РЕШЕНИЕ
№194/4.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети януари Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5211
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от „ К.” ЕООД, представлявано от Н.П.С.,
против Наказателно Постановление № 444647- F 488775 / 27.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна при ЦУ на НАП , с което на „
К.” ЕООД е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .
В жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя и издателя на
постановлението и се навеждат доводи за допуснати нарушения на чл.40, чл.43,
чл.57 ал.1 от ЗАНН и др. На следващо място се твърди, че нарушението, описано в
постановлението не е извършено, тъй като е била допусната техническа грешка
и направено плащане в брой е било
отразено като такова, направено с банкова карта. Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в
условията на евентуалност-намаляване на размера на наложена санкция.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Б. отново
пледира, че случаят следва да бъде приет за маловажен , тъй като е с по-ниска
степен на обществена опасност, нарушението е извършено за първи път и от него
не са произлезли вреди за Държавата, или да бъде намален размера на наложената
санкция.Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си
представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно и на свой ред прави искане за
присъждане на направените разноски.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2019г., служители на
ТД-НАП , една от които св. П. Д., в изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка в пицария „ La Bocca “, намираща се в гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 66 и
стопанисван от „ К. ” ЕООД . Данъчните служители първоначално извършили контролна покупка, за
която им бил издаден касов бон, след което
обявили започването на проверката.При нея следвало да се направи
засичане на касовата и фактическа наличност на пари в обекта.В пицарията имало
въведени в експлоатация две фискални устройства.Св.Р.К., която работела като
управител на обекта, направила опис на наличните парични средства, които за
едното фискално устройство били в размер на 282лв. с отразено плащане чрез
ПОС-терминал на 33,60лв., а за второто фискално устройство- 46,40лв. с отразено
плащане чрез ПОС-терминала на сумата от 24,70лв. В изведения дневен финансов
отчет за първото устройство обаче била отразена сумата от 251,78 лв.По този
начин била установена разликата между разчетената касова и фактическа наличност
, която данъчните служители изчислили, че е в размер на 30,22лв Всички констатации били описани в протокол
№ 0350519, към който били приложени и иззетите писмени доказателства.При
приключване на проверката възражения не били вписани.
Тъй като установената разлика между
касовата и фактическата наличност не била отразена по съответния начин и ред,
на 28.05.2019г. против „ К.” ЕООД
представлявано от въз. С. , бил съставен акт за установяване на административно
нарушение F 488775. В него било описано установеното нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 /13.12.2006г. на
Министъра на финансите .Актът бил
предявен на пълномощник, като тогава не
били направени възражения. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, към които били приложени дневен отчет и пълен
отчет от ПОС-терминал, според които нямало налице суми, който да са извън
случаите на продажби. В заключение било
формулирано искане да не се издава
наказателно постановление.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел
описаната в него фактическа обстановка,
както и правната квалификация на нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите.
За него, на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „ К.” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в
размер на 800 лв. .
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана П. Д.
-актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно.От тях стана ясно, че данъчните служители са
установили положителна разлика в касовата
и фактическа наличност, т.е. наличните парични средства са били повече от
показанията на фискалното устройство. Свидетелката поясни, че в края на
проверката, която продължила през целия ден, на място им е било обяснено, че
има плащане с банкова карта, както и че при проверката не са извели отчет от
ПОС-терминала. По искане на адв.Б. до разпит бе допусната св.Р.К.-управител на
заведението, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че още при проверката е станало ясно, че
неправилно приключена сметка е била отразена като платена с карта, а тя е била
платена в брой.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 444647- F 488775 / 27.06.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17 /17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП. Актът също е издаден от компетентно лице на
основание същата заповед, копие от която е приложена по преписката.При неговото
издаване не са били допуснати нарушения на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, доколкото
актът е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на нарушителя и
двама свидетели, а след неговото
предявяване е бил и подписан.Поради това възраженията в тази насока са
неоснователни.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Постановлението съдържа
пълно описание на нарушението, датата ,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават Правото на защита на
нарушителя не е било нарушено и то е било упражнено в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. С оглед на
изложеното до тук, съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въз основа на акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло описаните в него
обстоятелства.Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като
такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на финансите . Съгласно тази норма извън случаите на
продажби / сторно операции, всяка промяна в касовата наличност / начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „ служебно въведени“ или „
служебно изведени“ суми.
В настоящият казус от събраните по
делото доказателства- протокол за
извършена проверка , опис на парични
средства, дневен финансов отчет, както и от показанията на св. Г. и св.К. , се установява , че в обекта е била установена разлика между
фактическата и касовата наличност в размер на 30,22 лв., като фактическата
наличност е била по-голяма от отчетената касова наличност. Тази сума не е била
отразена по предвидения в наредбата ред- регистриране във фискалното
устройство като служебно изведена, което на свой ред, видно от приложените
дневни финансови отчети, е притежавало съответните функции за служебно
въвеждане и извеждане.В случая от показанията на св.К. и приложените
разпечатки , се установява , че към часа
на проверката-15.00ч., е било отчетено едно разплащане с карта на сумата от
14,80лв.Същевременно, в протокола за проверка и изготвения опис на парични
средства е посочено, че плащанията чрез ПОС-терминал са в размер на 33,60лв.В
този смисъл може да се приеме, че сумата
от 18,80лв. неправилно и поради грешка е била отразена като платена с карта,
вместо като платена в брой, както и че реалната разлика между фактическата и
касовата наличност е била в размер на 11,42лв. Поради изложеното до тук съдът
намира, че действително е било извършено нарушение на чл.33 от Наредба № Н-
18.
Съдът намира още, че правилно е била
ангажирана отговорността на „ К. ” ЕООД
. В настоящото административно-наказателно
производство е налице хипотезата на търсене на обективна отговорност, която по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на
търговеца за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно наказващият орган е
приложил и санкционната норма, тъй като именно в чл.185 ал.2 от ЗДДС е
предвидена санкция за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането
на чл.118 от ЗДДС, което не е довело до неотразяване на приходи.Видно от § 11
от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006г., е че същата е издадена на основание
чл.118 от ЗДДС.Т.е. същата се явява нормативен акт по прилагането му и
неизпълнението на предвидените в нея задължения се санкционира.
Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира че
административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и
проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не
може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно
качество, за да се установи дали е
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на
постановлението, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е инцидентен
случай. От друга страна констатираната реална разлика между
фактическата и касовата наличност е в размер на 11,42лв. В този смисъл, като
съобрази всички обстоятелства, установени при извършената проверка, включително
и издадената фискална бележка при извършената контролна покупка, съдът намира, че „К.“ ЕООД принципно е действало добросъвестно
при изпълнение на задълженията си, въведени с Наредба № Н-18.Поради това
съдът намира, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен
грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране и отчитане на
доходи.С оглед на това и случаят следва да бъде приет за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, а наказателното постановление следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.В този смисъл е и решение по к.а.н.д. №
3504/2017г. на Административен съд-Варна.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на „К.“ ЕООД да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 300лв. , представляващи възнаграждение за процесуално
представителство за един адвокат.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 444647- F 488775 / 27.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна при ЦУ на на НАП , с което на „ К.” ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на
800 лева на основание чл.185 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС .
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да
заплати на „К.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от Н.П.С.,
сумата от 300лв. , представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен Съд –Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: