РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Б., 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210102003 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на АЛ. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С. С.“ № 34 чрез адв. Т.Т., съдебен адрес: гр. С.,
ул. „О.“ № 50, ет. 2 срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Б., ж.к. „Е.“ бл. 40, ет. 6, ап. 35, представлявано от М. М. – управител.
Твърди се в исковата молба, че на 12.04.2021 г., в 16.15 ч. на паркинг товарни
автомобили, находящ се в гр. Б., ул. „З. ш.“ № 1, стопанисван от ответното дружество, по
време и във връзка с извършваната работа - преместване на натоварени дървени европалети
от едно полуремарке на друго, с ръчно управляема палетна количка, ищецът претърпял
инцидент, квалифициран впоследствие като трудова злополука. Докато извършвал
възложената му работа, ищецът при опит да премести едно от палетата, поставя ръката си
под него, за да го намести по-правилно и стабилно, при което наранява пръстите на ръката
си. Според ищеца, причината, довела до инцидента е, че другото лице, което участва в
местенето - управителят на фирмата, за момент се разсейва, говорейки по телефона и не
вижда къде ищецът е сложил ръката си в опит да позиционира товара и го дърпа от другата
страна, което води до сериозното нараняване и до спешна хирургична интервенция.
Сочи се, че на ищеца е извършена спешна операция, кожна пластика, пришИ.е на
пръста към дланта. Пояснява се, че операцията е извършена на 13.04.2021 г., впоследствие е
направена и гипсова имобилизация на травмираното място.
Твърди се, че на ищеца е издаден болничен лист № Е20210973199 от 12.04.2021 г. до
14.05.2021 г. и допълнителен такъв с № Е20210237130 от 15.05.2021 г. до 18.05.2021 г. След
тази дата отново бил извършен преглед и още една оперативна интервенция - на 19.05.2021
г., изразяваща се в освобождаване на пришития пръст от дланта. Издаден бил болничен
Е20211386937 за периода от 19.05.2021 г. до 21.06.2021 г. поради временната му
неработоспособност.
Сочи се, че работодателят „М.“ ЕООД декларирал трудова злополука в ТП на НОИ-
гр. Б. с декларация вх. № 5101-01-20 от 19.04.2021 г. С разпореждане № 5104-01-16 от
28.04.2021 г., на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука е приета за трудова
по чл. 55, ал. 1 КСО.
Твърди се, че вследствие на настъпилото увреждане и претърпените две хирургични
интервенции, довели до травматична ампутация на пръст на дясната ръка, на ищеца се
1
налага да бъде в болнични за продължителен период от време, през който период,
продължава да изпитва болки и дискомфорт в травмираната си ръка. Сочи се, че ищецът не
може да използва ръката си пълноценно, дори в обичайните си ежедневни дейности,
оперираният му пръст е по-къс от останалите и към момента не е раздвижен, за което
предстои дълъг процес на рехабилитация с цел възстановяване на активните и пасивни
движения. В случай, че рехабилитацията не постигне желания резултат, по мнение на
лекуващия лекар ще се наложи още една трета операция.
Пояснява се, че извършваната от ищеца работа, на длъжност шофьор на товарен
автомобил, обикновено налагала преместването, товаренето или разтоварването на тежки и
обемни товари, което довело и до претърпения инцидент. С ампутиран пръст на ръката,
ищецът никога няма да може да ползва ръката си със същата стабилност и сила, както преди
инцидента. Двигателните и опорните функции на ръката и то дясната, ще бъдат безвъзратно
компрометирани и едва ли ще може да вдига, носи, товари и разтоварва, както преди. Няма
да може да си служи със ръката по същия начин, както преди злополуката, което ще
препятства възможността му за пълноценна работа.
Твърди се, че за период от около три месеца ищецът е претърпял две нелеки
операции, свързани с болничен престой, а след това и домашно лечение, с гипсовата
имобилизация на ръката си, което е свързано с определен дискомфорт и неудобство. След
операциите, се налагало смяна на превръзки, ежедневна медикаментозна терапия срещу
оток на мястото, обезболяващи медикаменти и др. Всичко това се отразявало на качеството
му на живот, като повлиява не само битовото му ежедневие, но и на емоционалните му
възприятия. Ищецът ставал по-неспокоен и напрегнат, не можел да спи добре нощем,
измъчвал се от тревожност, както от преживения стрес, така и от притеснение как ще
продължи да полага грижи за семейството си, ако не може да работи пълноценно. Изтъква
се, че ищецът е баща на три малолетни деца, а съпругата му е инвалид, вследствие на
претърпян инсулт преди няколко години, за което й е издадена карта за инвалидност в
Испания.
Сочи се, че периодът на временна неработоспособност, съпътстван с остри болки и
страдания, както и трайното затрудняване на движенията на ръката му, които са ограничени
и болезнени, влошават емоционалното състояние на ищеца за продължителен период.
Проведеното терапевтично лечение, гипсова имобилизация и последвалия възстановителен
период, който продължава все още, го отделят от обичайния ритъм на живот, който е имал
преди настъпването на злополуката, лишават го от възможността за пълноценна работа и
същият се чувства зависим от семейството си.
Направено е искане за постановяване на решение, с което ответното дружество „М.“
ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени вследствие на телесна повреда, причинена в резултат на трудова злополука,
настъпила на 12.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.04.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба от ответното дружество е изложено становище за
допустимост и неоснователност на исковата молба.
Твърди се, че между ищеца и „М.“ ЕООД е сключен валиден трудов договор №
50/03.02.2021 г., по силата на който А.В. е изпълняват длъжността „шофьор на товарен
автомобил“, като ищецът е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред, проведен му е
начален инструктаж и такъв на работното място.
Сочи се, че на 12.04.2021 г., в гр. Б., ул. „З. ш.“ № 1, за времето от 14:00 ч. до 16:30 ч.
управителят на дружеството - работодател М. М. е извършвал товаро-разтоварна дейност,
свързана с преместване на натоварени палета с транспалетна количка от едно полуремарке в
друго. Тази дейност, М. е осъществявал заедно с лицето И. М. М.. Междувременно, на място
пристигнал А.В., с цел уточняване на подробности по предстояща негова командировка.
2
Изтъква се, че ищецът се е намирал отстрани на полуремаркето, на което М. и И. М.
натоварвали европалетата. Пояснява се, че в процеса на товаро-разтоварните работи,
стоящият наблизо работник А.В. се опитал да помогне при наместване на едно от палетата в
полуремаркето, като предприел това действие без да предупреди боравещия с
транспалетната количка М. М.. В разрез с всякакви правила за безопасност, без да съгласува
действията си с лицето, ползващо палетната количка, по необясними причини, В. подлага
дясната си ръка под товара. Твърди се, че М. М. обективно е нямал възможност да забележи
действията на ищеца, още повече, че същият не го е известил за тях по никакъв начин. При
освобождаване на палето от количката, същото притиска средния пръст на дясната ръка на
А.В., което води до нараняване на част от предната фаланга.
Според ответника от страна на ответното дружество, и в частност от управителя му
не са извършвани никакви действия, които да са пряка и непосредствена причина за
настъпване на увреждането на средния пръст на дясната ръка на ищеца. Същевременно, М.
М. не е имал възможност да предвиди действията на ищеца, нито е имал каквото и да е
възможност да види, че същият не е отдръпнал ръката си, при освобождаване на палето от
количката. Сочи се, че непосредствено след инцидента, присъстващите са оказали първа
помощ на В., като същият незабавно е бил транспортиран до спешния приемен кабинет на
МБАЛ „ПУЛС“ АД - Б.. След преглед, В. е приет за лечение. Вечерта на същия ден, около
18:30 ч. ищецът се свързал с управителя на ответното дружество, като е заявил, че му
предстои оперативна интервенция, за която трябва да заплати сумата от 500 лв. Незабавно,
работодателят е осигурил необходимите средства, като същите са предадени на В. от
служителя Е. К. Т..
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно причините за
настъпване на злополуката.
Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия работник, за което се
излагат подробни правни съображения. Сочи се, че за извършване на действията по
наместване на палето, работникът не е следвало да направлява с ръце повдигнатия товар и
да подлага ръка под него, като наред с това е трябвало да предвиди и вземе подходящи
мерки срещу притискане на ръцете и краката. Още повече, че ищецът е извършвал работа
като шофьор на товарен автомобил. Според ответника естеството на изпълняваната работа и
липсата на предходни инциденти сочи на извод, че В. е бил наясно и е спазвал правилата за
безопасно боравене с товари при товаро-разтоварната дейност, но в случая е проявил груба
небрежност, очевидно надявайки се, че няма да настъпят вредни последици от едно макар и
инцидентно нарушаване на правилата за безопасност.
