РЕШЕНИЕ
№ 9
гр.Поморие,
11.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд
– Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на първи ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър
Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова,
като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 243 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по изпратено по подсъдност
НАХД № 3392/2019 г. по описа на РС – Бургас, образувано по жалба на ЕТ „Турхи –
Т.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Кошарица, общ.
Несебър, ул. „Първи май”, № 39, представлявано от Т.М.И., против наказателно
постановление (НП) № 02-0002554/18.07.2019
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (ДИТ –
Бургас), с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер
2 000 лв., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), затова, че
на 23.05.2019 г., в 10.50 ч., в качеството си на работодател, в строителен
обект „Изграждане на индивидуални сгради в ПИ 57491.19.333”, находящ се в м.
„Лахана“ в землището на гр.Поморие, е допуснал на обекта използването на скеле
с липсващи части (стълби за качване и слизане от скелето, главно и средно
ограждение за ръцете, долно ограждение за краката и инструменти). Като правна
квалификация на нарушението административнонаказващият
орган (АНО) е
посочил нормата на чл.89, ал.1, б. „б“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В жалбата се
иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно
заседание за
жалбоподателя се явява редовно упълномощен процесуален представител –
адв.Ивайло Найденов, който поддържа жалбата.
АНО представя преписката по
проведеното пред него производство, негов редовно упълномощен процесуален
представител – ст. юрисконсулт Вероника
Иванова-Николова, изразява становище за оставяне на жалбата без
последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата е допустима. Подадена е от субекта, посочен в
НП като нарушител. Съдът установи, че наказателното постановление е връчено на 23.07.2019 г., по пощата с известие за
доставяне, представено по делото. Жалбата срещу НП е
депозирана на 30.07.2019 г., видно
от входящия номер на същата, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се
произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът
взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 02-0002554/14.06.2019 г., съставен от К.П.Г. –
началник отдел при ДИТ – Бургас.
Датата и мястото на нарушението, фактическото му описание и посочените като
нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на
акта НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на
АУАН и при издаването на АН.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, на когото в съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН,
е предявен срещу подпис. Препис от акта е връчен на представителя.
НП е издадено въз основа на съставения АУАН от
компетентен орган по чл.416, ал.5 КТ и съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН
реквизити.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.
На 23.05.2019г., контролни органи по спазване на
трудовото законодателство, в това число актосъставителката и свидетелка по
делото К.П.Г., посетили посочения в НП строителен обект, находящ се в
местността „Лахана”, землището на община Поморие, с цел извършване на проверка,
при която било констатирано, че за осъществяване на строителни и
монтажни работи на обекта се използва скеле с липсващи части, подробно посочени
в АУАН и НП. По делото е представен договор за извършване на СМР от 01.06.2018
г., от който се установява, че СМР на обекта са възложени на едноличния
търговец, последният работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
КТ, видно от
представените от АНО справка по чл.402 КТ и извлечение от информационната
система на АНО относно регистриран трудов договор с установения на обекта
работник Б.С..
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от представените по делото и посочени от съда доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прие
от правна страна следното:
Съгласно чл.413, ал.2 КТ, работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В процесния случай безспорно се установява, че
жалбоподателят, същият работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
КТ, не е задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал на
посочения в НП обект да се използва строително скеле с липсващи части, в
нарушение на предписанието на чл.89, ал.1, б. „б“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради
което правилно и законосъобразно АНО е пристъпил към
реализиране на административнонаказателната му отговорност, която е безвиновна, налагайки на жалбоподателя предвидената в чл.413, ал.2 КТ
имуществена санкция.
Неоснователни са възражения на жалбоподателя, че не
следва да носи отговорност, тъй като към момента на проверката СМР на обекта са
осъществявани от дружества подизпълнители, което се твърди на основание
представените по делото договори за подизпълнение по чл.16.06.2018 г., като
съдът не кредитира показанията на св.М.М.М., в частта им относно авторството на
нарушението.
Показанията на св.М., че жалбоподателят не е извършвал
дейност и не е имал работници на обекта, а такива, в частност и касателно
процесното скеле, са се осъществявали от
подизпълнител, от една страна се опровергават от горепосочените справка по
чл.402 КТ и извлечение, а от друга страна самият свидетел сочи, че не може да
каже в момента на проверката кой работник от коя фирма е бил.
Размерът на наложената на жалбоподателя санкция е
определен правилно от АНО над минималния такъв, определен от закона, а именно
2 000 лв., при отчитане на обществената опасност на нарушението, която в
случая е по-висока, предвид реалната опасност за здравето на работниците, която
е създадена от нарушението.
В съвкупност от изложеното съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно и като такова същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002554/18.07.2019
г., на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :