РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. гр. Хасково, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640100493 по описа за 2024 година
С подадената искова молба ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“,
ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, е предявил
срещу ответника Г. Ж. Г., ЕГН **********, от ********, иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.2019г. бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 3593063 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 12 240 лева.
Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни
анюитетни вноски, с краен срок на погасяване – 21.02.2029г. След усвояване
на кредита ответникът погасил част от месечните си вноски, след което
преустановил плащанията. На 11.07.2023г. бил сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата
на който задължението на ответника, произтичащо от процесния договор,
било изкупено от ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД. Посочва се още в исковата
молба, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД
длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
1
уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение на
гореописаното парично вземане е „Еос Матрикс“ ЕООД. На 25.02.2022г.
уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес, като
писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Съгласно приложено
изрично пълномощно, „********“ било упълномощено от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД да извършва уведомяване на длъжниците от
негова име и за негова сметка. Ищецът моли съда да приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен и с връчването на Уведомление, изходящо от цедента като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото ответникът получавал уведомлението,
изходящо от стария кредитор, за извършеното прехвърляне на процесните
вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия. Ищецът
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез
подаване на заявление до РС – Хасково за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 22.11.2023г., като било образувано Ч.гр.д. № 2524/2023г.
По същото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която длъжникът възразил, което обосновавало правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1759.99
лева – частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 21.03.2022г. до 21.11.2023г. включително; 1830.06 лева – договорна лихва за
периода от 21.03.2022г. до 21.11.2023г. включително и 166.62 лева – лихва за
забава за претендираната главница за периода от 21.03.2022г. до 22.11.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2023г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът оспорва иска по основание и размер и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства –
Договор за потребителски паричен кредит № 3593063 от 27.02.2019г., се
установява, че на посочената дата между Г. Ж. Г. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е сключен процесният договор за потребителски кредит, по
силата на който на ответника е предоставен паричен заем в размер на сумата
от 12 000, със срок на заема - 120 месеца, платим на 120 месечни вноски в
размер на 187.07 лева, с включена в месечната погасителна вноска премия по
застраховка „Живот“ в размер на 10.71 лева; лихвен процент за редовна
2
главница – променлив: РЛП на банката + 11.89 % фиксирана надбавка 11.90 %
към датата на договора; ГПР – 14.90 % към датата на договора; лихви за
забава – 10 % надбавка върху договорната лихва за времето на просрочието.
Крайният срок на договора е 21.02.2029г.
Не се спори по делото, че заетата сума е била усвоена от ответника.
С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/
вземането на кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
прехвърлено на ищеца по делото „Еос Матрикс“ ЕООД.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило дружеството
ищец „Еос Матрикс“ ЕООД да съобщи по законоустановения ред за това на
длъжниците за сключената цесия, да извърши всички необходими правни и
фактически действия, с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията, предмет на договора.
Ищецът е изпратил до ответника уведомление на посочения от него
адрес, но същото се е върнало като непотърсено.
За събиране на вземането си ищецът е входирал заявление по реда на
чл.410 от ГПК и е била издадена Заповед № 1045 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 24.11.2023г. по Ч.гр.д. № 2524/2023г. по описа
на Районен съд – Хасково, за сумите от 1759.99 лева – частично претендирана
главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2022г. /начална дата
на забава/ до 21.11.2023г. включително; 1830.06 лева – договорна лихва за
периода от 21.03.2022г. до 21.11.2023г.; 166.62 лева - лихва за забава за
претендираната главница за периода от 21.03.2022г. до 22.11.2023г., дължими
по договор за потребителски паричен кредит №3593063, сключен между
длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 27.02.2019г.,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.07.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.11.2023г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в
размер на 75.13 лева – държавна такса и 240 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед постъпило възражение от длъжника, заповедният съд е указал на
заявителя /ищец в настоящото производство/ възможността в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което не бе оспорено от страните и което съдът възприема изцяло
като комптентно и обективно изготвено. От същото се установява, че
размерът на неиздължената сума за главница, дължима за вноски с настъпил
падеж за периода от 21.03.2022г. /начална дата на забавата/ до 21.11.2023г.
включително падежирали вноски, е общо 1677.24 лева; размерът на
3
договорната лихва за периода от 21.03.2022г. до 21.11.2023г. включително
падежирали вноски, е 2419.16 лева, в т.ч. 2202.46 лева възнаградителна лихва
по редовни вноски и 216.70 лева реструктурирана договорна лихва/; размерът
на законната лихва за забава за периода от 21.03.202г. до 22.11.2023г., изчислен
върху всяка главница в поредната закъсняла падежирала вноска е: 185.05 лева.
Вещото лице е посочило, че за определяне на дължимите суми по процесния
договор за кредит експертизата съобразява последвалите промени по
първоначално договорения погасителен план, във връзка с извършеното
предоговаряне на задължението на 21.04.2020г., с което е приложен 6 месечен
гратисен период за главница и са преструктурирани лихви и на 23.12.2020г., с
което се договаря нов 3 месечен гратисен период, реструктурира се лихва в
размер на 1031.41 лева и крайният срок на кредита се променя от 21.02.2029г.
на 21.11.2029г.
По делото са налице и други писмени доказателства, чието обсъждане
съдът намира за безпредметно, доколкото същите касаят факти, нямащи
значение за решаването на конкретния правен спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, е
процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен, като съображенията за това са следните:
В производство по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва
да докаже наличие на спорното право, а ответникът фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически
състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с
процесуално легитимиран ответник, възникнало от цедирано вземане по
договор за банков кредит, сключен на 27.02.2019г., елемент от съдържанието
на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума,
ведно с уговорена лихва; изпълнение на задължението на първия кредитор да
предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост
на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е
отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи
точно изпълнение. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства
съдът приема, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. Ж. Г. е
сключен договор за кредит, включващ задължение на кредитната институция
да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя
сумата, предмет на договора, и задължението на последния да я възстанови
4
със съответната възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението
на ищеца за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява и от
заключението на изслушаната по делото експертиза.
Разпоредбата на чл.12, ал.6 от ОУ указва възможността на кредитора да
прехвърли вземането си по договора за кредит на трето лице, като уведоми за
това длъжника. Вземането е цедирано на „Еос Матрикс“ ЕООД, като цедентът
е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията, които е цедирал, между които и процесния договор. Правата по
прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на
договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Казаното
налага извода, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване
на вземанията си. Кредиторът е положил достатъчно усилия, за да достигне
лично до длъжника уведомление за цедиране на вземането, като от
обсъденото по-горе известие за доставяне е видно, че същото е изпратено на
посочения от ответника в процесния договор постоянен и настоящ адрес в
гр.Хасково /********/, но се е върнало с отбелязване: „непотърсена“. При това
положение прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава
разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен. На първо място, в
договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна
стойност – 14.90 %, но не са посочени допусканията, използвани при
изчисляването му по определения в приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници при
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
редоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
/чл.10, ал.1 от ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание
за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Нарушено е и законовото
изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан
договора и всички негови елементи. Клаузите не само трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва
да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който
не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от
5
страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 от ЗПК изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се
санкционира с недействителност на договора за кредит /чл.22 от ЗПК/. В
случая клаузи на договора са отпечатани с шрифт, който очевидно е по-малък
от 12. За извършване на подобно визиуално сравняване на два текста,
очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са
необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК.
Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в
нарушение на изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност
на договора.
По изложените съображения съдът счита, че процесният договор не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед на
което същият е недействителен. Последиците от недействителността на
договора са визирани в чл.23 от ЗПК, а именно – възстановяване само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи.
Кредитополачутелят е усвоил сумата от 12 000 лева. Предвид разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, според която ответникът дължи възстановяване само на чистата
стойност по кредита, то претенцията се явява основателна и доказана досежно
главницата в размер на 1677.24 лева, с оглед извършваните от ответника
плащания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2023г.
до окончателното й изплащане, като иска за главница в останалата му част до
пълния предявен размер от 1759.99 лева, за договорна лихва в размер на
1830.06 лева и за лихва за забава в размер на 166.62 лева, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по Т.д. № 4/2013г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 315.13 лева /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/. Съобразно уважения размер на иска, ответникът дължи на
ищеца разноски за заповедното производство в размер на 140 лева. В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 518.47 лева /заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице/, като съразмерно с уважената
част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 231 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
иска, ищецът дължи на ответника разноски. В случая се претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, както за исковото, така
6
и за заповедното производство, което съдът определя в размер на по 200 лева
за всяко от тези производства, като взе предвид липсата на фактическа
сложност на делото, наличието на трайна и безпротиворечива съдебна
практика по спорните въпроси и извършените от адвоката процесуални
действия. Съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Петко Петков в
размер на по 111 лева за заповедното и за исковото производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Ж. Г., ЕГН **********,
от ********, че ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ж.к. „Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от 1677.24 лева –
главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 3593063
от 27.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.11.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 1045 за изпълнение на парично задължение по чл.140 от ГПК от
24.11.2023г. по Ч.гр.д. № 2524/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че дължи на ищеца разликата
над 1677.24 лева до пълния предявен размер от 1759.99 лева – главница;
1830.06 лева - договорна лихва за периода от 21.03.2022г. до 21.11.2023г. и
166.62 лева - лихва за забава за претендираната главница за периода от
21.03.2022г. до 22.11.2023г., като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г., ЕГН **********, от ********, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, разноски по Ч.гр.д. № 2524/2023г. по описа на Районен
съд – Хасково в размер на 140 лева и разноски по гр.д. № 493/2024г. по описа
на Районен съд – Хасково в размер на 231 лева.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да заплати на адв. П. И. П., на
основание чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по
Ч.г.р.д. № 2524/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да заплати на адв. П. И. П., на
основание чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по
гр.д. № 493/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8