№ 717
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВВ.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110208849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.И. К., ЕГН ********** чрез адв. СТ. С. срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-010431 издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА към СДВР ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Г.И. К., ЕГН **********
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Сочи, че описанието на нарушението
не кореспондира с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Сочи, че е описан съставът на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прави оплаквания, че в АУАН и НП е описана концентрацията на
алкохол в кръвта на водача, измерена по два начина и не се установява кой резултат е взел
предвид АНО. Намира, че не са изложени ясно и точно фактическите обстоятелства
съобразно състава на нарушението и не става ясно дали лицето е наказано за управление на
МПС с концентрация на алкохол над определени граници или след употреба на наркотични
вещества и техни аналози. Намира, че е нарушен чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, доколкото липсва
посочване в НП на АУАН, въз основа на който се издава, името и длъжността на
актосъставителя. Посочва, че не е ясно мястото на нарушението, доколкото в АУАН и НП е
записано, че деянието е извършено на улица без име. Намира за нарушение и начинът, по
който е описаната посоката на движение на автомобила и не става ясно как автомобилът
може да е на две улици едновременно. Сочи, че в НП са вписани неверни данни относно
1
обстоятелството, че проверка е направена на водач, лишен от СУМПС. Прави оплаквания,
че са изброени всички хипотези на чл.174, ал.1 от ЗДвП без да се посочва какво превозно
средство е управлявано. На последно място прави възражение, че лицето не е могло да
поиска повторно изследване на пробата по реда на чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.201г.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., който
пледира за отмяна на НП, като посочва, че изследването за наличие на алкохол в кръвта на
водача е извършено във Военномедицинска академия, а не в УМБАЛ „Св. Анна“, както е
записано в талона за изследване. Сочи, че не е спазен срокът от 40 минути за взимане на
проба, даден от служителите на ОПП-СДВР, а пробата е взета след този срок. Отделно
посочва, че техническото средство Алкотест Дрегер е със срок на проверка до 17.02.2021г., а
е използван на 27.02.2021г. Претендира и разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2021 г. около 02:15 часа жалбоподателката К. управлявала личния си лек
автомобил Рено Клио с държавен контролен номер СА*****МК по ул.без име с посока от
ул.Чудомир Топлодолски към ул.Иван Биковски, като до бл.42 била спряна от свидетелите
В. и Н., служители на ОПП-СДВР. При извършване на проверката жалбоподателката лъхала
на алкохол, съответно служителите на Пътна полиция взели решение да я изпробват с техн.
средство Алкотест Дрегер 7510 с №0142. От извършената проба №588 се установило, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача била 1,35 промила. Свидетелите повикали
служебен автомобил, който да репатрира автомобила на жалбоподателката, подготвили
необходимите документи, иззели нейното СУМПС, контролен талон към него, свидетелство
за регистрация на МПС част 2 и два броя регистрационни табели. Бил съставен и АУАН от
27.02.2021г. с бл. №470085 за констатираното нарушение. Бил издаден и талон за мед.
изследван е № 093936 за МБАЛ „Св.Анна“. След изчакването на служебния автомобил на
МВР, който да репатрира МПС на водача К., свидетелите В. и Н. придружили
жалбоподателката до МБАЛ „Св. Анна“, където обаче имало проблем с апаратурата и не
могло да бъде взета проба от кръв и урина за изследване. За да бъде извършено изследване
лицето било съпроводено до Военномедицинска академия в 04:23 часа, където били взети
пробите в 04:30 часа. Било образувано досъдебно производство, в хода на което от
назначената СХТЕ №11-3571/10.05.21 г. е видно,че съдържанието на алкохол в кръвта на
лицето е 1,11 промила. С постановление на прокурор от СРП производството било
прекратено, а материалите – изпратени на АНО за налагане на административно наказание.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) №
21-4332-010431 от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Г.И. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание
2
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите В. и Н. и от събраните по делото писмени доказателства - АУАН, НП, талон за
изследване, заповед от 14.05.2018г., СХТЕ, разпечатка от техническо средство, протокол за
проверка на техническо средство, лист за преглед на пациент и другите, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за
обективни и добросъвестно депозирани, като същите са израз на непосредствени
възприятия. Свидетелите възстановиха и възпроизведоха ясен спомен за проверката,
действията на лицата, участващи в нея. Показанията им са логични, последователни и
непротиворечиви и съдът им дава вяра. Настоящият състав се довери и на надлежно
приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите доизясняват
обстоятелствата по процесния казус.
Разпитани в хода на съдебното следствие, вещите лица защитиха успешно изготвеното
заключение, отговориха на допълнителните въпроси на съда, съответно съдът кредитира
изготвената СХТЕ и базира фактическите си изводи на нея.
Анализът в съвкупност на посочените относими гласни и писмени доказателства води до
възприемане на описаната по-горе фактическа обстановка. Посочената фактическа
обстановка е безспорно установена по делото, без съществени противоречие между
събраните по делото доказателства, поради което не се налага подробен анализ на
доказателствената съвкупност, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от
приложените удостоверения и заповеди за компетентност. Налице е редовна процедура по
връчване на АУАН на жалбоподателя.
3
Същите съдържат задължителните реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Съдът намира за абсолютно неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателката, че нарушението не е описано достатъчно ясно и
съществуват противоречия. Макар и кратка, обстоятелствената част на АУАН и НП
съдържат словесно описание на всички признаци от състава на нарушението, за което на
жалбоподателката е повдигнато административнонаказателно обвинение, съответно, за
което с НП е наложено административно наказание. Действително са посочени два
резултата, установени по два различни начина, касаещи концентрацията на алкохол в кръвта
на лицето, но следва да се има предвид, че това е надлежно описание на фактическата
обстановка в НП, която следва да фигурира. Не се внася никакво съмнение кой резултат е
зачел наказващият орган, като се има предвид, че изрично е посочил, че противоправното
поведение на лицето се състои в това, че управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.8
до 1,2 на хиляда. Посочените два резултата са за пълнота на фактическата обстановка и
правилно, съобразявайки предвиденото в чл.3а от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, безспорно се установява, че е зачел и наказал жалбоподателката на
базата на посочения резултат от СХТЕ.
Съдът не споделя и възраженията, че посочената за нарушена в НП материална норма не
кореспондира с действителната такава, чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Всяко управление с алкохол над тази концентрация е нарушение на цитираната разпоредба
и тя правилно е посочена в АУАН и НП. Съставът на административно нарушение се
съдържа в чл.174, ал.1, като е налице диференциация между количеството отчетен алкохол в
кръвта на водача. Правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.174, ал.1,т 2 от
ЗДвП и санкционната норма е приложена правилно. Двете цитирани разпоредби не са в
колизия и съдът приема, че жалбоподателката не се е съобразила с предписанието и на двете
разпоредби, наказанието за което се съдържа в чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Не буди и никакво съмнение така описаното нарушение дали жалбоподателката е
наказана за това, че управлява с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата или за
това, че управлява след употреба на наркотични вещества. От описаното в АУАН и в НП е
категорично непротиворечиво, че отговорността е ангажирана за управление с
концентрация на алкохол над допустимата. Възраженията в обратната насока, посочени в
жалбата, не почиват на ясните и непротиворечиви обстоятелства, посочени в АУАН и НП.
Действително в НП не е посочена датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, както предвижда чл.57, ал1, т.3 от ЗАНН,
но това нарушението не е от категорията на съществените, доколкото на водача е ясно за
кое нарушение е наказан, като му е връчен при съставяне и самия АУАН. Видно от
справката-картон на водача, същата няма други издавани актове, съответно липсва
4
предпоставка за неяснота относно обстоятелството за кое нарушение е санкционирана. Ясно
описаната фактическа обстановка в НП не дава повод за съмнение у жалбоподателя, че се
касае за деянието, осъществено на 27.02.2021г. Ето защо този пропуск не води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице и съответно не влече отмяна на НП на
формално основание. Постановление № 5 от 1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на
това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено
и деецът е известен. Конкретните обстоятелства по нарушенията, датата и мястото на
същите, в конкретния казус са установени от разпитаните по делото свидетели и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Отделно
чл.36, ал.2 от ЗАНН предвижда, че без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора
или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. В случая наказателното производство е прекратено от прокурора и
изпратено за налагане на административно наказание, поради което на още едно основание
липсата на посочване на АУАН в НП не препятства защитата на нарушителя.
Във връзка с възраженията, че не е посочено надлежно мястото на нарушението, съдът
намира и че това възражение е неоснователно. Видно и от самата справка на жалбоподателя,
приложена към жалбата, нарушението е извършено на улица без име, както потвърдиха и
двамата свидетели, служители на ОПП-СДВР. Непосочването на име или номер на улицата
не се дължи на пропуск от страна на актосъставителя или на АНО, а на обективната липса
на име или номер на улицата, където е спряна жалбоподателката. Въпреки това и в АУАН и
НП мястото на нарушението е индивидуализирано максимално точно с оглед наличните
индивидуализиращи белези в конкретния казус. Първо е посочена посоката на движение на
автомобила - по ул.без име с посока от ул.Чудомир Топлодолски към ул.Иван Биковски,
съответно наименованията на тези две улици позволяват общо да се локализира мястото на
проверката, независимо, че самата улица е без име. Вярно е, че двете улици са успоредни, но
нито АНО, нито актосъставителят твърдят те да се пресичат. С тяхното упоменаване се
посочва посоката на движение на автомобила по ненаименуваната улица, съответно
правилно са посочени и не се буди никакво съмнение за това в каква посока се е движила
жалбоподателката. Точна индивидуализация на мястото на нарушението е извършена чрез
посочване на номера на блока - №42, до който е спряна жалбоподателката, и това, че
проверката се е осъществила на улица без име, съответно възражението, че има 5 улици без
име в този участък е несъстоятелно, съобразявайки, че се касае за улица, която пресича двете
успоредни - ул.Чудомир Топлодолски и ул.Иван Биковски и минава до блок 42. Дори само
посочването на блока би било достатъчно, за да се установи надлежно мястото на
нарушението, съответно нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдът не установи.
Неоснователно е и възражението, че в НП жалбоподателката К. е индивидуализирана и
като водач , личен от СУМПС. Видно то АУАН, СУМПС е било отнето при съставяне на
5
АУАН и по справката-картон на водача не се установява то да е върнато. АНО не е посочил,
че водачът е неправоспособен или, че му налага наказание, свързано с отнемането на
СУМПС, а единствено, че към датата на съставяне на НП свидетелството е иззето. Това не
създава никакво противоречие в НП и не може да доведе до отмяна на НП на това
основание, както претендира жалбоподателят. Съдът не констатира основание в
оплакванията, наведени в жалбата, че това обстоятелство нарушава правото на защита на
жалбоподателката. Напротив, вярно е отразено, че към датата на съставяне на НП лицето
няма СУМПС.
Няма съмнение и за управление на какво превозно средство е наказано лицето заради
наличие на алкохолна концентрация в кръвта над допустимата. Макар и разпоредбата да
изброява освен МПС и трамвай или самоходна машина, в НП и АУАН непротиворечиво е
посочено, че става въпрос за лек автомобил, който е надлежно индивидуализиран - Рено
Клио с държавен контролен номер СА*****МК. Съдът намира, че както словесно, така и от
гледна точка на правната квалификация, е дадена надлежна и достатъчна индивидуализация.
Във връзка с оплакването, че жалбоподателката не е могла да упражни надлежно правото
си по чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г, съдът намира следното:
Съгласно цитираната разпоредба в седемдневен срок от връчване на наказателното
постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от
Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване
на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4.
Подзаконовият нормативен акт урежда една правна възможност, която се реализира по
инициатива на лицето и зависи само и единствено от неговата воля. Няма данни по делото, а
и не се твърди, че такава процедура е инициирана. Неправилно жалбоподателят твърди, че
правото е било погасено. Сроковете за съхранение на пробите са посочени в чл.26, ал.4 от
Наредбата, а именно: пробите по ал. 1 и контролните проби към тях се съхраняват за срок не
по-малък от 3 месеца, а пробите по ал. 2 и контролните проби към тях – за срок не по-малък
от 12 месеца. Указан е само минималният срок на съхранение, а не максимален, съответно
чл.27, ал.3 не предвижда погасяване на правото да се иска повторно изследване, което
жалбоподателката така и не е инициирала. НП е издадено в сроковете, предвидени в ЗАНН
и то след прекратяване на образуваното досъдебно производство за престъпление от общ
характер. Нито в хода на ДП, нито пред АНО такава процедура е била поискана, съответно
нарушение на материалния закон или на производствените правила съдът не установи.
Доколкото НП е издадено в предвидения срок и след прекратяване на ДП, като последното е
пречка производството пред ОПП СДВР да продължи, не са налице нарушение на
цитираната разпоредба.
Съдът не констатира нарушение, изключващо достоверността на пробата и в
обстоятелството, че в талона е записано, че лицето следва да се яви в УМБАЛ „ Св. Анна“,
но изследване е направено във ВМА. На първо място домата свидетели дадоха подробна
6
информация за обективните причини, наложили това, а именно – проблем с апаратурата,
поради което изследване в посочената в талона за изследване болница е било невъзможно.
Съответно, за да се обезпечи надлежно вземане на проба е транспортирано лицето,
придружено от двата свидетели, до друга болница, посочена в чл.19, ал.1, т.1, буква „а“ от
Наредбата. Съгласно тази разпоредба пробите кръв за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за
изследване в някоя от следните лаборатории: специализираните химически и химико-
токсикологични лаборатории към: а) (Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ)
"Света Анна" – София и Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – София, при
Военномедицинската академия (ВМА) – за София и областите Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград. Обективната пречка (неработеща апаратура) за съда е предпоставка
да се посети други посочено в наредбата лечебно заведение за извършване на изследването.
Обстоятелството, че това не е посочено в талона за изследване не опорочава процедурата по
вземане на пробите и тяхното изследване, още по-малко прави резултатът недостоверен.
Напротив, служители на ОПП СДВР са направили необходимото лицето да е надлежно
транспортирано до лечебно заведение от изчерпателно изброените, за да му бъде взема
проба за изследване, съответно извършването на изследването във ВМА не влече порок в
административнонаказателното производство, водещ до отмяна на НП.
Съгласно чл.6, ал.6,т 2 и ал.7 от Наредбата контролният орган връчва на лицето срещу
подпис талона за изследване, като вписва: срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Крайният срок за явяване на лицето се
определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В случая е
несъстоятелно е възражението, че пробата е взета на четиридесет и петата минута, а не на
четиридесетата, както е посочено в талона. Първо следва да се посочи, че този срок касае
явяването на лицето в лечебното заведение, а не часът за взимане на проба, съответно това е
срок, в който лицето следва да се придвижи до мястото на изследването, а не часа, в който
ще бъде извършено. Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО лицето е постъпило във
ВМА в 04.23 часа на 27.02.2021г., съответно 38 минути от датата на връчване на талона, с
което срокът за явяване е спазен. Пробите са взети 7 минути по-късно, което обаче не влече
нито порок в процедурата, нито недостоверност на изследването. Напускането на лицето е в
04:43 минути на същия ден. Ето защо съдът не споделя доводите на защитата в пледоарията,
че не е спазен срокът за извършване на изследване. Отделно е спазен и максималният срок
от 45 минути посочен в цитираната разпоредба. Въпреки, че е трябвало първоначално да се
посети едно лечебно заведение, а в последствие и ВМА, което отнема значително време,
7
срокът, посочен в талона е спазен.
