ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Ловеч, 26.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в закрито заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА, ч.к.н.а.д. № 22
по описа за 2021 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл.229
– 236 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 алинея
2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба на Д.Б.М.,
чрез упълномощения процесуален представител адв.В. К. с посочен адрес: ***, срещу определение №
260203 от 01.12.2020 година по анд № 963
по описа за 2020 година на Ловешки районен съд. Частният жалбоподател излага
доводи, че наказателното постановление не му е било връчвано и че не са налице
предвидените в закона основания то да бъде считано за връчено по реда на чл.58,
ал.2 ЗАНН. Иска да се отмени определението и делото да се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия с присъждане на направените за производството
разноски.
В законоустановеният срок не е
подадено възражение срещу частната жалба от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” при Агенция „Пътна инфраструктура“гр.София и не е
ангажирано становище.
Ловешкият административен съд, в
настоящия касационен състав, като обсъди данните по делото, намира частната
жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК, от
надлежна страна, с право и интерес от обжалването и пред надлежния съд,
съобразно действащите правила. Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
С оспореното определение, решаващият състав на Ловешкият
районен съд е прекратил на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, наказателното производство по
нахд № 963 /2020г. по описа на РС Ловеч, образувано по жалба на М. срещу Наказателно постановление /НП/ №5531/19.12.2018г.,
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София, поради просрочие
на жалбата.
За да постанови този резултат е приел, че процесното НП е връчено на
07.08.2019г., влязло в сила на 14.08.2019г. при
изпълнена процедурата чл.58 ал.2 от ЗАНН, съответно жалбата е подадена след изтичане на преклузивния 7 дневен срок
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се производството се явява недопустимо.
Определението е неправилно.
Още
в първоначалната жалба до РС по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Д.Б.М. е посочил,
че не е получавал препис от оспореното от него наказателно постановление, а за
същото е узнал на 20.10.2020 г. по повод
искане за удостоверение по чл.87 от ДОПК, поради което твърди, че за него не е
изтекъл 7-дн. преклузивен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
С постъпилата административнонаказателна
преписка са представени три броя известия за доставяне по пощата, с отбелязване
по двете / на л.22 и л.23 от делото на РС/, че пратката не е получена от
получателя и на третото, че получателя е преместен /л.24 от делото на РС/. АНО
е отбелязал на гърба на процесното НП номерата на известията за доставяне, дата
и причината за връщане на пратката, като на основание чл. 58, ал.2 от ЗАНН, е
направил и отбелязване, че НП № 5531/19.12.2018г. се счита за връчено на
07.08.2019г., както и че е влязло в сила на 14.08.2019 г., с което е изпълнил
процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Цитираната норма регламентира способ за връчване на наказателното
постановление, когато това не може да стане лично на нарушителя по реда на
чл.58, ал.1 от ЗАНН.
С нормата на чл. 58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
изрично е посочен редът за връчване на наказателни постановления. Редът на чл. 58,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е специален и за връчването на наказателни постановления
не важи препращането в други закони относно това други лица, освен нарушителя,
да получават наказателни постановления. Процесното НП е изпратено по пощата с известие
за доставяне.
Видно
от известие за доставяне по пощата на л. 22 от делото на РС, същото не съдържа дата и подпис на получател на
пратката, като отделно не се съдържа и доказателства, че с тази пощенска пратка
е изпратено оспореното пред РС наказателно постановление №5531/19.12.2018г. на
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София. Същото се отнася за известие за доставяне на л. 23 и
л.24 от делото на РС, видно от съдържанието им. Наред с това, жалбоподателят не
е намерен на посочения от него адрес, който
той не е променял, за да се приеме, че новият му адрес е неизвестен и съответно
наказателното постановление да е връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН.
Следователно не е налице хипотезата на цитираната разпоредба. Правилото на чл.58, ал.2 ЗАНН налага
кумулативно наличие на две предпоставки-нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен, които с оглед
констатираната по горе липса на данни не се установяват с известията за
доставяне, послужили на АНО да приеме, че процесното НП е връчено.
В
тази връзка неправилно районният съд е приел, че е спазена процедурата за
връчване на НП по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН.
Дори и при липса на доказателства относно срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
районният съд е следвало да приеме, че същият е спазен в полза на жалбоподателя
с оглед обстоятелството, че оспореното НП е изпратено по пощата с обратна
разписка на наказаното лице, като при възражение от ответника за просрочие на
жалбата е следвало да задължи същия да представи доказателства относно датата
на получаване на НП от наказаното лице.
По тези съображения съдът намира
частната жалба за основателна, а прекратителното определение на Ловешкият
районен съд за незаканосъобразно.
При това се явява основателно
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, договорено и
платено по Договор за правна помощ и съдействие /на л.5 от делото/,
определено по правилата на чл.18, ал.2
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
Водим от горното, Ловешкият
административен съд, касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260203 от 01.12.2020 година по анд № 963 по описа за 2020 година
на Районен съд-Ловеч.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Ловеч за продължаване на съдопроизводствените
действия и решаване на спора по същество.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София бул. Македония №3, да
заплати на Д.Б.М. ЕГН:********** с адрес: ***, направените разноски за
настоящото дело в размер на 300 (триста) лева.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.