Решение по дело №2698/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 30.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2698 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съдът е сезиран с искова молба на Р.С. против „Рекпласт“ ЕООД.

В исковата молба се сочи, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 117/2016 г. от описа на Нотариус М. М., ищцата е собственик на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Константин (Костадин) Николов” №2, с площ 339 кв.м., трайно предназначението на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор 41112.503.408, номер на предходен план- парцел І, кв.12 по плана на гр. Кюстендил.

Твърди се също така, че ответното дружество притежава  двуетажна масивна сграда със застроена площ от 360 кв.м., част от която (339 кв.м.), попадат в имота на ищцата, както и че ответното дружество не притежава право на строеж  върху ПИ 41112.503.4410.

Ищцата смята, че доколкото ответното дружество не притежава нито право на собственост, нито право на строеж върху ПИ 41112.503.4410, то ползва без валидно правно основание терена на поземления имот, чрез което действие се обогатява, а ищцата обеднява.

Поради изложеното се поддържа искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер 20 340 лв., представляваща обезщетение по 339,00 лв. месечно, за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Константин (Костадин) Николов” №2, с площ 339 кв.м., трайно предназначението на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор 41112.503.408, номер на предходен план - парцел І, кв.12 по плана на гр. Кюстендил, чрез държане в тази имот без правно основание на част със застроена площ 339 кв.м. от двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от 360 кв.м., за времето от и вкл. 14.12.2012 г. до и вкл. 14.12.2017 г., в т.ч. за периода 14.12.2012 г. – 15.12.2016 г. 16283,30 лв. и за периода 16.12.2016 г. – 14.12.2017 г. 4056,70 лв., заедно със законната лихва, смятано от деня на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че искът е недопустим, а по същество и неоснователен. Твърди се, че в исковия период ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца. Правото си на собственост досежно сладкарски цех № 2, със застроена площ от 360 кв., построен в УПИ I, кв. 12, със съответните ид.ч. от правото на строеж, ответникът придобил по силата на  правна сделка, съгл. договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 167/2007 г. на Нотариус Е. П., с рег. № 188 на НК. С Решение на КРС по гр.д. № 1581/2008 г. по отношение на ответника било установено, че праводателите на ищцата са собственици на 2 829/3 578 ид.ч. от УПИ І в кв.12 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 3 578 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Камчия, УПИ VІІ в кв.13, УПИ ІV в кв.12, улица тупик с ос.т.29а – 29б и ул.Костадин Николов, вкл. и частта от имота, върху която е изградена на уличната регулация с ул.К.Николов, 2 мж сграда, представляваща “сладкарски цех 2”, собственост на ответника, със застроена площ от 360 кв.м. Съдът приел и, че “РЕКПЛАСТ” ЕООД не е собственик на правото на строеж върху частта от УПИ І в кв.12 по плана на гр.Кюстендил покрай уличната му регулационна линия с ул.Костадин Николов, върху която е построена 2 мж сграда “сладкарски цех 2” със застроена площ 360 кв.м. Носител на правото на строеж върху процесния имот обаче, било ответното дружество, т.к. решението на съда (първоинстанционния), с което бил отменен нотариалният акт за собственост в частта, в която на ответника било прехвърлено правото на строеж, било отменено с решение на КОС по в.гр.д. №59/2012 г.

Сочи се също, че ищцата не оспорва правото на собственост на ответното дружество, с което признавала и съответстващото право на строеж. И след като в продължение на години, в периода 30.10.1998 г. – 15.12.2017 г., ответникът и праводателят му ползвали имота и осъществявали действия, свързани с упражняването на правото на строеж, то било придобито по давност.

Смята се, че е приложима нормата на чл. 8 от ЗВСОНИ, според която бившите собственици не можели да искат пропуснати ползи и добиви от имота, за периода преди възстановяването му.

При изложените доводи се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска.

Освен това, претендираната сума имала характер на периодично плащане и ако се приеме, че се дължи, то приложение намирала кратката тригодишна давност, заради което искът подлежал на отхвърляне.

Досежно периода 16.12.2016 г. – 15.12.2017 г. липсвали доказателства, че ползването е извън обхвата, посочен в чл. 64 от ЗС, заради което не било налице обедняване за ищцата.

В съдебно заседание както исковата молба, така и отговорът към нея се поддържат.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 117/2016 г. от описа на Нотариус М. М., ищцата е собственик на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Константин (Костадин) Николов” №2, с площ 339 кв.м., трайно предназначението на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор 41112.503.408, номер на предходен план- парцел І, кв.12 по плана на гр. Кюстендил.

