: Становище на затворническата
администрация по молбата за УПО, Доклад ИСДВР за л.св., План на
присъдата, Скрининг за риск от вреди, досието на осъдения и справка за
актуалния остатък от наказанието. Представени са от защитата писмени
доказателства за настъпили обстоятелства след подаване на молбата, както и
такива за здравословното състояние на осъденото лице. В о.с.з. по искане на
защитата бяха допуснати и събрани от съда и гласни доказателства.
Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Г. в о.с.з. изрази
становище за неоснователност на молбата по изложените в становището и
развити в о.с.з. съображения за липса на достатъчно доказателства за
настъпило трайно поправяне на осъдения, като изрази съпричастност към
трагичните събития от личен характер в живота на осъденото лице.
Прокурорът изрази становище за неуважаване на молбата за УПО по
същите съображения, като с изразена съпричастност към трагичните събития
посочи, че те на дават основания за уважаване молбата за УПО.
Защитникът на л.св. адв. П.С. пледира пространно и задълбочено за
уважаване молбата за УПО по изложените в нея съображения и поради
1
наличие и на двете предпоставки по чл.70 НК/подробно отразено в съдебния
протокол/, като голям акцент в пледоарията се отдели на настъпилото
внезапно трагично събитие от личен характер – внезапната смърт на
съпругата на осъдения на 8.07.2022 г. и необходимост той да се грижи за
трите си непълнолетни деца, както и се позова на влошено здравословно
състояние на осъдения .
Осъденото лице изрази съгласие със заявеното от защитника му.
Като последна дума л.св. М. поиска да се уважи молбата му за УПО . за
да се грижи за децата си.
С така изпратената до съда молба чрез началника на затвора е изпълнено
изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./,
молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице и ще се
разгледа по същество.
След обсъждане на всички налични доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК съдът, след преценяване на
доводите на страните заедно с доказателствата по делото, намери молбата за
неоснователна, като прие следното от фактическа и правна страна:
Лишеният от свобода Арт. Мх., ЛНЧ -********** , е роден на 1**** г. в
гр.***, Република****, с постоянен адрес: гр. ***, ул.„***", бл. ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ***, обл.***, с *** гражданство, със статут на постоянно
пребиваващ в Р България, със *** образование, ***, ***, категория ЗТ.
Постъпил в затвора на 19.10.2021 год.
Понастоящем изтърпява наказание, постановено с Присъда № 18 от
14.06.2016 г. по НОХД № 369/2015 г. на ОС Перник, осъден на 15 години
лишаване от свобода, при първоначален „строг" режим, за престъпление по
чл. 115, чл. 54 от НК, за деяние извършено на 01.02.2015 г. в гр. Перник
умишлено е умъртвил другиго - Д. К. С..
На осн. чл. 59, ал.1,т.и и т.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от
01.02.2015 г. до 20.10.2015 г. и по мярка за неотклонение „домашен арест",
считано от 20.10.2015 г. до влизане в сила на присъдата, като два дни
домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.
С Решение № 10011 от 08.02.2021 г. по ВНОХД № 430/2018 г. на Софийски
апелативен съд, Присъда № 18 от 14.06.2016г. по НОХД № 369/2015 г. на ОС
Перник е изменена, като наложеното наказание от 15 години ЛС е намалено
на 8 години лишаване от свобода.
С Решение № 60157 от 18.10.2021г. по НД № 540/2021 г. на ВКС на Р
България, Решение № 10011 от 08.02.2021 г. по ВНОХД № 430/2018 г. на
Софийски апелативен съд е оставено в сила. Влязла в законна сила на
18.10.2021 г.
2
Начало на наказанието: 19.10.2021 г.
