№ 77
гр. Айтос, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200336 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „А. - М.Ч.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, със съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н., против Наказателно постановление (НП) №
591588-F615317/17.08.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Б. в ЦУ-НАП, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118,
ал.4 ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева. Счита НП за незаконосъобразно, както и че били допуснати СПН. Евентуално
намира, че се касае за маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН. Оспорва комептентността на
установилите нарушението и на АНО. Моли за отмяна на атакуваното НП. В о.с.з. поддържа
жалбата чрез процесуалния си представител.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.5.21 г. при извършена проверка и съставен за нея протокол от същата дата в
търговски обект (ТО) – бърза закуска „***“, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „А. - М.Ч.“ е
констатиран дневен отчет от ФУ в обекта на стойност 261,80лв., докато описа на паричните
средства в касата на обекта към момента на проверката бил на стойност 461,30лв, като за
положителната разлика от 199,50лв. нямало направени записвания във ФУ (не фигурирали като
служебно въведени). Констатациите от проверката са отразени в протокол от 26.5.21г., подписан
без възражения. Описаната фактическа обстановка е преповторена в издадения АУАН от 07.6.21г.,
в който е отбелязано, че нарушението е повторно и че има влязло в сила НП, издадено на ЕТ.
1
АУАН е подписан от ЕТ, като същият е възразил, че разликата от 200лв. представлявала дадени на
работник на ЕТ, за да плати на друга фирма за доставени хлебчета, като служителя ги оставил в
касата след раб.време без да каже на другия работник, а доставчика не дошъл същия ден да си
получи парите. На 17.8.21 г. въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП,
видно от съдържанието на което АНО изцяло е възпроизвел описаната в АУАН фактическа
обстановка, като на нарушението била дадена същата пр. квалификация (чл. 33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4 ЗДДС) и на осн. чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на
жалбоподателя била наложена имущ. санкция от 2000 лв. Описаната фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свид. Ж. и А., както и от писмените доказателства по делото.
Изложената факт.обстановка се оспорва от жалбоподателя, поддържайки възражение, че
констатираната разлика представлявала сумата от 200 лв., дадени от работодателя на работника
Ф.С. за закупуване на арабски палачинки за ***, като служителя Ф. ги дала на друг работник
(А.М.), която ги оставила в касата. В подобен смисъл са показанията на свид.М. – работник в
ТО.
При описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. АУАН и издаденото НП са съставени от компетентни органи,
съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и без допуснати съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице или опорочаващи издадения
правораздавателен акт, които да съставляват основания за отмяна на НП.
Съдът намира за доказано извършването на описаното в НП нарушение. Същото е
формално и е безспорно установено. При извършената проверка е установена положителна
разлика между касовата наличност в ТО, стопанисван от жалбоподателя, и отчетената сума по ФУ,
в размер на 199,50 лева. Правилно описаното деяние е квалифицирано като нарушение по см. на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал.4 ЗДДС. Не се доказа по делото
посочената сума да е регистрирана във ФУ чрез използване на надлежните техн.операции. Съдът
намира за неоснователно възражението, направено в АУАН, че отчетената разлика не съставлява
пари от касата, доколкото били предназначени за закупуване на опр.стоки от доставчик.
Възражението не се подкрепя от други доказателства освен отчасти от свид.показания на А.М.,
които обаче съдът преценява с оглед роднинските й връзки с жалбоподателя и евентуалната й
заинтересованост от изхода на делото. Видно от протокола от 26.5.21г. не са били заявени от А.М.
възражения от нейна страна към момента на проверката (въпреки че на същата е бил предоставен
за запознаване съставения протокол), а освен това нейните показания се разминават в известна
степен с направените писмени възражения от жалбоподателя, отразени в АУАН. Поради това
съдът не кредитира тези показания като изцяло достоверни, доколкото противоречат на останалите
данни по делото. А.М. сама е описала паричните средства в касата (техният конкретен брой и
стойността им), имайки възможност да се защити и да направи съответните твърдения и
възражения, които да се отразят в протокола. След като парите са били в касата, то не е от
значение за какво са били предназначени, като този факт не отменя задължението за служебно
въвеждане на сумата в касовия апарат при промяна в касовата наличност. На търговците
императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното
устройство, посредством които става това. Когато търговецът извършва такава промяна в касовата
наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а
2
единствено изпълнява указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Доколкото не се твърди и доказа, че неизпълнението на задължението по чл.33 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи, правилно е приложена санкцията по чл.185,
ал.2, изр. 2 ЗДДС, препращаща към санкционната норма на чл.185, ал.1 ЗДДС – в случая, с оглед
качеството на жалбоподателя, от 500 лева до 2000 лева.
Съобразявайки се с ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът приема, че не е налице
"маловажност" на процесния случай по см. на чл. 28 ЗАНН. Деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от обичайната за този вид адм. нарушения на общ.отношения, регулирани
от наредбата на МФ, предполагащо налагане на санкция и ангажиране на адм.-нак.отговност на
лицето. В случая АНО не е ангажирал по делото писм.доказателства за наличие на предходни
нарушения от ЕТ на данъчното законодателство. За такива нарушения е налице индиция,
обусловена от свид.показания на А.М., но в док.тежест на АНО бе да установи несъмнено вида на
извършеното от жалбоподателя адм.нарушение (вкл. издаденото НП за друго такова нарушение и
момента на влизането му в сила). В хода на съдебното дирене не се доказа наличие на повторност
на нарушението по см. на § 1, т. 35 от ПЗР на ЗДДС, в който случай на дружеството би следвало да
бъде наложена имущ. санкция в завишен размер (по чл.185,ал.4 ЗДДС, която АНО безспорно не е
приложил, прилагайки друга санкционна норма). При липсата на ангажирани доказателства за
други нарушения на жалбоподателя по ЗДДС, установяващи признаците на квалифициращото
обстоятелство, както и без да са посочени от АНО други отегчаващи обстоятелства и мотиви в
тази връзка, обуславящи налагане на санкция в максималния размер, съдът намира, че санкцията се
явява несправедлива. Съответстващо на тежестта на нарушението е наказание в минимален размер
от 500лв., който според настоящия състав се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на целите по см. на чл. 12 ЗАНН, а и предвид стойността на
оборота и установената разлика. В този смисъл НП следва да бъде изменено.
Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН в производството по обжалване на НП съдът може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл.
143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая НП се изменя, т.е. уважава се частично жалбата, но
същевременно се ангажира адм.-нак. отговорност на жалбоподателя. Изменението на НП, с което
се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при
наличието на изменено НП разноските следва да се разпределят по съразмерност (чл. 78, ал.1 и
ал.3 ГПК). Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат. Съдът
определя разноски на АНО на осн. чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер
на 80 лева, като в полза на АНО следва да се присъди сумата от 20 лева - съразмерно на
потвърдената част от НП.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 591588-F615317/17.08.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Б. в ЦУ-НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл. 118, ал.4 ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена
3
имуществена санкция в размер на 2000 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието на 500
лева.
ОСЪЖДА ЕТ „А. - М.Ч.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със
съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н., да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на
20 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4