Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
16.04.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 9452 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 89707 от 11.04.2017г. по гр.д. № 40036/2016г.
Софийски районен съд, 85 състав признал за установено по реда на чл. 422 ГПК,
че З.Н.И., ЕГН **********, дължи солидарно с П.Н.Я., ЕГН **********, на „К.“
ООД, ЕИК ******, сумата от 298.50 лв. – главница по запис на заповед от
06.01.2016г., ведно със законната лихва от 17.05.2016г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.05.2016г. по гр.д.
№ 26461/2016г. на СРС, 85 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата 75.00 лв. - разноски в заповедното
производство, и сумата 125.00 лв. - разноски за исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата З.Н.И.,
която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
СРС приел, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на
авалиста. Фактът, че записът на заповед е предявен на издателя на посочената в
записа дата – 13.04.2016г., бил оспорен от ответницата, а първостепенният съд в
нарушение на съдопроизводствените правила не допуснал изслушване на поисканата
с отговора на исковата молба съдебно-графическа експертиза. Същевременно в
тежест на ищеца било да докаже, че записът на заповед е предявен, а от същия не
били ангажирани никакви доказателства във връзка с оспорването. При недоказване
на факта на предявяване на записа на заповед, вземането по него не било
изискуемо, а предявеният иск срещу авалиста – неоснователен. Моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмено становище от 19.02.2019г.
Въззиваемата страна „К.“ ООД с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски за
въззивното производство. Съображения излага в писмена защита от 21.02.2019г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 535 и сл. ТЗ за сумата 298.50 лв. - главница по запис на
заповед от 06.01.2016г., издаден от П.Н.Я. и авалиран от ответницата при
условията, при което е поето главното задължение. Претендира се отговорността
на ответницата – менителничен поръчител при условията на солидарност с издателя.
Претендирана е и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 17.05.2016г., до окончателното плащане, както и разноски. За сумата е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 26461/2016г. на СРС, 85 състав.
С писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е оспорила предявения иск с възражения, част от които се поддържат
и във въззивната жалба. Искала е от съда да отхвърли предявения иск. Не е
претендрала разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника З.И.
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за
исковата сума е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 вр. чл. 418, ал. 5 ГПК, а
установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 (сега
ал. 4) ГПК и същият е допустим. Като краен резултат въззивният съд намира
решението за правилно по следните съображения:
По делото не е било спорно, и видно от приложения в заповедното
производство оригинал на запис на заповед от 06.01.2016г., издаден без разноски
и без протест, П.Н.Я. се задължил безусловно и неотменимо по записа на заповед
да плати на ищцовото дружество или на негова заповед на предявяване сумата в
размер на 298.50 лв.. Върху лицевата страна на ценната книга З.Н.И. е авалирала записа на заповед при условията, при които е издаден,
и е положен подпис от същата. В записа е отразено също, че на 13.04.2016г.
записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя, под който текст
издателят е написал ръкописно трите си имена и се е подписал.
От приетото във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК
заключение на СГЕ се установява, че датата 14.03.2016г. в записа на заповед не
е написана от издателя. Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно. Същото не е оспорено от страните.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 47/09.05.2017г. по т.д. №
50182/2016г., ІV ГО, решение № 207/12.02.2018г. по т.д. № 1100/2017г., І ТО,
решение № 113/12.07.2017г. по т.д. № 640/2016г., І ТО, решение № 112/
23.06.2016г. по т.д. № 1556/2015г., ІІ ТО и др.), когато записът на заповед има
падеж на предявяване, той трябва да бъде предявен на издателя и това е
необходимото условие за настъпване изискуемостта на вземането. Вземането по
записа на заповед с падеж на предявяване става изискуемо само след като
издателят бъде уведомен кога и на кого следва да плати. Предявяването на запис
на заповед с падеж на предявяване, без значение дали принудително изпълнение
кредиторът би предприел първо спрямо издателя или съвместно с такова и
против авалиста, или би предприел директно само срещу авалиста (каквото право
безспорно има, с оглед солидарния характер на отговорността им), е условие за
настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници -
издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя (в този аспект липсва
различие в уредбата на задълженията им - чл. 485, ал. 1 ТЗ) отговаря както издателя, т.е. считано
от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на издателя,
което не би могло да стане по друг начин освен при задължително
предявяване на менителничния ефект за плащане на издателя. Последното във
всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението
и за авалиста, а предявяването на ефекта с падеж на предявяване само на
авалиста няма значение за настъпване изискуемостта на вземането нито спрямо
него, нито спрямо издателя. Предявяване на издателя без предявяване на
авалиста предпоставя настъпила изискуемост на задължението по записа на заповед
и за авалиста.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 112/ 23.06.2016г. по т.д. № 1556/2015г.
на ВКС, ІІ ТО, решение № 163/25.02.2016г. по т.д. № 2335/2014г., ІІ ТО и др,), относно
начините, по които следва да се извърши предявяването, ТЗ не предписва определена форма, то може да се извърши
неформално и по всякакъв начин; най-често предявяване се извършва чрез
отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; или чрез
покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска или куриерска служба, стига предявяването
за плащане да е достигнало до знанието на издателя. Предявяването на
записа на заповед може да бъде извършено и установено по различни начини: лично
чрез представяне на записа на заповед на издателя; издателят може да приеме
записа на заповед за плащане, като напише върху него, че е приет или друга
равнозначна дума; издателят може да плати веднага при предявяване и да
поиска от поемателя или джиратаря да му предаде записа на заповед и да отбележи
върху него, че е платен; отказът на издателя да удостовери, че записът на
заповед му е предявен и да постави дата на предявяването, както
и укриването на същия могат да бъдат удостоверени чрез извършване на протест, а
при клауза в записа на заповед „без протест“, „без разноски“ или друг
равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална
покана.
В случая въззивният съд намира, че установеният по делото факт, че датата
на предявяване на записа на заповед не е написана от издателя, сам по себе си не
може да обуслови извод, че менителничният ефект не е предявен за плащане на
издателя на посочената в него дата, нито от този факт следва извод за
неавтентичност на документа в посочената част. Издателят се е подписал и е
изписал ръкописно трите си имена под находящия се непосредствено след
съдържанието на записа на заповед текст: „Настоящият запис на заповед ми бе предявен
за плащане на ... 13.04.2016г.“. Предвид липсата на оспорване на автентичността
на подписа на лицето, подписало се под волеизявлението за предявяване, автентичността
на изявлението не е оборена и същото се ползва с формална удостоверителна сила,
че изхожда от лицето, посочено за негов автор. Всъщност твърденията на
ответницата са за бланкет – твърди се, че трите имена и подписът са положени от
издателя при издаване на записа на заповед, а датата на предявяване е вписана
впоследствие, без записът да е действително предявен. Тежестта за доказване на
тези твърдения обаче е за ответницата, а от същата не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока. Поради това и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК
съдът приема, че оспорването на документа в посочената част е недоказано и
същият следва да се цени като автентичен и верен.
По тези съображения въззивният съд приема, че записът на заповед е предявен
на издателя на посочената в него дата, а както беше посочено, предявяване на издателя
без предявяване на авалиста обуславя настъпила изискуемост на задължението по
записа на заповед и за авалиста. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
срещу авалиста е основателен, и предвид съвпадението на крайните изводи на
двете инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 89707 от 11.04.2017г., постановено по гр.д. №
40036/2016г. на Софийски районен съд, 85 състав
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.