РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело
№ 6829 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на ответника Б.Г.В., ЕГН **********
срещу решение № 245932 от 23.10.2017 г., постановено по гр.дело № 35945/2015 г.
по описа на СРС, ГО, 24 с-в, с което е признато за установено по предявения от В.и
к. ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, че Б.Г.В. дължи на
ищеца сумата от 656,72 лева, представляваща стойност на незаплатена, доставена,
отведена и пречистена вода за период 15.09.2012 г. – 18.09.2014 г., за която са
издадени фактури в периода 21.03.2013 г. – 24.01.2015 г. за обект с абонатен №
225651, находящ се в с. Лозенец, ул. „*******, представляващ заведение за
хранене тип бистро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.03.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20564/2015 г. по описа н СРС, ГО, 24 състав.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
Б.Г.В. е осъден да заплати на В.и к. ЕАД и сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Срещу решение № 245932 от 23.10.2017 г., постановено по
гр.дело № 35945/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 с-в е постъпила въззивна жалба
от ответника Б.Г.В., ЕГН **********, с която се излагат съображения за неправилност
на първоинстанционното решение. В жалбата се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че между страните по спора е било налице
валидно облигационно правоотношение през процесния период. Навеждат се доводи,
че за процесния период /15.09.2012 г. – 18.09.2014 г./ не е извършено реално
отчитане на доставена, отведена и пречистена вода, тъй като отчитането не е
било извършвано в присъствието на ответника или негов представител. Поддържа
се, че ищецът не е спазил изискванията на чл. 23, ал. 4 от Общите условия и чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
които предвиждат отчетените данни на водомера да се отбелязват в карнета с
посочване на дата и подпис на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Посочва се, че по делото няма данни за
извършен реален отчет и от отчитащото електронно устройство, тъй като от страна
на ищеца не са представени доказателства за сертифициране на мобилното
устройство, доказващо неговата годност.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна В.и к. ЕАД е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като
неоснователна и се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 10.03.2015 г.
със заявление по чл. 410 ГПК от В.и к. ЕАД, с което е поискано да бъде разпоредено
длъжникът Б.Г.В. да заплати на кредитора В.и к. ЕАД сумата от 656,72 лева, представляваща стойност на
незаплатена, доставена, отведена и пречистена вода за период 15.09.2012 г. –
18.09.2014 г., за която са издадени фактури в периода 21.03.2013 г. –
24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното ѝ
изплащане.
На 20.04.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 20564/2015
г., по описа на СРС, ГО, 24 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати
на кредитора посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на Б.Г.В., ЕГН
**********. Във връзка с горното на заявителя В.и к. ЕАД е указано, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си. В указания срок
и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу длъжника за
претендираните в заявлението суми.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът дължи сума
за предоставени, но незаплатени В и К услуги през периода 15.09.2012 -
18.09.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 10.03.2015 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез
назначения му особен представител – адв. Л., оспорва иска, като излага
съображения за неговата неоснователност и недоказаност, а във възражението,
подадено от ответника срещу издадената в хода на заповедното производство
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се излагат
твърдения, че задължението е погасено.
Въззивната жалба срещу решение № 245932 от 23.10.2017
г., постановено по гр.дело № 35945/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 с-в е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното: съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При
постановяването му не са допуснати нарушения на императивните материалноправни
норми.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен
акт настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. В този смисъл въззивният съд счита, че ответникът
се явява потребител на В и К услуги, доколкото фактът, че ответникът е бил
собственик на процесния водоснабден имот през процесния период на първо място
се установява от събраните по делото доказателства – нотариален акт за продажба
на право на строеж № 120, том II, рег. № 2005, дело № 289/2007 г. на нотариус Д.Ч., рег.
№ 492 в регистъра на Нотариалната камара, а на следващо място и не се оспорва
от ответника, който признава, че е бил собственик на процесния имот през
претендирания от ищеца период. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. В този смисъл общите условия на В и К оператора са
задължителни за потребителя и го обвързват. Правилно СРС е приел, че ответникът
е потребител на В и К услуги през процесния период, и че същият е бил обвързан
от общите условия на оператора. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията, изложени във въззивната жалба, че по делото не е доказано
наличието на облигационна връзка с предмет доставка на В и К услуги през
процесния период между страните по спора. В тази връзка следва да се посочи
също, че към доказателствения материал по делото е приобщено и заявление за
откриване на партида от 24.01.2010 г., подадено от ответника Б.Г.В. до
изпълнителния директор на В и К ЕАД, което има характер на предложение за
сключване на договор, като видно от отбелязванията върху самото заявление в
резултат на подаването му на името на ответника са открити партиди, като за
процесния недвижим имот, представляващ бистро е предоставен абонатен № 225651 и
е монтиран водомер, съгласно изискванията на Наредба № 4/14.09.2004 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля П. Ж.С., която е извършвала отчитането на водомера в процесния имот
през претендирания с исковата молба период. От показанията на разпитания
свидетел се установява по делото, че считано от септември 2012 г. е отчитала
процесния обект, представляващ заведение за хранене, находящо се в с. Лозенец,
ул. *******. Установява се също, че измервателното устройство в обекта е едно –
водомер 10 м3, късо тяло, подотчетен на централен водомер. Установява се още,
че за бистрото се е отчитал един водомер, който се намирал в мазето на
кооперацията, както и че за извършването на отчитането винаги е бил осигуряван
достъп от ответника или негов представител.
Така установеното по-горе от показанията на свидетеля
Стоева се подкрепя и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета в
хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза. Заключението на вещото лице е изготвено след запознаване с всички
налични и приобщени към делото документи, поради което въззивният съдебен
състав намира, че следва да го кредитира, доколкото същото е ясно, обективно и
отговорило в пълнота на поставените въпроси, като същевременно не възниква
съмнение в неговата правилност. От заключението по съдебно-техническата
експертиза се установява по делото, че водоснабдяваният обект е със сезонен
характер и представлява заведение за хранене, както и че водоснабдяването на
обекта е подадено заявление от ответника и е открита партида с аб. № 225651, по
която е регистриран един водомер – 10 м3, който е подотчетен на централния
водомер на сградата. От заключението се установява също, че от страна на
ищцовото дружество е въведена електронна система за отчитане на водомера, че
свалянето на отчета се извършва от служител на дружеството на длъжност
отчетник, като е необходимо да е осигурен достъп до водомера, както и че по
този начин отчитането технически е реализирано чрез уникален номер на всеки
пакет данни. Установява се още, че за процесния период от 15.09.2012 г. –
18.09.2014 г. в процесния обект са изразходени 278 куб. м. вода.
Видно от приобщените към доказателствата по делото
писмени доказателства, а именно карнети за отчетени данни от водомер, находящ
се в имот в с. Лозенец, ул. *******, аб. № 225651 се установява, че за периода
от 15.09.2012 г. до 13.06.2013 г. отчитането на показанията на водомера е
извършвано на хартия, като след тази дата до 18.09.2014 г. отчитането е ставало
по електронен път чрез мобилно устройство. Така установеното от горепосочените
писмени доказателства се установява и от показанията на разпитания по делото
свидетел – П. Ж.С., която изрично посочва, че лично е отчитала процесния обект,
считано от септември 2012 г., като до юни 2013 г. е отчитала на хартия, а след
тази дата на електронен носител.
От обсъдените по горе доказателства се налага безспорен
извод, че през процесния период ищецът е извършил доставка, отвеждане и
пречистване на вода, преминала през инсталацията на процесния недвижим имот,
което е основание за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на
потребител, да заплати за извършената услуга.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия и чл. 32, ал. 4
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
отчетените данни на водомера се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
В тази връзка следва да бъде посочено, че от събраните
/и обсъдени по-горе/ по делото доказателства се установи, че за периода от
15.09.2012 г. до 13.06.2013 г. отчитането на показанията на водомера е
извършвано на хартия, като след тази дата до 18.09.2014 г. отчитането е ставало
по електронен път чрез мобилно устройство. По делото са представени карнети за
извършен отчет на хартия за период 15.09.2012 г. – 13.06.2013 г. От съвкупната
преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства се налага извод
за неоснователност на възраженията наведени с въззивната жалба, че ищецът не е
спазил изискванията на чл. 23, ал. 4 от Общите условия и чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
които предвиждат отчетените данни на водомера да се отбелязват в карнета с
посочване на дата и подпис на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Това е така, тъй като на първо място се
установи по делото, че за периода от 15.09.2012 г. до 13.06.2013 г. отчитането
на показанията на водомера е извършвано на хартия, като след тази дата до
18.09.2014 г. отчитането е ставало по електронен път чрез мобилно устройство, а
на следващо място от показанията на разпитания по делото свидетел - П. Ж.С., която лично е извършвала отчетите в процесния
имот през претендирания период, се установи, че за извършването на отчитането
през процесния период, винаги е бил осигуряван достъп от ответника или негов
представител. Показанията на разпитания свидетел са ясни, последователни,
безпротиворечиви и отразяват обстоятелства от значение за делото, които
свидетелят лично е възприел, поради което не възниква съмнение в тяхната
достоверност и съдът намира, че следва да ги кредитира. За периода 14.06.2013
г. – 18.09.2014 г. отчитането е ставало по електронен път чрез мобилно
устройство, поради което подпис на потребителя или негов представител не е
необходим, доколкото се установи, че достъп до имота е осъществен и отчета е
извършен именно по електронен път.
По делото са представени и приети фактури, издадени от
ищеца за периода 21.03.2013 г. – 24.01.2015 г., като от заключението на вещото
лице по изготвената и приета в хода на съдебното дирене пред първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и настоящият
съдебен състав напълно кредитира, се установява, че същите фактури са редовно
осчетоводени от ищеца в месеца на възникване на вземането по тях, че всички
фактури са отразени в дневниците за продажби в месеца на възникване на
вземането, че по същите няма извършени плащания от потребителя – ответник,
както и че общата дължима сумата по тях е в размер на 656,72 лева. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че
процесните фактури са отразени хронологично в счетоводството на дружеството в
месеца на тяхното издаване, поради което счетоводството на ищеца е водено
редовно.
Предвид всичко гореизложено се налага извод, че искът не
ищеца е доказан по основание.
По отношение на размера, за който следва да бъде уважен,
настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същото е отговорило ясно,
точно и пълно на поставените въпроси и не възниква съмнение в неговата правилност.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза общата дължима сума за
процесния период е в размер на 656,72 лева, до който размер и претенцията на
ищеца се явява основателна и доказана.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба оставена без уважение, като
неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която е поискала присъждането на такива до приключване на
делото пред настоящата съдебна инстанция и е представила доказателства за
тяхното извършване, а именно разноски в размер на 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие в производството пред
въззивната инстанция.
Предвид горното Б.Г.В., ЕГН ********** следва да бъде
осъден да заплати в полза на В.и к. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 300 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, II-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
245932 от 23.10.2017 г., постановено по гр.дело № 35945/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 24 с-в.
ОСЪЖДА Б.Г.В., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на В.и к. ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.