При извършена първоначална оценка на правонарушителя по методиката
ОАS-уs е определен нисък риск от рецидив - 31 точки, с дефицитни зони:
-отношение към правонарушението - не приема изцяло отговорността за
извършеното правонарушение, споделя, че е бил провокиран, със
самооправдателни нагласи. Смята съдебния процес за справедлив, но
присъдата за завишена; не изпитва вина спрямо жертвата и оправдава
криминалното си поведение, като причините търси в обстоятелствата, без да
признава виновно поведение.
-умения за мислене - среща известни трудности при разпознаване и
решаване на проблемите; търси оправдания за действията си, недооценява
факти и обстоятелства, склонен да поема немотивиран риск.
Рискът от вреди е определен като висок на база характера и тежестта на
правонарушението.
До момента лишеният от свобода М. не е показал поведение, на база на
което оценката на риска от рецидив да бъде намалена. В плана на присъдата е
заложена работа по дефицитна зона „отношение към правонарушението" и
дефицитна зона „умения за мислене", като към настоящия момент не са
изпълнени целите и задачите му и продължава работата по него.
Не е награждаван за целия си престой в условията на изолация. Не е
наказван.
Назначен е със заповед № 120/10.05.22г. да изпълнява функциите на
дежурен по кухня. Освободен е със заповед №122/16.05.22г. /в 3 месечния
изпитателен срок/, тъй като с действията си при провеждане на мероприятие
хранене на лишените от свобода в затворническа столова е отказал да
изпълни разпорежданията на длъжностно лице НС"ФЛКР"- гл.инсп. Ц. Х., с
което е създал предпоставки за възникване на напрежение и затруднения в
работния процес, нарушаване на вътрешния ред и установените правила в
пенитенциарното заведение.
Неизтърпеният остатък от наказанието ЛС към днешна дата е 3 години 3
месеца 24 дни.
За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял
фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е
дал доказателства за своето поправяне .
Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се
формира от поведението му по време на престоя в пенитенциарното
заведение въз основа на всички събрани по делото доказателства и от
посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
3
затворническата администрация.
Видно от представената справка е, че формално осъденият е изтърпял
малко повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ -4 години 8 месеца 6 дни. Към днешна дата неизтърпяната част от
това наказание е в размер на 3 години 3 месеца 24 дни. Но няма как да не се
отбележи, че в така посочената изтърпяна част от наказанието е включено
извършеното приспадане по чл.59 НК от предварителния арест, което е за
срок от близо 4 години – 3 години 8 месеца 6 дни. Същевременно следва да се
посочи, че този “предварителен арест“ представлява времето, през което М. е
бил с мярка за неотклонение, както следва: за периода от 1.02.2015 г. до
20.10.2015 г. - с МНО“задържане под стража“ и за периода от 21.10.2015 г.
до 18.10.2021 г. /когато присъдата е влязла в сила/ - с МНО“домашен арест“.
Началото на изтърпяване на наказанието“лишаване от свобода“ е започнало
от 19.10.2021 г., когато М. е постъпил в затвора гр. Бобов дол. Затова и в
справката за правното му положение е посочено, че фактически в затвора той
е прекарал 10 месеца 24 дни до настоящия момент.
Макар формално да е налице първата предпоставка за УПО, не е налице
според съда втората предпоставка – достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК.
Първият аргумент за това е твърде краткия му престой в затвора, през
което време от 10 месеца 24 дни той не е наказван. Няма данни за нарушаване
на реда в пенитенциарното заведение.Но следва да се посочи, че спазването
на реда в пенитенциарното заведение е задължение за осъдените, а не
привилегия, налагаща допускане на УПО.
На следващо място прави впечатление обстоятелството, че първоначално
със Заповед № 41/1.03.2022 г. на началника на затвора, а по-късно и със
Заповед № 120/10.05.2022 г. на началника на затвора осъденият е назначен да
изпълнява функциите на дежурен по кухня за изпитателен срок от 3 месец. Но
само няколко дни след втората заповед – със Заповед № 122/16.05.2022 г. е
освободен от тази длъжност тъй като е отказал да изпълни разпорежданията
на длъжностно лице НС“ФЛКР“ – гл.инсп.Ц. Х. при провеждане на
мероприятие“ хранене на лишените от свобода в затворническата столова“ и с
това е създал предпоставки за възникване на напрежение и затруднения в
работния процес и нарушаване на вътрешния ред. Въпреки липса на наложено
4
дисциплинарно наказание или предупреждение за това, този факт не сочи на
настъпило поправяне на осъдения, а обосновава извод за липса на изградени
трудови навици.
Рискът от рецидив е определен на 31 точки поради чистото съдебно минало
преди процесното осъждане на М., но пък рискът от вреди е определен като
висок предвид вида на извършеното престъпление по чл.115 НК.
Следователно за престоя му в затвора, който е по-малко от година, не може
да се направи извод за настъпило трайно поправяне на осъденото лице, тъй
като още не е изтекъл срока за първоначалния план на присъдата. В
последния е заложена работа по дефицитни зони“отношение към
правонарушението“ и „умения за мислене“ и продължава работата по тях и
към настоящия момент.
От така установеното се налага извода, че предвид краткия му престой в
затвора до настоящия момент от 10 месеца 24 дни и големия неизтърпян
остатък от наказанието, който е 3 години 3 месеца 24 дни, по отношение на М.
следва да се приложи прегресивната пенитенциарна система, чиито етапи са –
замяна на първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието с
по-лек съгласно чл.66 ал.1 ЗИНЗС, преместване в затворническо общежитие
от открит тип при условията на чл.64 ал.1 ЗИНЗС и осъществяване на трудова
дейност в ЗООТ чрез извеждане на работа на външни обекти.
Твърде малкият престой на осъденото лице в затвора за времето от 10
месеца 24 дни, в което е провеждана с него корекционно-възпитателната
работа, не е достатъчен да обоснове извод за настъпилото му поправяне по
см.на чл.70 ал.1 НК. Съдът се съгласява с довода на защитата, че условното
предсрочно освобождаване е най-голямото постижение на прогресивната
пенитенциарна система. Но този институт се прилага при събиране на
достатъчно доказателства за настъпило поправяне на осъденото лице. А
такива доказателства към настоящия момент според съда по отношение на
молителя М. не са налице.
Индиция за добро поведение е представеното от защитата удостоверение за
участието на осъденото лице в програма“Насърчаване на толерантността“ от
10.05.2022 г. до 13.06.2022 г. и то не се пренебрегва от съда. Но това
удостоверение, съпоставени с краткия му престой в затвора и липса на
изградени трудови навици, довело до освобождаването му от работа,
5
продължаващата работа по дефицитните зони съгласно плана на присъдата и
големия неизтърпян остатък от наказанието в размер на 3 години 3 месеца 24
дни, е твърде недостатъчно доказателство за настъпило поправяне на
осъденото лице с оглед допускане на УПО. Важна е подкрепата на близките,
каквато двете сестри на осъденото лице безусловно заявиха при разпита им
като свидетелки, изразяваща се в предоставяне възможност за собствен
бизнес и препитание на осъдения и децата му. Но и това обстоятелство според
съда не оборва изложеното за липса на достатъчно доказателства за поправяне
на осъденото лице към настоящия момент.
Що се отнася до сполетялата семейството трагедия от настъпилата
внезапна смърт на 8.07.2022 г. на съпругата на осъденото лице, на който факт
защитата отдели голямо внимание в пледоарията, съдът изразява
съпричастност и съчувствие към децата на осъдения и към него самия. Но
този трагичен факт не оборва горните изводи на съда за липса на основания
по чл.70 НК за УПО на осъденото лице. Това е така, защото от показанията на
двете разпитани свидетелки А. Д. и Н. М., сестри на подсъдимия, се установи,
че децата на осъденото лице живеят при св. А. Д. в гр. *** от месец май 2022
г., когато майка им е била жива, но е отишла да търси работа на българското
Черноморие. Т.е. децата на осъденото лице се обгрижват от св.Д. и съпругът
й, а в същия град живее и другата им леля св.Н. М.. Св.Д. посочи и готовност
и подготвеност на децата да учат в гр.Радомир и дори назова училищата, в
които ще учат. А това обосновава извода, че децата на подсъдимия не са
изоставени след смъртта на майка им и че има кой да се грижи за тях освен
бащата и този аргумент като довод за допускане на УПО е неоснователен и
несъответстващ на предмета на делото.
Соченото в представените от защитата медицински документи заболяване
на подсъдимия – **** **** ****, датиращо от 2010 г., също според съда не е
основание за УПО, тъй като то не е несъвместимо с пребиваването на
осъдения в затвора. Видно е от медицинските документи, че когато е имало
необходимост, на осъденото лице своевременно е оказвана медицинска
помощ, вкл. и лечение в болнично заведение извън затвора, в гр. София.
Видно от последната епикриза на осъдения, той е бил на болнично лечение в
СБАЛЛС – гр.София за времето от 26.07. до 4.08.2022 г., по време на което е
направена на 2.08.2022 г. и консултация със съдов хирург и л.св.М. е изписан
с подобрение на 4.08.2022 г., с назначена терапия с медикамента флебодия – 3
6
х 1 т. и ластични чорапи.
С горното изложение съдът отговори защо намира пространните защитни
доводи за уважаване молбата за УПО за неоснователни. Отделно от
изложеното дотук следва да се посочи, че съдът отчита определения риск от
рецидив в ниските стойности, както и че процесното осъждане е инцидентна
проява на осъденото лице и че той за първи път е в затвора,че има стабилна
семейна среда, в което лично се увери от депозираните свидетелски
показания. Но преценката на тези обстоятелства не дерогира извода за
недостатъчност на доказателствата за настъпило трайно поправяне и за
постигнати към настоящия момент цели на наложеното наказание по см.на
чл.36 НК за реалния му престой в затвора за 10 месеца и 24 дни, при
неизтърпян остатък от наказанието в размер на 3 години 3 месеца 24 дни към
днешна дата. Качествата му на прекрасен баща не се неглижират от съда, но
това няма отношение към предмета на делото. А безспорно се установи, че и
преди, и след смъртта на майката, децата живеят при тяхната леля –
св.Анахид Димитрова и не са оставени на произвола на съдбата. Не се
споделя и довода за влошено здравословно състояние на осъденото лице,
налагащо неговото УПО. Що се отнася до защитния довод за отрицателните
последици от лишаването от свобода при дълъг престой в затвора съдът
намира, че престоят в затвора на осъденото лице в никакъв случай не е
прекалено дълъг. Той, както неколкократно се посочи, възлиза на 10 месеца
24 дни към днешна дата. А задържането му с МНО „задържане под стража“ е
била за време около 8 месеца, като в продължение на почит 6 години до
влизането в сила на присъдата на 18.10.2021 г. осъденото лице е бил с
МНО“домашен арест“. Предвид тези безспорно установени факти и
наложеното му наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 години за
престъплението по чл.115 НК няма как да се направи извод за прекомерно
завишен пенитенциарен престой на осъденото лице и опасност от настъпване
на отрицателни за осъдения последици от него.
По изложените съображения съдът следва да остави молбата за УПО на
л.св. Арт. Мх. без уважение.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм.
ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Арт. Мх.,
ЕНЧ **********, подадена чрез защитника му адв.П.С., за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
”лишаване от свобода” за срок от 8 години, наложено му наложено му с
влязлата в сила на 18.10.2021 г. Присъда № 18/14.06.2016 г. по НОХД №
369/2015 г. на Окръжен съд – гр. Перник, с размер на неизтърпения
остатък към днешна дата от 3 години 3 месеца 24 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІІ
НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на администрацията на
затвора, както и лично на осъденото лице Арт. Мх..
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
8