РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1898
гр.Пловдив, 15 . 10 . 2015г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година
в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа административно дело № 2627 по описа за 2015г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.294 и сл. вр. с Глава тринадесета
от АПК.
Г.П.В. и И. П.В.,***
обжалват действия по принудително изпълнение на Заповед №
ДК-02-Пд-17/01.07.2010г. на Началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР /сега РО НСК/
за премахване на незаконен строеж „масивна сграда 5“, намиращ се в УПИ IV-877, кв.52 по плана на с.Брестовица с
административен адрес – ***, в качеството на наследници на П. Г. В.
/извършител/.
Според съдържанието
на жалбата предмет на оспорване е възлагателно писмо от 24.09.2015г. за принудително
премахване на незаконния строеж, издадено от Началника на ДНСК в качеството му на орган по принудителното изпълнение
на влязла в сила Заповед № ДК-02-Пд-17/01.07.2010г.
- Жалбоподателите са съсобственици на шест сгради, за
които считат, че са изградени при условия за допълващо свързано застрояване в
УПИ IV-877, кв.52 по плана на с.Брестовица. Посочено е, че
сградите са придобити по наследство от общия наследодател П. Г.В.
/удостоверение за наследници, л.22/ и са разположени на вътрешна регулационна
линия, допрени една до друга в редица. За пет от тях има влезли в сила заповеди
за премахване по реда на чл.225 ЗУТ, като за масивна сграда № 3, шеста
категория – е прието, че представлява търпим строеж съгл. §16 ПЗР ЗУТ /Решение
№ 7026 от 19.05.2011г. на ВАС, с което е отменено Решение № 1612 от
23.11.2010г. на АС-Пловдив/.
Твърди се, че за всички постройки наследниците са
подали молби по реда на § 127 ПЗР ЗУТ, след влизане в сила на заповедите по
чл.225 ЗУТ.
Поддържа се, че заповедта за премахване на масивна
сграда 5 не е връчена на наследниците, поради което същите не са могли да
участват в съдебното производство по адм.д.№ 2188/2010г. на АС-Пловдив.
Счита се, че не е изследван въпроса доколко
фактическите действия по премахване на постройката ще доведат до разрушаване на
признатата за търпим строеж сграда № 3 в имота, поради което действията на
органа по изпълнението са квалифициране на незаконосъобразни и същите се
оспорват по реда на чл.247-297 АПК.
В реда на изложеното се поддържа, че органът по
изпълнението не е назначил комисия, която да изрази становище за това – дали
при свързано застрояване на всички постройки, за почването на фактически действия
по премахване на сграда № 5 би довело до разрушаване на сграда № 3.
В жалбата ясно е посочено, че при получени съобщения
за насрочени действия по принудително изпълнение на заповедта от 2010г.,
оспорващите лица обжалват „тези действия на административния орган по реда на
чл.294-297 АПК“, л.7.
Поставени са доказателствени искания за СТЕ, за
представяне на всички преписки от Община Родопи
за имота, в който се намира сградата. Посочено е, че ще бъде поискана
отмяна на решението на АС-Пловдив, с което жалбата против заповедта за
премахване на сграда № 5 е отхвърлена.
- На основание чл.297 ал.3 АПК Началник ДНСК чрез
процесуален представител юрк.П.И. изразява становище за неоснователност на
жалбата. С позоваване на приключили съдебни производства по оспорване на
Заповед № ДК-02-Пд-17/01.07.2010г. и влизането й в сила на 15.03.2012г., се
счита, че същата представлява годно изпълнително основание по см. на чл.268 т.2 АПК, подлежащо на изпълнение по предвидения законов ред.
Описани са в последователност извършените от органа
по изпълнението действия : - изпратени две покани за доброволно изпълнение
/през 2012г.- получена от П.В. на 26.07.2012г.; през 2015г. – до наследниците,
получена на 21.04.2015г. и на 27.04.2015г./; - констатирано е, че строежът не е
премахват доброволно /Протокол от 21.05.2015г. – Приложение № 1 към чл.4 ал.1
от Наредба № 13 /2001г./; - на 12.06.2015г. е съставен Протокол – Приложение №
2 към чл.5 от Наредба № 13/2001г. за предварително проучване на принудителното
изпълнение за премахване на незаконния строеж; - на 14.09.2015г. е сключен
договор и възложено извършване на принудителното изпълнение, в период
26.10.2015г. – 12.11.2015г.
Възлагателното писмо № ПД-178-06-254/24.09.2015г. е
връчено редовно на наследниците и се поддържа компетентност на органа по
изпълнението /възражение за нищожност не е направено в жалбата/.
Възразено е против допускане на СТЕ, тъй като
поставените въпроси не са относими към изпълнението на влязла в сила заповед №
ДК-02-Пд-17/01.07.2010г.
1. Оспорващите лица са наследници на адресат на
влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж, поради което попадат
в обхвата на чл.275 АПК. В това качество са упражнили право на жалба против
действия на органа по изпълнението.
Оспорването е допустимо. Жалбоподателите се явяват
"страна в производството по изпълнение" по смисъла на чл. 295 АПК.
Жалбата е предявена срещу действие на органа по изпълнението, което по смисъла
на чл. 294 от АПК подлежи на обжалване по специалния ред на Глава Тринадесета
от АПК.
1.1. По отношение възражението за ограничени права в
съдебното производство по адм.д.№ 2188/2010г. : Същото не е основателно, тъй
като наследодателят П. В. е починал на 22.10.2012г. /у-ние за наследници/, а
съдебното решение по адм.д.№ 2188/2010г. е постановено на 20.04.2011г. и е
влязло в сила на 15.03.2012г.
1.2. Преписката съдържа молба-декларация по § 127 ПЗР
ЗУТ с вх. номер от 26.11.2013г. /л.47/, но жалбата не съдържа твърдение за
висяща към момента процедура по реда на § 127 ПЗР ЗУТ, както и не са приложени
доказателства в тази насока.
В тази вр. се отбелязва и следното, доколкото
преписката съдържа покани за доброволно изпълнение на заповедта от 2010г. /от
23.07.2012г. - получена на 26.07.2012г. от П.В., л.58, 59; от 31.03.2015г.,
цитирана в Протокол от 21.05.2015г. за установяване, че строежът не е премахнат
в срока за доброволно изпълнение / :
- Според текущата практика на ВАС е изключена
допустимостта на защита по реда на гл. ХVII от АПК срещу поканата за
доброволно изпълнение – поканата има характер на уведомление за съществуването
на дължимо задължение и не определя дължимост и размер на задълженията, а само информира
длъжника за субективното право на вземане на органа и за възможността
доброволно да погаси кореспондиращото на това право задължение.
В случая покани са били изпратени и първата от тях е
получена от адресата на влязлата в сила заповед за премахване.
Длъжникът може да оспорва задължението, предмет на
изпълнението – защита по реда на чл. 292 АПК,
или може да приеме, че макар да е налице годно изпълнително основание,
съществуват други обстоятелства - погасяващи или отлагателни, които налагат
прекратяване на изпълнителното производство: - когато длъжникът счита, че е налице липса на изпълняемо
материално задължение той ще се защити чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК
и макар да не е посочено изрично в чл. 293 АПК,
по искане на длъжника в това производство съдът може да спре принудителното
изпълнение, или в рамките на срока на поканата за доброволно изпълнение
длъжникът може да защити правата си включително и чрез спиране на
изпълнителното производство; - когато длъжникът, след като получи поканата за
доброволно изпълнение, счита, че изпълнителното производство е недопустимо или
е налице порочно действие или бездействие на изпълнителния орган, поради които
изпълнителното производство не следва да бъде осъществено, трябва, за да защити
правата си, незабавно да поиска от органа прекратяване на производството на
някое от визираните в чл. 282 ал. 1 АПК основания /отказа на органа по изпълнението да прекрати
изпълнителното производство подлежи на обжалване в седемдневен срок от
постановяването му, а ако в седемдневен срок от сезирането органът не се
произнесе бездействието му подлежи безсрочно на обжалване./.
Тоест, в
рамките на срока за доброволно изпълнение длъжникът може да осъществи защита на
правата си, които счита, че са нарушени от образуването на изпълнително
производство.
- Заповедта за премахване е издадена преди
изменението на ЗУТ с ДВ бр.82 /2012г., в сила от 26.11.2012г. Разпоредбата на
§127 ЗИД ЗУТ има материалноправен характер. При липса на норма за обратно
действие тя е приложима спрямо актове за премахване на незаконни строежи или
забрана за ползване на строежи, издадени след влизането й в сила - 26.11.2012г.
Жалбата не съдържа твърдение или данни за исково
производство по реда на чл.292 АПК, в хода на което да бъде противопоставено
възражение въз основа на молбата по §127 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Съставът
се позовава на Решение № 12242/2014г., ВАС : „Разпоредбата на § 127, ал. 1
ПЗРЗИДЗУТ определя като търпими строежите, изградени до 31.03.2001г., които
макар извършени без строителни книжа , са били допустими по разпоредбите,
действали по време на извършването им или по действащите разпоредби съгласно
този закон. Преценката за "допустимост по разпоредбите" включва
съответствието на строежите с всички нормативни изисквания и е по-широка по
обхват от тази за съответствието "с правилата и нормативите" които
касаят техническото изпълнение на строежа. Ето защо, разпоредбата на § 127, ал.
1 ПЗРЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16 ПРЗУТ, а се явява нейно допълнение
като въвежда четвърти период за обявяване търпимост на строежите, вкл.тези,
извършени без строителни книжа до 31.03.2001г. и не може да се счита
по-благоприятна относно материалноправните условия, на които трябва да
отговарят строежите, за да бъдат определени като търпими.
Наличието на висящо производство по § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ не е било основание
за спиране на първоинстанционното производство, тъй като от една страна
законосъобразността на административния акт се преценява към датата на
издаването му, а от друга -
евентуално издадения акт за узаконяване следва да бъде обсъден в производството
по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед , издадена на основание
чл. 225а, ал. 3 ЗУТ“.
Жалбата
съдържа твърдение за влязъл в сила мотивиран отказ за узаконяване, като във влязлото
в сила Решение № 697/20.04.2011г. на АС –Пловдив по адм.д.№ 2188/2010г. този отказ е обсъден /
№ 94-23-1008 от 25.05.2004г., влязъл в сила с отхвърлена жалба против същия със
Заповед № ДК-22-40 от 05.07.2004г. на Началника на РДНСК-Пловдив; Решение № 39
от 11.01.2006г. на ПОС – отхвърлена жалбата против заповедта, л.69 и сл./.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай АС-Пловдив е изложил мотиви и за липса на предпоставки
за прилагане на §16 ал.1 ДР ЗУТ, поради което е налице съдебно установен факт.
2. Възлагателното писмо на Началника на ДНСК е издадено
при наличие на годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК и
основано на чл.225 ал.4 ЗУТ вр. с чл.271 ал.3, чл.286 АПК, сключен договор №
ФО-13-556/14.09.2015г. между възложителя ДНСК и изпълнител Елиста ООД, вр. с
писмо изх.№ 297/14.04.2015г. на Председателя на Второ Отделение на ВАС /за компетентния
орган, който трябва да приведе в изпълнение издадени от органите на ДНСК и
влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи по см. на чл.225 ал.2 ЗУТ или части от тях от четвърта, пета и шеста категория/.
Възлагателното писмо съдържа данни за възлагане на принудително изпълнение на
заповедта на изпълнител, определен за целта с нарочен договор и определяне на
периода, в което следва да бъде изпълнено принудителното премахване на
незаконния строеж /от 10.00 ч. на 26.10.2015г. до 17.30ч. на 12.11.2015г; вкл.
в хипотеза на обжалване на действията на органа по изпълнението и спирането им
от съда/.
Налице
са разпореждания до управителя на ЕНВ-България – КЕЦ Пловдив, до управителя на
В и К ЕООД – Пловдив, до Кмета на Община Родопи, до директорът на ОД МВР -
Пловдив – за осигуряване на необходимото съдействие, вкл. нареждане за
съставяне на протоколи , съгл. изискванията на Наредба № 13/23.07.2001г. на
МРРБ.
2.1. Представени са доказателства
принудителното изпълнение да е започнало при липса на доброволно извършени
действия в срока по поканите за доброволно изпълнение : с Протокол от
21.05.2015г. е установено, че строежът не е премахнат в срока за доброволно
изпълнение, определен в покана за доброволно изпълнение от 31.03.2015г.; в
Протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на
премахването на незаконен строеж / 12.06.2015г. са отразени констатациите на
работна група при РО ННСК Пловдив към РДНСК ЮЦР относно начина на
принудителното изпълнение, срока за изпълнение, необходимите средства и други,
с възприети: начин на изпълнение на премахването „ръчно“ ; срок за изпълнение 3
дни; стойност на премахването 913.00 лв., обоснована с КСС /л.56/. В КСС са
посочени необходимите видове работи по преценката на длъжностните лица – разваляне
на тухлена зидария 250 мм на вароциментов разтвор и демонтаж на лежаща покривна
конструкция с отразени единица мярка, количество, ед.стойност и крайна стойност
/за ед.цени са ползвани стойностите на СМР от Справочника на СЕК към м.април
2015г./.
-
Тук се отбелязва, че сграда № 5 според данни от констативния акт, въз
основа на който е издадена влязлата в сила заповед за премахване, е с размери
7м. на 4.60м. и височина 2.90м., покрив-двускатен с дървена конструкция,
покрита с керемиди. В окомерната скица към констативния акт /л.64/ е отразено местоположението на сграда № 5 спрямо
странична регулационна линия и останалите сгради в УПИ IV – 877 : сграда № 5 е ситуирана в ъгловата част на
УПИ /северозапад/ и граничи непосредствено със сграда обозначена с № 4, като
няма пряка граница със сграда № 3.
2.2. Съгласно чл. 294 АПК на обжалване подлежат
всички постановления, действия и бездействия на органа по изпълнението. С
писмото изх.№ ПД-178-06-254 от 24.09.2015г. /получено на 28.08.2015г./, оспорващите
лица са уведомени за посочените по-горе данни с указание премахването да бъде
осъществено в присъствие на служители на РО “НСК” Пловдив при РДНСК ЮЦР и
представители на общината със съдействието на ОД МВР – Пловдив. Посочено е
необходимото съставяне на протоколи, съгласно изискванията на Наредба №
13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на ДНСК. Разписани са действия при отказ
на собственика на незаконния строеж или при негово отсъствие /условията и реда
на чл.11 от Наредба № 13/2001г./. Отразен е редът за окончателно почистване на
строителната площадка от строителни отпадъци, получени при премахването.
Приложен към възлагателното писмо е договорът от 14.09.2015г. с изпълнителя. По
отношение способа за извършване на премахването е посочено – ръчно премахване
съгласно изготвена количествено-стойностна сметка.
Действията по изпълнението, обективирани в цитираното
писмо са оспорени с жалбата от 05.10.2015г.
3. След като адресатът е пропуснал възможността
доброволно да осъществи изпълнението на административния акт, последващите
принудителни действия са задължителни за изпълнение. Няма спор за това, че
органът по изпълнението дължи съобразяване със специалните разпоредбите на
Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.
Жалбоподателите обаче не сочат технически аргументи и
конкретни доводи за технологичния порядък на изпълнението. Възражението за неизследван
въпроса доколко фактическите действия по премахване на постройката ще доведе до
разрушаване на признатата за търпим строеж сграда № 3 в имота не следва да се
приема за основателно, доколкото сграда № 5 не граничи пряко със сграда № 3, а
начин на изпълнение на премахването - „ръчно“ е щадящ по естеството си при съпоставка
с ползване на механизация.
Без съмнение изпълнението - премахване на незаконно
строителство е обвързано с вероятна възможност от понасяне на вреди от страна
на собственикът. Принципът за съразмерност по чл. 6 ал. 2 АПК е приложим и е от
значение при определяне начина на премахване на незаконния строеж - чл. 5 ал. 2
от Наредба № 13/2001г. МРРБ вр. чл. 225 ал. 4 ЗУТ.
Съгласно чл.12 от Наредба № 13/2001г.: Премахването на незаконния строеж се ръководи
от представител на изпълнителя, който е технически правоспособно лице, и се
извършва съгласно становище на инженер-конструктор и представен конструктивен
проект, в случаите когато такъв е необходим, както и след преустановено
захранване с вода, електрическа енергия, топлинна енергия, отвеждане на
отпадъчните води и др.
В процеса на премахване изпълнителят е длъжен да
спазва нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда,
като носи отговорност за причинени материални щети и увреждане на трети лица.
Следователно и по аргумент от чл.203 АПК, отговорност за вреди при изпълнението
е регламентирана и е установен ред за защита /чл.299 АПК/.
Приетият от органа по изпълнението начин на
премахване - ръчно е по-благоприятен за адресата на заповедта, респект.
правоприемниците в случая /наследници/. Изрично в КСС за премахване на незаконния
строеж /л.56/ е посочено /т.3 от забележка/ - „За горе описания строеж е
определен начин на премахване – ръчно, предвид обстоятелството, че незаконния
строеж е разположен на странична регулационна линия във вътрешността и достъпа
на механизация до него е невъзможен“. От
приложената количествено-стойностна сметка не следва извод за действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел по смисъла на
чл.6 ал.5 АПК. При тези данни не се налага извършване на СТЕ за отговор на
поставените въпроси и се отбелязва, че допълващо застрояване по дефиницията та
§5 т.22 ДР ЗУТ е – „застрояването, при
което сградите на основното застрояване в два или повече съседни УПИ се
разполагат допрени едно до друга на имотните граници /регулационните линии/.
Свързаното застрояване в съседни УПИ
представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките
на допълващото застрояване“, арг. и от чл.41, чл.42 ЗУТ.
В съдебното производство по оспорване на заповедта за
премахване, а и в административното по принудително изпълнение на влязъл в сила
административен акт - не са установени факти за особености, сочещи на сложен
терен или обект и предпоставящи необходимост от специален способ. Възможно
най-щадящият начин на премахване е обвързан с предвидената отговорност за
причинени щети, като ограниченията по чл.12 ал.2 от Наредба № 13/2001г. /да
спазва нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда, с
отговорност за причинени материални щети и увреждане на трети лица/
представляват задължения за изпълнителя.
- В жалбата е
наведен довод - „органът по изпълнението не е назначил комисия, която да
изрази становище дали при свързано застрояване на всички постройки, започването
на фактически действия по премахване на сграда № 5 би довело до разрушаване на
сграда № 3“. Противопоставима на довода е цитираната т.3 от Забележка към КСС,
дефиницията за допълващо застрояване и конфигурацията на сграда № 5 – без обща граница
със сграда № 3, без гранични точки и без двете сгради да тангират.
- Фактите по случая обосновават да се приеме, че
органът по принудителното изпълнение не е допуснал нарушения на процедурата и
материалноправните изисквания по см. на Наредба № 13/2001г. на МРРБ.
Действията по принудително изпълнение на заповедта са
предприети след влизането й в сила и след като става изпълнително основание по
смисъла на чл. 268 от АПК. Органът по изпълнението е започнал процедурата по
привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед, като на основание чл. 277 е
изпратил на извършителя на незаконния строеж покана за доброволно изпълнение. Преписката
съдържа данни /цитирани по-горе/ за съобразяване с дължимите изисквания на чл.
4 и чл. 5 от Наредба № 13/2001г. на МРРБ. Констатира се изцяло спазена
процедурата по чл. 5 от наредбата. Сключен е договор с изпълнител; КСС съдържа
информация за видове работи с количество и стойност. На основание чл. 7 от Наредба
№ 13/2001г. е определен период от време, в който следва да се осъществи
принудителното премахване.
Не са налице и основания за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 282 ал. 1 т. 9 от АПК - поради погасяване по
давност /от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаването на
поканата по чл. 277 от АПК не са изтекли пет години по смисъла на чл. 285 АПК/.
Задължението за премахване на незаконния строеж става изискуемо от датата на
влизане на заповедта в сила. Жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.298 АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на Г.П.В. и И. П.В.,*** против
действия на органа по изпълнението – възлагателно писмо изх.№ ПД-178-06-254 от
24.09.2015г. на Началника на ДНСК за принудително
изпълнение на Заповед № ДК-02-Пд-17/01.07.2010г. на Началник сектор Пловдив при
РДНСК ЮЦР /сега РО НСК/.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен съдия :