РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Ямбол, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600247 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК.
Инициирано е по жалба на подсъдимата К. Б. П. с ЕГН ********** срещу Присъда №
107/03.07.2023 г., постановена по НОХД № 563/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс.П. е призната за виновна в това, че на **.**.**** г., около 23:45
часа, в гр. Ямбол, по ул. *** **** до № **, с посока на движение към кръстовището й с ул.
*****, е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „**“, модел „320“, с
регистрационен № * **** **, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и
амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test – 5000“, с
инвентарен номер ARMS-0066, с тестова касета REF *******, LOT ARSA-****, поради
което и на основание чл.343б, ал.3 и чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от
свобода и на глоба от 500 /петстотин/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода е отложеното за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
С присъдата, на основание чл.343г от НК подсъдимата е лишена от право да
1
управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено
времето, през което същата е лишена от това си право по административен ред, считано от
**.**.**** г.
В подадената жалба се навежда довод за явна несправедливост на наложените
наказания, като се изтъква, че при определянето им съдът не е отчел всички обстоятелства
от значение за индивидуализацията им и не ги е ценил съобразно действителната им тежест.
Претендира се изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложените наказания,
т.к. според жалбоподателя не съответстват на тежестта на обществената опасност на
извършеното и на целите по чл.36 от НК.
Участващият по делото прокурор от ОП Ямбол оспорва основателността на
въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваната
осъдителна присъда като правилна, обоснована и справедлива.
В съдебно заседание въззивникът – подс.П. участва лично и със служебно назначения
й защитник – адвокат от АК-*****. Последните поддържат въззивната жалба и молят съда
да я уважи. В допълнение на изложените в жалбата основания за обжалване, изтъкват
възражение за допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата
и изразяващо се в пропускане да бъде взета за изследване кръвна проба от подсъдимата само
по причина, че същата не е разполагала с необходимите парични средства за заплащане на
таксата за това. Защитникът счита, че кръвната проба е следвало да бъде взета и изследвана,
тъй като има определен прозорец от време, в който тази проба трябва и може да бъде взета,
като с установеното закъснение това процесуално действие е преклудирано, което от своя
страна е довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимата. В тази връзка се
претендира обжалваната присъда да бъде отменена и производството по делото да бъде
прекратено. Алтернативно, в случай, че съдът счете, че производството по делото не следва
да бъде прекратено, защитникът и подсъдимата молят делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като считат, че в хода на съдебното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
според тях „в неизясняване от страна на съда на всички факти и обстоятелства по делото“,
което също е нарушило правото на защита на подсъдимата.
При дадената от въззивния съд последна дума, подсъдимата К. П. моли присъдата да
бъде отменена, като аргументира молбата си единствено с твърдението, че е искала да даде
кръв за извършване на кръвна проба, но не й било позволено да стори това.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните
и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на
атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, имащо право и
интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя
2
като неоснователна, поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се
подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд, гласни, писмени и
веществени доказателства. Правилно е прието като безспорно установено, че около 23.45
часа на **.**.**** година подсъдимата К. П. управлявала лек автомобил „** 320“ с ДК № *
**** ** по ул. „*** ****“ в гр.Ямбол. В автомобила пътувала и свидетелката Р. Г. със своето
дете, както и лицето С. К.. Движейки се в посока кръстовището с ул.“*****“, до № **,
подсъдимата била спряна за проверка от полицейски екип на РУ Ямбол. В състава на
полицейският екип били свидетелят С. К. и колегата му О.. Полицейските служители се
свързали с колегите си от Пътна полиция Ямбол с цел да бъде тествана подсъдимата за
употреба на алкохол и наркотични вещества. На място пристигнали полицейските
служители - свидетелите Й. Н. и А. Е.. Първият от тях – св. Й. Н. тествал подсъдимата за
употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това, с помощта на техническо
средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMС-0066 и тестова касета REF
******* LOT ARSA **** подсъдимата била изпробвана и за употреба на наркотични
вещества. Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на
метамфетамин и амфетамин. На подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване
№ 144966. Полицейските служители придружили подс.К. П. до спешно отделение на МБАЛ
** ******* в град Ямбол, за да даде за изследване проби кръв и урина, но там същата
отказала да даде тези биологични проби.
Със Заповед за ПАМ № 23-1679-000068/**.**.**** г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Ямбол на подс.П. било временно отнето свидетелството за
правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността й, но за не повече от 18
месеца.
От приложения по делото Протокол за проверка от **.**.**** г. се установява, че
„Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMС-0066 е проверен на **.**.**** г. и е със
срок на валидност на проверката до 09.11.2023 г.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост от **.**.**** г. на БС при
ЯРС, подс.К. П. е осъждана с влязла в сила на **.**.**** г. Присъда № **/**.**.** г.
постановена по НОХД № ****/** г. на ЯРС, с която й е наложено наказание пробация.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивния съд намира за
безспорна. Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои
доказателства кредитира и кои не. Правилно районният съд е кредитирал като логични и
безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия доказателствен материал
показанията на свидетелите Й. Н., С. К., А. Е., П. Й. и Р. Г.. Правилно и обосновано първият
съд е кредитирал като комуникиращи с останалия доказателствен материал и приложените
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК, а именно: АУАН № 347063 от **.**.**** г.,
Заповед за ПАМ № 23-1679-000068/**.**.** г., талон за изследване № 144966/ **.**.** г.,
3
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, Протокол № *********-10000 за сервизна проверка на „Drug Test 5000“, разпечатка
от „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMС-0066, Протокол за медицинско изследване,
справка за съдимост, както и вещественото доказателство – тестова касета REF *******,
LOT ARSA-****.
Правилно и обосновано районният съд не е кредитирал с доверие обясненията на
подс.П., в частта им, в които тя твърди, че отказът й да изпълни медицинското предписание
и да даде биологична проба кръв и урина за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, се дължи на липсата на средства да заплати
таксата за взимането й, т.к. същите остават недоказани от събраните по делото
доказателства. По делото липсват доказателства за това, че в процесният момент
подсъдимата не е разполагала с парични средства да заплати таксата. Освен това, както
правилно е отразил първоинстанционния съд в мотивите си, причината, поради която П. е
декларирала отказа си да даде биологичен материал за изследване, е ирелевантна за спора.
На подсъдимата е била предоставена възможност за даване на проба кръв и урина, от което
последната не се е възползвала. Така, установената с помощта на техническо средство
„Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMС-0066 и тестова касета REF ******* LOT
ARSA **** употреба от подс.П. на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин, се
явява установена по надлежния ред. В тази връзка, въззивният съд не приема за основателни
доводите на защитата за допуснато на ДП производство, а и в съдебното производство на
съществено нарушение на процесуалните правила. Осигурената в процесният случай
възможност подсъдимата да упражни правото си да се защити като даде за изследване проба
кръв и урина, в достатъчна степен е охранила правото й на защита в процеса, като заявеният
от нея отказ да го упражни, не може да бъде интерпретиран като накърняване на посоченото
конституционно право, с което П. разполага в производството, а именно – правото й на
защита.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на събраните
по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани
правни изводи, като е приел, че подсъдимата К. П. е осъществила както от обективна, така и
от субективна страна престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК, т.к. на **.**.**** г., около
23:45 часа, в гр. Ямбол, по ул. *** **** до № **, с посока на движение към кръстовището й
с ул. *****, е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „**“, модел
„320“, с регистрационен № * **** **, след употреба на наркотични вещества -
метамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager
Drug Test – 5000“, с инвентарен номер ARMS-0066, с тестова касета REF *******, LOT
ARSA-****.
Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани, поради което въззивният
съд ги споделя напълно. От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин както авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че
подсъдимата е управлявала на **.**.**** г. около 23:45 ч., в гр.Ямбол, МПС след употреба
4
на амфетамин и метамфетамин. Последните са високорискови наркотични вещества.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при съзнаване от
подсъдимата на общественоопасния му характер и последици и тяхното целене, още повече,
че същата е и правоспособен водач на МПС и като такъв, запозната напълно със забраната за
управление на МПС след употреба на упойващи вещества.
С оглед на изложените до тук съображения въззивната инстанция намери, че
възраженията на защитата и подсъдимата, залегнали в пледоарията и личната защита, са
неоснователни.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимата:
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК са предвидени две кумулативни
наказания - лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева.
Районният съд правилно е отчел като отегчаващи вината обстоятелства - високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този
вид престъпления понастоящем в страната, вида и броя на употребените от подсъдимата
наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин и предходното осъждане на П., както и
смекчаващото такова - дадените обяснения от страна на подсъдимата, с които отчасти е
спомогнала за изясняване на фактическата обстановка по делото. При това положение,
правилно наказанието на подсъдимата е определено при условията на чл.54 НК, като съдът
дори е проявил необоснована снизходителност като е наложил наказания при изключителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минималния предвиден от закона размер,
въпреки отчетената от него висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и
висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимата и налично само едно
смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство. От приложеното по делото
свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимата и преди това е осъждана за умишлено
престъпление от общ характер, като наложеното наказание за това престъпление не е
оказало възпиращо въздействие. Поради липса на протест обаче е налице процесуална
пречка проверяващия съд да утежни положението на жалбоподателката.
Съдът прецени като неоснователно възражението на жалбоподателя, че при
решаването на въпроса за размера на наказанията първоинстанционният съд не е отчел
всички обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията им и не ги е ценил
съобразно действителната им тежест. При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимата, районният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същото следва да бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК, т.к. не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко. Смекчаващите вината на П. обстоятелства, както и отегчаващите
такива, са изчерпателно посочени в мотивите на присъдата и водят до извод, че определяне
на наказание лишаване от свобода и глоба в по-нисък размер би било проява на
необосновано снизхождение и не би било достатъчно да окаже необходимото поправително
и възпиращо въздействие както върху личността й, така и върху останалите членове на
5
обществото.
Съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера както на наложените
наказания лишаване от свобода и глоба, така и на размера на наказанието по чл.343г от НК -
лишаване от право на управление на МПС.
Правилно по аргумент от приложената по делото ЗЗПАМ № 23-1679-
000068/**.**.**** г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол,
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК като е зачел
времето, през което подс.П. е лишена по административен ред от право да управлява МПС,
считано от **.**.**** г. /когато при съставяне на АУАН № 347063 от **.**.**** г., СУМПС
е било иззето/.
РС Ямбол е пропуснал да се разпореди с вещественото доказателство – тестова касета
REF *******, LOT ARSA-****, което е следвало да стори по чл.301, ал.1, т.11 от НПК.
Механизъм за отстраняване на този пропуск е предвиден по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и
следва да бъде приложен от първоинстанционния съд след окончателно решаване на
въпросите по същество на наказателното производство.
Водим от горното и след като на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери правилността на
присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като
правилна, обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 107/03.07.2023 г., постановена по НОХД №
563/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6