Действително техн. средство Алкотест Дрегер 7510 с №0142, видно от представените
доказателства за извършена техническа проверка, не е било в срока на същата, доколкото тя
е била с валидност 6 месеца, считано от 18.08.2020г. и съответно датата на използване се
явява извън нея, както отбелязва и защитата, но следва да се има предвид, че лицето е
наказано за установена по друг ред концентрация на алкохол в кръвта, а не съобразно
отчетеното от техническото средство. Както посочват и вещите лица в съдебно заседание
кръвната проба, изследвана при изготвянето на СХТЕ е самостоятелна, не зависят нейните
стойности от посоченото от дрегера, съответно от концентрацията в урината. Същата като
независима от другите две не се опорочава и не влияе на достоверността обстоятелството,
че техническото средство не е минало периодична проверка към датата на тестването. Видно
от НП, резултатът от издишания въздух не е основанието за налагането на административно
наказание, а това е стойността на изследваната кръвна проба, според която концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателката е била 1,11 промила. Възражението би имало
значение само и единствено ако за достоверна стойност е бил използван резултатът от техн.
средство Алкотест Дрегер 7510 с №0142, което в случая не е така. Според чл.3а от
Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, както е в случая. Жалбоподателката, видно от талона за
изследване, е предпочела именно този метод на изследване пред теста с доказателствен
анализатор, съответно за меродавна и единствено достоверна се приема пробата от
химическото лабораторно изследване, която е надлежно взета и анализирана. Годността на
дрегера в случая е ирелевантно, също както и неговото показания.
Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При описанието в обжалваното НП на обстоятелствата, при които е
извършено това нарушение, според съда не е допуснато нарушението, твърдяно от
защитника. С химическо изследване на дадената от жалбоподателката кръвна проба е
установено, че концентрацията на алкохол в кръвта й се равнява на 1, 11 промила. Именно
поради това, че същата е не е над 1, 2 на хиляда преписката е изпратена от прокурор при
СРП на АНО за налагане на административно наказание, имайки предвид че съгласно
разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози / Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /, при
направено химическо изследване за надлежен начин на установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта се приемат именно резултатите от това изследване, като по-прецизно, а не
тези от техническото средство.
По гореописания начин, по надлежния ред по смисъла на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. – с химическо изследване е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателката, а именно 1, 11 промила, което е над 0, 5 на хиляда, като е установено
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, че именно тя е управлявала
8
лек автомобил Рено Клио с държавен контролен номер СА*****МК. По този начин с
поведението си, жалбоподателката виновно е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, като на посочените в обжалваното НП място и по посоченото време е управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 1,
11 на хиляда, установено по надлежния ред – чрез химическо изследване.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, доколкото водачът е
съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, съзнавал е общественоопасните
последици, целял ги е, доколкото се е качил в МПС и е боравил с механизмите му на
управление.
Така извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е обявено за
административно такова, за извършване на което е предвидено налагане на
административно наказание в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като в две отделни
точни на посочената разпоредба са предвидени отделни наказания в зависимост от
установената концентрация на алкохол в кръвта. В т. 2 е предвидено за установена
концентрация над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително, в който диапазон е
установената концентрация в настоящия случай /1, 11 промила/ да се налага на дееца
административно наказание: "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. " Като е наложил именно така предвиденото наказание на жалбоподателката.
АНО е приложил и правилната санкционна норма. С оглед на това и доколкото
нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с
оглед на установената концентрация на алкохола, която е много близо до съставомерната за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /над 1, 2 на хиляда/, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива. По сметка на
ВСС жалбоподателката следва да заплати сумата от 100 лева, изплатена за явяването на
вещите лица в съдебно заседание.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-010431 издадено от Г.В.Б.
на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на
Г.И. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Г.И. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата 100 лева –
9
разноски пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10