Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Кюстендил, 05.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Галина Кирилова и прокурора Костадин Босачки, като
разгледа докладваното от съдия Баталски ВНОХД № 299 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С
присъда №41/28.03.2018 г., постановена по НОХД № 1027/2016 г. по описа на Дупнишкия
районен съд подсъдимият А.Л.М. е признат за виновен в това, че на 22.10.2015 г. в гр. Бобошево, обл. Кюстендил е
причинил на С.Х.Г. *** телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната
челюст (двустранна фрактура на същата челюст) в областите на левия
долночелюстен ъгъл и на тялото вдясно, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето, като му нанесъл удари по главата с ръце и крака, поради
което на основание чл. 129, ал. 1, във
вр. с ал. 2, пp. VI от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата подсъдимият М. е осъден да
заплати на гражданския ищец С.Х.Г. сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени от престъплението по 129, ал.1, във вр. с ал.2,
пр.6 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2015 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 20000,00 хиляди лева. С присъдата подсъдимият М. е
осъден да заплати на С.Х.Г. сумата 500,00 лева, представляваща направени от
последния разноски за адвокатски хонорар по делото. С посочената присъда
подсъдимият М. е осъден да заплати сторените по делото разноски на досъдебното
производство в размер на 207,50 лева, представляващи направени разноски на
досъдебното производство за експертизи по сметка на ОД на МВР – Кюстендил,
както и по сметка на Районен съд гр. Дупница на сумите, съответно, 298,83 лева,
представляваща направени разноски на съдебното производство, както и сумата от
140,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, а на Ст.Г. – сумата от 500,00 лева, представляваща направени от последния
разноски за адвокатски хонорар.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е депозирана въззивна жалба от подсъдимия чрез защитника му адвокат Е.А.,
както и допълнение към нея, в които се излагат доводи, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че фактическата обстановка по делото е
неправилно установена, като това се дължи на превратно тълкуване на събраните
доказателства, като са посочени доказателствата и обстоятелствата, които се
твърди, че не са преценени във връзка с приетите по делото факти. Твърди, че съдът
не се е съобразил с показанията на свидетеля Г., дадени пред друг състав на
РС-Дупница, а иментно – от 27.11.2015 г. и от 15.03.2017 г., както и относно
времето, по което е било установено, че Г. има счупване на челюст. Сочи се, че
свидетелите К. и В. установяват, че Г. е имал цинично поведение и отношение към
околните и, че нееднократно му е бил нанасян побой от различни лица. Искането е да бъде отменена
присъдата на ДРС, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан, както и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на КОП оспорва въззивната
жалба и допълнението към нея, като изразява становище обжалваната присъда да
бъде потвърдена.
Защитникът на
подсъдимия поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена, като се
постанови нов съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия за невиновен и да
бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение, както и да бъде отхвърлен
изцяло предявеният граждански иск.
Подсъдимият М. поддържа
изявлението на своя защитник, като в последната си дума е заявил, че желае да
бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че присъдата следва да се
потвърди поради следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд
приема за установена следната фактическа обсановка, която е близка до
установената от първия съд:
Подсъдимият
А.Л.М. е роден на *** г. в гр. Дупница, живеещ в гр. Б., обл. Кюстендил, ул.„А.К.”
№ **, бл.**, ет.**, ап.**, б., б.гр., с основно образование, неженен, осъждан,
работещ.
Пострадалият
С.Г. и подсъдимият А.М. ***, където и двамата живеели. Сред съгражданите им Г.
бил познат като човек, който често си позволявал да отправя вулгарни и
неприлични изрази по отношение на други лица. На 22.10.2015 г., около 18:30 часа, С.Г. отишъл в
кафе „Роял“, намиращо се на центъра в гр. Бобошево, където седнал на една маса
със свидетелите Г.П. и Д.П.. На съседна маса седели подсъдимият А.М. и майка му
Е.М.. След известно време свидетелите Г.П. и Д.П. излезли от заведението, тъй
като трябвало да ходят на предизборно събрание. С.Г., както и в други подобни
случаи, отправял неприлични изрази към присъстващите в заведението лица, сред
които подсъдимият и неговата майка. Последните неколкократно заявили на Г. да
престане да обижда и да се заяжда. Независимо от това, пострадалият продължавал
да се държи неуважително към присъстващите, а в резултат на ескалиралото
напрежение и разменените думи, подсъдимият и пострадалият започнали да се
дърпат и блъскат, като постепенно излезли от заведението навън, където
продължили да се блъскат и дърпат. По едно време подсъдимият започнал да нанася
удари по с ръце и крата по тялото и по главата на пострадалия, който в един
момент паднал на земята, а А.М. продължил да го рита по главата и по тялото.
Вследствие на нанесените удари зъбните протези на С.Г. изпаднали от устата му,
а самият той получил счупване на долната челюст (двустранна фрактура на същата
челюст) в областите на левия долночелюстен ъгъл и на тялото вдясно, което довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Правилни
са изводите на райония съд, че така приетата за установена фактическа
обстановка се подкрепя по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Първият съд е направил обстоен и прецизен анализ на събраните по делото
доказателства, като се е мотивирал защо кредитира определени доказателства и
защо не дава вяра на други. Направил е анализ на показанията на отделните
свидетели, както и съпоставка на дадените от тях показания с останалите събран
по делото доказателствен материал. При анализа не са допуснати нарушения на
формалната логика, като приетите тези са обосновани прецизно и задълбочено. В мотивите
на първоинстанционната присъда аргументирано е отговорено на всички възражения
на защитата.
Пред
въззивния съд основното възражение, което се поддържа е, че по делото не е
установено по категоричен и несъмнен начин авторството на престъплението,
предмет на обвинение по делото. Съдът намира възраженията във въззивната жалба
за неоснователни, по следните съображения:
Правилно
първият съд е кредитирал показанията на свидетелите С.Г., И.П., О.В., К.К. в
частта им относно това, че подсъдимият и пострадалият започнали да се дърпат и
блъскат, като подсъдимият започнал да нанася и удари в лицето на пострадалия,
който в един момент паднал на земята, като М. продължил да му нанася удари с
крака по главата и по тялото, тъй като посочените доказателствени средства са
достоверни, логични и последователни и не се констатират съществени
противоречия в описваната от тях фактическа обстановка. В тази връзка,
районният съд е обсъдил и показанията на свидетелите В.К., Г.Ш. и Л.Г., както и
на Р.Р. и С.В., от които косвено се потвърждават обстоятелствата, установен от
разпита на свидетелите – очевидци, а именно – нанасянето на повече от десет
удара с ръце и с крака от страна на подсъдимия по тялото и по лицето на
пострадалия Г.. Основният факт на причиняването на увреждания в областта на
челюстта се потвърждават от показанията на свидетелката О.В., която е
категорична в показанията си, че никой друг, освен подсъдимия не е удрял
пострадалия по време на инцидента. Свидетелката О.В. е присъствала през цялото
време на инцидента – от излизането на подсъдимия и пострадалия от заведението
до приключването на побоя. Същата е незаинтересувана от изхода на делото,
показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с
показанията на свидетелите И. П., К.К. и С.Г., поради което правилно са били
изцяло кредитирани от районния съд. Въпреки, че в показанията на свидетелите
К.К. има известни разминавания, от неговите показания се потвърждават фактите,
установени при разпитите на свидетелката О.В., а именно – че макар и двамата
/подсъдимия и пострадалия/ да са си нанасяли удари, преимуществено ударите са
нанасяни от подсъдимия на пострадалия. Свидетелят И.П. потвръждава по
категоричен начин обстоятелството, че подсъдимият и пострадалият са излизали от
заведението, блъскайки се един друг, както и обстоятелството, че отвън пред заведението
е била неговата приятелка О.В., която е възприела целия инцидент. Показанията
на Ст.Г. съдържат известни противоречия, като следва да се има предвид, че
много от спомените на Г. за инцидента са неясни, а самият той твърди, че тогава
и очите му са били насълзени и не е сигурен дали и други лице не са му нанасяли
удари при побоя. Ето защо, установяването на авторството на деянието се
основава изключително на показанията на свидетелката О.В., която по категоричен
и несъмнен начин установява фактите на нанесения побой от страна на подсъдимия,
включително и нанесените на пострадалия удари с ритници от подсъдимия в долната
част на лицето /по време, когато пострадалият е бил паднал на земята/, при което
са изхвърчали зъбните протези на Ст.Г., а едната от тези протези дори е била
счупена. Именно от тези нанесени удари от подсъдимия на пострадалия се е
получило и счупването на челюстта на С.Г., тъй като според неговите показания,
точно при тези два последни удара с ритници свидетелят е почувствал изтръпване
на челюстта. Обстоятелството, че постъпването на Ст.Г. в специализираната
клиника по лицево – челюстна хирургия се е забавило и се е случило след няколко
дни не би могло да промени факта на причиняването на средната телесна повреда
на пострадалия именно при описания инцидент на 22.10.2015 г. Не би могло да
промени категоричността на направения извод и обстоятелството, че при
направения преглед в болницата в Дупница от д-р Й.Никулчин не е отразено да е
констатирано счупването на челюстта на пострадалия. Вероятни причини за това са
ниският праг на болка при пострадалия, който говори за „изтръпване“ на челюстта
си при нанасянето на ударите от подсъдимия /макар, че самите удари с крака от
подсъдимия са били доста силни, тъй като именно от тези удари са изхвръкнали
зъбните протези на Ст.Г., като едната от тях дори се е счупила на две места/,
вероятното акцентиране от пострадалия на другите рани на главата му, отразени в
медицинската документация и желанието му да му се издаде документ за пред съда
/установено от показанията на свидетеля К.Ц. – личен лекар на пострадалия/. Не
е ясно и дали при големите отоци на главата и лицето на пострадалия фактът на
счупването на челюстта е било възможно да се установи само с преглед от лекар,
без да се направят допълнителни изследвания /например рентгенови снимки,
евентуално скенер и т.н./. Във всички случаи несвоевременното констатиране на
причинената средна телесна повреда на пострадалия не би могло да е причина да
се приеме, че подсъдимият не е автор на деянието, предмет на обвинение по
делото. От съдебно-медицинската екпертиза се установява, че описаните
травматични увреждания на пострадалия е възможно да са получени по време и
начин за които се съобщава от пострадалия – чрез нанасяне на побой чрез удари с
юмруци и ритници. На последно място, не са събрани никакви доказателства
пострадалият да е претърпявал друг инцидент след описания на 22.10.2015 г.
