Решение по дело №167/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 113
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20213240100167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Каварна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20213240100167 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от
ГПК, във вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с вх.№330/19.04.2021г., подадена от „М.П.“
ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр.София, п.к.1113, р-н Изгрев, ул.“****“, №45,
представлявано от управителя К.Д.М., чрез адв.Р.М., с адрес за призоваване
гр.София, ул.“*****“, №6, ет.1, офис ,, срещу „Н.К. „ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Каварна, п.к. 9650, ул.“*****“, №13,
представлявано от Г. Г. М..
В исковата си молба ищецът излага, че в РС Каварна било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника „Н.К.“ ООД за сумата т 1039,90 лева главница и 312,00 лева
договорна неустойка (мораторна лихва за забава). Процесното вземане било
придобито въз основа на Постановление за възлагане № 260000 от
06.01.2021г. на СГС. С посоченото постановление на ищецът „М.П.“ ЕООД
били възложили вземанията на „Ф.Е.“ ООД, произтичащи от доставка на
ел.енергия, продадени от синдика на „Фюччър Енерджи“ ООД на проведен на
21.12.2020г. търг с тайно наддаване.
Излага още, че на 20.07.2015г. между „Ф.Е.“ ООД в несъстоянтелност от
1
една страна като търговец (продавач) и „Н.К.“ ООД от друга като купувач
бил сключен Комбиниран договор за продажба на ел.енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 20.07.2015г.
Съгласно договора „Ф.Е.“ ООД продал на ответника активна нетна
ел.енергия на цена от 89,00 лева за МВт/час и предоставил услугата
„Отговорност за балансиране“, като поемал за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му. Ф.Е. предоставил на ответника и услугата
„Прогнозиране на потреблението“, като изготвил прогнозни графици за
доставка на ел.енергия до обектите на ответника. Съгласно договора клиентът
ставал член на балансиращата група, на която координатор бил търговецът.
Посочва още, че за закупените и доставени количества ел.енергия до
обектите на клиента, същият дължал на търговеца възнаграждение, посочено
в съответната фактура, изпратена до клиента. За стойността на доставената
ел.енергия били издадени фактури от Ф.Е.. В изпълнение на договора Ф.Е.
продавало и доставяло ел.енергия съгласно прогнозни графици за снабдяване.
За месеците ноември и декември 2017г. доставило на клиента ел.енергия,
която била фактурирана по ред предвиден в договора. В изпратените фактури
освен стойността на доставената ел.енергия били включени и допълнително
начислените такси и услуги, в това число акцизи, ДДС, такса „задължение
към обществото“, чието задължения също се дължали от ответника. Срокът
на плащане настъпвал автоматично с изтичане на договорения в Договора
срок на плащане. Плащане обаче не било извършено и до настоящия момент.
На основание чл.11, ал.5 от Договора, ответникът дължал и договорна
неустойка в размер на законната лихва, която била 312 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземането по процесното заявление на „М.П.“ ЕООД срещу ответника
„Н.К.“ ООД, произтичащо от Комбиниран договор за продажба на ел.енергия
и балансиране на краен клиент от 20.07.2015г., за което била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендира разноски и в настоящото производство.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Р.М., в писмено становище
поддържа изцяло исковете и иска уважаването им. Оспорва възраженията на
ответника като необосновани. Подробни съображения са изложени в
писменото становище.
2
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Ответникът счита
иска за недопустим, тъй като бил заявен от ненадлежна страна. На следващо
място счита, че е недопустима претенцията, поради изтекла давност на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
По отношение на основателността – оспорва иска като неоснователен.
Посочва, че не оспорва, че вземането от първоначалния кредитор е преминало
в полза на ищеца. Оспорва правото на иск на „М.П.“ ЕООД. Счита, че не била
изпълнена процедурата по уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне (което има действие от деня на съобщаването). Това не било
сторено от предишния кредитор – назначения синдик, който бил длъжен да
съобщи на ответника за извършеното прехвърляне. Освен това ответникът не
бил уведомен за прехвърлянето и от правоприемника след като бил надлежно
овластен от съда по несъстоятелността. Това според ответника водило до
извод за непротивопоставимост на възлагането на вземанията по отношение
на ответното дружество, тъй като не били своевременно съобщени. Като
последица за ищеца липсвало право на иск.
На следващо място оспорва правото на иск на ищеца и поради изтекла
погасителна давност. Тъй като претендираните задължения били за м.ноември
и м.декември 2017г., счита че тригодишната погасителна давност била
изтекла на 14.12.2020г. и на 14.01.2021г. Ищецът предприел действия за
упражняване правото си на вземане чрез депозиране на заявление по чл.410
от ГПК на 15.02.2021г.
Моли съда да остави исковата молба без уважение като недопустима и
неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
В о.с.з., ответникът се представлява от упълномощен адв.И.Р. – АК
Добрич, която поддържа отговора и оспорва иска.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в установения
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни.
Видно е от приложеният в заверен препис на л. 8 от делото, че на
3
20.07.2015 г. между, „Ф.Е.“‘ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Никола Петков“, № 82, представлявано от Иван
Стоянчев, в качеството му на управител и ответника „Н.К.“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“*****“, №12,
представлявано от Г. Г. М., в качеството му на управител е сключен Договор
за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № №
FE3002628/20.07.2015 г. Процесният договор е подписан за клиент от
управителя на ответното дружество.
С Постановление № 260000/06.01.2021 г. на Софийски градски съд на
осн. чл. 717 з от ТЗ, след като съдът е проверил и установил, че са спазени
всички законови изисквания за това, е възложил върху „М.П.“ ЕООД, ЕИК
**** следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Ф.Е.“
ООД, / в несъстоятелност/, а именно: вземания на „Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни
услуги, в общ размер на 1039,90 лева съгласно опис, изготвен от синдика и
пазарна оценка. Към приложената на л. 5 от делото пазарна оценка на
вземания на „Ф.Е.“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги на клиенти, вземането към ответното дружество
фигурира и е в размер на 1039,90 лева.
Съгласно изисканата информация по реда на чл. 192 от ГПК от ЕР ЮГ,
ЕРП Север и ЧЕЗ „Разпределение България“ АД, е видно, че ответното
дружество „Н.К.“ ООД няма данни да е бил клиент на съответното
електроразпределително дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
За да бъдат уважени предявените искове, на първо място следва да се
установи наличието на валидно облигационно правоотношение по процесния
договора и на следващо място следва да се докаже реалното изпълнение от
страна на доставчика на ел. енергия да достави ел. енергия за обект на
ответника на посочената стойност и за исковия период.
От представеният договор е видно, че между ответника „Н.К.“ ООД
като купувач и „Ф.Е.“ ООД е сключен Договор за продажба на електрическа
енергия и балансиране на краен клиент № № FE3002628/20.07.2015 г.
На следващо място, също при условията на пълно и главно доказване в
4
тежест на ищеца е да установи и, че реално на ответника е била доставена ел.
енергия на посочената стойност и за посочения период. Такива доказателства
не бяха ангажирани в процеса.
Твърдението на ищеца, че тъй като вземанията са му възложени от съда
с постановление за възлагане, то те са установени по основание и размер, не
отговаря на истината. Предвид факта, че постановлението за възлагане е
деривативен способ за придобиване на права, то и съгласно чл.717з, ал. 2 от
ТЗ, от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото
право. Респективно само по себе си постановлението за възлагане не
легитимира вземането като безусловно дължимо, а неговата дължимост и
изискуемост следва да бъде установено в процеса на общо основание,
съобразно правата, които е притежавал длъжникът върху него. Съответно, ако
длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият правоприемник
няма да има такива. По делото не бяха представени безспорни доказателства,
че за исковия период, „Ф.Е.“ ООД е доставило на ответника ел. енергия на
стойност 1039,90 лева. Респективно, не се установи към момента на
възлагането посоченото дружество да е имало изискуемо вземане към „Н.К.“
ООД, което ищцовото дружество от своя страна да е придобило.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът счита, че следва да отхвърли
като неоснователни и недоказани исковете за заплащане на сумата от 1039,90
лева главница и 312,00 лева, за мораторна лихва.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 300,00
(триста) лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „М.П.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес
гр.София, п.к.1113, р-н Изгрев, ул.“****“, №45, представлявано от управителя
К.Д.М., срещу „Н.К. „ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Каварна, п.к. 9650, ул.“*****“, №13, представлявано от Г. Г. М., за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.
5
1, т. 1 ГПК, , във вр. чл. 717з от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Н.К. „ ООД, ЕИК
****, дължи на „М.П.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 1039,90 лева, по Договор
за доставка на електрическа енергия от 20.07.2015 г., сключен с „Ф.Е.“ ООД
(в несъстоятелност), вземанията по който договор са възложени на „М.П.“
ЕООД, ЕИК **** с Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав,
както и сумата от 312,00 лева, представляващи мораторна лихва, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.02.2021г. по ч. гр. д. № 80/2021 г. по опис на Каварненски районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „М.П.“ ЕООД, ЕИК ****, с
адрес гр.София, п.к.1113, р-н Изгрев, ул.“****“, №45, представлявано от
управителя К.Д.М. да заплати на „Н.К. „ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Каварна, п.к. 9650, ул.“*****“, №13, представлявано
от Г. Г. М., сумата от 300, 00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6