Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2019г., гр. Пловдив, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 03.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5397/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 455694-F489340 от 06.08.2019 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „МАРТЕСС
И КО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Шести септември“ № 40, представлявано от К.Б.Б.,
ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, с жалбата сочи аргументи
за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН и прави искане за отмяна
на атакуваното НП.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП-Пловдив, чрез
процесуалния си представител ****.Е., навежда доводи за правилно и
законосъобразно НП и моли съда да потвърди същото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 25.05.2019 г. в 11:30 часа св. Е.К.Г. –
****по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка на търговски обект по смисъла
на §1, т.41 от ПР на ЗДДС, а именно магазин за дрехи „Moritz“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 42, стопанисван от
жалбоподателя „Мартесс и Ко“ ЕООД. От монтираният в
обекта ЕКАФП Tremol ZS-KL с ИН на ФУ ZK070183 и ИН на
ФП 50117382 било установено, че дневният оборот от продажби бил в размер на
29,00 лева, а фактическата наличност на пари в касата е била в размер на 76,00 лева,
като по този начин била констатирана промяна в касовата наличност от 47,00
лева. Тази разлика не била отразена във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми,
въпреки че с устройството можело да се извършват операциите „служебно въведени“
и „служебно изведени“ суми.
Резултатите от проверката били отразени в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА № 0028248/25.05.2019г.
Така установеното нарушение актосъставителят Г. квалифицирала като такова по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и съставила
на „Мартесс и Ко“ ЕООД Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F489340/30.05.2019г., който на същата дата бил подписан от
управителя на дружеството-жалбоподател без възражения. Такива не постъпили и в
законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено
и обжалваното наказателно постановление, с което на „Мартесс
и Ко“ ЕООД било наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. В НП било посочено, че извършеното
нарушение не водело до неотразяване на приходи.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на Е.К.Г. - актосъставител,
разпитана в качеството на свидетел, която поддържа съставения от нея акт, както
и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
са изпълнени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени
са законноизискуемите процесуални срокове, свързани с
възможността за съставяне и издаване на административни актове.
След анализ на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че „Мартесс и Ко“ ЕООД е осъществил
административното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, което по същество жалбоподателят не оспорва. На процесната
дата дружеството не е регистрирало чрез операция „служебно въведени“ суми
промяна на касовата наличност в размер на 47,00 лв. във ФУ, налично в проверения и стопанисван от
него обект. По този начин дружеството е нарушило изискването на чл.33, ал.1 от
горепосочената Наредба вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно чл.33, ал.1 от
Наредба за Н-18/13.12.2006г. на МФ извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Относно препратката към чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва
да се посочи, че тази разпоредба предвижда издаването от Министъра на финансите
на наредба за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа
на посочената норма е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за нарушение
на която дружеството е санкционирано. В момента на извършване на проверката е
била установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в
търговския обект, представляваща въвеждане на пари в касата, която не е била
отбелязана във ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми /ФУ е
притежавало такава функционална възможност/ и не е представлявала случай на
продажба, което очевидно противоречи на цитираните по-горе законови изисквания.
По този начин с бездействието си санкционираното дружество е извършило от
обективна страна нарушение на чл.33, ал.1 от горепосочената Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Установеното нарушение е на просто извършване и в
резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи,
поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият
орган е наложил санкцията по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба
предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства
съдът намира, че административнонаказващият орган не
е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне
размера на административните наказания, а именно тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение. С обжалваното постановление на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция над предвидения в закона минимум или такъв от 600
лева, който съдът намира за необоснован, доколкото не са посочени каквито и да
било мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и
тежестта на деянието. По делото не са ангажирани доказателства за това
дружеството да е било санкционирано за друго такова деяние по Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете
наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на
имуществена санкция над предвидения в закона минимум счете, че същият следва да
бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява
съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на
ЗАНН.
Изложеното в жалбата становище, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН не се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото това
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Действително от
нарушението не е последвало неотразяване на приходи, но това е било взето предвид
от административнонаказващият орган при
индивидуализиране на наказанието. В случая с бездействието си жалбоподателят е
засегнал важни обществени отношения, свързани с правилното функциониране на
системата за контрол на търговската дейност. Нарушената разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. е част от установена фискална политика и следващите от това задължения,
касаещи регистрацията и отчетността на извършваните касови операции. Именно с цел предотвратяване възможността за укриване на данъчни
задължения, законодателят е въвел административни изисквания към лицата,
ползващи фискални устройства и е създал условия за проследяване на паричния
поток в търговския обект чрез съпоставянето на касовата наличност, отразените в
съответното фискално устройство суми от продажби и извършените служебно
въведени и изведени суми във всеки един момент, като разликата между наличните
и документираните средства представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност, какъвто е настоящия случай. По тези съображения съдът намира, че
правилно и законосъобразно административнонаказващия
орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Предвид това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 455694-F489340 от 06.08.2019 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на
„МАРТЕСС И КО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Шести септември“ № 40, представлявано от К.Б.Б., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин/
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.