№ 1795
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146110 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „....................“ ЕАД против Р. М. Ц. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 822,10 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: гр. ...................., с абонатен № 68653, 259,30 лева представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 04.08.2022 г.; 34,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника – М. Р. Ц., а след смъртта
и между него и ответника, в качеството им на потребител – клиент за битови нужди
съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се на адрес: ......................, с
абонатен № 68653, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите към
правоотношението Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му
или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на
заявление за промяна на партидата. „....................“ ЕАД поддържа, че през процесния период
е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът Ц. не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „....................“ ЕООД в края на отчетния период на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
1
съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент
на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Същият не погасил в срок дължимите суми за
главница в размер от 1 822,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 259,30 лева, представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 34,11
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Р. М. Ц., чрез
пълномощника си адв. П.Г., оспорва предявените искове с доводи за тяхната недопустимост
и неоснователност. Намира, че в исковата молба не е извършена надлежна конкретизация на
претендираните вземания за главница и лихва, чрез посочване на конкретните им месечни
размери и периоди, липсва и конкретизация на топлоснабдения имот – по вид и адрес, което
ограничава правото на защита на ответната страна. Счита, че исковете недопустимо са
насочени срещу Р. Ц., тъй като същият се е отказал от наследството, оставено от М. Ц..
Посочва, че не дължи процесните вземания, тъй като ответникът няма качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. В тази
връзка отбелязва, че по силата на нотариален акт от 14.02.19992 г. е придобил единствено
„голата собственост“ върху имота с адрес: гр. София, бул. „Бъкстон“ бл. 201, ет. 4, ап. 59,
доколкото в полза на М. Ц. е било учредено вещно право на ползване. Като единствен
ползвател на имота и до смъртта си на 23.12.2021 г. именно последният е следвало да
отговаря за задълженията към ищеца. С оглед заявения отказ от наследството на
наследодателя си, възникналите вече задължения не преминават към наследника Р. Ц.,
доколкото отказът произвежда действие от момента на откриване на наследството. Заявява,
че не оспорва в процесния топлоснабден имот да е била доставена топлинна енергия в
количество и в размер, посочени от ищеца. С тези доводи ответникът отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК,
намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално
допустими, считайки за неоснователни възраженията на ответната страна, съответно за
нередовност и недопустимост на производството. В процесния случай ищецът е навел
твърдения относно наличието на облигационно правоотношение първо с наследодателя на
ответника, а впоследствие – след неговата смърт със законния му наследник, посочвайки
съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на
топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия,
нейните компоненти, размера на обезщетението за забава, периодите, за които се
претендират двете вземания, както и топлоснабдения недвижим имот, до който твърди да е
доставена топлинната енергия – с описание на административния му адрес: гр. София, ж.к.
Красно село бл. 201 , ет. 4, ап. 59 и на абонатния номер по партидата, открита при
„....................“ ЕАД – 68653. Ето защо, исковата молба се явява редовна, като отговаряща на
изискванията по чл. 127, ал. 1, в частност по т. 4 ГПК. Установяването на помесечните
задължения, включени в рамките на процесния период е въпрос, касаещ доказването на
исковите претенции, конкретно на извършена реална доставка в твърдените количество и
качество, за която да се дължи съответната цена, а с това и относим към основателността на
заявените искания, а не към редовността им.
Възражението на ответника Р. Ц., че не притежава качеството на наследник на лицето
2
М. Ц., тъй като се е отказал от оставеното от него наследство, също е въпрос по същество и
на матералноправната му легитимация, а не на процесуалната такава, с оглед твърденията на
ищцовото дружество, че това лице е наследник, което подлежи на установяване в процеса.
Изложеното обосновава произнасянето на съда по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „....................“ ЕООД
като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
С оглед неясно изложените доводи в отговора на исковата молба, на ответника следва
да бъдат дадени указания на основание чл. 145, ал. 2 ГПК да уточни дали оспорва исковите
претенции и на основание погасяване по давност на вземанията, респ. на част от тях,
предвид посочването в отговора – в раздел I „Становище по допустимостта“, че едно от
възраженията срещу иска е за настъпила погасителна давност, съответно за липсата на такъв
довод в раздел II „Становища по основателността“, кат опри липсата на отговор в указания
срок, съдът ще приеме, че не е налице такова оспорване, както и, че възраженията му касаят
единствено наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия (обусловено от притежавано от същия право на
ползване/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата, респ. от качеството му на наследник на задължено лице), по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и,
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните вземания са погасени, в случай че твърди това.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
дългът е погасен на падежа в случай, че твърди това.
Предвид конкретните оспорвания, направени от ответниците, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период месец 05.2019 г. – месец 04.2021 г. до
процесния топлоснабден недвижим е доставена топлинна енергия от страна на ищеца, чиято
стойност възлиза на сумата от 1 822,10 лева, че размерът на обезщетението за забава върху
същата за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г. възлиза на сумата от 259,30 лева, както и,
че е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която се дължи
посочената от ищеца стойност.
3
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото. На ответника следва да бъде указано най-късно
в съдебното заседание да завери на основание чл. 183 ГПК същите с „вярно с оригинала“ , в
противен случай ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.
Искането на ищеца за задължаване на подпомагащата страна да представи документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през
процесния период следва да бъде уважено.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да бъде допусната по въпросите,
формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба, за първото открито
съдебно заседание до уточняване на конкретните оспорвания от ответника, респ. за
погасяване на вземанията по давност.
С оглед липсата на проведено оспорване на размера на исковите претенции от страна
на ответника, искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна
експертиза по въпроси, формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба,
следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни обстоятелствата, които цели да
установи с исканите документи по т. 6 и т. 7 от доказателствените му искания –
удостоверение за наследници до шеста степен и удостоверение за родствени връзки на
лицето М. Р. Ц., в противен случай искането ще бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „....................“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ........................, като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение да уточни обстоятелствата, които цели да установи с исканите
документи по т. 6 и т. 7 от доказателствените му искания – удостоверение за наследници до
шеста степен и удостоверение за родствени връзки на лицето М. Р. Ц., в противен случай
искането ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение да уточни дали оспорва исковите претенции и на основание
погасяване по давност на вземанията, респ. на част от тях, предвид посочването в отговора –
в раздел I „Становище по допустимостта“, че едно от възраженията срещу иска е за
настъпила погасителна давност, съответно за липсата на такъв довод в раздел II „Становища
по основателността“, като му УКАЗВА, че при липсата на отговор в указания срок, съдът ще
приеме, че не е налице такова оспорване, както и, че възраженията му касаят единствено
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
4
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца и от ответника писмени материали, както и третото за процеса лице Столична
община - район Красно село, като приложени към писмо с вх. № 204778/30.09.2022 г., като
УКАЗВА на ответника най-късно в съдебното заседание да завери същите с „вярно с
оригинала“ на основание чл. 183 ГПК, в противен случай ще бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач „....................“ ЕООД,
в срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с
абонатен номер 68653 гр. ...................., включително изравнителните сметки и документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето си по
искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в т. 1 от доказателствените искания в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ – като ненеобходимо искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в т. 2 от
доказателствените искания в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда
за новия си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5