РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Велико Търново, 08.01.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
Трети състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ
БАНЕВ
при участието на секретаря П. И., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 38 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от И.М.Г. ***, в която е посочено, че се
подава срещу обективирания в писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. отказ на
главния архитект на Община Велико Търново да издаде виза за проектиране –
допускане на изменение на ПУП за поземлен имот извън границите на
урбанизираните територии – ПИ № 00583.31.14 в землището на с. Арбанаси, общ.
Велико Търново. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на издадения отказ като постановен при в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗУТ. По същество излага доводи, че като собственик на
посочения имот, има право да получи исканата виза, която представлява извадка
от действащия ПУП и е само предпоставка за одобряване на изменението на плана.
Изтъква, че споразумителният протокол за изработване на общ устройствен план на
Община В. Търново, сключен между общината и дружеството – изпълнител, въвежда
ограничение единствено по отношение допускане одобряването на ПУП с цел промяна
на предназначението на поземлените имоти като процесния, каквото искане той не
е правил. Освен това прави твърдения за нищожност на Заповед № РД 221023/
19.06.2008 г. на кмета на Община Велико Търново, посочена като мотив за
издаването на обжалвания отказ, с мотиви, че не са налице законови основания за
издаването й. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган, за
издаване на виза за проектиране на ЧИ на ПУП за процесния имот. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощен по делото процесуален
представител. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Община Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като недопустима
поради липса на административен акт, засягащ правната сфера на жалбоподателя и
съответно липса на интерес от обжалването. По същество навежда доводи за
неоснователност на жалбата, тъй като отказът на Главния архитект на Община
Велико Търново е правилен и законосъобразен. С тези съображения моли жалбата
против отказа на главния архитект да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира
присъждането на разноски по делото.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На 13.07.2006 г. Общински съвет – В. Търново е приел Решение № 1018 за създаване на общ устройствен план на Община Велико Търново за територията на общината. След приключила процедура по възлагане по реда на ЗОП, за изпълнител на предварителния проект за ОУП е било избрано “Булплан” ООД, като между него и Община В. Търново е бил сключен договор от 21.11.2007 година. В тази връзка между страните по договора е бил подписан споразумителен протокол от 19.06.2008 г. относно съгласуването с дружеството-изпълнител на реализация на предвижданията на действащите планове, техните изменения или изготвянето на частични ПУП на територията на общината, а със Заповед № РД 22-1023/ 19.06.2008 г. на кмета на Община В. Търново е била въведена забрана върху допускането на изработването и одобряването на подробни устройствени планове с цел промяна на предназначението на земята на територията на общината. По делото не се съдържат данни въпросната заповед да е била оспорена по реда на АПК.
Със Заявление вх. № 94-ИИ-1784/ 22.10.2008 г. до кмета на Община Велико Търново, И.М.Г. ***, в качеството си на собственик на поземлен имот № 00583.31.14 по кадастралния план на с. Арбанаси, на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, е поискал изработване на подробен устройствен план с промяна на предназначението на земята за посочения поземлен имот, съгласно приложена към заявлението проектна документация. Към заявлението е приложен документ за собственост – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1716/ 25.09.2006 г. на нотариус в района на ВТРС, като проектът е придружен със становище на “Е.он България Мрежи” АД – гр. Варна, удостоверение от “Напоителни системи” ЕАД – гр. В. Търново и становище за съгласуване с РИОКОЗ – В. Търново. С писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г., подписано от кмета и от главния архитект на Община Велико Търново, заявителят е бил уведомен, че молбата му за издаване на виза не може да бъде удовлетворена, тъй като е налице установена със заповед на кмета на общината забрана върху допускането и одобряването на подробни устройствени планове с цел промяна предназначението на земята на територията на Община Велико Търново. Отказът е бил съобщен на И.Г. на дата 28.10.2008 г., обстоятелство, удостоверено от самия него, чрез отбелязване върху подаденото заявление /л. 7 от делото/, който е подал срещу него жалба, заведена с рег. индекс 94-ИИ-2095 от 19.12.2008 г. в деловодството на Община Велико Търново. От страна на ответника по жалбата по делото са представени и приети като доказателства документи, съдържащи се в административната преписка, завършила с издаването на писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г., включително копия на проектната документация, представена от заявителя. Допълнително са представени Решение № 1018, отразено в Протокол № 56/ 13.07.2006 г. от заседание на Общински съвет – В. Търново, Заповед № РД 22-1023/ 19.06.2008 г. на кмета на Община Велико Търново и споразумителен протокол от същата дата между общината и “Булплан” ООД, в качеството му на изпълнител на по договор за изготвяне на общ устройствен план на Община В. Търново.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана след преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация произтичаща от разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, срещу подлежащи на съдебен контрол административни актове. Неоснователни са възраженията на ответника по жалбата, че оспореният акт има само уведомителен характер. Действително, процедурата по подаденото от жалбоподателя заявление, съгласно разпоредбата чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, би следвало да приключи с нарочен акт – заповед за изработване на ПУП за процесния имот или отказ да бъде допуснато изработването на такъв. По делото обаче не се съдържат данни такава заповед да е била издавана, нито се правят твърдения в тази насока, т.е. налице е формална незавършеност на процедурата, от която ответникът поради неправомерното си поведение не може да черпи изгодни за себе си последици, изразяващи се в необжалваемост на властническите волеизявления на негови органи. Както бе посочено по-горе, писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. е подписано от кмета и от главния архитект на общината и в съдържанието на същото са материализирани изявления за отказ да бъде издадено разрешение за изработване на ПУП с промяна предназначението на земята за ПИ № 00583.31.14 в землището на с. Арбанаси и отказ за издаване на виза за проектиране за частично изменение на ПУП за същия поземлен имот. И двата отказа носят характеристиките на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, а и по този на чл. 21 от АПК, поради което законосъобразността им подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Както отказът за разрешаване изработването на ПУП – ПЗ, така и този за издаване на виза за проектиране засягат права и законни интереси на заявителя – собственик на имота – обект на искането, с оглед невъзможността да бъде реализирана последваща инвестиционна инициатива в него и определят правния му интерес от оспорването им. При безспорна установеност на обстоятелството, че в обжалваните административни актове не е указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде подадена жалба, оспорването се явява извършено преди изтичането на определения в закона преклузивен срок, в хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Макар в жалбата да се сочи, че същата е срещу отказа на главния архитект за издаване на виза за проектиране, съобразно изложените в нея доводи, съдът приема, че на практика се оспорва и извършеният от кмета на общината отказ да бъде издадено разрешение за изработване на ПУП с промяна предназначението на земята. Жалбата е подадена пред компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Изложените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на оспорването за разглеждане по същество.
След проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваният отказ за издаване на виза за проектиране е нищожен. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ въвежда като необходимо условие за произнасянето на главния архитект на общината за издаване на виза, предхождащо го искане за това, отправено от възложителя или упълномощено от него лице. Посочената норма не установява възможност в хипотези като процесната административният орган служебно да инициира производството по издаване на виза за проектиране. В Заявление вх. № 94-ИИ-1784/ 22.10.2008 г., по което е започнало производството по издаването на оспорените актове изрично е посочено, че се иска изработването на ПУП за промяна на предназначението на ПИ № 00583.31.14 “за обществено обслужващи дейности”. С това си съдържание заявлението определя производството относимо към разпоредбата на чл. 124, ал. 3, вр. с чл. 109, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, визираща издаването на разрешение за изработване на подробен устройствен план, което в случаи като разглеждания е правомощие на кмета на общината, при това без закона да допуска възможност за делегиране на това му правомощие. Този извод не се променя от представената към заявлението проектна документация, касаеща приемането на план за застрояване за процесния имот, в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, а не издаването на виза за проектиране. Действително, нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ предвижда издаването на виза за проектиране като задължително условие за извършването на строежи в имоти, намиращи се извън границите на урбанизираните територии но производството по издаването на същите е отделно и последващо това по чл. 124, ал. 3 от ЗУТ и очевидно не неговото иницииране е целял жалбоподателят с подаденото заявление именно до кмета на общината, а не до главния архитект. Съобразно горното, като се е произнесъл с оспорения изричен отказ по искане с каквото не е бил сезиран и при липса на законова възможност да инициира служебно производство по издаване на виза за проектиране в имота – собственост на жалбоподателя, главният архитект на община В. Търново е издал нищожен индивидуален административен акт. При наличие на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК, оспореният отказ на главния архитект на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. на Община В. Търново, следва да бъде обявен за нищожен с настоящото решение.
Обжалваният отказ на кмета на Община В. Търново,
обективиран в писмо изх.
№ 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г.,
подписано от него и от главния архитект на общината, е постановен от оправомощен орган и в рамките на неговата
материална компетентност, съобразно правомощията дадени му с
разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. На база
събраните по делото доказателства, съдът не констатира при постановяването му да
са били допуснати съществени процедурни нарушения, обуславящи неговата
незаконосъобразност.
Отказът е и материално законосъобразен, тъй като при постановяването му са съобразени изискванията на чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 60 от ЗУТ. Съгласно легалното определение на § 5, т. 6 от ПЗР на ЗУТ, “територия на населено място” е селищната територия, обхваната от границите му /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището. В случая няма спор, че ПИ № 00583.31.14 - предмет на оспорения отказ се намира в землището на с. Арбанаси, т.е. извън урбанизираната територия /населено място или селищно образувание/, като от приложената от оспорващият със заявлението скица № 392/ 18.08.2008 г. на СГКК – гр. В. Търново, се установява, че същият е с трайно предназначение пасище. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на кумулативно предвидените предпоставки - предвиждания на действащ общ устройствен план, ако такъв е изработен, и въз основа на действащ план за застрояване на поземлен имот или на група поземлени имоти или на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По делото на първо място няма данни към момента на постановяване на отказа и към този на приключване на устните състезания, да е бил изработен общ устройствен план за процесната територия, включващ застроителни и регулационни предвиждания и за имота, за който е поискано изработването и одобряването на ПЗ. Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП за имот, който е извън урегулирани територии. Това би било в противоречие с принципите на устройство на територията. Устройственото планиране на територията на страната се извършва чрез териториални устройствени схеми. След тях се изработват общи устройствени планове за територията на отделните общини, следват подробните устройствени планове за общини или части от тях и на последно място подробни устройствени планове за отделни имоти. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изработването на ПУП. Аргумент за задължителното наличие на общ устройствен план в хипотезата на чл. 59 ЗУТ се извлича и от разпоредбата на чл. 60 от същия закон, въвеждаща изискването разположението на строежите в случаите чл. 59 да се определя с оглед на бъдещо урегулиране. Логиката на закона е, че “бъдещото урегулиране” предпоставя наличието на общ устройствен план, тъй като съставна част на ОУП е техническата инфраструктура, елемент от която са визираните в чл. 60 ал. 1 от ЗУТ улици.
Освен това, по делото не са налице данни и че към момента
на подаване на заявлението за разрешение за изработване на ПУП – ПЗ,
предназначението на ПИ № 00583.31.14 в землището на
с. Арбанаси да е било променено съобразно изискванията на чл. 59 от ЗУТ.
В конкретната хипотеза, поради характера на земята
като земеделска, промяната на предназначението на същата в неземеделска не може
да се извърши с ПУП, включително с плана за застрояване на парцела, нито с „ПУП
за промяна на предназначението на земята”. Въпросната промяна, предвид площта
на имота може да се извърши само от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона
за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, с решение в този смисъл. Съгласно
посочената норма, промяната на предназначението на земеделските земи за
неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на
земята и целите на промяната от комисии към областните дирекции "Земеделие
и гори" - когато исканата площ е до 50 дка и земята е в землищата на
населените места на територията на съответната област, какъвто е и настоящият
случай за ПИ № 00583.31.14. По делото няма данни, а не се и твърди такава процедура по чл. 18 – чл.
24 от ЗОЗЗ да е била извършвана или дори започната, което представлява отделно
основание за законосъобразност на извършения от кмета на общината отказ за издаване
на разрешение за изработване на ПУП с промяна предназначението на земята.
Изложеното обуславя неоснователност на жалбата срещу съдържащия се в писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. на Община В. Търново, отказ на кмета на общината да издаде разрешение за изработване на ПУП – ПЗ за поземлен имот № 00583.31.14 по кадастралния план на с. Арбанаси, с промяна предназначението на земята по Заявление вх. № 94-ИИ-1784/ 22.10.2008 г. на И.М.Г..
С оглед частичното
уважаване на жалбата и направеното искане за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя съдът намира, че същото е
основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК
ответника да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 160
лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 150 лева заплатен хонорар по
делото за един адвокат /видно от представения договор за правна защита и
съдействие от дата 23.02.2009 г./ предвид изискванията на чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 213, ал. 1 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И:
Обявява за нищожен обективираният в писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. на Община В. Търново, откав на
главния архитект на Община Велико Търново да бъде издадена виза за проектиране на частичен ПУП с цел промяна предназначението на
земята за ПИ № 00583.31.14 в землището на с. Арбанаси, по Заявление вх. № 94-ИИ-1784/ 22.10.2008 г. до кмета на Община Велико Търново от И.М.Г. ***.
Отхвърля
жалбата срещу обективирания се в писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. на Община В.
Търново, отказ на кмета на общината да издаде разрешение за изработване
на ПУП – ПЗ за поземлен имот №
00583.31.14 по кадастралния план на с. Арбанаси, с промяна
предназначението на земята по Заявление вх. № 94-ИИ-1784/ 22.10.2008 г., подадена
от от И.М.Г. *** да заплати на И.М.Г. с ЕГН **********,*** Б, разноски по делото в размер на 160,00
/сто и шестдесет/ лева.
Решението, в частта му, с която
е обявен за нищожен отказът на главния архитект на Община Велико Търново да
бъде издадена виза за проектиране на частичен ПУП с цел промяна
предназначението на земята за ПИ № 00583.31.14 в землището на с. Арбанаси
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
В останалата му част решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: