Решение по дело №133/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от А. О. С. от [населено място], [улица], вх.1, ет.7, ап.80, подадена срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01492653/09.01.2024г. на контролен орган на НОИ. С молба рег. № ДА-01-110026.04.2024г. жалбоподателката уточнява, че предмет на оспорване е Решение № 2153-27-27/25.03.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение административният орган е отхвърлил жалба, подадена от оспорващата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01492653/09.01.2024г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода от 19.02.2016г. до 21.08.2018г. като самоосигуряващо се лице. Жалбоподателката изразява несъгласие с решението като твърди, че административният орган необосновано възприема неподаването на ГДД по ЗДДФЛ, липсата на регистрация и удостоверения по Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за подпомагане на земеделските производители, липсата на ФУ и непредставянето на разходни документи, като доказателство за това, че не е полагала труд като земеделски стопанин. Заявява, че законодателят е предвидил регистрирането на земеделските производители да става без ограничение в обработваемата площ, като бременността не е пречка за регистрацията. Счита, че ако не е подавала ГДД по ЗДДФЛ би следвало да носи административно наказателна отговорност по ЗДДФЛ, а не по КСО. Изразява несъгласие с обективираното в решението становище на ответния орган за невъзможност да бъдат реализирани намерението по засяване на домати, краставици и пипер в рамките на два месеца и 18 дни, считано от датата на регистрацията като земеделски стопанин и настъпване на осигурителните събития, за които същата е поискала изплащане на парични обезщетения. В тази насока сочи, че за производството на земеделска продукция е необходимо осъществяване на ред агромероприятия – засяване, пикиране, засаждане, колтучене. Тези земеделски мероприятия могат да се извършат в рамките на тези два месеца и 18 дни, а продуктът ще е годен за продажба и консумация в един по-късен момент, ако не е унищожен от стихийно събитие. А. О. С. твърди, че се е регистрирала като земеделски производител, упражнявала е дейност като такава се явява осигурено лице по смисъла на КСО. По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Д.К., която от името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пледоарията по същество аргументира тезата за незаконосъобразност на оспорения административен акт и по изложените съображения моли за неговата отмяна.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, в молба рег. № ДА-01-1537/17.06.2024г. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена със Заповед № ЗР-5-27-01443714/17.10.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен.

В хода на проверката е установено, че А. О. С. е регистрирана като земеделски стопанин в ОД „Земеделие“ на 19.02.2016г., пререгистрирана на 23.12.2016г. и на 28.11.2017г. Отписана е от регистъра на земеделските стопани на 07.02.2019г. Съобразно информация и документи, представени от ОД „Земеделие“ оспорващата е декларирала намерения за засяване на 0,005 хектара площ „домати градински“ и 0,005 хектара „краставици – градински“, в [населено място], общ. Каолиново. Общо обработваема площ в размер на 0,01 хка (100 кв.м.). По отношение на земята посочила форма на стопанисване „други“.

На 19.02.2016г. оспорващата подала декларация в ТД на НАП – Варна, офис Шумен за начало на дейност като земеделски производител, считано от 19.02.2016г., като заявила осигуряване за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест.

С писмо №1029-27-2974#1/30.11.2023г. (л.55-56) от ТД на НАП – Варна, офис Шумен на контролния орган е предоставена информация относно извършена проверка в информационната система за периода 2016-2018г., съгласно която по отношение на А. О. С. няма данни за внесен от лицето авансов данък; няма данни за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, лицето не е упражнило правото си по чл.29а, ал.5 от ЗДДФЛ; няма данни за регистрирани фискални устройства. Декларация вх. № 27000183086036/22.08.2018г. за регистрация на самоосигуряващо се лице е подадена по електронен път с КЕП на упълномощено лице от „Бехи-Бехидже Хюсню“ ЕООД чрез Б. Р. Х., посочено като автор в удостоверението за КЕП. Данните по чл.5, ал.4 от КСО също са подавани по електронен път с КЕП на управителя на посоченото ЕООД. В писмото, изходящо от ТД на НАП – Варна, офис Шумен е посочено, че липсват други данни, удостоверяващи трудова дейност на лицето.

В хода на проверката е изискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен. Съгласно писмо изх. № 5897/20.10.2023г. от ОДБХ не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от Закона за храните на обекти за производство и/или търговия с храни на А. О. С.. Същата не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на обл.Шумен.

А. О. С. представила в ТП на НОИ – Шумен писмено обяснение, в което посочила, че в периода от 19.02.2016г. до 21.08.2018г. е била регистрирана като земеделски производител за отглеждане на зеленчуци в дворно място в [населено място]. Заявява, че отглеждала земеделска продукция с помощта на членовете на семейството. Произведената продукция била за лична консумация, не е продавана на пазара.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01492647/09.01.2024г.

Въз основа на същите контролен орган при ТП на НОИ приел, че А. О. С. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице по смисъла на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни с декларация обр.1 за периода 19.02.2016г. – 21.08.2018г., поради което издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01492653/09.01.2024г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на А. О. С. за периода от 19.02.2016г. до 21.08.2018г., с вид осигурен 13, декларация обр.1.

Задължителните предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-27-18/24.01.2024г.

По повод така подадената жалба с оспореното Решение № 2153-27-27/25.03.2024г. директорът на ТП на НОИ – Шумен приел издадените задължителни предписания за правилни и законосъобразни. Административният орган възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания изложил, че съгласно определението за регистриран земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е достатъчно лицето само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да бъде изпълнено още едно условие, а именно – производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ, а също така и от определението за „осигурено лице“, дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Административният орган посочил, че регистрационната карта със заверка от ОД „Земеделие“ по никакъв начин не доказва, че лицето реално е извършвало селскостопанска дейност. Предвид липсата на каквито и да е данни, че лицето е упражнявало такава дейност, както и дадените писмени обяснения в тази насока, директорът на ТП на НОИ – Шумен приел, че А. О. С. не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, поради което правилно и законосъобразно контролният орган е предписал заличаване на подадените данни с декларация обр.1 за А. О. С. за времето от 19.02.2016г. до 21.08.2018г. Така мотивиран ответникът отхвърлил подадената пред него жалба.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на А. О. С. на 27.03.2024г., а настоящата жалба е подадена чрез пощенски оператор на 10.04.2024г.

Изложените факти се установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от страните.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-27/25.03.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да обосновават неговата незаконосъобразност. С оспореното решение директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалба на настоящата оспорваща против Задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Шумен. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Налице е валидно образувано административно производство, приключило с постановяване на обжалваното решение.

Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-27/25.03.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Оспорващата аргументира становище за неправилност на решението на директора на ТП на НОИ – Шумен, с твърдения, че се е регистрирала като земеделски производител, упражнявала е дейност като такава, поради което се явява осигурено лице по смисъла на КСО. Заявява, че липсата на подадени декларации по ЗДДФЛ, както и липсата на реализирани доходи от земеделска продукция не съставляват основание да се приеме, че не е осъществявала дейност.

Разрешаването на правния спор изисква да се даде отговор на въпроса дали в периода на регистрация като земеделски стопанин жалбоподателката се явява „осигурено лице“.

Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която такова е „физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5 от КСО“. Нормата на чл.10, ал.1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 на същата норма, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По делото липсва спор, а и се установява от приложените доказателства, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, както и че същата с Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, е заявила, че започва дейност от 19.02.2016г. и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.

Спорен е въпросът дали наличието на декларирана дейност от надлежно регистриран земеделски стопанин е достатъчно, за да се счита това лице „осигурено“ по смисъла на КСО. Съдът намира, че следва да даде отрицателен отговор на този въпрос, като счита, че фактът на регистрация като земеделски стопанин, декларирането на дейността и внасянето на осигурителни вноски не е достатъчен, за да се счита лицето като „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Изискването, което поставя цитираната разпоредба, е това лице да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. В тази връзка съдът намира, че правилно при постановяване на своето решение административният орган е съобразил нормата на чл.10, ал.1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от цитираните правни норми, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред.

В случая в хода на административното производство оспорващата не ангажира каквито и да е доказателства, че същата е произвеждала селскостопанска продукция, която да е продавала. Липсват доказателства, че изобщо лицето е започнало да извършва дейността, за която е регистрирана. Действително преди да се произведе и реализира готова продукция, се извършват редица земеделски мероприятия. В случая обаче не са представени каквито и да е доказателства в тази насока. Липсват данни за направени разходи във връзка с подготовката на земята, закупуване на торове, препарати, посадъчен материал.

От друга страна, в хода на административното производство са установени обстоятелства за липса на данни за внесен от лицето авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ; за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; за регистрирани фискални устройства, както и за липса на регистрация по чл.12 от Закона за храните на обект за производство и/или търговия с храни на А. О. С.. Установено е, че същата не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на обл.Шумен. Въз основа на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми, правилно директорът на ТП на НОИ – Шумен е приел, че А. О. С. не се явява „осигурено лице“ в периода от 19.02.2016г. до 21.08.2018г. предвид неизвършването на дейност като земеделски стопанин, с оглед на което е отхвърлил подадената от нея жалба против задължителни преписания на контролен орган при НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за посочения период. Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания.

Правилно директорът на ТП на НОИ – Шумен е отчел и дадените от лицето писмени обяснения. Видно от същите А. О. С. сочи, че произвежданата земеделска продукция е била за лична консумация и не е продавана на пазара. Наред с това, установено е, че дейността е декларирана с начало от 19.02.2016г., като в периода от 09.05.20216г. до 20.08.2018г. са изплащани парични обезщетения от ДОО. Т.е. регистрацията е направена два месеца и 18 дни преди настъпване на осигурителните рискове, за които оспорващата е поискала обезщетение, а дейността е прекъсната непосредствено след приключване периодите на изплащане на паричните обезщетения.

В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването, поставено от законодателя е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство оспорващата не установи при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба, независимо от дадените конкретни указания в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство, не са представени каквито и да е доказателства, сочещи че А. О. С. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. Напротив, установените по делото факти сочат, че същата изобщо не е започнала да упражнява дейността, която е заявила. С оглед на това, не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице „осигурено“, а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване.

По изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, същата не се явява осигурено лице по смисъла на КСО и правилно контролен орган на НОИ е издал задължителни предписания за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 19.02.2016г. до 21.08.2018г., жалбата срещу които е отхвърлена с процесното решение.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че Решение № 2153-27-27 от 25.03.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. О. С. с [ЕГН] от [населено място], срещу Решение № 2153-27-27 от 25.03.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.