По силата на договор за цесия от 16.05.2017 г. ищцата придобила вземането на С., И., М. и А. С. за обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползването на процесния имот в размер на 20340 лв. за времето от и вкл. 15.12.2011 г. – 15.12.2016 г. Уведомление за това било получено от ответното дружество на 08.12.2017 г.

Правото си на собственост досежно сладкарски цех № 2, със застроена площ от 360 кв., построен в УПИ I, кв. 12, със съответните ид.ч. от правото на строеж, ответникът придобил по силата на  правна сделка, съгл. договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 167/2007 г. на Нотариус Е. П., с рег. № 188 на НК.

С Решение на КРС по гр.д. № 1581/2008 г. по отношение на ответника било установено, че праводателите на ищцата са собственици на 2 829/3 578 ид.ч. от УПИ І в кв.12 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 3 578 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Камчия, УПИ VІІ в кв.13, УПИ ІV в кв.12, улица тупик с ос.т.29а – 29б и ул. Костадин Николов, вкл. и частта от имота, върху която е изградена на уличната регулация с ул.К.Николов, 2 МЖ сграда, представляваща “сладкарски цех 2”, собственост на ответника, със застроена площ от 360 кв.м. Съдът приел и, че “РЕКПЛАСТ” ЕООД не е собственик на правото на строеж върху частта от УПИ І в кв.12 по плана на гр.Кюстендил покрай уличната му регулационна линия с ул.Костадин Николов, върху която е построена 2 МЖ сграда “сладкарски цех 2” със застроена площ 360 кв.м. Решението на съда (първоинстанционния), с което бил отменен нотариалният акт за собственост в частта, в която на ответника било прехвърлено правото на строеж, било отменено с решение на КОС по в.гр.д. №59/2012 г.

По делото е приложено заключение по допуснатата СТЕ, изготвено от вещото лице Л.В., който сочи, че при справка в техническата служба на Община Кюстендил, се установило, че имотът на ищцата бил включен в парцел I, кв. 12, като със Заповед на кмета от 22.01.2015 г. било одобрено изменение на плана, с което в кв. 12 бил образуван УПИ XVI – за обслужващи търговски дейности, който съвпадал по площ и конфигурация с ПИ № 41112.503.4410. Експертът сочи също, че сградата на ответника е с площ от 339 кв.м.

Допълнително са приети заключения – основно и допълнително, на вещото лице А.Т., касаещи стойността на ползването на процесния имот за исковите периоди.

Приобщени са и Приложение № 1 и № 2 към НРПУРДбИ, досежно цените за отдаване под наем на имоти общинска собственост.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, заради което не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: - предявеният иск е с правно основание 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Досежно правната квалификация и допустимостта му е налице произнасяне на КОС по в.гр. №157/2019 г., което е задължително за настоящата инстанция, заради което и допълнителни аргументи в т.см. не следва да бъдат излагани.

По основателността:

Уреденият в чл.59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както доктрината, така и тълкувателната и формираната по чл.290 практика на ВКС приема, че основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях- вж. ПП ВС №1/1979 г., Решение № 251/04.04.2017 г. по т.д.1023/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение 135/2017 г. по т.д. № 512/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., Решение № 398/2014 г. по гр.д. 1933/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и т.н.

При това по делото е установено, че ищцата е собственик на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 117/2016 г. от описа на Нотариус М. М.. Ответното дружество притежава правото си на собственост по силата на правна сделка, съгл. договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 167/2007 г. на Нотариус Е. П., с рег. № 188 на НК, досежно сладкарски цех № 2, със застроена площ от 360 кв., построен в УПИ I, кв. 12, като в нотариалния акт е посочено, че сградата е придобита ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж.

Спорен по делото е въпросът дали ответникът има право да държи сградата си в имота на ищеца, доколкото част от нея – 339 км., попада в него, респ. придобил ли е по силата на посочената правна сделка и правото на строеж. За да изясни този спор съдът взе предвид следното:

Разпоредбите на чл. 63-67 от ЗС регламентират ограниченото вещно право на строеж върху чужд имот (суперфицията), като право на суперфициаря да построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, като ползва застроената и незастроената част от него, доколкото това е необходимо за ползването на постройката, както и да се разпорежда с нея.

