Р
Е Ш Е Н И Е
№258/22.3.2021г.
Гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пазарджик, I състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА административно дело № 759 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба Г.П.Т. с ЕГН ********** *** чрез адв. Ю.Й.,*** против НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ –ЦУ,
представлявано от ТП на НОИ Пазарджик / представлявано от Управителя на НОИ/ ,
с цена на иска от 15 000 лв. , представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административната дейност, в едно с мораторната лихва върху нея за периода от
08.08.2017г. до 07.07.2020г. / датата на подаване на заявлението за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до датата на завеждане на иска в
размер на 4 437.50лв., както и лихва за забава, считано от 07.07.2020г до
окончателното и изплащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Й., която поддържа
исковата молба , сочи доказателства. Излага подробни съображения в писмена
защита.
Ответникът по делото НОИ-София оспорва
жалбата, счита че същата е неоснователна. Сочи доказателства.Представя писмено
становище.
Контролираща страна- ОП гр. Пазарджик,
редовно призована, чрез прокурор Янев, счита исковата молба за допустима и
основателна.
След като разгледа твърденията на страните
и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
В исковата си молба ищецът твърди, че са му причинени
неимуществени щети с Решение №
1012-12-102#1/10.10.2017
г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което решение е потвърдено
Разпореждане № **********-ПР № 2140-12286/08.08.2017 г., издадено от
ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пазарджик.
Със Заявление вх. № 2113-12-551/21.08.2017 г. ищецът е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 69 Б, ал. 2 от КСО, като към заявлението е представил документи издадени
от осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“ правоприемник на ЖПЗ „Г.Димитров“ –
София. С Разпореждане № **********-ПР №
2140-12286 от 08.08.2017 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пазарджик е
отказал отпускането на пенсия на ищеца – лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т.к. не е изпълнил условието за наличие на сбор от 100 точки от
осигурителен стаж и възраст. Не е зачетен осигурителен стаж, който ищецът
установява с удостоверение УП-30 № 22-3 от 16.01.2000 г. издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“ гр. София. Недоволен от това разпореждане същият го е
обжалвал пред по-горе стоящият орган, а именно директора на ТП на НОИ
Пазарджик. Директорът е потвърдил оспореното разпореждане. В исковата молба се
твърди, че именно вместо да извърши допълнителна проверка директорът на ТП на НОИ
Пазарджик е бездействал, като е потвърдил разпореждането и е оставил без
уважение жалбата на ищеца. Решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е обжалвано пред АС Пазарджик, като
същото е потвърдено и е отхвърлена жалбата на Г.Т.. Решението на
административния съд е влязло в законна сила на 20.06.2018 г. Видно от мотивите
на решението е, че решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдено,
т.к. се е установило, че представеното УП – 30, № 22-3 от 16.01.2000 г. не е
подписано от временния синдик Георги Христов. Установено е също така, че
подписът „за ръководител“ на ДФ „Строймашинженеринг“ поставен в правоъгълния
печат на л. 25 на Трудова книжка № 1383 не е положен също от временния синдик
Георги Христов.
В исковата молба се твърди, че на ищеца не е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст и заради това, че неоснователно не били
приети определени документи от ТП на НОИ Кюстендил, въпреки, че било наредено
от управителя на НОИ документите да бъдат приети. Видно от писмо от управителя
на НОИ София от 30.01.2015 г. е, че същият е уведомил Щерю Щерев, който твърди,
че бил упълномощен да съхранява документите, че неправомерно е отказано от ТП
на НОИ София приемането на документацията на осигурителя, т.к. не съществува
правно основание за отказ, свързано с извършваната проверка от МВР Кюстендил.
Същевременно обаче в писмото е посочено, че във връзка с предаването на
документацията следва да се има предвид изменението и допълнението в Инструкция
№ 5 от 30.06.2005 г. на управителя на НОИ, влязло в сила на 27.01.2015 г.
С оглед посочените изменения документите отново не са
приети, т.к. съгласно измененията в инструкцията Щерю Щерев няма право да
предава разплащателни ведомости и други трудовоправни документи на фирмата,
т.к. на 11.10.2012 г. в търговския регистър е вписано заличаване на ДФ
„Строймашинженеринг“ и лицето Щерев - няма и не може да има пълномощие да
представлява предприятие, което не съществува в правния мир към датата на
подаване на заявлението. Отказите за приемане на документите не са обжалвани по
съответния ред.
Видно от гореизложеното е, че актът който засяга пряко
ищецът е Решение № 1012-12-102#1
от 10.10.2017 г., което е издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, което от своя страна е потвърдено
като законосъобразно от Административен съд Пазарджик.
Видно от гореизложеното ищецът твърди, че НОИ София
бездейства и че без правно основание не
приема ведомости на ДФ „Строймашинженеринтг“ държани от Щерю Щерев и именно
заради това бездействие било постановено и Решение № 1012-12-102#1 от 10.10.2017 г. По делото като
доказателство е приобщено АД № 842/2017 г. по описа на АС Пазарджик по което е
постановено Решение № 337/30.05.2018 г. От мотивите на същото е видно, че
причина за установяване на отказа за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е представянето на УП 30 и трудова книжка неподписани от управителя или
синдика на дружеството. От приетата фактическа обстановка по никакъв начин не
се установява да е налице действие или бездействие на НОИ София или на негови
поделения, които действия или бездействия да са довели до отказ за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, още повече, че решението на
директора на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдено с решение на Административен съд
Пазарджик, необжалвано, влязло в законна сила.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи
наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а
именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт,
незаконосъобразно действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта или от
действието или бездействието, и причинно-следствена връзка между действието на
акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между страните липсва спор, а и от
доказателствата по делото се установява, че Решение № 1012-12-102#1 от
10.10.2017 г.издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик е обжалвано и потвърдено с Решение
№ 337/30.05.2018г. постановено по адм.д. № 842/17г.по описа на АС Пазарджик,
като от мотивите се установява, че причината за отказ за отпускане на пенсия не
се дължи на действие или бездействие на ТП на НОИ Кюстендил или НОИ София .
С оглед изложените до тук фактически и
правни съображения, ще следва да се приеме, че в конкретния казус не се
констатира този фактически състав да е завършен. Съдът намира, че соченият от ищеца
като незаконосъобразен акт не е отменен, че липсва незаконосъобразно
бездействие отстрана на ТП на НОИ Кюстендил и НОИ София поради това. Това ще
рече, че както главната искова претенция, така и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата, съразмерно на
законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане не са доказани нито по основание, нито по размер и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.Следва да се отхвърли изцяло и иска за мораторна лихва.
С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че не са налице предпоставките
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция е неоснователна и не следва да
бъде уважена.С оглед липсата на една от предпоставките, останалите две не
следва да се изследват.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Г.П.Т. с ЕГН **********
*** чрез адв. Ю.Й.,*** против НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ –ЦУ, представлявано от ТП на НОИ Пазарджик /
представлявано от Управителя на НОИ/ , с цена на иска от 15 000 лв. ,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица при и по повод изпълнение на административната дейност, в
едно с мораторната лихва върху нея за периода от 08.08.2017г. до 07.07.2020г. /
датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст до датата на завеждане на иска в размер на 4 437.50лв., както и
лихва за забава, считано от 07.07.2020г до окончателното и изплащане, както и
присъждане на сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/