По подробно изложени правни съображения, се прави искане за отхвърляне на
предявения иск, в условията на евентуалност за намаляване на размера на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното
дружество, като е заемал длъжността шофьор на товарен автомобил (международни
превози), че към 12.04.2021 г. страните са били в трудови правоотношения, както и че
считано от 07.07.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.
С декларация за трудова злополука вх. № 5101-01-20/19.04.2021 г. ответното
дружество „М.“ ЕООД е декларирало трудова злополука, настъпила на 12.04.2021 г. в 16:15
часа на паркинг товарни автомобили в гр. Б., ул. „З. ш.“ № 1, с пострадал АЛ. С. В..
С разпореждане № 5104-01-16 от 28.04.2021 г. на ТП на НОИ – Б., на основание чл.
60, ал. 1 КСО декларираната злополука вх. № 5101-01-20 от 19.04.2021 г. на ТП – Б. от
ответното дружество „М.“ ЕООД, станала с АЛ. С. В. на 12.04.2021 г., се приема за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането са изложени следните мотиви: видно от
протокол за вътрешно разследване от осигурителя и показанията на свидетели, злополуката
е станала през време и във връзка с извършваната работа преместване на натоварени
3
дървени европалети от едно полуремарке на друго полуремарке. При извършване на
работата, лицето поставя пръстите на ръката си под натоварено европале при
позиционирането му върху под на полуремарке.
По делото е приета като доказателство епикриза от МБАЛ Пулс АД гр. Б., видно от
която ищецът е постъпил в лечебното заведение на 12.04.2021 г. и е изписан на 14.04.2021 г.
Извършена е оперативна интервенция кожна пластика. От епикриза от Отделение по
Ортопедия и травматология на МБАЛ Пулс АД се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 19.05.2021 г. и е изписан на 22.05.2021 г. и е извършена оперативна
интервенция – преместване на трансплантант на краче. Ищецът е бил във отпуск за
временна неработоспособност в периода от 12.04.2021 г. до 21.06.2021 г.
Видно от служебна бележка № 50/03.02.2021 г. на ищеца АЛ. С. В. е проведен
първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на
03.02.2021 г., както и е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред в „М.“ ЕООД.
От приети като доказателства по делото спецификация при платена хоспитализация
на пациент и фискален бон от 14.04.2021 г. се установява, ече за оперативна процедура на
ищеца, ответното дружество е заплатило 500,00 лв. на МБАЛ Пулс АД.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
В показанията си св. М. В.а (майка на ищеца) сочи, че синът й работел в ответното
дружество и по време на работа се случил инцидент, при който бил смазан пръста на ищеца.
Момчето, което причинило инцидента, говорело по телефона, пуска макарата, при което
пада панел и затиска ръката на ищеца. След злополуката, два или три пъти ищецът бил на
хирург, рязали му от вените, за да присадят на пръста кожа от тялото. Сочи, че ищецът
изпитвал адски болки, казвал, че не може да спи. Независимо, че инцидентът бил през април
месец, ищецът продължавал да изпитва болки и към настоящия момент. Принуден бил да
тръгне на работа, тъй като има три деца, съпругата му е с инсулт и в къщи разчитали на
доходите на ищеца. След инцидента, ищецът останал сакат. За операцията разходите 400,00
лв. или 500,00 лв. били заплатени от работодателя.
Свидетелят С. В. (баща на ищеца) в показанията си сочи, че сина му претърпял
трудова злополука. Причина за трудовата злополука бил разговор по телефона на неговия
шеф, поради което изпуснал количката. Разяснява, че в деня на инцидента в ответното
дружество товарели тир с транспалетна количка, за да балансират товара, се наложило
ищецът да поставя подпори. Количката се спускала автоматично и тъй като шефът, който
управлявал количката, говорел по телефона, изпуснал товара, при което ищецът си дръпнал
ръката, но единият пръст бил смазан. След злополуката ищецът претърпял две- три
интервенции за възстановяване на пръста. Сочи, че ищецът изпитвал силни болки, не можел
да спи, приемал успокоителни. При всяко свИ.е и отпускане на ръката изпитвал силни
болки. Два – три месеца след инцидента се възстановявал, след което започнал работа на
друго място.
В показанията си св. И. М. сочи, че е баща на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество. Знае за инцидент с ищеца, бил на място, когато се случил. Твърди, че
същия ден разтоваряли пет-шест палета от едно ремарке в друго с транспалетна количка,
4
управлявана от управителя на ответното дружество. Свидетелят отговарял за изравняването
на ремаркетата. Твърди, че не видял качването на ищеца в ремаркето, видял го, когато бил
на ремаркето и на последното пале извикал. Сочи, че ищецът слязъл от ремаркето,
безименният пръст бил малко откъснат, качили го в лека кола, сложили му марля на пръста
и го завели в болница. Свидетелят го чакал пред болницата, след три часа ищецът излязъл и
му казал да си ходи, че ще му правят операция. Твърди, че в момента на инцидента, М. не е
говорил по телефона, няма как да говориш по телефона и да дърпаш количката. Сочи, че
ищецът бил в базата относно предстоящ курс, не е получавал нареждане от работодателя да
участва в претоварването на палетата. За операцията на ищеца дружеството заплатило
500,00 лв. След инцидента ищецът бил в болнични.
Свидетелят М.ев сочи, че присъствал на инцидента с ищеца, който станал случайно.
Разяснява, че когато отишъл в базата на М., ищецът и М. си говорели на маса пред офиса.
След това М. казал, че ще претовари палета. Свидетелят, бащата на М. и ищеца седели
отвън. Ищецът изявил желание да помогне, свидетелят не разбрал как станала злополуката.
Бащата на М. закарал ищеца в болница. Не е видял М. да разговаря по телефона, докато
премества палетата.
По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице сочи,
че в МБАЛ Пулс АД било установено, че в следствие на злополуката ищецът е получил
мекотъканно увреждане на върха на трети пръст от лявата ръка, изразяващо се в
размачкване и откъсване на част от меките тъкани на възглавничката му, без счупване на
кости - на ръката и фаланги на пръсти. Болезнени активни и пасивни движения. С оглед на
по-доброто зарастване и възстановяване, на размачканите откъснати части меки тъкани на
възглавничката на пръста, сутринта на 13.04.2021 г. е проведено неотложно оперативно
лечение - кожна пластика, изразяваща се в: ПришИ.е към нея на кожа, взета от мишницата и
пришИ.е на пръста към оформено кожно ламбо на тенера (възглавничката на дланта в
основата на палеца), с оглед поддържане трофиката на възглавничката на пръста и
прихващане на импланта. Дясната ръка е превързана с така оформения оперативен комплекс
и на 14.04.2021 г. е изписан от отделението, в добро общо състояние, за продължаване на
лечението в домашно-амбулаторни условия. Малко повече от месец, по-късно на 19.05.2021
г. отново е постъпил в отделението за продължаване на оперативното лечение, изразяващо
се в освобождаване на пришития трети пръст и оформяне на възглавничката му от
(травматичната, частична ампутация на възглавничката му). Направена съответна превръзка
на пръста и ръката в дясно. Дадени са 71 дни отпуск по болест. Провеждана физио и кинези-
терапия, с цел възстановяване на мекотъканните увреждания, движението на пръста и
намаляване на болковия синдром. Към 09.07. е бил все още с болков синдром, ограничени
болезнени движения на пръста, оток на дясната длан и китка с палпаторна болка. При
прегледа, извършен на 07.01.2022 г. е установено: Изразено възстановяване на кожата и
размачканата възглавничка на средния пръст, от дясната ръка, с наличие на лека деформация
и белег (цикатрикс) по нея с размери 1,4/1,4см., без видими увреждания на нокътя на
пръста. Наличие на цикатрикси по тенера на дясната длан и по дясната мишница. Липса на
оток по дясната ръка с пълно възстановяване на движението й. Значително намаляване на
5
болковия синдром, с продължаващи болки при допир и движение на пръста, проявяващи се
предимно сутрин.
Експертът сочи, че като механизъм на причиняване, установеното травматично
увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от него наместване на
преместващо се европале, като травмата на пръста добре отговаря де е причинена от
притискане от същото. Размачкване на меки тъкани в крайната част на пръст, е в резултат на
директна травма. Обикновено се причинява при удар с чук, притискане на върха на пръста
от врата, при работници с дърводелски машини и при преместване на тежки ръбести
предмети, когато ръба на предмета притиска пръста, какъвто е и конкретния случай.
Установеното травматично увреждане е наложило квалифицирана оперативна медицинска
помощ с имобилизация, от пришИ.ето и превръзката на дясната ръка, като по своя медико-
биологичен критерий му е причинило: Трайно затруднение движението на десния горен
крайник, за около 2-3 месеца. Този срок включва освен времето на имобилизация и това за
последващо раздвижване на пръстите чрез физио и кинези-терапия, до възстановяването на
основната им функция за хващане.
Вещото лице пояснява, че по принцип увреждане на един пръст (освен палеца) от
ръката, особено ако се касае за малкия, не представлява трайно затруднение на движението,
тъй като останалите компенсират основната му хватателна функция. Когато се касае за
сравнително по-сериозни увреждания на повече от един пръст от ръката (счупвания и или
разкъсване на сухожилие), както и в конкретния случай размачкване и частична ампутация
на възглавничката на пръста с вида на последващото оперативно лечение, имобилизация и
раздвижване, то тогава хватателната функция на ръката е нарушена и същите водят до
трайно затруднение движението на ръката. При тази и подобни травми сред причиняване на
травмата, основното оплакване е изключително силната болка, дължаща се на анатомичната
особеност на района - концентрация на множество сензорни телца и нервни разклонения. В
резултат на травмата налягането на пулпата и поднокътното пространство се повишава и
допълнително увеличава болката, която често се определя от пациента като нетърпима. На
по-късен етап болковите оплаквания постепенно с времето намаляват. Често, както и в
конкретния случай, остават оплаквания от траен продължителен характер, свързани с
нарушена върхова чувствителност, като хиперестезия, студова чувствителност, изтръпване и
други. Вида на пръста сред последеното оперативно лечение и последващо възстановяване
към времето на прегледа 07.02.2022 г. е възстановен. Останали белези с траен
продължителен характер, като козметичен дефект с постоянен характер. Изразените болки и
проблеми с движението на пръста и ръката в дясно отшумели. Останали са значително по-
слаби болки при допир и движение, проявяващи се най-вече сутрин.
Според експерта установената травма не дава основание да се твърди, че
пострадалият не може да изпълнява професионалните си функция, или да е постоянно
инвалидизиран, освен за времето на трайното му затруднение и последващо основно
възстановяване, т.е. за около 3-4месеца след травмата.
В с.з. експертът сочи, че е налице деформация на възглавничката на безименния
пръст, която не е изразена до такава степен функционален проблем, което не води до
затруднение движението н аръката, но дори и на самия пръст. Сетивност по възглавничката
6
може да е проблем след период от 2-3 месеца, когато нещата са се напълно възстановили.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Легална дефиниция на понятието “трудова
злополука” се съдържа в чл. 55 КСО. Съгласно цитирания текст, трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Без значение за реализирането на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е и
дали други негови служители са действали виновно, или не, дали са създадени безопасни
условия на труд или не.
От доказателствата по делото се установи, че на 12.04.2021 г. ищецът АЛ. С. В. е
претърпял трудова злополука, която е довела до временна неработоспособност.
Настъпването на трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО е безспорно
установено. Налице е влязло в сила разпореждане за приемане на злополуката за трудова,
което не се оспорва от страните.
Налице е декларация за трудова злополука, издадена от работодателя, констатираща
факта на злополуката. Настъпило е травматично увреждане на здравето, довело до временна
неработоспособност на ищеца. Увреждането е станало по време на извършваната работа.
Налице е причинна връзка между травматичното увреждане и извършваната работа, същата
е установена от компетентния орган – ТП на НОИ с разпореждане по реда на КСО.
Предвид това са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от трудова злополука.
Ищецът претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 12.04.2021 г.
до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ от обезщетението се приспадат
обезщетението и/или пенсията, получени по силата на осигурителното правоотношение и
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците. В казуса ищецът
не е получил обезщетение от застрахователя във връзка с трудовата злополука, настъпила на
12.04.2021 г.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника за
приложение на чл. 201, ал. 2 КТ.
Прилагането на компенсацията при посочения режим предпоставя виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането при форма на вина - груба
небрежност. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика (Решение № 79 от
27.02.2012г. на ВКС по гр. дело № 673/2011 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК), груба небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия,
7
допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел,
че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да
го предотврати. От друга страна, не всяко нарушение на правилата на безопасността на
труда мотивира приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност
от негова страна като елемент от неговото виновно действие. Тежестта на доказване на
съпричиняването е на работодателя.
При обстойно обсъждане на причините за настъпване на трудовата злополука, съдът
взе предвид разпореждане № 5104-01-16/28.04.2021 г., според което злополуката е станала
през време и във връзка с извършваната работа преместване на натоварени дървени
европалети от едно полуремарке на друго полуремарке.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя (решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 951/2011 г., ІV г.о.). Съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване от страна на
ищеца. От ангажираните от ответната страна доказателства, не се установи груба
небрежност от страна на ищеца.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
За извършване на преценка от страна на съда, за адекватното обезщетяване на
пострадалия В. за претърпените от него в резултат на трудовата злополука неимуществени
вреди, съдът следва да съобрази както характера и вида на травматичните увреждания,
установени въз основа на медицинската документация, приложена към делото и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и реално претърпените значителни
болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука. Съществен е въпроса за
интензитета на претърпените физически болки и страдания, включително и тяхната
продължителност, както в периода от настъпване на увреждането до направената
хирургична интервенция, така и в периода на възстановяване, следващ непосредствено
извършената операция, включително и досега. Установи се от заключението на вещото лице
по приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, че травматичното
увреждане е довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за около
два – три месеца, както и че при подобни травми основното оплакване е изключително
силната болка, дължаща се на анатомичната особеност на района – концентрация на
8
множество сензорни телца и нервни окончания. От друга страна, деформацията и цикатрикс
на пръста ще останат с постоянен характер, поради което ищецът няма да може да извършва
фини хватателни движения.
При преценка справедливото репариране на настъпилите за здравето на В. вреди в
настоящия случай, основното е, че в следствие на злополуката пострадалия е получил
травматично увреждане, което е довело до трайно затруднение на десния горен крайник
около два- три месеца, извършена е хирургична интервенция, ищецът няма да може да
извършва изключително фини хватателни движения. Според вещото лице получените
увреждания от травмата са били свързани с изключително силна болка, дължаща се на
анатомичната особеност на района – концентрация на множество сензорни телца и нервни
окончания, остават болки с продължителен характер, свързани с нарушена върхова
чувствителност.
От показанията на свидетелите С. В. и М. В.а се установи, че ищецът е изпитвал
силни болки в продължителен период от време, както и е било невъзможно полагането на
труд в продължителен период от време.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който
легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на
6000 лв., като в останалата част до размера на 40000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Относно претендираните мораторни лихви: Присъдените суми ответникът ще следва
да заплати на ищеца ведно със законните лихви върху тях, считано от датата на увреждането
– 12.04.2021 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът присъжда в тежест на ответника и дължимите
държавни такси върху уважените искове в размер на 240,00 лв., както и 46,80 лв. за
разноски за извършена експертиза съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно с отхвърлената част от исковете, съдът
присъжда в тежест на ищеца разноски на ответното дружество в размер на 833,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к.
„Е.“ бл. 40, ет. 6, ап. 35, представлявано от М. М. – упр. да заплати на АЛ. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С. С.“ № 34 чрез адв. Т.Т., съдебен адрес: гр. С.,
ул. „О.“ № 50, ет. 2 сумата от 6000,00 лева (шест хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2021 г., до окончателно изплащане на
9
сумата, като отхвърля иска над уважения размер от 6000,00 лева до претендирания размер
от 40000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к.
„Е.“ бл. 40, ет. 6, ап. 35, представлявано от М. М. – управител да заплати по сметка на
Районен съд – Б. сумата в размер на 240,00 лева (двеста и четиридесет лева),
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата в размер
на 46,80 лева (четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща заплатено
възнаграждение на вещи лица, както и 5,00 (пет лева) лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА АЛ. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С. С.“ № 34
чрез адв. Т.Т., съдебен адрес: гр. С., ул. „О.“ № 50, ет. 2 да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Е.“ бл. 40, ет. 6, ап. 35,
представлявано от М. М. – управител сумата от 833,00 лева (осемстотин тридесет и три
лева), представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10