Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 17 юни 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Стилиян
Грозев като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №194…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения
и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Русе против решение №144 от 04.02.2020 год. на Районен съд Русе, постановено по а.н.д №2031/2019г. по описа на съда. С
решението е отменено наказателно постановление (НП) № 18-001437 от 26.09.2019г., издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Русе,
с което на „Тим Билдинг Кънстракшън къмпани“ ООД, седалище гр. Русе, в
качеството на работодател, по реда на чл.414, ал.1 от КТ(Кодекс на труда) е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева,
за нарушение на чл.7 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е постановено при неправилно приложение
на материалния закон. Касаторът счита, че в конкретния случай нарушението е
безспорно установено и доказано и не са били налице основания за отмяна на
санкционния акт, още повече, за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като в КТ е
налице специална разпоредба-чл.415в, ал.1, която изключва приложението на
цитираната. В такъв смисъл произнасянето на въззивната инстанция било
неправилно.
Иска се отмяна на въззивното
решение и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я оспорва като
неоснователна и иска да бъде оставена без уважение.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за основателна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови своето решение, районният съд е установил от фактическа
страна следното:
На 17.09.2019г. била извършена проверка по документи за спазване
на трудовото законодателство от „Тим
Билдинг Кънстракшън къмпани“ ЕООД. Проверката се осъществила от длъжностни лица към Д “Инспекция по
труда“ Русе. Проверяващите установили, че дружеството,
в качеството си на работодател е командировало работника П.М. в чужбина, за
работа в обект в Германия. При преглед на трудовото досие на същия работник,
служителите на ДИТ констатирали, че липсвало допълнително
споразумение, сключено между работодателя „Тим Билдинг Кънстракшън къмпани“
ЕООД и П. М.
Всичко това е материализирано в съставения от извършилите проверка
инспектори към ДИТ протокол за извършена проверка изх. № ПР1928373/19.09.2019г.,
с който са дадени и предписания за отстраняване на установените нарушения на
трудовото законодателство.
Констатираното е дало основание и за съставянето на АУАН №
18-001437 от 19.09.2019г., а административното нарушение, за което е
повдиганото с него обвинение, е квалифицирано като такова по чл.7
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
С нормата на чл.7 от Наредбата, законодателят
е забранил „командироване или изпращане
на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или
трудов договор по чл. 3, ал. 1.“.
Въз основа на акта е издадено и оспореното
пред РРС наказателно постановление, с което АНО наложил на „Тим Билдинг
Кънстракшън къмпани“ ООД, в качеството му на работодател, на основание чл.414,
ал.1 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
При така установената фактическа обстановка, за да отмени атакуваното пред
него НП, Русенският районен съд е приел, че деянието съставлява типичен пример
за маловажен случай, без вредни последици за работника/служителя.
Обосновал приложението с оглед на всички факти и доказателства по
въззивното дело, а именно: доказателствата по делото сочели, че работникът е
бил уведомен за наличието на такова допълнително споразумение, макар и
неподписано от него. Това се установявало от приложеното по въззивното дело
споразумение за прекратяване на допълнителното споразумение от 03.04.2019г.,
считано от дата 09.05.2019г., а така също и от представената разписка за
получена сума от 26.03.2019г., която е изплатена именно във връзка предстоящо
командироване на работника за извършване на СМР в Германия и разписка за
получена сума от 14.05.2019г. От последната е видно, че на работника П.
Михайлов била изплатена сумата в размер на 2500 евро, свързана с командироването
му в чужбина. Тези документи са и подписани от работника. Не били налице и данни
за каквито и да било претенции на Михайлов във връзка с извършеното командироване
и липсвали доказателства по отношение на този работник да са последвали,
каквито и да било неблагоприятни последици и да са били нарушени негови права
по някакъв начин.
С такива мотиви приложил чл.28 от ЗАНН и отменил санкционния акт.
Административният съд, в лицето на съдията-докладчик не споделя мотивите,
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Налице е специална норма в КТ – чл.415в, ал.1 от КТ, уреждаща отговорността
при извършени маловажни нарушения в сферата на това законодателство, която игнорира
приложението на общата такава на чл. 28 от ЗАНН.
Независимо от това, с оглед на всички факти и обстоятелства, конкретният
случай може да се подведе под приложението на чл.9, ал.2 от НК. Обвинението за административно
нарушение представлява "наказателно обвинение" по смисъла на чл. 6, §
1 КЗПЧОС. В такъв смисъл са и мотивите на решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по
к. д. № 10/2011 г., обн. ДВ бр. 20/09.03.2012 г., където изрично е посочено, че
според Конституционния съд разпоредбите във връзка с административното
наказване представляват именно "наказателно обвинение". Разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща
към НК относно въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и
т.н.
Приложимостта на чл.9 ал.2 НК (изключване на наказуемостта, престъпния
характер на дадено деяние поради неговата малозначителност или явна
незначителност на обществената опасност като обективни белези) може да се
отнесе към всички обявени за наказуеми противоправни деяния, включително и по
административно-наказателни дела. Тази преценка се прави от съда.
И тъй като доказателствата, събрани пред РРС сочат именно на
малозначителност на деянието/за което въззивната инстанция е изложила подробни
мотиви, макар и позовавайки се на чл.28 от ЗАНН/, то проверявания съдебен акт,
като краен резултат е правилен и следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното, решението на РРС следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в сила решение №144 от 04.02.2020 год. на Районен съд Русе, постановено по а.н.д
№2031/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: