Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр.
София,26.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 12378 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 115086 от 15.05.2019 г. по гр.дело № 32939/2017
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав съдът по предявените от „С.в.“ АД срещу В.И.И. установителни искове при квалификацията на
чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 198 от Закон
за водите и чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено, че ответникът В.И.И., ЕГН
********** с адрес: *** дължи на ищеца „С.в.“
АД, ЕИК********, със седалище ***, сгр. 2А следните суми: 1 671,73 лв.,
представляваща цена на потребена вода за периода 01.02.2014 г. - 18.02.2017 г.
за аб. № **********, ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 117,98 лв. - лихва за забава в плащането на
цената за периода 20.04.2014 г. - 18.02.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 29.03.2017 г. по ч.гр.д. № 16108/2017 г. на СРС, 65
състав, като е отхвърлил иска за
главница до пълния предявен размер от 3 085,19 лева и за периода 07.04.2009 г.
- 31.01.2014 г., както и иска за лихва за забава до пълния предявен размер от
997,99 лева и за периода 08.05.2009 г. - 19.04.2014 г.
Със
същото решение ищецът „С.в.“ АД е
осъдено да заплати на адв. В.В.Т.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал.
2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 289,73 лева, а ответника В.И.И. е
осъдена да заплати на „С.в.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 404,74 лева - разноски за исковото и заповедното производство.
Недоволна от решението в частта, с която установителните
искове при квалификацията на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 198 от Закон за
водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени, е останала ответницата В.И.И.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения за
неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, по подробно изложени съображения. По-конкретно поддържа
липса на облигационна връзка между нея и ищцовото дружество, както и реална
доставка на стоки /услуги от страна на ищеца. Искането й към въззивната
инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените установителни искове. Претендира разноски пред всички инстанции.
Въззиваемата страна – „С.в.“
АД – редовно уведомена, не депозира
отговор в законоустановения срок и не ангажира доказателства.
Решението В ЧАСТТА, с която искът
при правна квалификация на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. чл. 198 от Закон за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, като
необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Предявените пред
първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415
вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 29.03.2017 г. по
ч.гр.д. № 16108/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването
на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по предявените
установителни искове.
Съгласно чл. 193 от
Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване
и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г. /, В и
К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
В § 1, т. 2 от ДР
на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в този смисъл и
чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че Общите
условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6,
ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к
"Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на
28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният
удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от
процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и
настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - на собственост или вещно право на ползване.
Съгласно
разпоредбите, както на старите, така и на новите общи условия, приложими по
отношение на процесния период отчитането на потребената питейна вода се
извършва чрез монтирани в имота индивидуални водомери, като контролът за
изправността на самия водомер, на пломбите и преминаването му през периодична
проверка е задължение на потребителя. Определени са и правилата, по
които се изчислява дължимата цена при при липса, повреда и изтекла проверка на
индивидуалния водомер.
В
първоинстанционното производство се доказва, че ответницата живее в процесния апартамент, партидата се
води на нейно името в ищцовото дружество, а съобщението по чл. 131 ГПК е
получено именно на адреса, посочен в исковата молба, поради което и правилно
първостепенния съде е приел за установено обстоятелството, че между ответницата и В и К
дружеството са налице валидни облигационни отношения във връзка с получаване
на услугите при публично известни общи условия за процесния период, тъй като
има качеството "потребител" на В и К услуги.
По делото ответницата не доказва плащане на процесното вземане до
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а и не го твърди.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза, която
настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена. От същата
се установява, че за част от процесния период от 07.04.2009 г. до 26.10.2010 г.
количeството вода е начислено въз основа показанията на
наличния в имота водомер. За периода от 27.10.2010 г. до 31.05.2011 г. на база
средна консумация през предходните месеци, тъй като водомерите в имота са били
стари, повредени или с изтекъл срок на периодична проверка. За периода
04.01.2017 г. - 18.02.2017 г., след подмяна на водомера с нов, начисляването
отново е извършено въз основа на данните от наличния в имота водомер. Според
експертизата начислената от ищеца сума за ВиК услуги е съобразно приложимите
към процесиите периоди правила и е извършено коректно.
Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за
доказан размера на задължението за цена на водоснабдяване по отношение на ответницата В.И. за сума в
размер на 1 671,73 лева за периода от 01.02.2014 г. до 18.02.2017 г.
Съгласно
клаузата на чл. 31, ал. 2 от отменените ОУ на ищцовото дружество, задължението на
потребителя на ВиК услуги да заплати месечните дължими суми следва да бъде
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от м. април 2009 г. до м. януари 2014 г. включително
(по отношение на които се прилагат отменените ОУ) са погасени по давност. По
отношение на вземанията за периода м. 06.2016 г. - 18.02.2017 г. приложение
намират новоприетите ОУ, като съгласно чл. 33, ал. 2 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на фактуриране. Възраженията срещу определената сума за използвани
ВиК услуги могат да се правят писмено пред оператор в 30 - дневния срок за
плащане на фактурата. При неизпълнение в срок на задължението си за плащане на
ползваните услуги, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
От приетото по делото заключение на СТЕ, както и от изчисленията на
първостепенния съд по реда на чл. 162 ГПК се установява, че за периода м.
февруари 2014 г. до 19.01.2017 г. дължимата сума за цена за ВиК услуги за
процесния абонатен номер възлиза общо в размер на 1 671,73 лева, като правилно
за тази сума искът е бил уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер и за периода 07.04.2009 г. - 31.01.2014 г.
С оглед погасените по давност вземания за периода от 07.04.2009 г. до 31.01.2014
г. вкл., погасена се явява и претенцията за обезщетение за забава за този
период.
За периода от 20.04.2014 г. до 18.02.2017 г., дължимото обезщетение за
забава, изчислено от първостепенния съд по реда на чл. 162 ГПК, в размер на
законната лихва върху тази главница, възлиза на 117,98 лв.
Тъй като изводите на
въззивният състав съвпадат с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция
въззиваемата страна не претендира и не установява реализирани разноски, поради
което такива не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115086 от 15.05.2019 г. по гр.дело № 32939/2017 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, вкл. в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.