Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА С.
и при участието на секретаря Анелия Груева като разгледа търговско
дело № 1472 по описа за 2020г., взе предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба на Р.А.Х., ЕГН ********** чрез адв.
А.В. - САК, с която е предявен положителен установителен
иск с правно основание по чл. 694, ал. 2 ТЗ срещу „Р.-И.“ АД /н/, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *******и синдика на „Р.-И.“ АД /н/
- Д.П.Ш., с адрес: ***2.
С исковата молба се
твърди, че ищецът Р.Х. има вземания към ответното дружество, които не са приети
в производството по несъстоятелност. Сочи, че същите произтичат от трудово
правоотношение с „Р.-И.“ АД /н/ и свързаните с прекратяването му обезщетения, в
общ размер на исковата претенция 13 645,22 лв.
Твърди, че била
назначена на длъжност „касиер-домакин“ при ответника, с месечно възнаграждение
в размер на 540,45 лв. След спиране на производството по несъстоятелност на
ответното дружество, на 08.08.2018г. била освободена
от длъжността на осн. чл. 328, ал.1, т.4 КТ със
Заповед № 2/08.08.2018г. на синдика на дружеството.
Поддържа, че не е получила дължимото й трудово възнаграждение за периода
01.09.2016г. до 07.08.2018г., както и свързаните с прекратяването на трудовото
правоотношение обезщетения, по чл. 220 КТ и по чл. 224 КТ, в общ размер на 13
645,22 лв.
Поддържа, че от 2016г.
липсват средства в производството по несъстоятелност, вкл. за покриване на
разрешени в производството разноски, поради което и нейните възнаграждения не
са платени. Последното изплатено й трудово възнаграждение е за месец август
2016г. Сочи, че не са били налице средства за изплащане на следващи
възнаграждения.
Излага, че с молба вх. №
128472/21.10.2019г. на СГС, поискала да й бъдат изплатени дължимите
възнаграждения и обезщетения в общ размер на 13 645,22 лв. Твърди, че претендираната сума представлява разноски в
несъстоятелността, с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ. Излага, че изплащането на всички нейни възнаграждения е
разрешавано от съда по несъстоятелността, ежемесечно.
Счита, че синдикът на
ответното „Р.-И.“ АД /Н/, неправилно е включил предявените от нея вземания под
№1 в Допълнителния списък на неприетите вземания на кредиторите на дружеството,
с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.7 ТЗ.
Сочи, че списъкът е
обявен в ТР на 01.06.2020г., като срещу него ищеца Р.Х. депозирала в срок
възражение с вх. № 50096/08.06.2020г. на СГС. С Определение № 3732/27.07.2020г.,
постановено по т.д. № 1457/2002г. на СГС, ТО VI-3 състав, обявено в ТР на
27.07.2020г., възражението й е оставено без уважение.
Излага, че дължимостта на възнагражденията й се установява от
разрешенията на съда по несъстоятелността за изплащането им.
Моли, да бъде признато
за установено, че „Р.-И.“ АД /н/, дължи на Р.А.Х. сумата 13 645,22 лв.,
представляваща общия размер на дължими възнаграждения като „касиер-домакин“ на
дружеството и обезщетения по чл. 220 КТ и по чл. 224 КТ, като вземането е с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ.
Претендира разноски.
Представя доказателства.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от синдика на ответното дружество, с който оспорва иска.
Твърди, че от особената синдическа сметка са отчетени многобройни тегления на каса,
извършени и от ищеца, за които липсват
разходно-оправдателни документи, в това число касова книга, за времето, в което
ищеца изпълнявал длъжността „касиер-домакин“, както и разрешение от съда по
несъстоятелността по чл. 660, ал.2 ТЗ. Конкретно сочи, че в периода 06.2018г. –
07.2018г. „касиер-домакинът“ е теглил суми от особената синдическа
сметка на дружеството без пълномощно, одобрено от съда по несъстоятелността,
при липса на представени разходно-оправдателни документи.
Поддържа, че за периода
01.01.2010г. – 22.08.2019г. изтеглената на каса сума
е в общ размер на 227 771,18 лв., за която не му е предоставен, вкл. от ищеца
/„касиер-домакин“/ разходно-оправдателен документ или счетоводни записвания за
разходването им. Сочи, че поради липсата на разходно-оправдателен документ към
месечните отчети и към него, не може да се установи дали сумите са изхарчени
целево. Излага, че ежемесечните отчети на синдика и разрешенията на съда по
несъстоятелността нямат качеството на
първичен счетоводен документ и описаното в тях не е доказателство за реалното
плащане на сумите.
Излага, че след
възобновяване на производството по несъстоятелност, на 07.08.2019г. ищецът е
върнал, в брой, в синдическата сметка сумата от 29 488,82 лв., която счита че е
била изтеглена преди това, отново в брой от ищеца, от внесените депозити от
страна на кандидат-купувачите. Счита, че не е налице разрешение на съда по
несъстоятелността да се харчат пари от задатъците на
кандидат-купувачите, тъй като е недопустимо депозитите да се харчат за разноски
в производството. Намира, че ищецът може да се е удовлетворил посредством
извършваните разпоредителни касови операции със суми, които надхвърлят
многократно претендираните вземания и за които операции липсва отчетност.
Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Представя доказателства.
Направено е доказателствено искане за приобщаване на
том 10 от делото по несъстоятелност - т.д. №1457/2002г. на СГС, VI-3 състав.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Р.-И.“ АД /н/, с който оспорва иска. Твърди, че претендираните
вземания са погасени чрез плащания на ищеца. Поддържа, че в периода 01.01.2010г. – 22.08.2019г. ищецът в качеството си на
„касиер-домакин“ и пълномощник на тогавашния синдик, извършил многобройни
тегления на каса от синдическата сметка, чиито размер
възлиза на общо 227 771,18 лв., като не представил разходно-оправдателни
документи и касова книга и без надлежен акт на съда по чл. 660, ал.2 ТЗ.
Счита, че с част от
изтеглените на каса суми, фактически са извършени плащанията предмет на
исковата претенция, респ. ищцата се е удовлетворила с тях.
Излага, че в резултат от
липсата на отчетност относно извършваните от ищеца разплащания в брой, в
периода, в който заемала длъжността
„касиер-домакин“, остава неясно каква част от изтеглените в брой значителни
суми от сметката на „Р.-И.“ АД /н/ са отишли за изплащане на одобрени от съда
задължения на дружеството, респ. за покриване на вземанията предмет на
настоящата претенция.
Оспорва размера на
претенцията. Сочи, че ищецът претендира възнагражденията в техния брутен
размер, без от тях да са приспаднати дължимите суми за осигуровки и данъци,
които са заплатени от страна на „Р.-И.“ АД /Н/.
Евентуално прави
възражение за прихващане с причинени вреди от ищеца в качеството му на
„касиер-домакин“ на „Р.-И.“ АД /Н/, с характер на липси за сумата от 13 645,22
лв., представляващи изтеглени от сметката на дружеството суми, без надлежни
разходно-оправдателни документи, които да установят размера на плащанията за
периода 01.01.2010г. – 22.08.2019г.
Моли за отхвърляне на
иска. Прави доказателствено искане за изслушване на ССчЕ, представя доказателство.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа
исковата молба и оспорва отговора на синдика и на ответника „Р.-И.“ АД /н/.
Твърди, че надлежно е изпълнявала задълженията си на „касиер-домакин“ по
трудовото правоотношение с ответника. Оспорва да липсват разходно-оправдателни
документи, като поддържа че документите се намират по делото за
несъстоятелност. В допълнение сочи, че в производството по несъстоятелност е
депозиран отчет по чл. 644, ал. 1 ТЗ от синдика, срещу които не са депозирани
възражения.
Счита, че относим по делото период е този, за който се претендират
неплатените възнаграждения и обезщетения – след 01.09.2016г. Към 31.07.2016г.
по особената банкова сметка ***а 50,54 лв., което наложило да бъдат привнесени
суми от кредитора „ФМЦ“ АД. Излага, че сумите са внасяни по различно време, а
общият им размер е 11 000 лв., като с парите са изплащани натрупаните в
производството разрешени разноски. Това се установявало от представената с
исковата молба счетоводна справка за приходи и разходи на „Р.-И.“ АД /Н/, за
периода от 01.08.2016г. до 19.08.2019г.
Оспорва да се е
разпореждала със средства от особената синдическа
сметка, без разрешение на съда. Твърди, че в качеството си на „касиер-домакин“ единствено е получавала суми в брой,
но никога не е нареждала извършване на плащания, в брой или по банков път. Поддържа, че за периода 23.07.2004г. – 19.08.2019г.,
всички нареждания от дружеството за плащания от сметката /по банков път и за
тегления на суми в брой/ са извършвани само от синдика.
Възразява срещу
допустимостта на искането на ответника „Р.-И.“ АД /Н/ за прихващане и
ангажиране на отговорността й по чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Прави доказателствено искане за допускане на допълнителни въпроси
по ССчЕ, по отношение на което същевременно поддържа
да е неотносимо. Представя доказателства.
С отговорите на
допълнителната искова молба, идентични по съдържание, ответниците оспорват ДИМ.
Поддържат депозираните отговори, въведените с тях възражения, доказателствени искания и евентуално заявеното прихващане.
По искане на ищеца по делото са изискани
намиращите се в третото лице – В.Р. разходо-оправдателни
документи, които са представени с молба от 20.12.2021г. и са приети от съда
като доказателства по делото.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приети са основно и допълнителни заключения на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено
следното:
С Решение от 13.02.2003 г. по т.д. № 1457/2002г.
на СГС, VІ–3 състав,
постановено по реда на чл.
625 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение „Р.-И.“
АД.
От служебно извършената проверка се установява, че с последващ акт от 08.08.2018
г.на СГС, VІ-3 с-в.
по т.д. 1457/2002г.,
производството по несъстоятелност е било спряно на
основание чл. 632 от ТЗ.
С решение от 02.08.2019г. на СГС,
VІ-3 състав по т.д.
1457/2002г., производството е възобновено на основание чл. 632, ал.2 от ТЗ.
От данните по делото се констатира, че при изрични указания на Апелативен
съд София, ТО, 3 състав, съгласно Определение № 1095/05.05.2020
г., постановено по т.д. 6239/2019 г., е
прието, че ищцата-Р.Х. е предявила процесните вземания
в производството по несъстоятелност с молба вх.№ на СГС -128472/21.10.2019 г.
Във
връзка с горното, синдикът на дружестото, като е
разгледал така предявеното вземане, е счел претенцията в общ размер на
13645,22 лева, представляваща незаплатени
възнаграждения, за неоснователна, поради което е включил същата в
изготвения по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686,
ал.1, т.3 от ТЗ Допълнителен Списък на предявени, но неприети вземания. Списъкът
е обявен по партида на търговеца в ТР
към АВ на 01.06.2020 г.
В законоустановения
срок по чл.
690 ТЗ, кредиторът
Р.А.Х. е възразила
срещу изготвения по реда на
чл. 686, ал.1, т.3 вр. чл. 688, ал.3 от ТЗ Списък, като е поискала всички конкретно предявявани претенции да бъдат приети
в производството по несъстоятелност с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.
Претенцията е разгледана в производство по реда на
чл. 690 и сл. от ТЗ.
С
Определение № 3732/27.07.2020г. по чл. 692 от
ТЗ на съда по несъстоятелността, възражението с вх.№ на СГС 50096/08.06.2020г. е оставено без уважение. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 27.07.2020г. и настоящия иск е предявен в срок (на 05.08.2020г.).
Видно от представения по делото
трудов договор от 01.07.2016г. ищцата Р.Х. е била назначена при ответното дружество
на длъжност касиер-домакин/л.254/. Посочената в договора заплата е в размер на
540,45 лева, като не е уточнено дали това е брутната, нетната или основната
заплата.
Видно от заключението на основната ССчЕ, след
справка в счетоводните регистри на Р.-И. АД /н/, вещото лице е установило, че
чистата сума за получаване за периода от
м. януари до м. юни 2016г. е по 536,57 лв. месечно, като считано от м. юли
2016г. е 540, 45 лв., предвид увеличението за прослужено време от 38% на 39%,
т.е. работната заплата от 540, 45 лв. е сумата за получаване след направените
отчисления. Същият извод се налага и от констатациите, съдържащи се в
допълнителното заключение по експертизата, според които справките във
ведомостите и в информационната система на НАП по отношение на Р.Х. сочат, че
осигурителният й доход е в размер на 692,93 лева, а след направените отчисления
чистата сума за получаване е 540,45 лева.
С представена по делото и неоспорена Заповед № 2 от 08.08.2018г. трудовото правоотношение е прекратено.
Ищцата е предявила вземанията си в общ размер на 13645,22 лева за трудови
възнаграждения и обезщетенията, предмет на исковата молба.
Съдът счита, че същите са с поредност на
удовлетворяване по точка 3 от чл. 722 от ТЗ, поради следните съображения:
въпреки, че по делото има данни, че ищцата е работела в ответното дружество и
преди 01.07.2016г., то вземанията, чието установяване се иска, се твърди да са
възникнали по трудов договор на посочената длъжност, сключен след откриването
на производството по несъстоятелността, като същият не е оспорен от страните по
делото. Посочените функции на служителя в представения трудов договор в най-общ
смисъл са да съхранява и опазва имуществото на дружеството. Поради изложените
причини следва да се приеме, че се касае за разноски по несъстоятелността.
Видно от приетите като доказателства отчети на синдика, по същите е
налице разрешения от съда по несъстоятелността да бъдат изплатени възнагражденията
на касиер-домакина. Според
допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 09.02.2022г. с определения
на съда по несъстоятелността са одобрени разходи за възнаграждения на
касиер-домакин за всички месеци през периода м. септември 2016г. - декември
2016г. за 2017г.- за месеците от януари 2017г. до октомври 2017г. За 2018г. са
одобрени възнаграждения за следните месеци – януари, февруари, април и юни
(липсват месеците март и май 2018г.) Съгласно приетото и
неоспорено заключение на вещото лице, начислените суми съгласно претенцията на
ищцата съответстват напълно на разходите, одобрени от съда по
несъстоятелността.
По делото са представени
доказателства,
че Р.Х. е теглила суми на каса от особената сметка на синдика (извлечение от
специалната банкова сметка, ***-разписки и др.), но твърдението на ответника,
че поради липсата на отчетност ищцата се е удовлетворила за дължимите й по
трудовия договор суми, не беше доказано.
Съдът е
разпределил в тежест на
ответниците е да установят извършените плащания, чието основание е
възнаграждение на „касиер-домакина“ Р.Х. и свързаните с прекратяването на
трудовото правоотношение обезщетения, но от приетите счетоводни експертизи и от
останалите доказателства по делото не може да се направи обоснован извод, че
претендираните възнаграждения и обезщетения по прекратен трудов договор са
изплатени на Р.Х..
Поради изложеното съдът намира за
установено, че ищцата има вземане в общ размер на 13645, 22 лева,
представляващо неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения във връзка с
прекратяване на договора -за неспазен срок за предизвестие и неползван платен годишен отпуск, с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.
С
оглед уважаване на исковата претенция, съдът следва да разгледа предявеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане на ответника.
Фактическият
състав на правото да се извърши прихващане включва съществуването на две
действителни вземания/задължения, вземанията да са насрещни, да имат за предмет пари или
еднородни или заместими вещи, вземането на страната,
която прихваща да е изискуемо и ликвидно.
Процесуалното право да се предяви
възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса.
Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника, обусловен
от твърдените с възражението за прихващане вземане и компенсационно право,
както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането до
размера на по-малкото занапред. Вземането, предявено с възражението за
прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Правният ефект на
съдебното прихващане настъпва с влизане
сила на съдебното решение.
За пълно доказване на така
направеното възражение за прихващане за причинени вреди от ищцата в качеството
й на касиер-домакин на „Р.-И.“ АД / в
несъстоятелност/ , с характер на липси за сумата от 13 645,22 лева,
представляващи изтеглени от сметката на дружеството суми, без надлежни разхоодоправдателни документи, които да установяват
плащанията за периода 01.01.2010 година-22.08.2019
година, чийто общ размер е 227 771,18 лева, следва да са налице следните
предпоставки: наличие на трудово правоотношение със служителя, чиято трудова
функция е свързана със събиране, разходване и отчитане на пари и
стоково-материални ценности, настъпване на липса и нейния размер в резултат на
дейността на отчетника, причинната връзка между неизпълнението на трудовите
задължения от отчетника и липсите.
За периода преди 01.07.2016г. –датата на
сключване на представения по делото трудов договор, не са ангажирани писмени
доказателства ищцата да е заемала материално – отговорна длъжност. Има данни,
че същата е била служител на дружеството далеч преди тази дата на длъжности хронометражист, организатор на труда и нормировчик
/л.14-16/, видно от представената част от трудова книжка, но основанието на
възражението за прихващане е за вреди във връзка със заеманата отчетническа
длъжност.
Съдът приема, че ищцата Р.Х. е имала качеството на
отчетник по чл.207, ал.1, т.2 КТ, съгласно представения трудов договор от
01.07.2016 година т.е да приема, съхранява и предава парични средства, и може
да отговаря за вреди от разходване на парични средства срещу неоформени
първични разходооправдателни документи-липси.
Според
основното заключение по ССЧЕ изтеглените от синдическата
сметка на „Р.-И.“ АД /н/ на каса от Р.Х. в периода 06.08.2014г.-22.08.2019г. са
в общ размер на 66 720 лева, а внесените от нея за същия период са
30 488,82 лева. Пак според същото заключение на вещото лице не са били
открити разходооправдателни документи за извършените
тегления на каса и не е била представена касова книга за заприходяването
им, съответно за разходването им.
От
описа на предадените документи от синдик Р. на синдик Ш. (л. 224) не се
установява такива документи да са били предадени. В допълнителното заключение
от 26.09.2022г. вещото лице е посочило, че за периода 01.01.2010г.-
22.08.2019г., според осчетоводяванията по сметка -501- Каса в лева, изтеглената
от банковата сметка на каса сума е в размер на 250 260 лв., в банката са
внесени в брой на каса 38 488,82 лева, а за разплащания в брой са останали
211 771,18 лева. В касата е имало наличност към 01.01.2010г.
в размер на 13 481,03 лева. Освен чрез тегления от синдическата
банкова сметка, ***стие в търг от кредитори,
привнесени разноски по несъстоятелността, продажба на тръжни книжа и плащания
от клиенти, всички общо в размер на 20 181,15лева. Т.е. вещото лице е
изчислило, че общата стойност на разпределените средства за плащания в брой на
каса, е в размер на 245 433,36 лева, като според прегледаните и проверени
от вещото лице на място в кантората на процесуалния представител на ищеца
оригинали от документи, за цялата сума има разходооправдателни
документи.
В
отговор на втора задача за изследване на фактурите и наличието на касов бон към
тях, вещото лице е посочило, че са осчетоводени първични счетоводни документи-
фактури, както и че към осчетоводените фактури има касови бонове. Допълнено е,
че плащането на работните заплати е на каса по ведомост и има РКО за всяко
лице.
В
заключение вещото лице е посочило, че за всеки разход, формиращ цялата сума по
каса (245 433,36 лева) има разходооправдателен
документ, като наличността на касата към 22.08.2019г. е нула лева. Към това
заключение е приложена Справка за движението на паричните средства за периода
от 01.01.2010г. до 07.08.2019г., от която е видно, че
последно на 07.08.2019г. наличността по касата (29 488,82 лева) е внесена
в брой на каса в банката по синдическата банкова
сметка. *** (л. 276) се установява, че тази операция е направена от ищцата Р.Х..
По
делото са приети нареждания-разписки до Общинска Банка АД, представени от ищцовата страна, от които е видно, че Р.Х. е получавала в
брой на каса пари от синдическата банкова сметка (***.
240-л.248), като в допълнителната искова молба се съдържа признание, че фактически
сумите в брой са получавани в банката от ищцата, но се посочва, че тя никога не
е извършвала плащания с тях, а това е правено само от синдика.
Въпреки изложеното, в допълнителното заключение от 26.09.2022г.,
неоспорено от страните по делото, вещото лице е посочило, че всеки разход от
касовата наличност има разходооправдателен документ,
като при тази констатация въпреки извода за лоша финансова дисциплина в
дружеството и ненадлежно изпълнение на задълженията от касиер-домакина Р.Х., възражението за
прихващане се явява недоказано. Липсата на редовни счетоводни записвания и писмени
доказателства, съставени по съответния ред, установен в Закона за счетоводство и
на извършена инвентаризация на разходите, направени от касиера и установяваща
при какви стокови наличности и парични средства и кога е установена вредата,
обосновават извод за недоказаност на претенцията.
По разноските:
С оглед крайния изход, сторените съдебно-деловодни следва да бъдат възложени
в тежест на ответника.
На основание чл. 694, ал. 7,
изречение последно ТЗ, дължимата държавна такса следва да се определи върху
¼ от цената на иска. В случая цената на иска е равна на 13 645,22
лева, съответно дължимата държавна такса е 136,45 лева, която e дължима от ответника и следва да бъде събрана от масата
на несъстоятелността.
Ответникът „Р.-И.“
АД /н/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 600 лева
за направени деловодни разноски за депозит за ССчЕ,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения иск с правно основание по чл. 694, ал. 2, ал.1 ТЗ, че ищцата Р.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, има вземане от „Р.-И.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Искър, ул. „******, в размер на 13 645,22 лева,
представляващо общия размер на дължимото
възнаграждение като „касиер-домакин“ на дружеството за периода 01.09.2016 година-07.08.2018 година и произтичащите от
прекратеното трудово правоотношение обезщетения по чл.220 КТ и чл.224 КТ, с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.
ОСЪЖДА „Р.-И.“ АД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
*******да заплати на Р.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 600 лева,
представляваща направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „Р.-И.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н *******да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в
размер на 136,45 лева, на основание
чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Решението е постановено при участието на
синдиците на „Р.-И.“ АД /н/ - Д.П.Ш., с адрес: ***2, както и Ц.В.М. с адрес: ***
.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: