М О Т И В И по НОХД № 22/20154
г. по описа на СтРС
Подсъдимият
М.М.Д. е обвинен в това, че на 03.10.2014г., в
с.Змейово, общ.Стара Загора, действайки в съучастие като съизвършители,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- огъване на
метално резе на входната врата на гараж към къща, са отнели чужди движими вещи
– сумата от 3000 лева, един брой
дигитален сателитен декодер, марка „Дигитал”
4100, ведно със захранващ кабел, на стойност 44,10 лева, 1бр. устройство за
приемане на мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”,
на стойност 79,20 лева, 1бр. торба от текстилен плат на стойност 8 лева, всички
вещи на обща стойност 3131.30 лева, от владението на
собствениците им - Б.Д.П. и Б.И.
.., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена от двамата при условията на повторност и не
представлява маловажен случай, а М.М.Д., макар и непълнолетен, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.195
ал.1,т.3 и т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Подсъдимият
Ю.М.Д. е обвинен в това, че на 03.10.2014г., в
с.Змейово, общ.Стара Загора, действайки в съучастие като съизвършители,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- огъване на
метално резе на входната врата на гараж към къща, са отнели чужди движими вещи
– сумата от 3000 лева, един брой
дигитален сателитен декодер, марка „Дигитал”
4100, ведно със захранващ кабел, на стойност 44,10 лева, 1бр. устройство за
приемане на мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”,
на стойност 79,20 лева, 1бр. торба от текстилен плат на стойност 8 лева, всички
вещи на обща стойност 3131.30 лева, от владението на
собствениците им - Б.Д.П. и Б.И.
.., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена от двамата при условията на повторност и не
представлява маловажен случай – престъпление по чл.195 ал.1,т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимите.
Пледира на същите да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над минимума,
предвиден в закона, при първоначален
“строг” режим. Моли също така спрямо подсъдимия М.Д. да бъде приложена
разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на наказанието, наложено по НОХД № 1428/2013г. на СтРС.
Подсъдимият М.Д. се признава за
виновен. Дава обяснение. Твърди, че е извършил сам престъпното деяние.
Подсъдимият Ю.Д. дава обяснения. Не се
признава за виновен. Заявява, че не е участвал в осъществяване на
престъплението.
Защитата счита, че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин досежно
участието на подсъдимия Ю.Д., както и по отношение на паричната сума – обект на посегателство. Пледира
на подзащитния му М.Д. да бъде определено минимално
наказание, а подсъдимият Ю.Д. да бъде признат за невиновен.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимите М.М.Д. и Ю.М.Д. ***. Същите са криминално проявени. Известни са с прозвището
„бомбите”.
Свидетелите Б. .. и Д.П. ***. Къщата им
се намирала в североизточната част на селото, близо до борова гора. Във
вътрешността на сградата можело да се влезе през официалния вход и през гаража.
На 03.10.2014г., около 14.30 часа, свид. .. и П. излезли от дома си, като заключили вратата
към къщата и тази на двора. Същите се отправили с автомобила си към Стара
Загора. По пътя преди да напуснат селото, срещнали двамата подсъдими и ги
поздравили. Възползвайки се оттова, че пострадалите
не се намират в къщата, подсъдимите решили да извършат кражба. Двамата
прескочили оградната мрежа на двора, като я
изкривили. При това действие, от джоба на подсъдимия Ю.Д. изпаднал мобилния му
телефон марка „Самсунг”, модел РХ-
Phone” с намиращата се в него Сим
– карта с № 89359050100706463180. Д. взел апарата, но не забелязал, че картата
останала на земята. След това, изкривявайки езикът на бравата и резето в
горната част на вратата на гаража, двамата подсъдими проникнали във
вътрешността на къщата. От гардероба намиращ се във всекидневната, взели
3 000 лева. Паричната сума била поставена в плик и в найлонова торба в
бяла дамска чанта. След това Ю. и М. Димитрови се качили на горния етаж, от където взели един брой дигитален сателитен декодер, марка
„Дигитал” 4100, ведно със захранващ кабел,
1бр. устройство за приемане на мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”,
и 1 бр. торба от текстилен плат с надпис
на гръцки език. След това двамата напуснали сградата. Подсъдимите укрили вещите
в ниша на стената на стара изоставена
къща в центъра на селото.
Около 16.30 часа свидетелите П. и .. се
завърнали от Стара Загора. Забелязали, че гаражната врата е отворена, като
езикът на бравата бил навън и резето в горната част - огънато. Като влезли в
стаята на първия етаж, видели, че дюшекът на леглото бил вдигнат и цялото легло било разхвърлено. Разбрали, че
къщата им е била обект на кражба. П.
излязъл и огледал двора. До пътната врата, от вътрешната страна намерил сим карта за мобилен телефон, на мобилен оператор „Глобул”,
която не била нито негова, нито на съпругата му. Свидетелят сигнализирал кмета
на селото, който се обадил в РУП Стара Загора. При
извършения оглед на местопроизшествието на 03.10.2014г.
във вътрешната част на къщата, на 1,0
м западно от входната врата и на 1,8м южно от северната
стена върху една от плочите на пода били намерени и иззети трасологични следи от обувки, както и дактилоскопни
следи от плота на шкаф, находящ
се в хола на втория етаж. Предвид обстоятелството, че пострадалите
споделили за срещата си с подсъдимите преди да напуснат селото, както и поради
това, че последните са от активния криминален контингент, служителите на полицията
предприели обход на селото, при който установили местонахождението на подсъдимите
Димитрови в непосредствена близост до читалището. Двамата били видимо
притеснени. Давали противоречиви обяснения, относно това къде и как са
прекарали следобеда. В един момент подсъдимия М.Д. завел полицаите до
изоставената къща и им предал вещите – обект на кражба, с изключение на
паричната сума.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно
–трасологическа експертиза, иззетата годна трасологична следа е оставена от средната част на лявото
ходило от предоставените за изследване чифт маратонки, марка „Посейдон” №43, черни на цвят със синя подметка, доброволно
предадени и собственост на подсъдимия М.М.Д..
От заключението на съдебно –дактилоскопна експертиза
се установява, че намерената и иззета следа от плота на шкаф, находящ се в хола на втория етаж, е идентична с ляв
показалец на подсъдимия Ю.М.Д..
Видно от справка с
изх.№23241/31.10.2014г. от Космо България Мобайл ЕАД, намерената във вътрешната част на двора,
непосредствено до оградата СИМ карта
№89359050100706463180 е активна с номер ++359********* и е собственост на Юлиян М.Д.
с ЕГН **********.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно
–икономическа експертиза, към инкриминирания момент стойността на отнетите
движими вещи, собственост на св. Б.И. .. и съпруга й Б.Д.П. възлиза на: един брой дигитален
сателитен декодер, марка „Дигитал” 4100, ведно
със захранващ кабел, на стойност 44,10 лева, 1бр. устройство за приемане на
мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”, на
стойност 79,20 лева, 1бр. торба от текстилен плат на стойност 8 лева и парична
сума в размер на 3 000 лева, общо на 3 131.30
лева.
В обясненията си пред съда подс. М.Д. признава ,че е извършил кражба на вещи от дома
на пострадалите. Отрича да е взел парична сума. Твърди, че брат му – Ю. не е
участвал.
Подсъдимият Ю.Д. заявява, че не е съизвършител на престъпното деяние. Твърди, че малко след
като срещнали на пътя свидетелите .. и П.,
се разделил с брат си и се отправил към къща, намираща се в другия край на
селото, за да помага на свидетелите С. и И. да я събарят. Останал с тях около 4-5 часа.
След съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не следва да
кредитира с доверие обясненията на подсъдимите в частта относно авторството на
деянието и паричната сума-обект на посегателство. Същите се опровергават
от заключението на съдебно–дактилоскопна експертиза, което съдът възприема като
добросъвестно и компетентно, според което намерената и иззета следа от плота на
шкаф, находящ се в хола на втория етаж, е идентична с
ляв показалец на подсъдимия Ю.М.Д.. Освен това, съдът съобрази обстоятелството,
че откритата в непосредствена близост до оградата във вътрешността на двора, СИМ карта е собственост на втория подсъдим. Логически
неиздържана е версията на М.Д., че взел въпросната карта от къщи и я носел по
време на деянието в джоба на дънките си. Същият
изрично заяви пред съда, че не е имал
към този момент мобилен апарат, поради което картата му е била абсолютно
ненужна. Съдът не кредита с доверие и разпознаването на последната, извършено
от този подсъдим, доколкото същият стори това по първите четири цифри от двадестцифровия код,
изписан върху нея. Съдът счита за абсурдно човек, взел същия ден неползвана от
него досега вещ, с минимални размери, да възприеме дългата поредица от цифри и
да запомни част от тях в последователност. Още по-малко да може да ги
възпроизведе безпогрешно половин година по-късно.
Съдът съобрази и това, че обясненията на подс.
Ю.Д., че се е разделил с брат си преди извършването на кражбата и че е работел
на друго място в продължение на няколко часа, не се подкрепят от обясненията на
първия подсъдим. Последният абстрактно твърди, че сам е осъществил престъпното
деяние, но не сочи никакви конкретни данни относно това кога и как е прекарал
време с брат си. Версията на Ю.Д. се опровергава категорично и от показанията
на свидетелите С. и Асенов. Първият от тях твърди, че Д. е бил сам, когато го е
повикал да му помага, за разлика от подсъдимият, който сочи, че тогава е бил с
брат си. Свидетелят заявява още, че това се е случило около 13 часа; че е
подсъдимият Ю.Д. е тръгнал незабавно с него, както и че са прекарали заедно
около два-три часа. Последният, обаче сочи, че първо се е уговорил, обяснил е
че ще дойде по–късно и едва след срещата на пътя с пострадалите, се разделил с
брат си и отишъл да работи. Съдът съобрази и неточността в показанията на св. С.,
който твърди, че събитията, за които говори, са се случили преди около
месец-два, когато времето било топло /кражбата е извършена през октомври, пет
месеца по-рано/. Показанията
на свидетеля И. също са непоследователни и в пълно противоречие, както с тези
на св. С., така и с обясненията на подс. Ю.Д.. За
разлика от тях, този свидетел твърди, че подсъдимият е минал покрай къщата, в
която работели и предложил сам помощта си. Заявява, че това се е случило
сутринта и че са останали заедно до около 13,30 часа.
Предвид изложеното, съдът намира
версията на подсъдимите, че само първият от тях – М.Д., е извършител на
престъпното деяние за неиздържана и израз
на защитна позиция.
Що се касае до обекта на посегателство,
съдът намира същият за безспорно установен, така, както е посочено от
обвинението, по следните съображения:
На първо място, подсъдимият М.Д. прави
пълни самопризнания по отношение на движимите вещи, като ги посочва достатъчно
детайлно по видове. Посоченото от него се потвърждава от показанията на
пострадалите, както и от тези на свидетеля Ц., които са последователни, непротиворечиви и категорични, както по време на превеждания
разпит, така и при предявяване на веществените доказателства.
По отношение на паричната сума-предмет
на кражба, съдът счита същата за безспорно доказана. В тази връзка следва да се
кредитират с доверие показанията на пострадалите. Двамата единно и
непротиворечиво посочват нейния размер, къде и как са я съхранявали. Тези
обстоятелства свидетелите са заявили непосредствено след извършване на деянието
пред оперативните работници, посетили местопроизшествието / вж
показанията на св. Ц./, пред поемното лице –св.
Тенев, както пред кмета на селото- св. П., като показанията им не са променени
от самото начало на наказателното производство до разглеждане на делото пред
съда.
Ето защо, съдът приема, че освен
посочените по-горе движими вещи, подсъдимите са извършили кражба и на пари в
размер на 3 000 лева.
Горната фактическа обстановка се
възприема за безспорно установена от показанията на разпитаните свидетели,
отчасти от обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели П.,
.., Ц., С., И. и П., от заключенията на трасологическите експертизи;
свидетелство за съдимост и характеристична справка на подсъдимия М.Д.;
свидетелство за съдимост и характеристична справка за подсъдимия Ю.Д.; протокол
за доброволно предаване от 03.10.2014г.; протокол за доброволно предаване от
03.10.2014г.; протокол за доброволно предаване от 03.10.2014г.; протокол за
доброволно предаване от 03.10.2014г.; протокол за доброволно предаване от св. Булгудзис; фотоалбум; заключението на дактилоскопната
експертиза; заключението на съдебнооценителна
експертиза; отговор от „Космо България Мобайл” ЕАД; характеристичната справка
на подсъдимия Ю.Д.; декларация за СМС на подсъдимия Ю.Д.;
приемо- предавателен протокол от 14.10.2014г.;
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимият М.М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.195
ал.1,т.3 и т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като на 03.10.2014г., в с.Змейово, общ.Стара Загора, действайки
в съучастие като съизвършител с Ю.М.Д., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот- огъване на метално резе на входната врата на гараж към къща, са отнели
чужди движими вещи – сумата от 3000 лева, един брой дигитален сателитен декодер, марка „Дигитал”
4100, ведно със захранващ кабел, на стойност 44,10 лева, 1бр. устройство за
приемане на мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”,
на стойност 79,20 лева, 1бр. торба от текстилен плат на стойност 8 лева, всички
вещи на обща стойност 3131.30 лева, от владението на
собствениците им - Б.Д.П. и Б.И.
.., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена при условията на повторност и не
представлява маловажен случай, и М.М.Д., макар и непълнолетен, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид гореизложеното, съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимият Ю.М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.195
ал.1,т.3 и т.7 вр.
чл.194 ал.1, вр.
чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, тъй като на 03.10.2014г., в
с.Змейово, общ.Стара Загора, действайки в съучастие като съизвършител
с М.М.Д., чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот- огъване на метално резе на входната врата на гараж
към къща, са отнели чужди движими вещи – сумата от 3000 лева, един брой дигитален сателитен декодер, марка
„Дигитал” 4100, ведно със захранващ кабел, на
стойност 44,10 лева, 1бр. устройство за приемане на мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”,
на стойност 79,20 лева, 1бр. торба от текстилен плат на стойност 8 лева, всички
вещи на обща стойност 3131.30 лева, от владението на
собствениците им - Б.Д.П. и Б.И.
.., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена при условията на повторност и не
представлява маловажен случай.
От субективна страна деянието е
извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни
система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първият принцип в специалния
текст на НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години .
Съгласно втория принцип, съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –младата
възраст на подсъдимите, тежкото им материално положение, частичните
самопризнания – по отношение на подс. М.Д..
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете обремененото съдебно минало на двамата подсъдими и лошите
характеристични данни, а за подс. М.Д. – това, че е
извършил престъплението в изпитателния срок на предходно осъждане.
Съдът прие, че тъй
като подсъдимият М.М.Д. е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието, следва да му наложи наказание при условията на чл. 63 ал.1 т.3 и чл.54
от НК, при баланс на смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно една
година и шест месеца “лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален
„строг режим” в Поправителен дом „Бойчиновци”. На основание чл.59 ал.1 от НК
следва да се приспадне времето, през което по отношение на подсъдимия М.М.Д. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 04.10.2014г.
На основание чл.68 ал.1 от НК съдът
постанови подсъдимия М.М.Д. да изтърпи
отделно наказанието, наложено по НОХД № 1428/2013г.
на РС Стара Загора лишаване от свобода в размер на шест месеца, при първоначален
„строг” режим в Поправителен дом „ Бойчиновци”. Съдът съобрази, че деянието-предмет на
настоящото обсъждане е извършено на 03.10.14 г. – в изпитателния срок от две
години, определен със споразумение от 05.07.2013 г. за прекратяване на
наказателното производство по посоченото по-горе дело.
Съдът прие, че следва
да наложи на подсъдимия Ю.М.Д. наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства , при условията на чл.54 от НК, а именно - три години “лишаване
от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг режим” в затворническо
общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне
времето, през което по отношение на подсъдимия Ю.М.Д. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 10.11.2014г.
Съдът постанови веществените доказателства - един брой
дигитален сателитен декодер, марка „Дигитал”
4100, ведно със захранващ кабел, 1бр.
устройство за приемане на мобилен интернет HUAWEI №СЕ 0682, на мобилен оператор „Глобул”,
1бр. торба от текстилен плат , бежова, с надписи на гръцки в синьо да се върнат
на пострадалия Б.Д.П.
Съдът постанови един чифт
маратонки м. Посейдон, черни на цвят, със синя
подметка, от двете страни с изображение под формата на запетая, синя на цвят, с
черни текстилни връзки да се върнат на подсъдимия М.М.Д., а един чифт маратонки
с надпис Адидас, черни на цвят, с черна подметка, с
по три бели черти от двете страни, с жълти текстилни връзки, както и един
брой СИМ карта с № 89359050100706463180 и надпис „B- connect Globul”; 1бр. мобилен телефон, смарт,
бял на цвят марка „Самсунг”, модел РХ- Phone”, с имей- 359313070165919 и втори имей-
359313092118011 и 1бр. батерия за мобилен телефон да се върнат на подсъдимия Ю.М.Д.
На основание чл.189
от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят съразмерно направените съдебни и
деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване
на престъпното деяние са ниското правно съзнание на подсъдимите и стремежът им
да се облагодетелстват по неправомерен начин, както и криминогенната среда, в
която са израснали.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: