№ 202
гр. Айтос, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100347 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Н. Н., ЕГН ***,
с посочен адрес: ***, действаща пълномощник и съдебен адресат - адв.З. К. от БАК против
Н. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Ищцата моли на основание чл. 227, aл. 1, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) да бъде отменено дарението, извършено в полза на сина й - отв.Н. Р. В.,
направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том І-ви, peг. № 530, дело №
24 от 2020 год. на нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, с район на действие – Района на
Айтоския районен съд, в частта му по отношение на полагащата се на ищцата ½ (една втора)
ид.част на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 809 (осемстотин и девет)
кв.м., урегулиран поземлен имот № ХIII-222, в квартал 8 пo плана на ***, ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 126
кв.м.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства под формата на
незаверени копия, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени
искания за допускане до разпит на двама свидетели.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв.К. поддържа претенцията си за отмяна
на дарение и ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Н. Р. В. не изпраща
писмен отговор. Не оспорва допустимостта и основателността на иска. Не представя
писмени доказателства и не заявява доказателствени искания. Не се явява и не се
представлява пред съда в съдебно заседание.
1
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, че с Нотариален акт № 28, том І-ви, peг. № 530,
дело № 24 от 2020 год. на нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, с район на действие –
района на Айтоския районен съд, че ищцата и съпругът й са дарили на сина си – ответник
по настоящото дело, следния свой собствен недвижим имот, съставляващ дворно място с
площ 809 (осемстотин и девет) кв.м., урегулиран поземлен имот № ХIII-222, в квартал 8 пo
плана на ***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната
застроена площ от 126 кв.м. (в потвърждение на което е приложеното копие от НА).
Не се спори относно действителността на договора, както и че в първите
години след дарението на имота ищцата, а докато е бил жив и съпругът й (също дарител по
процесния договор) не са отправяли покана към ответника за подпомагане като са се
справяли с издръжката си без чужда помощ.
Ищцата К. Н. обосновава претенцията си, като твърди, че нa 20.01.2020г.
двамата със съпруга й Р. В. Н. (б.ж. ***, починал на 12.01.2022г., съгласно представото
копие от у-ние за наследници № 16/16.01.2022г. на Община Айтос) дарили на сина си - отв.Н.
Р. В. целия свой собствен недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 809
(осемстотин и девет) кв.м., урегулиран поземлен имот № ХIII-222, в квартал 8 пo плана на
***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена
площ от 126 кв.м. Ищцата твърди, че след смъртта на съпруга й през 2022 година, нейното
финансово положение се е влошило, поради което се свързала (и то нееднократно) с
ответника, за да го моли за помощ, поради материално затруднение и невъзможност да се
справя сама, при влошеното й здравословно състояние и ниски месечните доходи. Липсата
на отговор я мотивирала да заведе процесния иск с молба за отмяна на извършеното в полза
на ответника дарение, като в и.м. (връчена на 28.05.2024г. чрез роднина на отв.) изрично е
направено отбелязване същата да се счита за изрична покана за изплащане на месечна
издръжка от 300,00 лева.
В потвърждение на изложеното в и.м. досежно влошеното здравословно
състояние и ниски месечните доходи на ищцата са събраните писмени доказателства, а
именно: епикризи, амбулаторни листи, рецептурна книжка, касови бележки за закупувани
медикаменти, разпореждане на ТП на НОИ – Бургас. При съпоставка на същите съдът
приема за доказано, че ищцата (възрастен човек на 74 години) е със сериозни здравословни
проблеми, изискващи парични средства за лечение и успоредно с това е с ниски доходи,
единствено от пенсия, с посочен месечен размер от 472,56 лева, което аргументира
основателност на търсената от надарения издръжка за дарителя. В този смисъл са и
показанията на разпитания св.В. Р. В. (син на ищцата и брат на ответника), според когото
майка му е в изключително тежко положение – болна и с месечен доход от около 400лева,
без да притежава друго имущество, извън подареното на отв.Н. В.. Последният, въпреки че
2
бил наясно с това положение, както и с нуждата на дарителката му от подкрепа и издръжка,
заявявал пред свидетеля, че не се интересува нито от състоянието на майка си, нито от
дарения му имот. От години бил извън страната, напълно неглижирал състоянието на
родителите си – двамата възрастни и болни хора, като според св.В.В. брат му е преустановил
всякаква връзка с роднините си, вкл.майка им, дори не се прибрал в страната, за да
присъства на погребението на баща им.
При така изложената фактическа обстановка и разпределяйки
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да отрази, че по естеството и характера си
договорът за дарение е безвъзмезден. Изначално той не създава и не вменява на дарения,
каквото й да било законово задължение като конкретна насрещна престация. Безспорно е,
че моралният ангажимент да засвидетелства признателност към дарителя, се трансформира
в правен такъв, едва когато последният изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения
издръжка. Конкретното основание за отмяна на извършеното дарение по реда на чл.227, ал.1
,б.”в” от ЗЗД (какъвто е настоящия случай) е твърдяна непризнателност на надарения, а
такава би била налице само и единствено ако непредоставянето на цялата или част от
сумата, необходима за допълване на издръжката на дарителя е отказана въпреки
материалните възможности на дарения да позволяват, да я предоставя и то така, че да не
изпадне в по-тежко затруднение от самия дарител.
В настоящия случай, при представените доказателства за изключително
ниските доходи на ищцата, както и при здравословното й състояние, съдът приема, че
същата е изпаднала в положение да има необходимост и съответно е потърсила издръжка от
надареното лице.
В чл.227, ал.1 от ЗЗД законодателят е предвидил няколко основания за отмяна
на дарение: а) умишлено убийство или се опит за убийство дарителя, неговия съпруг или
негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при
обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеждаване дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не
по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и
такава не е подадена, и
в) отказ да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;
Следва да се отбележи, че отмяната на дарението като правен способ е по-
скоро изключение в отношенията между страните по този безвъзмезден по природата си
договор. Общото в различните хипотези е установяването на изключително сериозното
провинение, извършено от дарения спрямо дарителя. На същия извод води и въведения
едногодишен срок от узнаване на събитието, след който правото на дарителя да развали
договора се преклудира.
Съгласно ангажираните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства, при липса на отговор от страна на ответника, съдът приема, че са налице
гореизложените сериозни провинения спрямо дарителя, доколкото надареният, след като
3
бил наясно със състоянието на дарителя, е отказал да полага лично грижи за родителя си,
както и да заплаща поисканата издръжка, от която ищцата безспорно се нуждае.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковата
претенция за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена – с отмяна на
сключения между страните договор за дарение, извършено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 28, том І-ви, peг. № 530, дело № 24 от 2020 год. на нотариус Б.Д., вписан
под № 324 в НК, с район на действие – района на Районен съд - Айтос, в частта му по
отношение на полагащата се на ищцата ½ (една втора) ид.част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ сключения договор за ДАРЕНИЕ между ищцата К. Н. Н., ЕГН ***, с
посочен адрес: *** от една страна и от друга – ответника Н. Р. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, извършено с Нотариален акт за дарение № 28, том І-ви, peг. № 530,
дело № 24 от 2020 год. на нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, с район на действие –
района на Районен съд - Айтос, в частта му по отношение на полагащата се на ищцата ½
(една втора) ид.част на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 809
(осемстотин и девет) кв.м., урегулиран поземлен имот № ХIII-222, в квартал 8 пo плана на
***, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена
площ от 126 кв.м..
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати в Службата
по вписванията при Районен съд - Айтос, за отразяване на извършената частична отмяна на
дарението по нотариален акт № 28, том І-ви, peг. № 530, дело № 24 от 2020 год. на нотариус
Б.Д., вписан под № 324 в НК, с район на действие – Района на Районен съд - Айтос.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4