Р
Е Ш Е
Н И Е
№198/11.11.2020 г.
гр. Ямбол, 11.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева., разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 159 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.Й.М. *** със
съдебен адрес ***, кантора 207, чрез адвокат А.Д. срещу решение № 2153-28-34/18.06.2020г.
на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което
е оставена без уважение жалбата му с вх.
№ 1012-28-69/18.03.2020г. против Разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020г. на
длъжностното лице, на което е възложено
ръководството РВ-3-28-00743035 /06.04.2020г.
на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.
2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017г. за отпускане
на ПОБ по чл. 54а от КСО от 30.10.2017г. до 29.08.2018г. в размер на 11.14лв
дневно.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован, явява
се лично и с адвокат Д., редовно упълномощена. Заявява, че оспореното решение следва да бъде отменено. Представя подробни писмени бележки,
в които излага съображенията си за това.
Ответната страна редовно призована, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. оспорва
претенцията с искане да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Навежда доводи, че атакуваното решение е издадено при спазване
на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Представя писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между ЕТ „И.-50-И.М.”***, представляван от управителя И.Д.М.
и жалбоподателя на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ е сключен трудов договор №
247/19.10.2017 г. по силата, на който Х.Й.М. е назначен на длъжност „метач“ във
фирмата на едноличния търговец с работно време 8 часа и основно месечно
възнаграждение 460 лева. Възникналото трудово правоотношение е прекратено със
Заповед № 248/30.10.2017 г., трудовия стаж е отразен в трудовата книжка на работника.
В Констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018
г. е посочено, че за въпросния договор е подадено уведомление по чл.62, ал.4 КТ
в ТД на НАП в законно определеният срок,
подадените от осигурителя данни по чл.5, ап.4, т.1 КСО за посоченото
лице съответстват на данните от разплащателните ведомости, а при подаването на
данните в Регистъра на осигурените лица са спазени сроковете определени с чл.3,
ал.1, т.1 от действалата към момента Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В протокола е отразено, че видно
от справка „Приходи фонд ДОО“ осигурителят е внесъл осигурителни вноски в
дължимия размер по параграфа на работниците за периода от м.06.2017 г. до
м.10.2017 г. в законно определените срокове, а за периодите от м.01.2017
г.-м.05.2017 г., м.11.2017 г.-м.12.2017 г. и м.01.2018 г.-м.07.2018 г.
осигурителните вноски по параграфа на работниците не са в дължимия размер.
Със Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. И.Д.М. в
качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И.М.“*** е поискала от ТП на НОИ-Ямбол
да й бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5,
ал.4 КСО за времето от 01.01.2017 г. до 27.03.2019 г.
за всички наети лица във фирмата, като с Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019
г. декларира, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на
работа и не са получавали възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в ТД на
НАП.
Въз основа на подадените заявление и обяснение от ТП
на НОИ-Ямбол на ЕТ „И.-50-И.М.“*** са
издадени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г., с които на
основание чл.108, ал.1, т.3 КСО се задължава осигурителя да заличи подадените
данни по чл.5, ал.4 КСО в ТД на НАП за лицата по приложения към предписанието
списък, в който фигурира и оспорващия.
В Протокол №ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г.,
съставен от служители на ТД на НАП-Бургас е посочено, че са предприели
необходимите действия по компетентност и на основание представените от
работодателя ЕТ „И.-50-И.М."
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ са заличили всички декларирани сключени
трудови договори с наетите от търговеца лица в информационния масив на НАП във
връзка с дадените от ТП на НОИ-Ямбол Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г.
Видно от Протокол №
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. изготвен от служители ТД на НАП-Бургас
на изпратени Искане за извършване на действия от други контролни органи №
П-02002819016346-032-001/06.03.2019 г.; № П-02002819016346-032-002/25.03.2019
г. за съдействие и за установяване осъществяване на реална трудова дейност
лицата, с които са сключени трудови договори с работодател ЕТ „И.-50-И.М."
за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. и към
момента, от Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол е получен отговор вх.№
ВхК-4361/16.05.2019 г. В същия е посочено, че при проверка обективирана
в Протокол за извършена проверка №1909001/10.05.2019 г. са установени 9 броя
нарушения на трудовото законодателство относно това, че като работодател ЕТ „И.-50-И.М." определил еднакъв срок
за предизвестия за двете страни при прекратяване на трудов договор; не е осигурил
провеждането на инструктаж за безопасност и здраве при работа на П.К.К.на длъжност „метач"; липса на служебни бележки в
досиетата на работниците за проведен инструктаж за безопасност и здраве при
работа; не е осигурил периодични измервания – най-малко веднъж в годината
качествените показатели на осветителни уредби и устройствата в обект счетоводен
офис гр. *, ул. „*** в качеството си на работодател не е осигурил обслужването
на работниците и служителите от Служба по трудова медицина; не е изпълнил
задължението си да издаде правилник за вътрешния трудов ред, с който да
определи правата и задълженията на работниците и служителите и да уреди
организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата
дейност; допуснала на 18.03.2019г. в 8,00ч. на работа на П.К.К.на длъжност „метач", преди да й предостави копие да
подаде уведомление по реда чл.62, ал. 3 от КТ, като за установените нарушения
са съставени 3 бр. АУАН.
В същия Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020
г. е отразено, че в писмени обяснения представляващата И.М. заяви че
„...Отглеждаме със съпруга ми крави, телета и овце в с.Изгрев — на 3 км от гр.*.
Затова назначавам работници да работят на съпруга ми: да почистват двора и
помещенията на фермата, да му помагат при приготвянето на храната и храненето
на животните, да участват в събирането на сено и правенето на бали от сено и
люцерна, в доенето на овцете и кравите, изкарват на паша
телетата и кравите ...", но от предоставените в хода на проверката
документи липсват документи, които да удостоверят, че фирма ЕТ „И.-50-И.М."
е извършвала услуги на Х. С.М.(съпруг на И.М.) и че назначените по трудов
договор лица са полагали трудова дейност.
Според посочения протокол на 20.03.2019 г. е извършена
проверка на обект за предоставяне на счетоводни и одиторски
услуги на ЕТ „И.-50-И.М." с адрес ***, при която е установено, че не са
открити на 20.03.2019 г. лицата по декларираните в НАП трудови договори не са в
обекта, като в момента на проверката в обекта е открита само представляващата
търговеца И.Д.М..
Със заявление № 282-00-256/06.11.2017 г. Х.Й.М. *** да
му се отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
като е декларирал, че трудовото му правоотношение с „И. 50“ е прекратено, на
основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, че към датата на прекратяване на правоотношението
не упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по
КСО или законодателството на друга държава; не е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО.
Декларира и че към датата на подаване на заявлението има регистрация като
безработно лице в Агенцията по заетостта от 03.11.2017г.; не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане сред
прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и
не получава парично обезщетение за безработица.
С разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54 ж, ал.1 КСО и във връзка с
чл.54а, ал.1 КСО и чл.54б, ал.1 от КСО и чл.54в, ал.1 КСО на Х.Й.М. е отпуснато
ПОБ, считано от 30.10.2017 г. до 29.08.2018 г. в размер на 11.14 лева дневно.
С разпореждане № 282-00-256-2/19.04.2018 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно
производството по изплащане на ПОБ на Х.Й.М., считано от 01.04.2018 г. с
мотиви: „До приключване на проверка по разходите на ДОО“.
С разпореждане № 282-00-256-3/26.09.2018 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.55 АПК е възобновено
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Х.Й.М. с
мотиви: „Приключила проверка по разходите на ДОО с констативен протокол №
КП-5-28-00455693/05.09.2018 г.
С разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 от КСО е
отменено разпореждане № 282-00-256-3/10.11.2017 г. за отпускане на ПОБ на Х.Й.М.
по чл.54а КСО от 30.10.2017 г. до 29.08.2018 г. в размер на 11.14 лева дневно.
С разпореждане № 282-00-256-5/06.03.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл.54 ж, ал.1 КСО във връзка с
чл.10 КСО е отказано отпускане на ПОБ на Х.Й.М. по чл. 54а КСО.
С Решение № 2153-28-34/18.06.2020 г. Директора на ТП
на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на Х.Й.М. с вх.№ 1012-28-69/18.03.2020 г. против разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във
връзка с чл.10 от КСО на Х.Й.М. е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО.
Решението е връчено на адресата на 22.06.2020 г. с
известие за доставяне.
В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, дадени в проведеното на 28.08.2020 г.
открито съдебно заседание по делото, Х.М. заявява, че познава И., не помни дали
е подписвал трудов договор. Нямал
екземпляр от договор. Офисът й бил в гр. *, до пощата, като посочи, че е
изпратен от Бюрото по труда през октомври 2017 г. при М., но не представя
доказателства за това. Сочи, че е работил по малко от две седмици, на длъжност
„Метач“, но не знае с какво се занимава нейната фирма. Взела е трудовата му книжка,
не е присъствал при оформянето й. Посочи, че
е работил на 8 часов работен ден като „метач“ при животни, във ферма в *,
която не помни.
При разпита на И.М.,
като представител на ЕТ“ И.-50-И.М.“, в
проведеното по делото на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание сочи, че фирмата й е
регистрирана от 2000 г. и започва да работи с предмет ксерокопиране,
счетоводни операции, недвижими имоти. Офисът на фирмата се намирал в гр.*, ул.***.
Х.М. дошъл при нея през септември 2017 г., накрая, и търсил работа. Казал му
някой, че ако бъде назначен в някоя фирма ще получи борса според трудовия стаж.
И.М., в качеството си на ЕТ го назначила с временен трудов договор, за 8 работни
дни. Регистрирала трудовия договор в
НАП, както и заповедта за освобождаване, като сочи, че го е назначила, за да
има право на борса. Заяви, че е работил при нея в офиса като метач. Нямало
други работници в офиса. Оспорващия не помни
да е сключвал трудов договор, нямал екземпляр от такъв.
Съдът предяви на И.М. обяснението от 29.03.2019
г. и заявлението от 27.03.2019г., дадени
пред органите на териториалното поделение /стр. 71 е 72 от делото/, които са част от преписката, но в противоречие
с разпита й пред съда. Видно от
Обяснение от 29.03.2019 г., И.Д.М. като управител на ЕТ „И.-50-И.М.“ е
заявила, че лицата 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа, не са
получавали трудово възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в НАП, и има
едни изключения в които Х.М. не попада. На въпрос от съда, към свидетеля дали това обяснение е писано от
нея и дали подписа е положен от нея, посочи, че това е неин почерк и подпис,
дала е обяснения пред Инспекцията по труда, след проверка във фирмата й. И.М.
заяви, че тя е подписала заявленията, както и потвърди заявеното пред
контролните органи. Изрично е заявила, че лицата назначени на работа през 2017
и 2018г. не са постъпвали на работа, с изключение на три лица,
сред които не е Х.М.. В тази насока е и искането й да й бъдат издадени
задължителни предписания за заличаване на данните по чл.
5 ал. 4от КСО за времето от 01.01.2017г. до март
2019г.
Съдът предяви на свидетелката заявление от 27.03.2019
г., с което тя заявява лично желание да бъдат издадени задължителни предписания
и да бъдат заличени данните по чл.5, ал.4 от КСО за всички наети лица, като на
въпрос към свидетеля дали това заявление е писано от нея и дали подписа на
същото е положен от нея, отговорът беше
положителен.
Видно от представения трудов договор № 247 от
19.10.2017г., Х.М. е назначен във фирмата на ЕТ“И.-50-И.М.“ на длъжност „метач“
със срок-до извършване на определена работа, на 8 часов работен ден. В договора
като място на работа е посочено само името на фирмата- ЕТ“И.-50-И.М.“. В
съдебно заседание И.М. посочи, че М. извършвал работата при нея, в офиса в гр. *.
А Х.М. посочи, че е работил като „метач“ в животновъдството, не помни в коя
ферма. От друга страна, М. заяви, че фирмата й се е занимавала с ксерокопиране и счетоводство. Представената по делото
заповед за прекратяване на договора е от 30.10.2017г., като в нея е посочено
място на работа-офис, *, ул.“***.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет
на оспорване пред Административен съд Ямбол е решение № 2153-28-34/18.06.2020г. на Директора
на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
1012-28-69/18.03.2020г. против Разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020г. на
длъжностното лице, на което е възложено
ръководството РВ-3-28-00743035
/06.04.2020г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено
осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн.
чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017г.
за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 30.10.2017г. до 29.08.2018г. в размер
на 11.14лв дневно.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол
е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, законосъобразно е с оглед чл. 146 от АПК.
За да се мотивира решаващият орган посочва „в случая
безспорно се установява, че между ЕТ „И.-50-И.М.” и жалбоподателя е сключен
трудов договор №247/19.10.2017 г. Депозираното от собственика на едноличния
търговец заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. налага извода, че предметът
на трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило
трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. След като реално не е
осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в
кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване
на правото на парично обезщетение за безработица.“.
Направения от административния орган извод, че
оспорващия реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор не се оспори от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. На първо място видно от
представения трудов договор, по който оспорващия е работил 8 дни, не е посочено конкретно място на работа-
единствено е попълнено името на фирмата, чието седалище е гр. * ул. ***, която
фирма се занимава само със счетоводство
и ксерокс услуги. В този смисъл следва да се има предвид и противоречието
при изслушването на оспорващия, който заяви, че е работил в животновъдството-чистил
в някаква ферма, не помни коя, а от друга страна И.М., в качеството си на ЕТ“И.-50-И.М.“
заяви, че е бил назначен на длъжност „метач“ за работа в офиса й в гр. *, т.е.
по същество място на работа не е уговорено. Следователно отново доказателства
за фактическото полагане на труд не са представени пред съда, поради което не е
доказано това обстоятелство. Не са оборени фактическите констатации на адм. орган, а оттам и изложените правни изводи.
Следователно няма как предмет на дейност на фирмата да
е счетоводство и ксерокс услуги и да назначава на работа хора като метачи в
животновъдни ферми. Съгласно протокол №№ ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020г.
на НАП, Ямбол са заличени всички декларирани трудови договори с наетите от
търговеца лица и в информационния масив на НАП. А съгласно протокол
ПО-02002819120263-073-001 от 25.03.2020г. на НАП, Ямбол е установено, че за периода
01.01.2017г.-30.09.2018г. има декларирани 100 броя
трудови договори, като лицата са назначен и на длъжност „метач“. В писмените
обяснения на собственика на търговеца е заявено, че лицата са назначени да
подпомагат съпруга на М., който бил земеделски стопанин. От представените по делото
документи липсват такива, които да доказват че ЕТ“И.М.“ е извършвала услуги на
земеделския стопанин Х. М. и че назначените лица са полагали труд. Всички
събрани по делото доказателства, установяват, че са налице данни за
неупражняване на трудова дейност от оспорващия при ЕТ“И.М.“ и за невъзникнало
основание за осигуряване при този осигурител. Това е достатъчно основание да възникне
правомощие на ръководителя за безработица да отмени влязлото в сила
разпореждане.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
С оглед конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила с оглед определението за осигурено
лице в КСО.
Легално определение на понятието
„осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3
от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски,
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на
цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност
между трудовото, респективно – служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относимите към спорните периоди редакции задължава
осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция
за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Следва да се има предвид писмените доказателства,
налични към момента на издаване на оспорения акт. Всички описани констатации, извършени действия и
дадени обяснения сочат, че лицата
назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са получавали
възнаграждение от И.Д.М. в качеството си
на управител на ЕТ „И.-50-И.М.“***. В този смисъл са заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и обяснение
вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г., в което изрично е посочено, че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са
постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение.
При това положение изводът на
административния орган, че трудова дейност по
силата на представения трудов договор не е осъществяван от страна на М.
е напълно обоснован.
Самия М. се
позовава на трудово правоотношение, но реално полагане на труд не се доказа в
настоящото производство.
Към делото е приложен Трудов договор №
247 от 19.10.2017г. сключен между оспорващия и ЕТ по силата на който същия е назначен на длъжността „метач“. Място на
работа е посочено само ЕТ“И.-50-И.М.“, но Х.М. посочи, че е бил метач в
животновъдството във ферма, чието име не помни. В този смисъл остана голословно
твърдението на И.М. в съдебно заседание, че М. е бил „метач“ в офиса й. Още
повече, че последната потвърди, че е заявила със Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение вх.№
4005-28-31#1/29.03.2019 г., че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са
постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение. А трудовия договор на М.
е от месец октомври 2017г. Липсват каквито и да било доказателства, че М. изобщо е започнал да
осъществява тези трудови функции.
След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.
е. оспорващата не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице
една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на
правото на парично обезщетение за общо заболяване.
В хода на административното
производство са събрани и коментирани относимите към
случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна и за правилното решаване на спора. Обжалваното разпореждане се основава
на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в
съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби. Решението с което е отхвърлена жалбата на оспорващия също е
обоснован административен акт.
В заключение, по никакъв начин оспорващият
не обори установената фактическа обстановка от адм.
орган. С оглед изложеното съдът намира,
че оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, четвърти състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Й.М. срещу решение
№ 2153-28-34/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-69/18.03.2020г. против
Разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството РВ-3-28-00743035 /06.04.2020г. на ръководителя
по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ
гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО
е отменено разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017г. за отпускане на ПОБ по чл.
54а от КСО от 30.10.2017г. до 29.08.2018г. в размер на 11.14лв дневно.
ОСЪЖДА Х.Й.М. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно с оглед разпоредбата на чл. 117 ал. 1 т. 2,
буква“б.“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/ не се чете