РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН В.-мл. съдия
При участието на секретаря Л. Николова, като разгледа докладваното от младши съдия В. в. гр. д. №465/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалбa на В.М.В.,
ЕГН: **********,*** 7, чрез поцесуалния му представител - адв. Ю.С., съдебен
адрес: ***, против Решение №477/26.07.2019г., постановено по гр. д.
№1176/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е
отхвърлен като неоснователен искът на В.В. с правно основание чл. 357, ал. 1,
вр. с чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед №РД-07-134/09.05.2019г. на
директора на ТП, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ и е осъден да заплати
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на
ответника.
Въззивникът
обжалва решението на Районен съд - Дупница, като го намира за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Вместо атакуваното решение се иска да бъде постановено друго, с
което да бъде отменена заповедта, с която му е наложено дисциплинарното
наказание „забележка“ и да бъде осъден въззиваемия да заплати разноски на
жалбоподателя за първоинстанционното и въззивното производство. Счита, че при
издаването на заповедта са допуснати редица процесуални нарушения, ограничили
правото му на защита, както и че е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ –
липса на всички визирани реквизити. Липсвало, освен това конкретика за мястото
на извършване на нарушението, единствено било посочено обект 1902. Изтъква, че
не били спазени критериите за определяне на наказанието по чл.189, ал.1 от КТ.
Наказаният помощник-лесничей бил направил всичко възможно да издаде искания
документ за законност на превоза, което водело до липса на вина. Жалбоподателят
счита, че обвинението за нарушение на чл.53, ал.2, т.4 от Наредба №8 за сечите
в горите няма връзка с изложените фактически обстоятелства в заповедта, с която
е наложеното дисциплинарното нарушение, тъй като тази норма не вменява
задължение за издаване на превозни билети. Дори и да се приеме, сочи
жалбоподателят, че е налице техническа грешка и че неспазването на техническите
правила е отразено в посочената разпоредба, то същата определяла мястото на временния склад, част
от технологичния план и мястото на склада следва да е не по-далеч от 1000 м. от
насаждението. В., обаче, не бил наказан за това, че в технологичният план е
посочил временен склад на разстояние по-голямо от 1000м. от границите на
насаждението. Обвинението било за извършен опис на трупи в товарен камион и е
издаден превозен билет в местността „Шиловец“, намиращ се на 5 км. от временния
склад, посочен в технологичния план. На тази база жалбоподателят твърди, че не
е осъществил деянието, за което му е наложено дисциплинарно наказание.
Нарушението на твърдяната разпоредба можело да бъде извършено само от лице,
изработващо технологични планове, така че временният склад да не е в рамките на
1000 м от границите на насажденията. Аргументира се, че наказаният не е лице,
правоспособно да изработи технологичен план и не определя мястото на временния
склад, респективно не можело да наруши текста на чл.53, ал.3, т.4 от Наредба №8
за сечите в горите. Само по себе си издаването на превозен билет на определено
място от временния склад не осъществявало нарушение на нито една норма от
закона. По отношение на оплакванията за необоснованост на решението се счита,
че правните изводи на съда са постановени в несъответствие с обжалваната
заповед и констативния протокол към него. Показанията на Христов и Костов,
които били дългогодишни служители в горския сектор и поради това заинтересовани
в полза на наказващия орган, то показанията им следвало да се преценят при условията на чл.172 от ГПК. Противоречиви
били показанията на Христов, доколкото друго е отразено в процесния протокол.
По отношение на показанията на Костов се представя извлечение за входящи и
изходящи обаждания на мобилния номер на В.В..
Препис от жалбата е изпратен на
въззиваемия, който в законоустановения срок представя писмен отговор.
Ответникът в първоинстанционното
производство намира въззивната жалба за неоснователна и противоречаща на
моралните норми. Считат, че наказаният дисциплинарно В. е нарушил реда за
експедиране на дървесина и не бил спазил техническите и технологични правила.
На 17.04.2019г. била извършена проверка на товарен автомобил в местността
„Шиловец“, землището на с. Самораново от инспектори от ЮЗДП. Твърдят, че било установено, че В.
прави опис на дървесината, без до този момент да е издаден превозен билет за
транспортираните трупи. Според технологичния план действията по издаването на
превозен билет се извършвали на временен склад. В. издал превозен билет от
таблет по време на тази проверка. Намират, че не са извършени нарушения при
издаването на процесната заповед, с която е наложено наказание. В. бил запознат
със съдържанието в констативния протокол, подписал се е в същия и му бил връчен
екземпляр от него. Не са съгласни с твърденията на жалбоподателя, че в
констативния протокол не било посочено мястото, където е извършено нарушението
– напротив, според ответника в протокола било отразено, че мястото е същото,
където е извършена проверката. По нататък се изтъква, че помощник-лесничеят В.
бил запознат със Заповед №461/30.05.2017г. на изп. директор на ИАГ, която определяла как следва да се
действа при липса на обхват на мобилен оператор на територията на временния
горски склад. При издаването на превозен билет от временен склад без наличие на
обхват дървесината следвало да се извози до място, където има връзка с моб.
оператор, за което се издавало контролен талон по образец, който съдържал
характеристики на превозваната дървесина. Молят съда да остави в сила
обжалваното решение.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, установи, че Решение №477 от 26.07.2019г., постановено по гр. д. №1176/2019г. по описа на ДРС, е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност по редовно предявен от В.В. иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда.
В съдебно заседание се явява процесуалният представител на въззивника – адв. С.. Същият заявява, че поддържа въззивната жалба и иска постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на Районен съд – Дупница и бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед №РД-07-134/09.05.2019г. на директора на ТП „ДГС Дупница“, с която на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Искат и присъждане на разноски пред двете инстанции.
За въззиваемия се явява процесуалният му представител – юрисконсулт Иванова. Иска да бъде потвърдено решението на ДРС.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства –
Допълнително споразумение РД -05-76/04.09.2018г. към Трудов договор
РД-05-016/12.09.2017г. и длъжностна характеристика, връчена на 19.09.2017г. се
установява, че В.В. заема длъжност
„помощник-лесничей“ в ТП „Държавно горско
стопанство Дупница“ към „Югозападно държавно предприятие – ДП Благоевград“.
Видно от констативен протокол серия ЮЗДП
№6016541 от 17.04.2019 г., съставен от инж. Д.ХР.– инспектор в ЮЗДП ДП
Благоевград, е извършена проверка на товарен автомобил с рег. номер КН 6358 ВВ,
намиращ се в местността „Шиловец“ над с. Самораново. Автомобилът бил натоварен
с иглолистни трупи. По време на проверката е установено, че В.В. извършва опис
на трупите и е издал превозен билет. Трупите били транспортирани от обект №1902,
подотдел 169ж. Съгласно технологичният план временният склад се намирал в
сечището на подотдел 169ж. Провереният автомобил се намирал на около 5 км. от
временния склад. Проверката започнала в 11:30 ч. на 17.04.2019г., а превозния
билет №9816/00411 бил издаден същия ден в 12:03 ч. В констативния протокол е отразено, че е констатирано нарушение на
чл.53, ал.2, т.4 от Наредба №8 за сечите в горите.
На В.В. с писмо изх. номер
10-09-9/17.04.2019г. е даден тридневен срок за даване на писмени обяснения във
връзка с проверката, обективирана в констативния протокол. Такива той е
представил, като обясненията са с вх. номер 10-09919/22.04.2019г. В тях се
сочи, че поради технически проблеми и натовареност не е могъл да издаде
превозен билет за иглолистните трупи във временния склад, а билета издал след
телефонна комуникация с Божидар Костов от РДГ Кюстендил и синхронизиране на
служебния таблет.
На 09.05.2019г. била издадена Заповед
№РД-07-134. В нея е констатирано, че В.В. на база установеното в констативния
протокол е извършил нарушение на чл.53, ал.2, т.4 от Наредба №8 за сечите в
горите и същото представлявало
неспазване на техническите и технологичните правила, съгласно чл.187,
ал.1, т.3, предл. второ от Кодекса на труда, поради което със заповедта му е
наложено наказание „забележка“.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателствени средства- разпит на
свидетелите Божидар Костов – служител в РДГ - Кюстендил и Д.ХР.– инспектор към
Областно звено в Югозападно държавно предприятие. Костов сочи, че не помни В.