В случая е неясно дали, кога и как е било учредено правото на строеж в полза на праводателите на ответното дружество, но в акта, с който последното е придобило собствеността върху сградата е отразено, че тя се прехвърля ведно със съответните идеални части от правото на строеж. Принципно той следва да се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, че са представени описаните в акта документи и др., като тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл.193 от ГПК. В случая подобно оспорване не е било предприето. Но с Решение на КРС по гр.д. № 1581/2008 г. по отношение на ответното дружество било установено, че праводателите на ищцата са собственици на 2 829/3 578 ид.ч. от УПИ І в кв.12 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 3 578 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Камчия, УПИ VІІ в кв.13, УПИ ІV в кв.12, улица тупик с ос.т.29а – 29б и ул.Костадин Николов, вкл. и частта от имота, върху която е изградена на уличната регулация с ул.К.Николов, 2 МЖ сграда, представляваща “сладкарски цех 2”, собственост на ответника, със застроена площ от 360 кв.м. Със същото решение съдът е приел още, че “РЕКПЛАСТ” ЕООД не е собственик на правото на строеж върху частта от УПИ І в кв.12 по плана на гр.Кюстендил покрай уличната му регулационна линия с ул.Костадин Николов, върху която е построена 2 МЖ сграда “сладкарски цех 2” със застроена площ 360 кв.м. Влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иск за принадлежността на правото на собственост или на друго вещно право, легитимира ищеца като носител на това вещно право в отношенията между страните по спора. Така следва да се приеме, че по силата на постановеното съдебно решение ответното дружество не притежава правото на строеж върху спорния имот. Доводите, че правото на строеж е придобито по давност не могат да бъдат разгледани тук, т.к., както вече се посочи, досежно собствеността на правото на строеж е налице постановено съдебно решение, което обвързва страните по реда на чл. 298 от ГПК. Силата на пресъдено нещо при отрицателните установителни искове, какъвто именно е бил уважен в производството по гр.д. №1581/2008 на КРС по искане на праводателите на ищцата против ответното тук дружество, има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни искове и при другите искови претенции. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания (разбирани като конкретни юридически факти, способни да породят това право и които ответникът е длъжен да въведе в процеса). Така изводът на КРС в посоченото решение, че ответното дружество не е собственик на правото на строеж върху имота на ищцата, следва да бъде зачетено безусловно тук. Съответно – през цялото време, през което ответното дружество ползва или само държи (дори и без да използва) постройката върху чуждия имот, собственикът на последния е лишен от възможността да ползва съответната застроена и незастроена част от имота, като това държане, респ. ползване от страна на приобретателя (държателя на сградата) е без основание. В тези случаи собственикът на имота обеднява с размера на ползата от имота, респ. – на наемоподобни доходи от него, от които е лишен, а държателят на сградата се обогатява чрез спестяването на разходи за същото ползване, респ. – за премахването на постройката, която държи и с това пречи на собственика, както и на др. подобни спестени разходи, свързани с нея. Поради това, в тези случаи собственикът на имота винаги има право на обезщетение по общия текст на неоснователното обогатяване – чл. 59 от ЗЗД, доколкото не е налице никоя от трите хипотези по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Само за прецизност ще се допълни, че от разпоредбите на ЗС, уреждащи правото на строеж, може да се направи изводът за самостоятелното съществуване на правото на собственост върху сградата, но в случая тя съществува, а това обуславя невъзможност за придобиване на правото на строеж на същата по давност, още повече при обвързващото, както вече бе отбелязано, по реда на чл. 298 от ГПК съдебно решение, влязло в законна сила на 9.7.2013 г., с което категорично е прието за установено, че ответникът не притежава правото на строеж. Дори при евентуалното й погиване ответникът не може да се ползва с правата на суперфициар, именно защото това право изрично му е отречено в това предходно съдебно производство.

При горните доводи съдът възприема исковата претенция за основателна и като такава ще я уважи.

За пълнота на мотивите следва да се посочи още, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 се въвежда правило, което изключва приложението на общия принцип за неоснователно обогатяване. Такива не се дължат както от наемателите, така и от такива, които не са наематели - държавата или други лица. Но нормата има предвид ограничението на бившите собственици и наследниците им да претендират за пропуснати ползи и добиви от имотите за периода преди влизане в сила на закона, какъвто процесният случай не е, а поддържаното в т.см. защитно възражение – неоснователно.

Досежно размера са приети две експертни заключения на вещото лице А.Т., които обаче не могат да бъдат ценени, доколкото при изготвянето им вещото лице е ползвало аналози, които не са сравними с процесния имот. Но изхождайки от вида имота и цените за отдаване на имоти общинска собственост под наем, съгл. НРПУРОбИ, които имоти са аналогични на процесния, съдът намира, че приложима е цена от 1,60 на кв.м. – за открит терен, респ. исковата претенция е основателна за сумата от 32544 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Т.к. обаче предмет на иска е вземане в общ размер на 20340 лв. за времето от и вкл. 14.12.2012 г. до и вкл. 14.12.2017 г., в т.ч. за периода 14.12.2012 г. – 15.12.2016 г. 16283,30 лв. и за периода 16.12.2016 г. – 14.12.2017 г. 4056,70 лв., то претенцията следва да бъде уважена изцяло, заедно със законната лихва, смятано от деня на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Макар и ищцата да е придобила имота през 2016 г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 117/2016 г. от описа на Нотариус М. М., претенцията е основателна за целия исков период, т.к. по силата на договор за цесия от 16.05.2017 г. тя е придобила вземането на С., И., М. и А. С. (нейни праводатели по договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 117/2016 г.) за обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползването на процесния имот в размер на 20340 лв. за времето от и вкл. 15.12.2011 г. – 15.12.2016 г. Уведомление за това било получено от ответното дружество на 08.12.2017 г. ВЪЗРАЖЕНИЯ ДОСЕЖНО ВАЛИДНОСТТА НА ДОГОВОРА НЕ СА ПОДДЪРЖАНИ, но е ясно, че той е обвързал валидно страните, като вземането, предметът на договора е индивидуализиран, посочени са условията и основанията за възникването му –неоснователно обогатяване, конкретизиран е и размерът на вземането.

При този извод следва да бъде разгледано възражението на ответника за това, че правото на иск е погасено с изтичането на 3 г. кратка погасителна давност.

В сега действащата уредба не съществуват специални разпоредби относно давностните срокове за предявяване на претенции по реда на правилата за неоснователно обогатяване. Това дава основание в съдебната практика и доктрина единодушно да се приема, че давностният срок, в рамките на който се погасява вземането по чл. 59 ЗЗД, е петгодишен. Така например в Решение № 229 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796/2014 г. Този извод не би могъл да бъде разколебан от обстоятелството, че в случаите на ползване на чужди блага вземането по чл. 59 ЗЗД се съизмерява с месечния пазарен наем за ползвания без основание недвижим имот и се дължи за всеки ден от установяване на ползването до предаването на имота. При фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Това разбиране се застъпва още с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1 / 79 г., Пленум на ВС. В този случай това е датата на придобиване на сградата още през 2007 г., респ. правото на иск е погасено по давност за претенциите досежно периода преди 14.12.2012 г. Такива в случая не са предявени, заради което исковата претенция ще бъде уважена изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски по настоящото производство в размер на 2293,60 лв., в т.ч. 813,60 лв. заплатена държавна такса, 1200 лв. – възнаграждение за един адвокат, както и заплатено възнаграждение на вещи лица в размер на общо от 280 лв. В т.см. е приложеният списък на разноските, за извършването на които са ангажирани и надлежни доказателства.

По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца:

С оглед приетото в т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГК на ВКС при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум (Определение №74/07.02.2011 г. по ч.гр.дело№46/2011 г. – IVг.о. ВКС;  Определение №269/04.05.2011 г. по ч.гр.дело №155/2011 г. -  IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2, т.4 от наредбата при интерес от 20340 лв. е 1140 лв. Съгласно ал. 8 от посочената разпоредба при защита по дела с повече от две съдебни заседания, какъвто и настоящият случай, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Съгласно представения пред КРС договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. то е в рамките на минимално регламентирания в наредбата размер, а така поддържаното възражение в изложения смисъл е крайно необосновано.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Рекпласт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Дрин“ № 10, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от Р. Е. К., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер 20 340,00 лв. (двадесет хиляди триста и четиридесет лева и нула стотинки), представляваща обезщетение по 339,00 лв. месечно, за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Константин (Костадин) Николов” №2, с площ 339 кв.м., трайно предназначението на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор 41112.503.408, номер на предходен план - парцел І, кв.12 по плана на гр. Кюстендил, чрез държане в тази имот без правно основание на част със застроена площ 339 кв.м. от двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от 360 кв.м., за времето от и вкл. 14.12.2012 г. до и вкл. 14.12.2017 г., в т.ч. за периода 14.12.2012 г. – 15.12.2016 г. 16283,30 лв. и за периода 16.12.2016 г. – 14.12.2017 г. 4056,70 лв., заедно със законната лихва, смятано от деня на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Рекпласт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Дрин“ № 10, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от Р. Е. К., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 2293,60 лв. (две хиляди двеста деветдесет и три лева и шестдесет стотинки), за сторените деловодни разноски.

 Присъдената сума МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАПЛАТЕНА по посочената от ищеца банкова сметка *** ***, BIC-*** (спр. л.150 от делото).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: