№ 34
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С определение № 7504/06.12.2021г., постановено по НОХД №
2408/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., осъденият С. К. М. е
признат за виновно извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 06.10.2020г. в
землището на с.*, област*, при условията на продължавано престъпление,
след предварително сговаряне в немаловажен случай със З. С. М., Й. П. М., Б.
Й. М., Б. А. А. и А. Р. А., е направил опит да отнеме чужди движими вещи на
обща стойност 448 лв. от владението на В. Б. Й. и Л. В. Л., без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-на 06.10.2020г. в землището на с.*, област*, е направил опит да отнеме
чужди движими вещи - 180 кг грозде от сорт „Каберне“ при цена за 1 кг - 0,80
лв., на обща стойност 144 лв., от владението на В. Б. Й. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-на 06.10.2020г. в землището на с.*, област*, е направил опит да отнеме
1
чужди движими вещи - 320 кг грозде от сорт „Каберне“ при цена за 1 кг - 0,80
лв., на стойност 256 лв., и 40 кг грозде от сорт „Палери“ при цена за 1 кг -
1,20 лв., на стойност 48 лв., на обща стойност 304 лв., от владението на Л. В.
Л. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини. За така
извършеното престъпление на осъдения е определено и наложено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание три месеца лишаване от
свобода, което съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК при изпълнението му е
приспаднато времето, през което осъденият С.М. е бил задържан по реда на
ЗМВР на 06.10.2020г.
Съдебният акт е влязъл в сила на датата на постановяването му, поради
липса на процесуална възможност за въззивно и касационно обжалване.
От адв.С. Х., защитник на осъдения С.М., е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушено право на
защита. Прави се искане за възобновяване на делото.
Пред Пловдивския апелативен съд защитникът на осъденото лице
поддържа искането с изложените в него съображения. Пледира за
възобновяване на производството.
Осъденият С.М. не взе отношение по предмета на делото. С жестове
показва, че не чува.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
защитата нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на осъдения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
2
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от
НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда, респ. определение, и допълнителна
гаранция за тяхната правилност. Неговата цел е да установи наличието на
изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията
на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при
постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента
на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху
приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и
определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на соченото в
искането процесуално нарушение, опорочаващо влязлото в сила определение,
допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото. Неоснователно
е оплакването за ограничено право на защита на осъдения С.М., изразяващо
се в невъзможност да разбере какво се случва в съдебната зала поради
физически недостатъци.
Производството по делото пред Районен съд гр.Пловдив е протекло по
диференцираната процедура по глава 29 от НПК - решаване на делото със
споразумение. Осъденият е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се
за виновен, разбира последиците от представеното пред съда споразумение,
съгласен е с тях, доброволно е подписал споразумението. Това волеизявление
е направил в присъствието на назначения му в хода на досъдебното
3
производство служебен защитник. Подписал е съдържанието на
окончателното споразумението в съдебния протокол заедно със защитника си
и останалите страни. Първоинстанционният съд е приел, че споразумението
не противоречи на закона и морала и го е одобрил.
Заявеното от упълномощения защитник на осъденото лице в
производството по възобновяване на делото, че последният е имал проблеми
със сетивни органи - трудно е чувал, което му е попречило да защити правата
си, включително да разбере съдържанието на споразумението, както и
влошено зрение поради напреднала възраст, което не му е позволило да го
прочете, не е подкрепено с обективни данни по делото. В хода на
наказателното производство липсва каквато и да е индикация от поведението
на осъдения С.М. за съществуване на такива физически недостатъци, които да
са му попречили да упражни правата си в процеса.
Видно от протоколите за извършени процесуално-следствени действия
с негово участие в хода на досъдебното производство и съдебните протоколи
пред първата инстанция, осъденият не е показал каквито и да е физически и
психически трудности в чуването, виждането, възприемането и разбирането
на извършващите се спрямо него процесуални действия от разследващите
органи и от съда.
В съдебното заседание, проведено на 17.11.2021г. /л.108 от съд.дело на
ПРС/, след проверката за явяване на подсъдимите, осъденото лице е
информирало първостепенния съд, че двама от подсъдимите са в *, че ще се
приберат след като свършат кестените за Нова година и ще си дойдат до края
на месец ноември 2021г.
В следващото съдебно заседание, проведено на 06.12.2021г. /л.119-126
от съд.дело на ПРС/, осъденият С.М. е представил данни за самоличността си,
взел е отношение за получаването на обвинителния акт, отводите.
Присъединил се е към виждането на защитника си при обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК в разпоредителното заседание, както и за
постигнатото споразумение между страните за решаване на делото. Поискал е
то да бъде одобрено. Изразил е становище по всички въпроси по чл.382, ал.4
от НПК. Подписал го е.
От данните за самоличността му, както и от характеристичната справка,
е видно, че осъденият е със завършен пети клас, пенсионер и притежава
4
интелектуално ниво, съответно на възрастта и образованието му.
Наличието на известно увреждане на слуха и на зрението с оглед на
възрастта му не са в степен, че да е в невъзможност да упражни правата си.
От решаващо значение за охрана на правото му на защита е фактът, че и в
двете фази на наказателното производство той е участвал със защитник.
Изпълнено е изискването на чл.94, ал.1, т.2 от НПК, предвиждащ абсолютно
задължителна защита в случаите, когато обвиняемият страда от физически
или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам.
Следователно не е налице съществено нарушение на процесуалния закон,
обуславящо основание за възобновяване на делото.
Не се споделя упрекът на защитата, че на осъденото лице не е бил
назначен преводач на български жестов език. Не се касае за глухо или нямо
лице, което владее този жестов език.
Неоснователно е и оплакването, че шестимата подсъдими са имали един
служебен защитник, въпреки противоречивите им интереси. Не се установява
в хода на наказателното производство подсъдимите да са имали линия на
поведение, която да налага всеки от тях да има отделен защитник.
В производството по глава 33 от НПК „Възобновяване на наказателни
дела“ не се събират доказателства, поради което няма да се обсъждат
приложените към искането за възобновяване материали.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.2 от НПК за отмяна на определението на първоинстанционния съд.
Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по
делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. М. за
възобновяване на производството по НОХД № 2408/2021г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6