№ 15905
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110161169 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. И. Г. против
********************** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 128, т. 2 КТ, както следва:
1. за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед
№ ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
поради налагане на наказание „уволнение“;
2. възстановяване на предишната работа - „старши специалист“ в СлВП - София,
Регионална дирекция София, Г********************************;
3. за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението – от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г. , в размер на 6 660 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата молба в
съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането;
4. за заплащане на трудово възнаграждение за м. 09.2022 г. в размер на 1 640 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата молба в
съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането, което е удържано на ищцата от
работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, със заповед № ЧР01-909/14.09.2022 г.,
издадена във връзка със Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор с ответника за неопределено
време е назначена на длъжност „старши специалист“ в СлВП - София, Регионална
дирекция София, Г********************************, като е постъпила на работа.
Сочи, че на 14.09.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп.
Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която й е наложено на наказание
„уволнение“. Също така със заповед № ЧР-01-909/14.09.2022 г. на ищцата е удържано
от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното уволнение.
1
Ищцата оспорва така наложеното наказание „уволнение“ за това, че на
05.08.2022 г. е извършила подмяна на заявления за вписвания по чл. 47 от Правилника,
които заявления са: входирани от друг служител Мелина Великова във вх. регистър с
вх. № 50071 и № 50072; предадени са на съдебен деловодител на съдиите по
вписванията; поставен е върху тях печат за разпределение на съдия по вписванията;
преди да се докладват на съдията ищцата като „старши специалист“ ги е взела от
съдебния деловодител Д. Т. с мотив, че следва да се добавят документи и да се свържат
с невходирани заявления за същите имоти; след получаване на входираните заявления
ищцата ги е подменила с такива с различно съдържание, а старите скъсала и
изхвърлила в коша, като били намерени там. Ищцата оспорва тези факти, изложени в
заповедта за уволнение.
Сочи, че заповедта е немотивирана – не е посочено конкретно с какви действия и
бездействия ищцата е извършила нарушение; налице е неяснота какъв е редът на
входиране на заявления и в тази връзка заповедта е немотивирана; в нея не са посочени
и кои трудови задължения не са изпълнени или нарушени; не са обсъдени обясненията,
дадени от служителя – ищец. Излага, че не е съставен и действал дисциплинарен съвет.
По същество оспорва да е извършена подмяна на заявления. Сочи, че както е
посочено в обяснения та й/ДЗ вх. № 92-05-306/11.08.2022 г./, то тя е узнала, че са
входирани 4 бр. заявления, по две за един имот, но по грешка служителят на
регистратура е придал само два вх. номера. Поради това взела решение преди да се
докладват на съдията да приложи невходираното заявление за същия имот към
заявлението с дублирания номер, на което от своя страна да се сложи нов вх. номер.
Сочи, че заявлението с дублирания номер останало към преписката. Обосновава се, че
нарушението дори да се приеме, че е извършено, не е толкова тежко, че да обуславя
ней-тежкото дисциплинарно наказание. Оспорва да е действала умишлено или при
условията на небрежност.
Относно времето, в което е останала без работа поради уволнението – от
14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., уточнява с молба от 19.12.2022 г., че в периода
15.09.2022 г. – 21.11.2022 г. е работила по трудово правоотношение с „Естейт кредит“,
като получаваното месечно възнаграждение от този нов работодател е било в размер на
1600 лв., а БТВ за последния пълно отработен месец преди уволнението от АВ е за м.
08.2022 г. и е в размер на 1640 лв. БТВ за м. 08.2022 г. е изплатено /молба от 30.11.2022
г./. По този начин на осн. чл. 225, ал. 1 КТ претендира за периода 15.09.2022 г. –
21.11.2022 г. сумата от 100 лв. /разлика между двете възнаграждения/, а за периода
22.11.2022 г. - 14.03.2023 г. сумата от 6 560 лв. или общо 6 660 лв.
Също така със заповед № ЧР-01-909/14.09.2022 г. на ищцата е удържано от
работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното уволнение.
Поради незаконосъобразността на уволнението претендира връщането на тази сума от
1640 лв. / молба от 30.11.2022 г. и от 19.12.2022 г./.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор /22.01.2023 г.е
неделя, а отговорът е входиран в първия присъствен ден – понеделник, 23.01.2023 г. /.
Не спори ищцата да е била страна по трудов договор за неопределен срок на
длъжност „старши специалист“ в СлВП - София, Регионална дирекция София,
Г********************************, като е постъпила на работа.
Оспорва обаче исковете. Излага, че ищцата е била наета на длъжност „старши
специалист“ в СлВП - София, Регионална дирекция София,
2
Г********************************, като част от трудовите й задължения е било да
издава удостоверения и справки за вписвания, заличавания и отбелязвани в имотния
регистър. Не влизало в задълженията на ищцата да проверява надлежността и броя на
входираните заявления.
Поддържа следната фактическа обстановка относно дисциплинарното
нарушение. На 05.08.2022 г. на гише на регистратура № 40 в СлВП София бил на
работа служителят Мелина Великова, който входирал при четири подадени заявления
/два комплекта за четири имота, като два по два имотите са свързани/ две преписки
само с два вх. номера по грешка. Входящите номера са № 50071 и № 50072/05.08.2022
г. Ищцата, както сама сочела в обясненията, имала данни и информация за
входираните заявления, понеже били на познат, който я помолил да ги следи. Ищцата
установила грешката при входирането. По това време двете преписки с вх. номера са
№ 50071 и № 50072/05.08.2022 г. били вече предадени на съдебен деловодител на
съдиите по вписванията; бил е поставен върху тях печат за разпределение на съдия по
вписванията, но не са били докладвани на съдията. Ищцата като „старши специалист“
убедила съдебния деловодител Д. Т. да ги вземе с мотив, че следва да се добавят
документи и да се свържат с невходирани заявления за същите имоти. След получаване
на входираните заявления на ръка според ответника ищцата ги е подменила с такива с
различно съдържание, а старите скъсала и хвърлила в коша. Възстановени са скъсаните
заявления. Ответникът твърди, че съдебният деловодител Д. Т. е възприела скъсаните
заявления в коша и след това й били донесени заявления с вх. номера са № 50071 и №
50072/05.08.2022 г., но с различно съдържание от първоначалните. Били създадени
съответните докладни записки и сигнали и било наложено наказание „уволнение“.
Ответникът излага, че в заповедта са посочени относимите разпоредби – раздел
пети, т. 3,9 от Правилника за вътрешния трудов ред, чл. 38, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от
ПОРСВАВСВРС. Обосновава налагането на ней-тежкото дисциплинарно наказание с
това, че: ищцата е действала съзнателно, нарушила е основни трудови задължения,
застрашила е сигурността на документооборота, разстроила е дейността на съдиите и
служителите, влизала е в кабинета на съдиите и е взела документи след входиране и
поставен печат за разпределение, мотивира се с близки отношения със заявителя.
Поддържа, че е подменено съдържанието на първоначалните заявления, като същите
вх. номера са поставени на нови заявления с различно съдържание.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ сочи, че ответникът като работодател е
заплатил всички дължими обезщетения на ищцата и не отговаря за обезщетенията,
дължими от последващия й работодател.
Сочи, че правилно е удържал суми по чл. 221, ал. 2 КТ.
С молба с вх. № 144387 от 25.05.2023 г. ищецът заявява, че не поддържа
исковата си претенция по чл. 224, ал. 1 КТ.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното.
По исковете в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че: именно вследствие
на прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без
работа за сочения период; че в периода 22.11.2022 г. - 14.03.2023 г. не е работила по
трудово правоотношение; останалите си твърдения.
По исковете в тежест на ответника е разпределено да докаже: че уволнението е
законно - ищецът е извършил сочените в заповедта нарушения на трудовата
3
дисциплина; че е изискал обяснения от работника или го е изслушал или е налице
хипотеза, в която обясненията не са били изслушани/дадени по вина на
работника/служителя; наказанието на наложено в законоустановените срокове; че така
наложеното наказание отговоря на тежестта на допуснатото от ищеца нарушение;
останалите си твърдения и възражения.
По линията на насрещното доказване в тежест на ответника е разпределено да
докаже, че ищецът е работил в сочения период след прекратяване на трудовото
правоотношение.
С определение от 28.04.2023 г. за безспорно е отделено, че ищецът по силата на
трудов договор с ответника за неопределено време е назначена на длъжност „старши
специалист“ в СлВП - София, Регионална дирекция София,
Г********************************, като е постъпила на работа; че трудовото
правоотношение е прекратено именно с процесната заповед на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ – дисциплинарно уволнение - че на 14.09.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР – 02-
03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ , с която й
е наложено на наказание „уволнение“; че към момента на устните състезания е налице
трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не беше уволнен с
процесната заповед; че със заповед № ЧР-01-909/14.09.2022 г. на ищцата е удържано от
работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение от 1640 лв. за срока на предизвестието поради дисциплинарното
уволнение; че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълно отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението
/м. 08.2022 г./, е о т 1640 лв.; че в периода 15.09.2022 г. – 21.11.2022 г. ищцата е
работила по трудово правоотношение с „Естейт кредит“, като получаваното месечно
възнаграждение от този нов работодател е било в размер на 1 600 лв.
Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът е
била в трудово правоотношение с ответника за неопределено време и е била назначена
на длъжност „старши специалист“ в СлВП - София, Регионална дирекция София,
Г********************************, като е постъпила на работа.
С процесната Заповед № ЧР – 02- 03/14.09.2022 г., издадена на осн. чл. 188, т. 3
КТ, трудовото правоотношение по трудовия договор е прекратено поради налагане на
наказание “уволнение“. Заповедта е връчена на ищцата на 14.09.2022 г. лично срещу
подпис. Издадена е и втора заповед от същата дата, с която на ищцата на осн. чл. 221,
ал. 2 КТ е удържана сумата от 1 640 лв., което страните не оспорват.
Процесната заповед № ЧР – 02- 03/14.09.2022 г. е издадена от работодателя,
представляван от изп. директор. Спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина е извършено на 05.08.2022 г., а заповедта е
връчена на 14.09.2022 г.
Надлежно при спазване на изискванията по чл. 193 и сл. КТ от служителя са
искани обяснения. В поканата за даване на обяснения изх. № 92-05-306/09.08.2022 г.
подробно е описано твърдяното нарушение с дата и час на извършване. Упоменато е,
че според рабодотеля е извършена подмяна на зявяление на удостверение за вещни
тежести с първоначално придадени вх. Номера 50071 и 50072/05.08.2022 г. , като тези
заявление е намерено скъсано в коша; упоменато е, че ищецът е взел нерезолюираните
от съдия заявления от Д. Т. – деловодител на етажа на съдиите по вписванията.
Предоставеният с поканата срок съдът намира да е достатъчен и подходящ предвид
4
сочените нарушения. С докладна вх. № 9205306/11.08.2022 г. г. /л. 15/ служителят е дал
подробни обяснения, които са обсъдени в уволнителната заповед, т.е. са взети предвид
и оценени от работодателя.
Според чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
следва да е мотивирана, като се посочат нарушителят, нарушението и наказанието,
което са налага. Работодателят следва да обоснове и съразмерността на наложеното
наказание предвид извършеното нарушение. Неоснователни са твърденията на ищеца,
че заповедта не е мотивирана. В заповедта е упоменато, че според рабодотеля е
извършена подмяна на завяление на удостверение за вещни тежести с първоначално
придадени вх. Номера 50071 и 50072/05.08.2022 г., като заявления са намерени скъсани
в коша; упоменато е, че ищецът е взел нерезолюираните от съдия заявления от Д. Т. –
деловидел на етажа на съдиите по вписванията, с обяснението, че трябвало да се
добавят документи. Посочено е, че заявленията са взети с печат за разпределение, като
след това са открити скъсани в коша. Към вх. Номера били придадени други заявления
с различно съдържание. Посочени са относимите нормативни положения.
Така, в заповедта е обоснована фактическата обстановка, изложено е по какъв
начин с поведението си служителят е нарушил правилата на Правлиника за
въртрешния трудов ред и Правилника за организация на работата на службите по
вписванията, обсъдени са обясненията на служителя /който не оспорва сочените
факти/ и е обосновано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
От събраните доказателства се установява следното. Видно от възстановени
скъсани заявления за УВТ Номера 50071 и 50072/05.08.2022 г., то под вх. №
50072/05.08.2022 г. първоначално са заведени искания за УВТ относно паркомясто №
13 и ап. В2-4. Под. вх. № 50071/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ отонсно
поземлен имот. Видно от регистър на входящите номера на л. 53 и л. 54, то относно
двата така придадени вх. Номера двукратно са правени записи, т.е. първоначалният
запис относно входящите номера от сутринта на 05.08.2022 г. /около 10 чм./ е
променен ранния следобед към 13,50 часа. Видно е, че са променени записите. Също
така от заявления вх. № 50072/05.08.2022 г. е видно, че скъсаните заявления са с
различно съдържание относно ап. № 32-4. Ответникът е представил препис от всички
входирани заявления и издадените УВТ / л. 52- л. 56 и л. 177 – л. 184/. Установява се от
тях, че:
Под. вх. № 50071/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ относно поземлен имот в
с. Яна /л. 51 и л. 177/, като към него е била приложена дт от 60 лв. /л. 178/ с номер
на бордерото, завършващ на 421239;
Под. вх. № 50072/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ относно паркомясто №
13 и ап. № В2-4 /л. 52, л. 55 и л. 56, и л. 177/, като към него е била приложена
същата дт от 60 лв. /л. 179/ с номер на бордерото, завършващ на 421239. Тези
заявления са били скъсани и възстановени, видно от самите тях.
Под вх. № 50183/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ къща в с. Яна /л. 51 и л.
177/, като към него е била приложена дт от 90 лв. /л. 181/ с номер на бордерото,
завършващ на 22206;
Под вх. № 50184/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ за ап. № В2-4 /л. 181 /,
като към него е била приложена дт от 90 лв. /л. 181/ с номер на бордерото,
завършващ на 22206;
Под вх. № 50185/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ за нов имот – ап. 15 /л.
183 /, като към него е била приложена дт от 90 лв. /л. 181/ с номер на бордерото,
завършващ на 22206;
5
В самите си обяснения ищцата не спори, че е следяла подаването на заявления за
свои познати, като установила на процесната дата, че заявленията за УВТ са подадени
на гише № 40, като следвало дума за 4 на бр. заявления - един комплект от два броя за
дворно място и сграда и втори комплект от 2 броя за ап. и паркомясто; установила, че
са входирани погрешка само първите две заявления / от първия комплект относно
дворно място и сграда/; че е отишла при Д. Т. и разбрла, че преписките са вече
разпределени, с положен печат, при съдия по вписвания, но нерезгледани; че е убедила
Д. Т. да й даде заявленията; че приложила „невходираното заявление към
входираното“; заявленията са повторно входирани. Отрича да е късала заявления.
В първо с.з. ищцата твърди, че:
Е попитала съдията устно дали може да вземе заявленията;
Признава, че е скъсала входирано заявление /л. 143/.
Сочи, че след скъсвание на завленията е организирала нови такива за входиране,
на които са сложени същите вх. Номера, вече окомплектовано по комплекти;
От разпита на свидетелите се установява следното. Свид. Мелина Великова дава
показания, че е работила на регистратура на процесната дата. Било подадено
заявление с такса 60 лв. – т.е. за две заявления. След това ищцата дошла и й обяснила,
че заявленията са всъщност 4. Относно събитията на горния етаж при съдиите този
свидетел няма преки впечатления. След това при нея се върнала ищцата с вече
входираните заявления и допълнително с още две. „Изведнъж“ се появила втора такса
от 90 лв. Свидетелят е запомнил, че е дал два нови вх. номера без подробности. Сочи,
че не проблемно относно свързани имоти да се входират поотделно, непоредно
заявления за УВТ, но в този случай разпределящият съдия за деня съобразява и
разпределя заявленията, без значение от вх. номера, на един съдия, за да се дадат УВТ
за свързаните обекти. Ако съдията установи при произнасяне, че има невходирано
заявление, той го връща с указания.
Свид. Баева дава показания, че на процесната дата била в същия кабинет като
ищцата. Соче, че ищцата разбрала, че Мелина Великова е пропуснала да входира
заявление при подадени заявления по комплекти. Мелина Великова дала нов номер вх.
Номер. Дежурният съдия свързвал комплектите документи в едно след входиране, като
ориентир могло да бъде – таксата, скиците, подаване заедно. След разпределение на
случаен принцип от дежурен съдия, полагане на печат за това, заявленията се
изработват. Излага, че се изготвяни докладни записки при двойно входиране по грешка
по нейно знание.
Свид. Д. Т. дава показания, че на процесната дата била съдебен деловодител и
подпомагала съдиите. На процесната дата помагала за разпределението на случаен
принцип, като дежурният съдия ръководи процеса, следи за пропуски в регистъра,
произнася се по доклад от архив. Относно процесните преписки - качили се входирани
за разпределяне и се паднали всяка на различен съдия. Тогава ищцата отишла при свид.
и помолила да види заявленията „за да види нещо“. Заявленията били подредени на
маса, вече разпределени, с положени печати. Свидетелят позволил на ищцата да вземе
заявленията и те били при ищцата около час. След час свидетелят слязъл при ищцата и
тя му дала заявления със същите вх. Номера, но с разрично съдържание и без печати за
разпределение. Тогава ищцата й признала, че заявленията с печатите са скъсани и
свидетелят възприел скъсани заявления в коша при ищцата. Скъсани били входирани
6
заявления. Свидетелят не писал докладна, а взела скъсани заявления и отишла при
нейн ръководител и обяснила устно ситуацията.
Така, съдът намира за установено следното. На процесната дата 05.08.2022 г.
едно дружество имало намерение да входира множество заявления относно множество
имоти, за издаване на УВТ, като част от имотите са свързани. Ищцата била помолена
да следи входирането и движението по преписката. Тя установила, че:
Сутринта към 10 часа на процесната дата са входирани –
а/под. вх. № 50071/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ относно поземлен имот в с.
Яна /л. 51 и л. 177/, като към него е била приложена дт от 60 лв. /л. 178/ с номер на
бордерото, завършващ на 421239;
б/ под. вх. № 50072/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ относно паркомясто № 13 и
ап. № В2-4 /л. 52, л. 55 и л. 56, и л. 177/, като към него е била приложена същата дт от
60 лв. /л. 179/ с номер на бордерото, завършващ на 421239;
Заявленията са разпределени на двама разрични съдии, с положен печат от
свидетеля Д. Т.. Тогава ищцата взела заявленията – входирани, с печат, от
свидетеля и скъсала заявленията под. вх. № 50072/05.08.2022 г. за УВТ относно
паркомясто № 13 и ап. № В2-4. Заявление под. вх. № 50071/05.08.2022 г. не е
било късано.
В ранния следобед на процесната са входирани нови заявления, както следва:
а/ Под вх. № 50183/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ къща в с. Яна /л. 51 и л.
177/, като към него е била приложена дт от 90 лв. /л. 181/ с номер на бордерото,
завършващ на 22206. Това е напълно различен имот от вече изброените.
б/ Под вх. № 50184/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ за ап. № В2-4 /л. 181 /, като
към него е била приложена дт от 90 лв. /л. 181/ с номер на бордерото, завършващ на
22206, като това бордеро не е било приложено към първоначалната преписка. Това е
второ по ред заявление за ап. № В2-4 .
в/ Под вх. № 50185/05.08.2022 г. е заведено искане за УВТ за нов имот – ап. 15 /л. 183
/, като към него е била приложена дт от 90 лв. /л. 181/ с номер на бордерото,
завършващ на 22206. Това е напълно различен имот от вече изброените.
По този начин ищцата е извършила следните нарушения на трудовата дисциплина, а
именно:
Взела е след разпределение заявления под. вх. № 50072/05.08.2022 г. за УВТ
относно паркомясто № 13 и ап. № В2-4 – входирани, с печат, от свидетеля Т. и ги
е скъсала;
Подменила е съдържанието на скъсано заявление вх. № 50072/05.08.2022 г.
относно ап. № В2-4, като е организирала иначе надлежното входиране на
заявление вх. № 50184/05.08.2022 г. относно този имот с идентично съдържание.
Тези нарушения са посочени в заповедта. С поведението си ищцата е нарушила
разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Правилата за организация на работата, според които
след записване на акт във вх. Регистър актът не може да бъде връщан на молителя или
заменян с друг. Предвиден е ред за отстраняване на грешки- с констативен протокол
/л. 70/; на чл. 38, ал. 2 от същите правила, според който заявлението за УВТ се предава
на дежурния съдия за разпореждане; на чл. 3,9 от ПВТР 8л. 131/, според който
7
съставлява неизпълнение на задълженията на служителя допуснато нарушение на
разпоредбите на ПВТР и на Правилата за организация на работата.
Съдът намира, че ищцата е допуснала тежко нарушение на правилата за работа,
установени в Сл ВП. При грешка при подаване на заявленията, вместо да се даде
възможност да сработи предвиденият в правилата механизъм за разпределяне на
заявления за свързани имоти / а именно хронологично: да се забелележи при входиране
на заявленията по размера на таксата и скиците; да се забележи при разпределението;
да се отбележи от съдията по вписванията, който да разпореди входиране на
невходирано заявление/, то ищцата самоволно, без да попита ръководител и без зд
инциира създаване на констативен протокол, е взела входирано заявление, с положен
печат за разпределение, скъсала го е; след това е организирала иначе надлежно по
правилата повторно входиране на заявление, едното от които за същия имот като
скъсаното заявление.
В случая следва да се отбележи, макар и да не е пряко свързано с настоящото
уволнение, че:
При първоначалното входиране, както е обосновано по-горе, е била приложена
само една такса от 60 лв., а таксата от 90 лв. се появява впоследствие;
При разпределението е обърнато внимание за свързани имоти, като паркомясто №
13 и ап. № В2-4 са били под един вх. Номер;
Впоследствие са входирани заявления и за други имоти;
Предвид функциите, включени в длъжността на ищеца - „старши специалист“ в
СлВП - София, Регионална дирекция София, Г********************************, то
нарушението е тежко. Също така, при ответника – работодотел Сл ВП поредността на
вписванията и прилежността на водене на регистрите е с особено значение, понеже
поредността на вписванията има подчертано правно значение например относно:
поредност на сделки за проследяване на правоприемство; поредност на ипотеки; с УВТ
се удостоверява дали отнсно даден имот има тежест и какви, което е с особено
значение за гражданския оборот.
Исковете са неосонвателни. На ответника се дължат 300 лв юрк възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. И. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.
София, *************************** срещу ********************** искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл.
128, т. 2 КТ за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед №
ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради
налагане на наказание „уволнение“; за възстановяване на предишната работа - „старши
специалист“ в СлВП - София, Регионална дирекция София,
Г********************************; за изплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението – от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., в размер
на 6 660 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата
молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането; за заплащане на трудово
възнаграждение за м. 09.2022 г. в размер на 1 640 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от завеждане исковата молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на
8
вземането, което е удържано на ищцата от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ –
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, със
заповед № ЧР01-909/14.09.2022 г., издадена във връзка със Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022
г. на Изп. Директор на АВ.
ОСЪЖДА И. И. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*************************** да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на
**********************, сумата от 300 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9