Самият пострадал категорично твърди, че уврежданията си е получил именно вследствие
на инцидента на 22.10.2015 г. и въпреки, че поначало пострадалият е
заинтересуван от изхода на делото, същият носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,
и при липса на каквито и да било данни за настъпил друг инцидент с пострадалия
за времето след 22.10.2015 г. до 31.10.2015 г., не би могло да се твърди, че
пострадалият е пострадал от неизвестно събитие, следходно на датата 22.10.2015
г.
Същевремененно не се
установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза, които да са нарушили правото на защита на подсъдимия, които
да съставляват основание за отмяна на постановената присъда и за връщане на
делото за ново разглеждане. Подсъдимият е участвал лично в провеждането на
съдебните заседания в районния съд и при събирането и проверката на
доказателствата в хода на съдебното следствие,
като същевременно е бил представляван от защитник, който е охранявал
неговите интереси. По време на досъдебното производство и в съдебната фаза са били събирани както
доказателства по искане на прокурора
в подкрепа на обвинението, така и такива по искане на подсъдимия и неговия защитник в полза на
поддържаната защитна теза, а също и
доказателства по инициатива на съда. Липсват законови основания за отмяна на съдебния акт и за
връщане на делото за ново разглеждане.
Окръжният съд провери законосъобразността на
присъдата и в
гражданско - осъдителната й част, при което констатира, че липсва нарушение на процесуалните правила при приемането
за съвместно разглеждане на
предявения от гражданския ищец С.Х.Г. срещу подсъдимия А.Л.М. граждански иск за сумата 20000,00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, предмет
на обвинение по делото, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно се доказа, че вследствие на получените травматични увреждания
гражданският ищец е претърпял болки и страдания за един сравничелно дълъг
период. Правилно районният съд е приел, че неимуществените вреди следва да
бъдат обезщетени със сумата от 3500,00 лева, което в случая се явява съобразено
с принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Правилно и законосъобразно тази сума е присъдена ведно със законната лихва от момента на увреждането до
окончателното й изплащане. Правилно районният съд е отхвърлил приетия за
разглеждане граждански иск за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението в останалата част над 3500,00 лева до 20000,00
лева, поради което присъдата в гражданската й част следва да бъде потвърдена.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно
районният съд е определил наказанието при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства и законосъобразно е наложил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което не следва
да бъде намалявано. Правилно първият съд е преценил, че не са налице
предпоставките на чл.66, ал. 1 от НК и не е отложил изпълнението на така
наложеното наказание, а е постановил ефективното му изтърпяване. Макар и да е
допуснал грешка при посочването на присъдата по НОХД №1211/2013 г. по описа на
РС-Дупница, с която неправилно е счел, че му е наложено наказание лишаване от
свобода /всъщност с посочената присъда на подсъдимия е наложено наказание
пробация/, другите аргументи на съда – че подсъдимият и в момента изтърпява
наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по чл.343б от НК, както
и че не би могло да се очаква същият да се поправи и превъзпита без
настаняването му в местата за лишаване от свобода, настоящият състав на въззивния
съд възприема изцяло. С присъдата на подсъдимия е бил определен първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието, което в настоящия случай е в съответствие
с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Правилно
подсъдимият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати
разноските, направени по време на досъдебното производство в размер на 207,50
лева разноски по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и 298,83 по сметката
на Районен съд - Дупница, представляващи сторени разноски в хода на съдебното
следствие, както и сумата 140,00 лева, представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на гражданския иск, както и сумата от 500,00 лева на пострадалия,
представляваща направени разноски от последния за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, настоящият състав на въззивния съд намира, че
анализът на цялостния доказателствен материал по делото категорично установява
наличието на всички обективни и субективни елементи на престъплението по чл.
129, ал. 1, във вр. с ал. 2, пр.6 от НК, както и неговото авторство, поради
което, на основание чл. 338 от НПК обжалваната първоинстанционна присъда следва
да се потвърди.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл.338 от НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
Потвърждава присъда №41/28.03.2018 г.,
постановена по НОХД № 1027/2016 г. по описа на Дупнишкия районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.