Решение по дело №165/2022 на Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№   174      

гр. Кюстендил, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                      ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

                                                           

 

с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора: Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 165/2022 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Кюстендил, срещу решение № 77 от 15.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 1289/2021 г.  по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено наказателно постановление № 378-РГ/06.12.2021 г. на директора на Регионална здравна инспекция – Кюстендил, с което на К.С.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора, неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са опорочили санкционния акт. Иска от съда решението на районния съд да бъде отменено, респ. да се потвърди наказателното постановление.

Ответната страна – К.С.К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, решаващият съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това длъжностно лице, съобразно изискванията на чл. 231 от ЗЗ. От друга страна, при извършената изцяло служебно проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, въззивният съд е намерил, че същото е незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита и са опорочили санкционния акт - обжалваното наказателно постановление. Районният съд се е мотивирал, че формално АУАН и НП съдържат законови разпоредби, посочени като нарушени, но е установил, че като нарушена правна норма е посочена такава, която не съдържа състав на административно нарушение и не съответства на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съдържащи се в АУАН. Съдът е подчертал, че е налице неправилно посочване на нарушената правна норма, което води до затруднение на нарушителя да организира защитата си.

Районният съд е обосновал, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и поради това, че макар отговорността на жалбоподателя да е ангажирана за нарушение на т. 7 от относимата заповед на министъра на здравеопазването, не се сочат конкретни факти, обективиращи неизпълнение на задължението за поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Съдът е счел, че описанието на нарушението, което е съществен реквизит от АУАН и НП, е непрецизно, а обстоятелствата, при които е извършено, не са конкретизирани. В заключение, решаващият съд е приел, че с оглед установените съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаване правото на защита на лицето, привлечено към отговорност, както липсата на несъмненост в извършването на нарушение, налагат прилагане на процесуалната санкция - отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд, въз основа на всестранно и пълно изяснена фактическа обстановка, извършвайки задълбочен анализ на събраните доказателства, е направил правилен и обоснован извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и е нарушено е правото на защита на жалбоподателя. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от решаващият съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не счита за необходимо да ги преповтаря.

Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са опорочили санкционния акт. Правилен и обоснован е и изводът на районния съд, че описанието на твърдяното да е извършено от привлеченото към отговорност лице, е непрецизно, както и че обстоятелствата, при които това нарушение е извършено не са конкретизирани. Основателни са аргументите на районния съд, че посочената да е нарушена правна норма чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето не съдържа състав на административно нарушение. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, като нарушение е описано деяние на жалбоподателя, изразяващо се в не носене на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която следва да бъде носена по силата на посочена заповед на министъра на здравеопазването, но като нарушена разпоредба АНО сочи чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, във връзка с т. 7 от заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването. При така извършеното описание в НП липсва посочване на изпълнително деяние, което да съответства на определените от АНО като нарушени разпоредби. При извършеното описание като изпълнително деяние се сочи посещение на лицето в игрална зала - заведение без поставена защитна маска, а не нарушението или неизпълнението на въведени противоепидемични мерки, макар самите те да са изложени при описанието на фактическата обстановка. Липсата на изпълнителното деяние, изразяващо се в нарушаване или в неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, макар и описателно да се установява кои са въведените противоепидемични мерки, е особено съществено нарушение, тъй като засяга съществено процесуалните права на нарушителя. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Безспорното и категорично установяване на нарушението като начин на извършване, като време и място, не само правилно описва фактическата обстановка и установява извършителя, но и е необходимо за правилното съотнасяне към съответстващите правни норми, включително и санкционната такава. В случая соченият за нарушител не може да извърши самостоятелна и безспорна преценка - без да допълва или внася елементи на подразбиране, какво е вмененото му нарушение. Освен това следва да се има предвид и че изпълнителното деяние по  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е в две форми - нарушаване или неизпълнение на мерки, а описанието на непоставяне на защитна маска не е достатъчно конкретизиращо коя от двете проявни форми се възприема от административнонаказващия орган. Всичко посочено до тук води към извод за невъзможност за нарушителя да организира своята защита, която невъзможност произтича от неяснота за изпълнителното деяние на вмененото нарушение. В този смисъл и доколкото е нарушена императивна разпоредба на ЗАНН във връзка с описанието на нарушението, то това обуславя извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както правилно е приел и районният съд.

С оглед изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, Регионална здравна инспекция – гр. Кюстендил, следва да бъде осъдена да заплати на К.С.К. разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 200, 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.07.2021 г. /л. 18 от делото/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/15.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 1289/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Кюстендил да заплати на К.С.К. разноски за настоящата инстанция в размер на 200, 00 лв. /двеста лева/.

Решението е окончателно.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                             

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:           

 

Подписвам решението с особено мнение, тъй като не съм съгласна с решаващите мотиви и съдебния акт на мнозинството от касационния състав. Считам, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени процесуални нарушения,  включително във връзка с предявеното обвинение. Процесните АУАН и НП  съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението, са  описани пълно, точно и ясно, с което е обезпечено в пълна степен  правото на защита на нарушителя. В съставените акт и наказателно постановление е посочена нарушената противоепидемична мярка,  актът с който е въведена и правното основание  за  въвеждането  на  мярката, а  именно  разпоредбата  на  чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Посочено е,  че нарушителят се намира на закрито обществено място /игрална зала  в гр. Дупница/ и  не носи  защитна  маска  за  лице  в  нарушение  на  т.7 от  Заповед № РД-01-373/27.05.2021г.  на министъра на здравеопазването. 

В съответствие с описаните факти е административнонаказателното обвинение по   чл. 209а,  ал. 1 от Закона за здравето.  Фактическият състав на санкционната норма включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. Видно е, че с оспореното  НП обвинението касае първата хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Изпълнителното деяние е нарушаване на противоепидемични мерки, въведени от министъра на здравеопазването  в хипотезата по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Анализът на горното сочи на пълно и точно описание на признаците от състава на процесното административно нарушение, вкл. формата на изпълнителното деяние. Следва, че предявеното обвинение е ясно,  с което е обезпечена в  пълна степен правната възможност на нарушителя да се защити.  Предвид горното не споделям правните изводи на мнозинството от касационни състав за наличие на формални предпоставки за отмяна на НП.

От друга страна, от анализа на доказателствата считам административното нарушение за доказано, поради което дължимото произнасяне от касационната инстанция е с решение по чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на въззивния съдебен акт и за потвърждаване на НП.

 

 

                                                           Подписал О.М.:

                                                                                    Галина Стойчева