Решение по дело №135/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 149
Дата: 22 август 2022 г. (в сила от 22 август 2022 г.)
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20222300500135
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Ямбол, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500135 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.Н.К. с ЕГН **********, чрез адв. Ж.Д.Т.-А. -
АК-Ямбол и по насрещна въззивна жалба от Я.П.П. от гр.*** чрез адв. В.В.С. от АК-
Ямбол, двете против Решение №36/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№1858/2020г. по
описа на Районен съд – Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд е предоставил, на осн. чл.127, ал.2
от СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Я.П.,
роден на **.**.**** г. на бащата Я.П.П., ЕГН *********** от гр.***, к-
с.*********************, като на майката Х.Н.К., ЕГН ********** е определил право на
лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до
17.00 ч., както и 15 дни непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск. Постановил е местоживеенето на детето Д.Я.П. да бъде на адреса на неговия баща:
гр.***, к-с.*********************. Осъдил е Х.Н.К. да заплаща на Я.П.П., в качеството му
на баща и законен представител на малолетното дете Д.Я.П., роден на **.**.**** г. месечна
издръжка в размер на 180 лв., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката. Отхвърлил е предявеният от Х.Н.К. против
Я.П.П. иск по чл.127, ал.2 от СК, като неоснователен. Осъдил е Х.Н.К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС сумата от 259,20 лв., представляваща
дължима държавна такса върху определения размер на издръжка. Осъдил е Х.Н.К. да
заплати на Я.П.П. направените от него разноски по делото в размер на 1030 лв. Допуснал е
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката на осн.чл.242, ал.1 от
ГПК.
С въззивната жалба на Х.Н.К. решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения
1
за неправилност, поради нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон и
необоснованост. В жалбата се твърди, че съдът е извел изводи за употреба на наркотични
вещества от страна на майката въз основа на гласните доказателства на П., без да вземе
предвид и показанията на свидетелите, ангажирани от К., а за това си твърдение П. не е
ангажирал други доказателства в т.ч. експертиза, чрез които безспорно и категорично да го
установи и са изложени съображения в тази насока. Заявено е и становище, че по делото не
е установено тази твърдяна от П. зависимост да е попречила на К. да общува с детето си и да
се грижи за него, както преди фактическата им раздяла, така и след завеждане на делото, и в
неговия ход пред първа инстанция. Освен това се твърди, че по делото няма нито едно
доказателство, което да обоснове категоричен извод за употребата на наркотици от страна
на майката; за непригодността й да се грижи за детето; за поставянето в риск на детето от
нейна страна във връзка с предполагаемо укоримо поведение, а що се касае до средата
където ще бъде отглеждано детето, то в социалния доклад по делото няма и дума тя да е
лоша или несъвместима с отглеждането на дете. Посочено е, че преценката на съда по
събраните доказателства е едностранчива, тъй като са игнорирани свидетелските показания
на водените от К. свидетели по съображения, че същите са заинтересовани поради родство,
при което те неоснователно са изключени, макар да са кредитирани показанията на други
заинтересовани на същото основание свидетели. Изтъква се, че св.П. и св.Б., не са
непосредствени свидетели за употребата на наркотици от страна на К., а за да се мотивира, в
своето решение съдът се позовал единствено и само на техните показания и на един лист
полицейски сведения, без образувано досъдебно производство към този момент и без
категорично произнасяне за евентуална вина на К.. Сочи се, че така определеният режим на
лични контакти на К. с детето й Д.П. не е съобразен с нуждите на детето и неговия интерес.
Моли ЯОС да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи
предявения от Х.Н.К. насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като отхвърли
иска на Я.П.П. по чл.127, ал.2 от СК, като неоснователен. Алтернативно моли ЯОС да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, в частта досежно режима на
личните контакти на Х.Н.К. с детето Д.Я.П..
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Я.П.П., чрез чрез адв. В. С. от ЯАК е
депозирал писмен отговор, в който е заявил становище, че първоинстанционното решение е
правилно, тъй като е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и е
обосновано. Твърди, че при анализа на доказателствата съдът е изградил правилни правни
изводи относно личностните качества на двамата родители, техния родителски капацитет и
възможности да гарантират отглеждането и възпитанието на детето, като именно на базата
на събраните многобройни доказателства съдът е приел, че в продължителния период след
раздялата на страните бащата е този, който е обгрижвал детето в пълен обем, като същото се
развива правилно. Посочено е, че ЯРС правилно е приел, че майката и след раздялата по
никакъв начин не е доказала, че е в състояние да отгледа и възпита сина си правилно.
Заявено е становище, че е установено по категоричен начин, че въззивницата живее в
несигурна среда. Изложени са съображения в тази насока. Моли ЯОС да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като правилно и
постановено в интерес на детето. Заявена е претенция за присъждане на направените за тази
инстанция разноски.
С насрещната въззивна жалба на Я.П.П. решението на ЯРС се атакува в частта,
относно постановения начален момент на дължащата се от въззиваемата месечна издръжка в
полза на детето Д.Я.П.. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение тази атакувана
част и да постанови ново решение, като присъди издръжката, считано от деня на
предявяване на иска, както е поискано в ИМ. Изложени са съображения по същество на
заявеното искане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. страните се явяват лично, като чрез пълномощниците си всеки от тях
поддържа своята жалба и иска уважаването й, както и оспорва жалбата на насрещната
2
страна, като неоснователна. Претендират и за присъждане на разноски. Въпреки поисканата
от пълномощниците на страните и предоставена от съда възможност за представяне на
писмени бележки, такива не се представиха в определения срок.
След преценка на оплакванията по жалбите, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните по
делото Я.П.П. и Х.Н.К. са родители на малолетния Д.Я.П., роден на **.**.**** г. Безспорно
между страните по делото е, че не живеят съвместно в едно домакинство от 07.08.2020 г.,
както няма спор между тях и относно обстоятелството, че детето към настоящия момент
живее при баща си.
От Нотариален акт №129, том ІV, рег.№5402, д.№477/28.08.2018 г. на Нотариус
Е.Щ. се установява, че на 28.08.2018 г. Я.П. е закупил апартамент №133, находящ се в.гр. **
ж.к.“Златен рог“ №17, вх.Е, етаж 6, с площ от 59,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
коридор, сервизни помещения и две тераси.
Съгласно служ. бележка изх.№122/20.08.2020 г. на ХЕС АД Ямбол, ищеца работи
на постоянен трудов договор в дружеството от 04.12.2018 г. на длъжност „шлосер-
монтажник“, с продължителност на работното време към 20.08.2020 г. от 8 часа от 08,00 до
16,45 ч., а видно от удостоверение изх.№113/10.08.2020 г. на ХЕС АД дохода на ищеца за
периода м.01 – м.06/2020 г. е в брутен размер от 7004,48 лв.
В служебна бележка, изх.№229/24.08.2020 г. директорът на ДГ "Валентина" –
Ямбол удостоверява, че Я.П.П. – родител на Д.Я.П. от II-ра яслена група „Луничка“ полага
грижи за воденето и прибирането на детето от детското заведение.
Ответницата е представила трудов договор №136/12.03.2021 г., сключен на същата
дата между нея и „Парадайс Дриймс - ЕСДИ“ ЕООД, според който е назначена на длъжност
„сервитьор“ с основно месечно трудово възнаграждение от 800,00 лв. и работно време от
осем часа. Според удостоверение изх.№08/03.09.2021 г. на „Парадайз Дриймс ЕСДИ“
ЕООД, ответницата работи във фирмата като сервитьор, получава доход от около 800,00 лв.,
като за месец август 2021 г е получила 846,80 лв., а работно й време е: първа смяна – от
09,00-17,30 ч., втора смяна – от 15,30-24,00 ч.
От преписка, вх.№167900-3611/21.09.2020 г. по описа на РУ - Ямбол към ОДМВР -
Ямбол се установява, че същата е образувана въз основа на докладна записка на полицейски
служител относно проверка от полицейски патрул на личния автомобил на Х.Н.К., който
към момента на проверката бил управляван от Н.П.. При проверката установили държане на
три джъмпъра, всеки съдържащ бяло кристалообразно вещество, които в последствие били
предадени с протокол за доброволно предаване от 11.09.2020 г. от лицето К., като в дадените
обяснения (сведение) последната заявила, че джъмпърите съдържат "пико" и са нейни, за
лична употреба, като ги предава доброволно.
По делото е представен изготвен от РДСП - Ямбол социален доклад, изх.№ПР/Д-
Я/132-001/10.09.2021 г., в който е посочено, че при направено социално проучване
установили, че липсва диалог между родителите на детето Д. и поради тази причина ги
насочили за ползване на социална услуга „Повишаване на родителски капацитет“. Посочено
е, че от 07.08.2020 г основни грижи за детето полага бащата Я.П., който се старае да
задоволи адекватно потребностите на сина си съобразно възрастовото му развитие. Детето
се обгрижва с любов и внимание от бащата. И двамата родители демонстрирали интерес и
загриженост за детето и желание за сътрудничество и активна родителска връзка при
отглеждането на детето в семейна среда. Дадено е заключение, че бащата притежава
необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето и да
осигури всичко необходимо за неговото развитие. Майката Х.К. също показала емоционална
3
привързаност към сина си Д., демонстрирала и интерес и загриженост към проблемите в
неговото развитие. Същата заявила желание и в бъдеще да продължи да се грижи за детето,
както и да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа.
По делото, пред първата инстанция, страните са ангажирали гласни доказателства -
като свидетели са разпитани лицата Т.П.П. (сестра на Я.П.), С.М.П. (без родство със
страните), Л.В.С. (без родство със страните), З.П.Б. (без родство със страните) и Е.Т.Н.
(майка на Х.К.).
В показанията си свидетелката П.а (сестра на ищеца) заявява, че е позната в
близък план с отглеждането на детето от страните, т.к. години живели при родителите им,
докато се преместят в самостоятелно жилище. Посочва, че два месеца живели и при майката
на ответницата в Ц., но когато се родило детето се прибрали в Я.. Свидетелства, че им е
ходила на гости и видяла, че детето е отглеждано в мизерия и мръсотия, било с черни и
неотрязани нокти. Посочва че ответницата постоянно изпадала в истерии, крещяла на
детето, удряла го. Всичко, което детето знаело, го научило от баба си и от баща си в
последствие. Посочва че ответницата си тръгнала доброволно и без детето. Първо живяла
при едната и при другата си баба, а след това отишла при наркоманчето Н.П.. Според
свидетелката ответницата употребява наркотици и не е годна майка. Твърди, че тя живее с
наркоман, който прави наркотици и тя и свидетелката й Н. ги продавали. Посочва, че почти
винаги идва да взема детето със закъснение. Описва случаи, при които в багажа на детето
бащата е намирал торбичка с бял прах или такъв в портмонето на майката, пуснато в багажа
на детето. Заявява, че брат й сам се грижи за детето, като го гледа, къпе го и чисти къщата.
Според нея при него детето е десет пъти по добре. Детето е самостоятелно и за
тригодишната си възраст говорело много благодарение на бащата. Заявява че той винаги
можел да разчита на нея за помощ, а ответницата нямала на кой да разчита за помощ.
Свидетелката С.П. сочи, че познава Х. откакто са родени децата им, а Я. - защото
са от един квартал. Свидетелства, че преди около месец ходили с нейното дете на гости в
квартирата, където живеела Х. с приятеля си Н., като й направило впечатление лошата
миризма на аптека, имало хапчета и подобни неща. Било разхвърляно, неизчистено и
неподредено. Когато излизали в парка с количките заявява, че Х. пушила трева и пред нея, а
при друг случай й казала, че отива в тоалетната "да си направи една чертичка да си дръпне“.
Според свидетелката Х. продължавала да взема наркотици - чувала е от общи познати, че
взема наркотици и с това се занимава и приятелят й Н.. Я. й споделил, че е намерил пакет с
наркотици, когато майката връщала детето. Не знае дали по време на съвместното
съжителство Я. е знаел, че Х. употребява наркотици, т.к. тя се криела, но винаги била в едно
и също нервно състояние. Когато детето направи беля - тя му се карала, повишавала тон, но
не го е била. Свидетелства, че бащата се грижи много добре за детето, справя се отлично, а и
има кой да му помага. Знае, че ответницата работи в заведение в к-с "***" както и че бащата
също работи.
Свидетелката Б. знае, че страните са разделени, чувала е, че Х. употребява
наркотици, като има и лично наблюдение за това. Според свидетелката Х. е сложила край на
връзката с Я., защото й се обадила че си тръгва с багажа.
Свидетелката Л.С. сочи, че се познава само с Х. от година и 2-3 месеца.
Отношенията им с Я. не са коментирали много, но е ставало въпрос, че не са добри и че
ищецът пушил трева, че имало караници когато той не бил в състояние да се грижи за детето
и всичко падало на ответницата. Ответницата не й е споделяла да употребява наркотични
средства. С детето Х. имала нормални близки отношения. Смята, че тя се грижи нормално и
адекватно за детето. Твърди, че хигиената в жилището на Х. била нормална и не е виждала
нищо нередно. Знае, че в момента живее сама, а преди месец и половина имала приятел, но
вече няма. Знае, че ответницата работи като сервитьорка на смени, но се били разбрали с
шефа си да се промени това, като си вземе детето.
4
Свидетелката Н., майка на Х. заявява, че след раждането на детето до третия му
месец те живеели в нейната квартира в гр.Ц., а после по нейна молба се преместили в друга
квартира, където не живели дълго и се преместили в.гр. ** Заявява, че и двамата са се
грижили добре за детето. Посочва, че детето се чувства щастливо, когато е при майка си.
Посочва, че дъщеря й е чист човек. Знае, че е живяла около година с друг човек, когото
свидетелката не одобрявала. Категорично сочи, че дъщеря й не употребява наркотици. По
природа дъщеря й била емоционална и затова жестикулирала.
При изслушването пред ЯРС на бащата по реда на чл.59, ал.6 от СК същия заявил,
че желае да отглежда детето си, за да може то да израсне в добра среда и може да се грижи
добре за него, а най-голямото му притеснение е, че майката е безотговорна и употребява
наркотици и детето ще бъде в рискова среда при нея.
При изслушването пред ЯРС на майката същата заявила, че счита себе си за по-
добрия родител от емоционална гледна точка и откъм знания, които би предложила в повече
на детето, заявява и че при свижданията с нея детето не искало да се връща при баща си.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, тъй като са подадени
в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба на Х.К. е неоснователна,
а насрещната въззивната жалба на Я.П. е основателна. Съображенията са следните:
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат
разгледани по същество.
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.127 от СК – ищеца Я.П.
е поискал от съда да постанови решение, с което да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Д., чието местоживеене се определи
на неговия адрес, на майката Х.К. да се определи подходящ режим на лични контакти с
детето, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
В хода на първоинстанционното производство претенция за упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните по
делото малолетно дете Д. е заявила и майката Х.К. – с предявяване на насрещен иск.
Така заявените претенции на страните намират правно основание в чл.127, ал.2, вр.
с ал.1 от СК. Съгласно цитираната правна норма когато родителите не живеят заедно и не са
постигнали споразумение, по тяхно искане спорът се решава от съда, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, мерките на лични
отношения и издръжката. Съгласно приложимия по препращане чл.59, ал.4 от СК при
предоставяне упражняването на родителските права, съдът следва да изхожда преди всичко
от интересите на децата, а така също и от родителските и възпитателски качества на всеки
от родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Според ППВС №1/1974 г. под "интереси на децата" по смисъла на действащия
чл.59, ал.4 от СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
В §1, т.5 от Закона за закрила на детето е дадена легална дефиниция на понятието "най-
добър интерес на детето" и същата включва преценка на желанията и чувствата на детето;
5
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, които имат отношение към детето.
При изпълнение на горепосоченото задължение по чл.59, ал.4 от СК, въззивния съд
съобрази всички събрани по делото доказателства, както и ги съотнесе към цитираните
правни норми. След преценка на свидетелските показания и въз основа на изложеното в
приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП гр.Ямбол, се налага извод, че и
двамата родители притежават необходимите възпитателски и родителски качества, за да им
бъде възложено упражняването на родителските права. Въззивния съд намери обаче, че
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. следва да бъде възложено
на бащата, при когото следва да бъде определено и местоживеенето му.
По отношение на възпитателските качества на родителите въз основа на
представените по делото доказателства и липсата на опровергаващи доказателства, съдът
приема, че и двамата родители притежават такива. По отношение на полаганите до момента
грижи и отношение към детето следва да се приеме въз основа на представените по делото
писмени и гласни доказателства, че майката е полагала такива от раждането му до датата на
фактическата раздяла с бащата, датираща от 07.08.2020 г. След този момент, когато майката
напуснала семейното жилище, детето е останало да живее в дома на баща си, като според
показанията на разпитаните свидетели непосредствени грижи за него е полагал той, като
винаги е можел да разчита на помощта на разширения си роднински кръг - родители и
сестра. Не е спорно, че след напускането на семейното жилище и въз основа на
определените по делото привременни мерки, майката е контактувала с детето в рамките на
определения й режим на лични контакти, поради което между тях не се е изгубила
емоционалната привързаност, а отношенията родител – дете са съхранени.
При преценка на материалнобитовите условия на всеки един от родителите, съдът
намери, че тези при бащата са по-добри. Той притежава собствено жилище - апартамент в
гр.Ямбол, в което за детето е обособено самостоятелно пространство, където са неговите
вещи - дрехи и играчки. Бащата работи на постоянен трудов договор и с работно време от
08,00 до 16,45 ч., което му позволява да води и взема детето от детска градина и да се грижи
за него, както и реализира доход, който е достатъчен да задоволи неговите и на детето
нужди. Бащата може да разчита на помощ от родителите си и сестра си, които живеят в
същия град.
Майката от своя страна, от момента на фактическата раздяла с бащата на детето
многократно е сменяла жилището, в което живее, като понастоящем обитава жилище под
наем. От 12.03.2021 г. е започнала работа по трудов договор, като сервитьор, а работно й
време е: първа смяна – от 09,00-17,30 ч., втора смяна – от 15,30 - 24,00 ч. Майката няма
близки рознини, на които би могла да разчита за помощ при отглеждането на детето.
Особено важно за извършената от въззивния съд преценка на кого следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права е обстоятелството, че по делото са
налице данни за употреба наркотични вещества от майката. В тази връзка от приложената
по делото преписка, вх.№167900-3611/21.09.2020 г. по описа на РУ - Ямбол към ОДМВР -
Ямбол се установява, че при проверка от полицейски патрул на личния автомобил на Х.Н.К.,
който към момента на проверката бил управляван от съжителя й Н.П., установили наличие
на три джъмпъра, всеки съдържащ бяло кристалообразно вещество, за които в последствие
К. в дадените саморъчно обяснения заявила, че съдържат "пико" и са нейни, за лична
употреба. Аргументи в подобна насока се съдържат и в показанията на св.С.П. и св.П.а.
Всичко това дава основание на съда да обоснове извод за несигурност на средата на
майката, на социалното й обкръжение и на наличие на опасност и вероятност да бъде
6
причинена вреда на детето.
На следващо място, макар и не последно по значение, следва да бъде отбелязано и
това, че по делото липсват данни за такова укоримо поведение на бащата, в частност за
наличие на прояви от негова страна, които да му създават отрицателен нравствен облик,
който да се отрази негативно на детето и в тази връзка да създаде пречка да му се възложи
упражняването на родителските права по отношение на него.
Изхождайки от гореизложеното, както правилно е постановил и първостепенния
съд, настоящата инстанция приема, че следва упражняването на родителските права по
отношение и на детето Д. да бъде предоставено на бащата, както и местоживеенето на
детето да се определи на неговия адрес. Предвид на това решението на първостепенния съд
в тази част не страда от пороци и следва да бъде потвърдено.
При положение, че бащата ще упражнява родителските права по отношение на
детето, то за майката следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти с него.
Районния съд е определил режима, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от
10.00 ч. до 17.00 ч., както и 15 дни непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск. И в тази част решението на ЯРС не страда от пороци и следва да бъде
потвърдено.
Досежно дължимата по смисъла на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК издръжка: По този
въпрос съгласно цитираната законова разпоредба, съдът се произнася служебно, независимо
дали е направено или не искане за присъждане на издръжка. В процесният случай такъв иск
е предявен и от двете страни по делото, като с оглед на предоставянето на упражняването на
родителските права по отношение на детето на бащата, съдът дължи произнасяне по
заявената претенция за присъждане на месечна издръжка, платима от майката.
В тази връзка въззивния съд съдът намира за правилно постановеното от районния
съд решение в частта му за размера на издръжката, като изложените в тази връзка мотиви се
споделят изцяло. С оглед възможностите на родителите да дават издръжка и конкретните
нужди на детето, ЯРС е осъдил майката да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
180 лв., считано от датата на влизане на решението в законна сила.
Срещу така определения начален момент на дължимост на определената издръжка е
възразил Я.П., който обжалва решението на ЯРС, само в тази част, като иска въззивния съд
да постанови ново решение, като присъди издръжката, считано от деня на предявяване на
иска, както е поискано в ИМ. Жалбата е мотивирана с твърдение, че при определяне на
привременните мерки по чл.323, ал.1 ГПК, в обема на същите не е включено заплащане на
издръжка от страна на майката, като липсват твърдения и доказателства за нейно
материално участие в издръжката на детето. Така мотивирана въззивната жалба на Я.П. се
прецени от въззивния съд за основателна. Определения от районния съд начален момент на
дължимост на издръжката не е съобразен, както с поисканото в ИМ, така и с
обстоятелството, че при постигане на споразумението по привременните мерки, страните не
са постигнали такова относно издръжката. Ето защо в тази част решението на ЯРС следва да
бъде отменено, като бъде постановено определената месечна издръжка за детето в размер на
180 лв., която майката е осъдена да заплаща, да се дължи, считано от датата на подаване на
ИМ в съда - 11.08.2020 г.
При този изход на делото Я.П. има право да му бъдат присъдени разноски за
въззивното производство и въззивния съд присъжда такива в размер на 665 лв., в т.ч. 15 лв. -
ДТ и 650 лв. - възнаграждение за адвокат.
Водим от изложеното ЯОС
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение №36/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№1858/2020г. по описа
на Районен съд – Ямбол само в частта, в която ЯРС, след като осъдил Х.Н.К. да заплаща
на Я.П.П., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д.Я.П.,
роден на **.**.**** г. месечна издръжка в размер на 180 лв., ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска, е постановил дължимост на тази издръжка считано от
влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ месечната издръжка от 180 лв., която Х.Н.К. е осъдена да заплаща на
Я.П.П., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д.Я.П., роден
на **.**.**** г., да се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.08.2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№1858/2020 г.
по описа на Районен съд – Ямбол в останалата част.

ОСЪЖДА Х.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на Я.П.П. с ЕГН ***********
сумата 665 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8