Решение по дело №3856/2020 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260211                                                           08.03.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 16 февруари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар К. Сл.

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 3856 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.А.А. против Наказателно постановление № 20-3292-000109/03.09.2020 г. на Началник Сектор в Четвърто Районно управление – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Претендира се отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.04.2020 г. около 11,40 ч. в Община Бургас, на главен път ІІ-79 Бургас – Средец в посока гр. Средец, в близост до асфалтова база «Щрабак», управлява мотоциклет без регистрационен номер, като при подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР от униформен полицай не спира на посоченото от него място, рязко увеличава скоростта и продължава движението си в посока гр. Средец, като е допълнително установен и издирен.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 488953/24.04.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал АУАН с възражение «Възразявам, не съм карал мотор и не съм бягал.»

От гласните доказателства при разпита на свидетелите И.И., К.П. и С.Т. – полицейски служители в 04-то Районно управление – Бургас, става ясно, че деецът и мотоциклетът не са установени при проверка по линия на КАТ. Св. П. изнася данни, че е разпознал моториста като лице по прякор „...” по видимата част от лицето му през слюдата на поставената каска, а св. Т. оприличил водача като „...” по физика и телосложение, докато той преминавал покрай него с 200 км/час. Според последния свидетел нарушението със сигурност е извършено следобед около 14,00 – 16,00 часа. Съответно полицейските служители са изготвили докладни записки, въз основа на които е съставеният АУАН.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.09.2020 г., а жалбата е депозирана по пощата на 15.09.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Видно от посочената в НП разпоредба на чл.175, ал.1 от ЗДвП, е предвиден общият принцип, че административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение се носи от водача на МПС, като в нормата на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е предвидено изключението от този принцип, а именно, че тази отговорност се носи от собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая извършителят не е установен надлежно от проверка по линия на КАТ, тъй като е избягал. Не е издирван и процесният мотоциклет /пистов, черен на цвят/ за установяване на собственик. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа доказателство наказаното лице да е собственик на процесния мотоциклет, поради което на това основание не би могъл да бъде адресат за ангажиране на отговорност. Същевременно липсва и декларация по смисъла на чл. 188 от ЗДвП от собственика на мотоциклета да е предоставял на наказаното лице МПС за управление, за да бъде санкциониран неустановеният по надлежен ред нарушител-водач. От друга страна, от материалите по делото не се установява по категоричен начин авторството на деянието, за да се приеме отговорно поведение от страна на жалбоподателя за нарушението по начина, посочен в АУАН и НП. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление се издава, само когато се установи по несъмнен начин самоличността на нарушителя. В случая се предполага съпричасност на Г.А.А., известен на двама полицейски служители с прякора „...”, които изнесоха данни за разпознаване на водача по част от лицето и по телосложение, но липсва база, въз основа на която да се приеме категорично, че жалбоподателят е управлявал МПС. Последните изводи на съда за доказателствена недостатъчност са относими и към посоченото в АУАН и наказателното постановление време на извършване на нарушението – 11,40 ч., което е различно от посоченото от свидетеля-очевидец С.Т., който заяви категорично, че е следобед около 14,00 ч. – 16,00 ч. Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във времето и пространството, следва да бъдат описани точно в АУАН и в наказателното постановление. Противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, за което /доколкото времето на извършване на деянието е обективен признак от състава на всяко едно нарушение/ в действителност не е същото. Разкритата неяснота /неустановеност/ досежно кога в действителност е реализирано нарушението се отразява върху правилността на обжалвания административен акт по съществото на спора.

С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление, с необосновано и недоказано фактическо съдържание, се явява неправилно и подлежи на отмяна.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в това производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3292-000109/03.09.2020 г. на Началник Сектор в Четвърто Районно управление – Бургас, с което на Г.А.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.                

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. ДОНЕВА

В.О.: К.СЛ.