РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. гр.Мадан, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100255 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ю. С. против ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ" ГР. М., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ да
бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № .../02.06.2023г. на Директора на ответното
училище, да бъде възстановен ищецът на заемната от него длъжност преди уволнението,
както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което
бил в отпуск по болест в периода 05.06.2023г. до 05.07.2023г. в размер на 1415лв.,ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за оставане без работа в размер на 11152,05 лева (след допуснато изменение на
иска в о.с.з.), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор № **г. на основание чл.70,ал. 1 от
КТ във вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ ищецът бил назначен на длъжност "учител"
общообразователен предмет в прогимназиален етап - български език за неопределен срок
със срок на изпитване 6 месеца на пълно работно време от 8 часа дневно, при 45 часова
работна седмица, с основно трудово възнаграждение 1 415 лв. При сключване на трудовия
договор представил трудовата си книжка, която след оформянето й била върната на ищеца,
който я бил оставил на бюрото му в учителската стая. В определения му изпитателен срок от
6 месеца показал отлични резултати и трудовия му договор продължил действието си. През
цялата учебна година освен, че водил занятията на учениците, водил кръжок клуб
„Родолюбие“, провеждал консултации с учениците и ги подготвял за олимпиади, конкурси и
състезания, на които показвали много добри резултати. Със заповед № **/02.06.2023г. на
Директора на ответното училище трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ ,считано от 05.06.2023г. Счита, че прекратяването на
трудовото му правоотношение било незаконно по следните съображения: На 01.06.2023г.
след приключване на часовете пред учителската стая го чакали двама полицаи, които му
казали, че има сигнал срещу него и трябвало да отиде в полицията. При влизането му в
полицията те му казали да остави на една маса всички негови вещи, като покъсно оформили
протокол за обиск на лице и протокол за доброволно предаване, като му казали и че бил
задържан за блудство. Ищецът бил шокиран от казано. Ищецът бил отведен в една стая,
1
след което дошъл медицински екип да установи дали здравословното му състояние
позволява задържането му. Около 4 часа след задържането му бил отведен в друга стая,
подложили го на разпит и проверили телефонът му за чат с ученици. След това му казали, че
в 19.00 ч. в същия ден щели да го освободят. След 30 минути обаче му съобщили, че няма да
бъде освободен. Прекарал нощта в полицията, не успял да изпие нито вечерните, нито
сутрешните си хапчета, които употребявал непрекъснато поради високия му холестерол и
заболяването му – диабет. Ищецът бил изключително разстроен и не можел да мисли трезво.
На следващия ден в 11.30 часа го освободили, но го предупредили да отиде на разпит в
14.00 часа отново. След като бил освободен ищецът се чул по телефона с директорката на
училището и отишъл при нея в директорския кабинет, където нямало камери. Директорката
на ответното училище го попитала „Какво ще правим Р.? Постоянно ми звънят от
Общината, от РУО. Най-добрият вариант е да подадеш молба за напускане. Тук съм
подготвила един лист с писмени обяснения, най- добре е да не ги четеш“. Ищецът видял
листа, на който имало напечатан текст, принтиран от компютър, но не успял да прочете
какво пише в него. Директорката на ответното училище прибрала листа и му предоставила
две готови бланки на заявления. Едното било заявление за отпуск за 2-ри юни, а второто
било за подаване на молба за напускане. Текстът бил написан под диктовката на
директорката. След като предал заявленията, директорката на ответното училище му казала,
да си тръгва и в понеделник на обяд на 05.06.2023 г. да отиде в училище да оправи
документите. Подадените заявления подписал не по собствена воля, а под натиск, под
диктовката на директорката, без да може да прецени какви ще са последиците от това, тъй
като всичко се случило много бързо, бил силно разстроен от случилото се и не бил пил
хапчета за диабет и холестерол и не можел трезво да преценява и обмисля действията си.
Двете заявления не били подписани с обичайния му дълъг подпис, а със съкратен, с какъвто
се подписвал, когато бил напрегнат и много бързал. След това отишъл отново в полицията
за насрочения му разпит. Вкъщи се прибрал около 16.30 часа и първото нещо, което
направил било да изпие хапчетата си за диабет и холестерол. Когато се събудил на
следващия ден осъзнал, че бил подписал молба за напускане на работата си, каквото
желание никога не бил имал, а нямал и към момента на подписване на заявлението. Поради
посоченото още рано сутринта на 05.06.2023т. отишъл в училище с готово заявление, че
оттегля молбата си за прекратяване на трудовия му договор. Директорката на ответното
училище му казала, че била длъжна да входира заявлението му, с което оттегля молбата си
за прекратяване на трудовия договор, но го чакала с готова заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Отказал да подпише посочената заповед. Поискал от
директорката на ответното училище входящите номера от подадените от него молби. Не му
била предадена трудовата книжка. На 06.07.2023г. поискал от директорката да му изпрати
трудовата му книжка и тя му казала, че я били намерили между вещите му в бюрото и било
оформена, но нямало да му я изпрати. Ищецът твърди, че след случилото се на 05.06.2023г.
в училището започнало да му се вие свят, имал чувство, че се задушава, получил паник
атака, поради което по спешност се отправил към болницата в Смолян при невролог, който
констатирал състоянието му, предписал му съответното лечение и с Болничен лист № Е **
му дал 10 дни домашен отпуск по болест за времето от 05.06.2023г. до 14.06.2023г. На
15.06.2023г. бил приет за лечение в Неврологично отделение на МБАЛ Смолян, като му
била поставена диагноза „Световъртеж от централен произход , разстройства в равновеа ето
от периферен и централен тип“. Бил изписан на 20.06.2023 г., като с медицински протокол
ЛКК № ** му бил издаден болничен лист за времето от 15.06.2023 г. до 25.06.2023 г. На
26.06.2023г се явил на контролен преглед, при който бил установен УМЕРЕН
ДИСКООРДИНАЦИОНЕН СИНДРОМ и бил изпратен на Медицинска комисия при МБАЛ
Смолян, от която му бил издаден болничен лист № Е ** за отпуск по болест за времето от
26.06.2023г. до 05.07.2023г. За времето, в което бил в отпуск по болест не бил получил
полагаемото му се обезщетение. На 06.06.2023г. от ответното училище му било изпратено
писмо изх. № 70, с което по повод подаденото от него заявление от 05.06.2023г. за оттегляне
заявлението за прекратяване на трудовия му договор бил уведомен, че със заповед №
281/02.06.2023г. трудовият му договор е прекратен, считано от 05.06.2023г.,която заповед му
била изпратена. Със същото писмо му било поискано да представи трудовата книжка за
оформяне, но тя била в бюрото му в училище, като той бил в отпуск по болест. След
получаването на соченото писмо на 12.06.2023г. по електронната поща подал заявление
2
ответното училище да му предоставени сканирани посочените по- горе заявление за
ползване на служебен отпуск и за прекратяване на трудовото му правоотношение, за да
може да оспори като незаконосъобразно прекратяването на трудовото му правоотношение.
Исканите от него заявления му били изпратени едва с писмо от 22.06.2023г. Поради
незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение търпял имуществени
вреди/пропуснати ползи/, изразяващи се в полагащото му, но не получено брутно трудово
възнаграждение, за което желаел да получи обезщетение на основание чл.225,ал.1 от КТ, а
именно за шестте месеца, следващи незаконното му уволнение/алтернативно за част от тях,
които ще изтекат до момента на постановяване на съдебното решение/,както и от
неизплатеното му обезщетение за времето, в което бил в отпуск по болест. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК е постъпила молба вх. № 1981/21.09.2023 г. от
пълномощника на ответното училище адв. Д. К., с която оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че у ищеца е било налице съгласие да прекрати договора си,
неопорочено по какъвто и да е начин.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от Кодекса на труда.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е работил при ответника на длъжност „учител общообразователен предмет“, въз
основа на Трудов договор № ** г., който трудов договор бил сключен за неопределен срок,
със срок за изпитване – 6 месеца, при основно трудово възнаграждение 1410 лева, както и че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с оспорената заповед.
Представен е протокол за обиск на лице от 01.06.2023 г., съставен от полицейски
служител при РУ Мадан, което процесуално-следствено действие е извършено спрямо
ищеца, както и протокол за доброволно предаване от 01.06.2023 г., за вещи предадени от
ищеца.
Като доказателство е прието заявление от 02.06.2023г. от ищеца до директора
ответното училище, съгласно което ищецът моли да му бъде прекратен трудовия договор,
считано от ден понеделник - 05.06.2023 г. Върху заявлението е отбелязана ръкописна
резолюция „Да, съгласно чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, считано от 05.06.2023 г.“ Представено е
заявление от ищеца от 02.06.2023 г., с което моли му бъде разрешено да ползва платен
годишен отпуск в размер на 1 работен ден за 02.06.2023г. Като доказателство по делото е
прието заявление от ищеца от 05.06.2023г. до директора на ответното училище, с което
същият оттегля молбата си за прекратяване на трудовия му договор от 02.06.2023 г.
Представен е отговор от директора на ответното училище от 06.06.2023г., с което уведомява
ищеца, че със заповед от 05.06.2023 г. трудовият му договор е прекратен. Като
доказателство по делото е приета и заповед № **/02.06.2023 г. на директора на ответното
училище, съгласно която на осн. чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 05.06.2023г.. От ищцовата страна са представени
медицински документи, удостоверяващи здравословното му състояние, а именно:
Амбулаторен лист от 14.06.2022 г. издаден от д-р М. Х., с който на ищеца е поставена
основна диагноза – неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, Амбулаторен лист
от 05.06.2023 г., издаден от д-р Е. С., видно от който на ищеца е поставена диагноза –
световъртеж от централен произход, 2бр. рецепти от 05.06.2023 г. и от 26.06.2023г.,
болничен лист за периода от 05.06.2023г. до 14.06.2023г., Епикриза от неврологично
отделение на МБАЛ Д-р Братан Шукеров гр. Смолян за периода от 15.06.2023 г. до
20.06.2023 г., видно от която на ищеца е поставена окончателна диагноза световъртеж от
централен произход, с придружаващи заболявания захарен диабет и диабетна
полиневропатия, медицински протокол на ЛКК към МБАЛ д-р Братан Шукеров АД от
20.06.2023г., болничен лист, издаден от МБАЛ д-р Братан Шукеров АД на ищеца за периода
от 15.06.2023г. до 25.06.2023г., амбулаторен лист от 26.06.2023 г., издаден от д-р Е. С.,
3
видно от който на ищеца е поставена основна диагноза – световъртеж от централен
произход, болничен лист, издаден от Медицински център Смолян ООД за периода от
26.06.2023г. до 05.07.2023г., амбулаторен лист от 26.06.2023г., издаден от д-р Г. Б., с който
на ищеца е поставена диагноза – световъртеж от централен произход, справка за извършени
прегледи на ищеца, извършени МДД и изписани лекарства за периода от 01.05.2022 г. до
31.05.2023г.
От ответника също е представена процесната заповед № **/02.06.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ,
считано от 05.06.2023 г., ведно с протокол от 05.06.2023 г.,в който е удостоверен отказ от
ищеца да получи заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, подписан от
двама свидетели, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 05.06.2023 г. до НАП за
прекратяване на трудовия договор на ищеца. Представено е заверено копие от оформена
трудова книжка на ищеца, видно от която е вписано прекратяването на трудовия му договор
при ответника, считано от 05.06.2023г.
Като доказателство по делото Заповед за задържане на лице рег. № **/01.06.2023г. по
описа на РУ Мадан, от която е видно, че ищецът е бил задържан на осн. чл. 72, ал.1, т. 1 от
ЗМВР на 01.06.2023 г. в 12:12 часа и е освободен в 11:30 часа на 02.06.2023г.
Изискана е справка за актуално състояние на трудовите договори на ищеца, видно от
която към 13.10.2023 г. ищецът не работи по трудово правоотношение.
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което е
видно, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа на Р. Ю. С.
за шест месеца, следващи прекратяването на трудовия му договор от 05.06.2023г до
04.12.2023г е 11 152,05 лв. Обезщетението по чл. 225 КТ, подлежи на данъчно облагане с
ДОД-10%. Нетно обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ е 10 036,85 лв. За периода от 05.06.2023г
до 05.07.2023г ,ако Р. Ю. С. бе в трудови правоотношения то има право на парично
обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Брутното
възнаграждение за първите три дни за временна нетрудоспособност на Р. Ю. С. е 171,00 лв.
Нетното възнаграждение за първите три дни за временна нетрудоспособност на Р. Ю. С. е
147,45 лв. Обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ - 931,80 лв, месец юни
2023г-17 дни -792,03лв, месец юли 2023г -3 дни -139,77 лв.,
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като
обективна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.
В о.с.з. от 13.10.2023 г. е разпитана свидетелката В. К., която заяви пред съда, че
познава ищеца много добре, била негов класен ръководител и му преподавала в в СУ
„Св.Св.Кирил и Методий“-Р.. Ищецът помагал на децата в селото по математика, по
български, в подготовка по НВО. След като ищецът завършил училище поддържали
контакти. Когато ищецът бил студен се чували всеки ден, вкл. и до ден днешен. В началото
на м. юни тази година ищецът не бил достъпен в приложението „Месинджър“.
Първоначално свидетелката не се притеснила и му написала съобщение дали е наред всичко,
но съобщението не било доставено. Опитала да се да му се обади, но телефонът на ищеца
бил изключен. Това се случило на 01.06., тъй като свидетелката си спомня, че му написала
„честит празник“. Звъняла му няколко пъти, но ищецът до вечерта не се появил на линия. На
следващия ден когато отишла на работа разбрала от нейните колеги, че има жалба за
блудство срещу ищеца. Всяко междучасие свидетелката се обаждала на ищеца, но
телефонът му бил изключен. Успяла да се свърже с него в петък след обяд по месинджър,
когато вече видяла, че той бил на линия между 5.00 и 6.00 часа след обяд. Той не й
отговорил и свидетелката осъществила връзка с ищеца чрез видео-разговор. Видяла, че
устните на ищеца били почти червени, почти лилави, напукани, имал тъмни кръгове под
очите и не изглеждал адекватен. Попитала го какво става, но ищецът казал ,че не му се
говори сега и искал да остане сам. Сутринта на другия ден – събота се срещнали
свидетелката В. К. свидетелката Й. К.-Л. и ищеца, като ищецът започнал да им разказва
какво се случило. Разказал им, че четвъртък, след като излязъл от часа имало полицаи, които
му казали, че има сигнал срещу него и той трябва да отиде в полицията с тях. Казал, че му
били взели телефон, лични вещи, несесери, раници и го били задържали. Всеки ден сутрин и
вечер ищецът пиел хапчета за диабет, които не е имал възможност същият ден да приеме.
Бил изключително притеснен, че пропуснал приема на лекарствата си. В четвъртък по време
4
на работа са го извикали в полицията, цяла нощ е бил там, и в петък го освободили между
11.00 и 12.00 часа. Той казал, че докато е бил в полицията през нощта, не бил мигнал цяла
нощ, той бил шокиран. Разказал им, че по време на освобождаването му от полицията един
от полицаите се свързал с директорката по телефона и я уведомил, че го освобождават.
Директорката го помолила да разговаря с него и му казала, че спешно трябва да се яви в
училище. Ищецът тръгнал към училището пеша, но нямал сили да стигне и продължил с
такси. В момента, в който отишъл при директорката му казала, че й се обаждат от РУО и от
общината, както и че имало някакви писмени обяснения, но по-добре ищецът да не ги чете.
Казала на ищеца, че за него било най-доброто да попълни тези заявления, че е млад човек и
ще си намери работа. Под диктовка ищецът записал, че моли да бъде освободен от работа
по взаимно съгласие. Когато ищецът споделил тези обстоятелства със свидетелите, той бил в
неадекватно състояние – гледал в една точка и мълчал, не можел да отговори на въпросите
им и повтарял „моят живот свърши, моят живот вече няма смисъл“. Според свидетелката в
събота му се изяснило какво точно се случило и какво е подписал.
В същото о.с.з е разпитана свидетелката Й. К.-Л., която заяви, че е преподавала на
ищеца в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“-гр. Р. по история и география. Ищецът имал мечта да
стане учител още от ученик. Ищецът бил приет да учи като студент в Пловдивския
университет със специалност „история и български език“ и винаги се допитвал до
свидетелката, помагала му с лекции, учебници, коментирали въпроси. Откакто ищецът
завършил поддържали контакт. В началото на м.юни тази година комуникацията с него била
прекъсната за около 2 дена. На 02.06.2023 г. – ден петък между 4-5 часа й се обадила
свидетелката В. К. и й казала, че ищецът се появил, че бил страшно притеснен, че се чули на
месинджър. На следващия ден св. В. К. и ищецът отишли в дома на св. Л.. Когато ищецът се
появил – свидетелката не могла да го познае, имала чувството, че бил отслабнал много, бил
с тъмен цвят на лицето, устните му били напукани, обелени. Ищецът разказал, че бил
задържан в полицията, че има обвинение срещу него, че бил привикан след
освобождаването му от полицията в училище. След освобождаването му от полицията бил
привикан от директорката като срещата им била много кратка, при което директорката го
посъветвала сам да подаде молба за напускане, тъй като имало грозни обвинения срещу
него. Тя не му била позволила да прочете документ, който държала, жалба или писмени
обяснения, макар че той твърди, не бил подавал нищо подобно. Ищецът не е имал време да
обмисли какво подписва, директорката не му е позволила да прочете това, което подписва.
Когато се срещнал със свидетелите в събота не можел да осмисли какво се случвало,
разплакал се, треперел. Той бил много емоционален човек, бил страшно притеснен. Дори
тогава не можел да разбере какво е направил. Ищецът казал, че не бил спал в полицията, не
бил ял, нямал лекарства. Телефонът му бил иззет и не му било позволено да позвъни на
близките му. Никой не знаел къде е през тези два дни – четвъртък и петък. След кратката
среща с директорката той е трябвало да се върне отново в полицията. Тревожното му
състояние продължило повече от месец, дълго време, имало моменти, когато сещайки се за
това нещо, той се просълзявал и се притеснявал. Ищецът никога не бил коментирал да
напуска системата на образованието. Директорката се е ползвала с голям авторитет и с
огромно доверие към него.
В същото с.з. е разпитана свидетелката С. К. М., която заяви, че ищецът я е
търсил през м. юни тази година за съдействие, трябвало да го докара до училището в М., тъй
като бил във видимо нестабилно състояние, бил много зле физически и психически и искал
да оттегли молба, която дал в петък за напускане. Това се случило в понеделник сутринта
трябвало рано да отидат пред училището в Ш. в гр .М., където ищецът работил. Отишли
пред училището, той слезнал, а свидетелката останала в колата да го чака. Това се случило в
понеделник, сутринта трябвало рано да отидат пред училището в Ш. в гр.М., където той
работил. Отишли пред училището, а свидетелката останала в колата да го чака. Ищецът се
върнал бързо, може би след около 15 минути. Попитала го дали всичко е наред. Той не
можал да й отговори, защото изглеждал много зле. Потеглили, обяснил й, че не успял да
свърши това, за което бил дошъл и си тръгнали, но му станало много зле и свидетелката го
закарала директно в болницата в гр. Смолян. Изпратили го за лечение вкъщи. Впоследствие
разбрала, че ищецът постъпил в болница.
В същото о.с.з. е разпитана свидетелката С. Я. С., която заяви, че работи в ОУ“
Никола Вапцаров“ - гр.М. като „Старши учител“ от 31 години и до днес. В началното на м.
5
юни 2023 г. в ден петък около 12.00 часа срещнала ищеца в двора на училището. Попитала
го какво става, а той й отговорил, че напуска, че така било най-добре. При разговора й се
видяла, че ищецът бил притеснен, но нищо друго различно. Поставена в очна ставка с
ищеца свидетелката потвърждава за проверена срещна с ищеца в началото на м. юни тази
година, в ден петък в двора на училището. Ищецът от своя страна твърди, че не се е срещал
със свидетелката по това време.
В същото о.с.з. е разпитана свидетелката Е. С. П., която заяви, че понастоящем
работи в ОУ „Никола Вапцаров“, която заяви, че е присъствала на среща между ищеца и
директора на ответното училище, при която ищецът отхвърлил молбата си за напускане,
като впоследствие подписала документ в качеството на свидетел на случилото се.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
доказани формалните предпоставки за упражняване на правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца. При прекратяване трудово правоотношение по чл. 325,
т. 1 от КТ волята и на двете страни е сключеният помежду им договор да престане да
съществува, като всяка една страна следва да изрази волята си за това ясно, категорично и
безусловно, за което е необходимо волеизявленията на двете страни да бъде изразена в
писмена форма. В конкретния казус, видно от доказателствата посочени по - горе,
работникът е изразил желание за прекратяване на трудовото правоотношение в писмена
форма на 02.06.2023 г., което искане е възприето от работодателя и същият дал писмено
съгласие, тоест спазена е писмената форма и за двете страни по договора. Последващото
оттегляне на изявлението на ищеца, извършено със заявление от 05.06.2023 г. не е породило
правно действие. На основание чл.13 ал.2 от ЗЗД предложението няма действие, само когато
съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно със самото
предложение. По аргумент приложима е и нормата на чл.326, ал.4, изр.2 от КТ, съгласно
която предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това
преди или едновременно с получаването му. В случая, оттеглянето е направено, след като
първоначалното предложение вече е достигнало до ответната страна, а и е било прието от
нея, като волята на работодателя да приеме предложението се установява недвусмислено от
изписаната резолюция върху молбата и издадената заповед от 02.06.2023 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се
счита за връчена на ищеца на 05.06.2023 г.- при условията на отказ на ищеца да получи
заповедта, удостоверен с протокол. Не се споделят изложените в писмената защита от
процесуалния представител възражения касаещи редовността на връчването на оспорената
заповед. В о.с.з. свидетелката Е. С. П. изрично потвърди, че е изписала имената си и се е
подписала като свидетел върху Заповед № **/02.06.2023г. и протокол от 05.06.2023г. на
л.54-55 от делото, които документи са подписани и от още едно лице в качеството на
свидетел. В цитираните по-горе заповед и протокол липсва отбелязване на точен час, но
дори и да се приеме, че заявлението на ищеца за оттегляне на изявлението му за
прекратяване на трудовия договор е входирано в по-ранен момент, то същото не е породило
действие, тъй като първото му изявление вече е било достигнало и е било прието от
работодателя, който е издал оспорената заповедта още на 02.06.2023г. С оглед изложеното
трудовото правоотношение между страните е било прекратено законосъобразно, считано от
05.06.2023г.
Съдът намира за недоказано въведеното възражение от страна на ищеца, че
депозираното от него изявление за прекратяване на трудовото му правоотношение е дадено
при условията на натиск от страна директора на ответното училище. Въведените в тази
насока обстоятелства от ищцата се квалифицират като твърдение за наличие на порок на
валидността на едностранно изявление по смисъла на чл.30 вр. чл.44 от ЗЗД. Цитираната
правна норма дава легална дефиниция за заплашване - когато едната страна е била
принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора, респективно да направи
изявлението чрез възбуждане на основателен страх. Именно последният елемент на
фактическия състав не се установява в настоящото производство. Дори и да се кредитира
тезата на ищеца, че молбата е написана и депозирана под давлението на директорката на
ответното училище, по делото липсват каквито и да е доказателства, а и твърдения от
ищеца, това да е сторено чрез възбуждане на основателен страх. Показанията на св. В. К. и
св. Й. К.-Л. в частите им, касаещи обстоятелствата при непосредственото подаване на
молбата на ищеца за прекратяване на трудовия му договор от 02.06.2023 г. имат характер на
6
косвени доказателства, а и доколкото се основават на разказ на самия ищец се ползват с
ниска доказателствена стойност, недостатъчна да покрие критериите за пълно и главно
доказване на твърдените от ищеца факти. Но дори и в аванс на ищеца показанията на св. В.
К. и св. Й. К.-Л. да се кредитират относно извършените действия от страна на директора
ответното ОУ на 02.06.2023г., то за основателността на възражението на ищеца поведението
на работодателя следва да е такова, което е целяло да възбуди основателен страх у
служителя, като заплашването следва да е осъществено с непозволени и противоречащи на
закона и морала действия. Само в такива случаи би могло да се опорочи волеизявлението на
работника за прекратяване трудовото правоотношение и недействителност на това
волеизявление. Настоящия случай не е такъв, а посочените от ищеца и свидетелите мотиви
на директора на ответното ОУ сочат на съображения от етичен характер.
По отношение на въведеното от ищеца възражение, че при отправяне на изявлението
си за прекратяване на трудовия му договор от 02.06.2023 г. не е могъл да разбира или да
ръководи действията си, то същото следва да се квалифицира като твърдение за наличие на
порок на валидността на едностранно изявление по смисъла на чл. 31 вр. чл. 44 от ЗЗД,
според които разпоредби е унищожаемо волеизявлението на дееспособно лице, ако при
отправянето му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Конкретното
състояние на това дееспособно лице изключва способността му да формира разумно
волеизявление. Става дума за временно или краткотрайно състояние, което може да се
дължи на болест, алкохолно опиянение, въздействие на наркотични вещества, хипноза,
анестезия и т.н. Законът не се интересува от причините за това състояние на
недееспособност и неговата продължителност. Важно е лицето да се е намирало в него при
отправяне на волеизявлението. От събраните по делото доказателства се установява, че към
момента на депозиране на заявлението си за прекратяване на трудовия договор ищецът е
бил в силно негативно емоционално състояние, дължащо се на обстоятелството, че
непосредствено преди срещата си с директора на ответното училище е бил задържан за срок
от 24 часа по реда на ЗМВР. Липсва обаче основание да се приеме, че това състояние го е
лишило от психическата му годност да разбира или да ръководи действията си.
Емоционалното състояние на ищеца, при което същият е изживял силен стрес вследствие на
задържането му и психическата му годност да разбира и да ръководи действията си са две
различни състояния, като първото не води до последиците по чл. 31 от ЗЗД. Второто
състояние не би могло да бъде установено от показанията на разпитаните по делото
свидетели на св. В. К. и св. Й. К.-Л., а и на св. С. С., доколкото установяването му е от
компетентността на медицински специалист в съответната област. Представените
медицински документи от ищеца касаещи поставената му диагноза световъртеж от
централен произход са съставени след 05.06.2023 г., а както вече се посочи релевантно е
конкретното психическо състояние на ищеца към момента на отправяне на оспореното
волеизявление – 02.06.2023г. Съдът намира за установено, че ищецът страда от
неинсулинозависим захарен диабет, за което заболяване приема предписаните му
медикаменти. По делото обаче не се установява това негово заболяване да е довело до
психическа негодност да разбира и ръководи действията си. Липсват доказателства, които
категорично и несъмнено да налагат извода, че психическото състояние на ищеца към
релевантния момент е довело до опорочаване на неговото волеизявление. С оглед
изложеното се налага изводът за недоказано по делото състояние на ищеца, сочещо на
невъзможност да разбира или да ръководи действията си.
Предвид изложеното предявеният иск от Р. Ю. С. против Основно училище Никола
Йонков Вапцаров гр. М., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № **/02.06.2023г. на Директора на ответното училище следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Отхвърлянето на главния иск води до неоснователност
и на акцесорните претенции за възстановяване на работа и присъждане обезщетение, за това,
че е останал без работа в период от 6 месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение и обезщетение за времето през което ищецът бил в отпуск по болест в
периода от 05.06.2023 г. до 05.07.2023г.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Ю. С., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул. „Л.“, общ. Р.
против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, БУЛСТАТ ***, седалище
и адрес: гр. М., ул. О. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал.1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № **/02.06.2023г. на
Директора на ОУ „Никола Йонков Вапцаров" гр. М., с която трудовото правоотношение на
Р. Ю. С. е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, да бъде възстановен Р. Ю. С. на
заеманата от него длъжност преди прекратяването на трудовото правоотношение, да бъде
осъден ответникът ОУ „Никола Йонков Вапцаров" гр. М. да заплати на Р. Ю. С.
обезщетение за времето, през което бил в отпуск по болест в периода 05.06.2023г. до
05.07.2023г. в размер на 1415лв.,ведно със законната лихва, считано от 05.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за оставане без работа в размер на
11152,05 лева за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 27.10.2023 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8