да му е звънял на 17.04.2019г. Имало на два пъти срив в системата, но не и
на процесната дата. Допълва, че когато
липсва обхват на мобилния оператор, съгласно Заповед 461/31.05.2018г. се
издавало контролен талон и по този начин системата позволявала издаване на
превозен билет, ведно с контролния талон. Христов пояснява, че на 17.04.2019г.
била извършена проверка на товарния автомобил в местността „Шиловец“. Трупите
били без превозен билет и не били маркирани с контролна горска марка, нито с
пластини. В близост до товарния автомобил бил В., който описвал трупите, но не
бил издал превозен билет. Същият свидетел сочи, че дървесината била
транспортирана от подотдел, намиращ се на около 5 км от мястото, където е
установен товарният автомобил.
От
правна страна съдът установи следното:
Искът предявен пред първоинстанционния съд е
с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ. Наказващият орган следва да докаже, че
законосъобразно е издал оспорваната заповед, с която е наложил дисциплинарно
наказание. Това включва, съгласно чл.193, ал.1 от Кодекса на труда да изслуша
служителя или да изиска писмените му обяснения. В случая това е спазено,
доколкото на В. е връчено с писмо с изх. номер 10-09-9/17.04.2019г. е даден
тридневен срок за даване на писмени обяснения във връзка с проверката,
обективирана в констативния протокол.
Съгласно чл.194 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението и
не по-късно от една година от извършването у.
Това изискване е спазено, доколкото нарушението е констатирано на 17.04.2019г.,
а заповедта, с която е наложено наказанието е издадена и връчена на
санкционирания на 09.05.2019г. На следващо място, според чл.195 от КТ трябва да
е издадена мотивирана заповед, което е сторено от наказващия орган, да е
посочен нарушителят – същият е индивидуализиран в заповедта, да е посочено
нарушението и кога е извършено, да е посочено наказанието, както и законният
текст, въз основа на който се налага. В цитираната заповед присъстват всички
изискуеми реквизити – посочен е текста на нарушението – чл.53, ал.2, т.4 от
Наредба №8 за сечите в горите. Наказанието е определено – „забележка“. Посочени
са и разпоредбите, въз основа на които е наложено наказанието. Същата е връчена
на наказания, който собственоръчно е отбелязал, че не е съгласен с наказанието.
Едно от оплакванията на въззивника е, че
служителят В. не е извършил нарушение на чл. 53, ал. 2, т. 4 от Наредба №8 за
сечите в горите, както е посочено в атакуваната заповед, нито би могъл да
извърши нарушение на чл.53, ал.3, т.4 от същата наредба. В първия случай
подзаконовият акт визира, че в технологичния план, който се изготвя от лице регистрирано
в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите следва да се
отразят мерките за опазване на оставащите
на корен дървета, подраста, младиняка и почвата.
В случая действително, видно и от длъжностната характеристика на
въззивника, той не е лице, оправомощено да изготвя технологични планове. Ето
защо неговата дейност в конкретния случай не касае неправилно изготвен
технологичен план. В. не би могъл да извърши и нарушение по чл.53, ал.3, т.4 от
Наредба №8 за сечите в горите, съгласно която
местоположението на временния склад не може да е на повече от 1000 м от
границата на насаждението, тъй като това задължение е в правомощията на този
който изготвя технологичния план, в който се определя местоположението на
временния склад. Доколкото В. не е лице, имащо право и задължение за изготвяне
на технологични планове то той не би могъл да извърши нарушение, свързано с
определяне локацията на временния склад. Наред с това обаче, за да е
законосъобразна издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
трябва нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин - В същия смисъл
са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 209/02.05.2012 г. по
гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по
гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 171/23.02.2010 г.
по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 205/26.03.2010 г.
по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010
г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 688/23.11.2010
г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В процесната заповед се
сочи, че В. на 17.04.2019г. е извършил опис на натоварени в автомобил трупи и е издал превозен билет в
местността „Шиловец“, намиращ се на около 5 км. от определения в технологичния
временен склад. Несъмнено ясно е посочено нарушението, макар
непрецизно да е определен текстът от наредбата, който е нарушен. Относимия
текст към деянието е този по чл.211, ал.1 от Закона за горите, който правилно е
анализиран в мотивите на първоинстанционното решение. В разпоредбата се сочи,
че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.
В атакуваната заповед и предхождащия я констативен протокол серия ЮЗДП №6016541 от
17.04.2019 г. ясно е посочено, че към момента на проверката трупите в товарния автомобил в местността
„Шиловец“ са без превозен билет и такъв е издаден едва след това. Заедно с това
се акцентира и разстоянието между товарния автомобил и временния склад. Ето
защо неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на издадената заповед,
доколкото ищецът не би могъл да извърши нарушение свързано с фиксиране на
временен склад, съгласно технологичния план. Наказанието е наложено поради
липса на превозен билет и твърденията пред Районен съд – Дупница, че причините
за липсата на такъв билет са технически проблеми са отхвърлени изцяло. Съгласно
т.3 от Заповед №461/30.05.2017г., вр. със Заповед №590/03.05.2016г. превозният
билет, издаден при липса на интернет покритие, се придружава от контролен
талон. Образецът на контролния талон е определен именно в Заповед №590/03.05.2016г.,
издадена от директора на Изпълнителната агенция по горите.
Неоснователно е оплакването, че липсва
конкретика относно мястото на извършване на нарушението – както в заповедта,
така и в констативния протокол е посочено, че проверката на товарния автомобил
е в местността „Шиловец“, над с. Самораново, а процесният дървен материал е
транспортиран до там от обект №1902, подотдел 169ж. Настоящият състав не може
да се съгласи с твърдението във въззивната жалба, че от нарушението не са
последвали вреди и същото е осъществено невиновно. Трябва да се посочи, че деянието е на просто
извършване и за реализирането му не е необходимо да са настъпили вреди, от
друга страна то е виновно, тъй като В. в немалък период, знаейки какви са
задълженията му относно експедиране на дървения материал е бездействал и не е
издал превозен билет при техническа възможност или контролен талон в ситуациите
регламентирани във вътрешните правила. Неоснователно е оплакването, че
заповедта е немотивирана, тъй като освен описание на нарушението се съдържат и
визираните в нормата на чл.195 от КТ. Както се посочи по-горе, действително В.
не би могъл да извърши нарушение на чл. 53, ал. 2, т. 4 от Наредба №8 за сечите
в горите, поради липсата на право и задължение да изготвя технологични планове,
но описаното действие от негова страна в заповедта ясно сочи за нарушение на
чл. 211 от Закона за горите. Съдебната практика е безпротиворечива в тази
насока, че при ясно описание на нарушението, неправилната правна квалификация
не обуславя незаконосъобразност на акта, с който се налага дисциплинарното
наказание. Нещо повече - има още един документ, съдържащ описание на
нарушението, който е доведен до знанието на наказаното лице. Несъстоятелен е
доводът, че атакуваното решение е необосновано, тъй като в пълнота са
разгледани показанията на свидетелите Христов и Костов, чиято достоверност не
може да се отрече на базата на обстоятелството, че същите полагат труд при
общия с жалбоподателя работодател. Без правно значение е обстоятелството дали
въззивникът е звънял на системен администратор, доколкото съдът кредитира
твърдението, че не е имало срив в системата, а отделно има ясни правила за
действие при липса на покритие за разговори с мобилни телефони. Доколкото
дисциплинарно наказващият орган е наложил най-лекото измежду предвидените в чл. 188 от Кодекса на труда дисциплинарни наказания, то не
е от съществено значение обстоятелството, че не е изследвал задълбочено липсата
на предходни наказания, с оглед на констатацията по силата на самата заповед,
че деянието, за което е наказан не е маловажен случай. При наличните факти и доказателства, при
установената законосъобразност на процесната заповед се налага изводът, че деянието
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.3, пр.
второ от КТ – неспазване на техническите и технологичните правила.
Ето защо с оглед изложеното, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил ще потвърди Решение №477/26.07.2019г., постановено по гр. д. №1176/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, като правилно и законосъобразно.
По обжалваемостта:
С оглед характера на производството –
трудов спор във въззивно производство, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване.
По
разноските:
Страните не си дължат разноски за въззивното
производство.
Водим от горното, Окръжен съд – Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №477/26.07.2019г., постановено по гр.д. №1176/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.